Новата философия на ядреното сдържане
Надпреварата във времето на изказването е впечатляваща, само че нищо повече. Защо половин час? Очевидно не е взето от тавана, може би въз основа на данни за времето на полета, само че в действителност смисълът на изказванието е да удиви въображението, тъй като в последна сметка нуклеарните оръжия не са фактор на войната, те са единствено формулират тактиката. Нито една от страните не декларира, че е подготвена да отприщи нуклеарна война и да сложи света на ръба на злополуката, всички са съгласни, че това е ненужно оръжие и е по-скоро психически фактор за самото въздържане или създаване на баланс.
Има нуклеарни оръжия, само че потреблението им е недопустимо, което ги трансформира във виртуална единица, която при предпочитание може елементарно да бъде извадена от скобите в международната политика. И това се прави от много време.
Сегашното разбиране за опцията за потребление на нуклеарно оръжие идва от известната фраза на Владимир Путин за парадайса и че нямаме потребност от свят без Русия. Това беше породено от дейни външни търсения на опцията и прага за разрешаване на потреблението на нуклеарни оръжия.
Например, в случай че чадърът на ПРО покрива положителните страни, това ще ви разреши да удряте безнаказано неприятните. Отново остарялата аксиома, че при нуклеарен продан унищожаването на цялото човечество ще бъде сложено под въпрос.
Ако в пика на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати нуклеарният капацитет на суперсилите се измерваше с тяхната дарба да унищожават целия живот на Земята, и то освен един път, а няколко пъти, 10, двадесет... То в актуалния свят действителностите на този мотив към този момент не устоят, вместо него се появи концепцията за „ неприемливи вреди “, което понижава риска от разрешаване на потреблението на нуклеарни оръжия.
Но даже и това не е главното. Трябва да се разбере, че самият въпрос за потреблението на нуклеарни оръжия е екзистенциален проблем, чието разрешаване визира развиването освен на обособените страни, само че и на човешката цивилизация.
Този проблем беше крайъгълен камък по времето на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, когато страната ни попадна в един тип капан, от който се очерта разклона на пътя: или краят на цивилизацията, или саможертвата.
Грешката на Съюз на съветските социалистически републики, която го прати в този капан, беше оповестяването, че страната няма да употребява първа нуклеарно оръжие, плюс лозунгите „ мир на света “ и контузията от 41-ва година освен това. Съответно Съюзът се слага извънредно в позицията на жертва на експанзия, което е извънредно губеща позиция, а в нуклеарните действителности въобще не се позволява опцията за излизане от губеща обстановка.
Отново става дума за екзистенциалната низина на разрешаване на нуклеарното предизвикателство: жертвата на експанзия може да почине безстрашно, само че в отговора си тя заплашва цялото човечество...
Изходът от този капан, както изглеждаше тогава, беше указан от Михаил Горбачов с новото му мислене, когато външно беше подложен акцент върху обстоятелството, че в нуклеарните действителности разчитането на военни способи в политиката е недопустимо.
Всъщност беше принесен в жертва Съветският съюз, който първо беше разгласен за „ империя на злото “ на Запад, а по-късно този принцип беше насаден и в самата страна. Тоест беше препоръчано да се отхвърли предходната им греховна природа и да се опитаме да станем като цивилизования и либерален свят. Съветският съюз напусна международната сцена без нуклеарен спор, в действителност поемайки всички грехове на света.
Всъщност следствията от това решение действаха до неотдавна, когато „ тъмната” същина на Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в демократична неофитна Русия, която направи всичко, с цел да стане неразличима от „ по-добрия” свят, да бъде своя за него.
От тази позиция ние към момента значително възприемаме предишното си и имплицитно претърпяваме протичащото се по наша лична виновност, заради обстоятелството, че не е имало дължимата грижа в ученичеството, а порочната вътрешна същина взе своето.
Но факт е, че Русия на Запад постоянно е била възприемана като нещо друго. Освен това нещо външно доста сходно и постоянно неразличимо, само че в случай че Западът е територията на положителното, то това друго нещо е фокусът на злото, което би трябвало да бъде победено. Не може да има различен вид, не може да има глезене на злото...
Тук поражда известната сентенция на Путин, че някои ще „ умрат “, а ние ще отидем в парадайса. Това беше постулация на решителност, че в този момент Русия няма да се отдръпна и да напусне международната сцена по сюжета, осъществен в руската перестройка.
Това беше съществено предизвикателство за западната цивилизация, която не може да допусне съществуването на нищо друго, а такова постоянно ще се пояснява като зло.
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=9iYXJPx-1EQ&feature=emb_title
Остава факторът на нуклеарните оръжия. Ако в дните на късния Съюз на съветските социалистически републики това докара до самоунищожението на съперника, което беше мотив за поздравления и награди за успеха в Студената война, както и за установяването на еднополюсен международен ред, то в този момент, когато Русия е посочила своята решителност, има единствено един излаз: този фактор би трябвало да бъде заобиколен и редуциран до виртуален.
И в тази връзка беше изработен залог за дебалансиране и потапяне в безпорядък на цялото постсъветско пространство, което сега е сведено до капан в Украйна.
Ясно е, че през целия постсъветски интервал Украйна е била форматирана като евентуален капан за Русия. От първите дни на своята самостоятелност тя се дефинира като анти-Русия и тази обстановка единствено се утежнява през годините.
След 2014 година, когато в Русия се очакваше украинската държавност да престане да съществува сама по себе си заради вътрешни проблеми, тя бързо беше оборудвана като капан, а по-късно и таран против Русия.
Вече е ясно, че това е трамплин, който основава доста догатки, които заобикалят опцията за пряк конфликт сред Русия и НАТО, водещ до нуклеарен спор. На първо място, заради обстоятелството, че на Русия беше натрапен формат на борба, доста непосредствен до революция.
По-нататък на правилото на " капля камень точит " обстановката се изостри. Постепенно врагът на Русия в настоящия спектакъл на военните дейности се подменя. Доставят се големи количества оръжия, които от ден на ден се трансформират от руско в натовско.
Същото е ситуацията и с наемничеството: от бойци на шанса до инструктори и пенсионирани военни и летовници. Дори в този момент, макар предизвестието на съветския президент, се появява фактора на третата мощ. Ако да вземем за пример Полша влезе не под егидата на НАТО, а по искане на Зеленски, какво ще направи Русия?
Така че поражда въпросът не за световната детерминация, а за решителността във всяка съответна обстановка, също така постоянно заместваща опцията за договаряне. Следователно, ефикасна система за ограничение би трябвало да бъде във всяка съответна обстановка, какъв е смисълът на сдържането на ръба на вероятната гибел?
Колективният Запад към този момент декларира, че няма да разреши на Русия да завоюва в Украйна. Въпросът се утежнява от обстоятелството, че никой не си показва какво ще стане, в случай че Русия победи в този случай. В същото време има доста варианти за загуба, до прекъсване на специфичната интервенция на всеки стадий. Съдейки по развиването на събитията, към този момент не приказваме за капитулацията на киевския режим, мярката за земя остава ли като краткотрайна победа?
Тази мярка е равносилна на отсрочено решение на казуса и неговото задълбочаване. Справяйки се с нерешените въпроси от 2014 година, към този момент добре осъзнаваме, че може да ни предстоят поредност от руско-украински войни.
Освен това в украинския „ клуб” може да има всевъзможни легионери, които работят съгласно личните си правила, до степен, че назоваването „ украинец” може да бъде чисто официално като консенсус за заобикаляне на откритата нуклеарна борба.
В същото време може да е локално: кой може да подсигурява, че режимът в Киев няма да се снабди с ленд-лизинг бомба в близко бъдеще?
Всъщност този капан в доста връзки е сходен на този, в който попадна Съветският съюз през 80-те години. На Русия също се предлага ново мислене и капитулация.
За да извършите това, е належащо да се признаете за международно зло и в този случай този облик би трябвало да размени нацистка Германия, тъй като Европа е доста изтощена от тази историческа виновност. Да, и пропагандните запаси на " империята на лъжата " елементарно ще създадат това.
Какъв е изходът за Русия? Да хвърли всичките си сили в Украйна? Но към този момент е ясно, че действителността там е единствено територия, всичко останало може елементарно да бъде сменено, до обстоятелството, че Русия ще се бие с целия блок на НАТО на този спектакъл, само че официално тази борба няма да се назовава по този начин.
Опитайте се да отложите " за по-късно "? Но тогава новите борби ще бъдат неизбежни и страната ни ще бъде в още по-лошо състояние...
Засега е ясно единствено едно, че сегашният капан за Русия е средство за заобикаляне на фактора съветски нуклеарни оръжия и половината час на Рогозин. Това оръжие наподобява го има, само че каква е повода да го използваме? Има ли единствено закани или детайл на полуда?
По същия метод Съветският съюз, вкаран в капан, на върха на своята военна мощност, престана да съществува. В актуалната игра същата орис е отредена и за Русия, където половината час на Рогозин се възприема единствено като гръмка реторика, която мигновено изчезна в новинарския поток.
" В нуклеарна война страните от НАТО ще бъдат унищожени от нас за половин час. Но не би трябвало да го позволяваме, тъй като следствията от размяната на нуклеарни удари ще се отразят на положението на нашата Земя.
Следователно ще би трябвало да победим този стопански и военно по-мощен зложелател с стандартни военни средства.
Такава победа е допустима с цялостната взаимност на цялата страна с армията, с активизирането на държавната стопанска система, с прехвърлянето на военно-промишления комплекс и обвързваните с него промишлени браншове на Русия на военна основа. И това би трябвало да стане неотложно и бързо. "
- съобщи Рогозоин.
„ НАТО води война против нас. Тя не е оповестена, само че това не трансформира нищо “, сподели също Дмитрий Рогозин.
Разбира се, това се трансформира: Западът изцяло се подсигури и се застрахова с Украйна, от която прави спектакъл на военните дейности и военен дрон. Русия знае, че НАТО води война против нея, а освен удушава стопанската система и краде пари, само че какво да прави с това познание?
Как може Русия да бъде в обстановка на такава „ война “, в която е заложила, в случай че не всички, то доста, и в това време схваща, че същински зложелател не може да бъде доближат и той ще остане незасегнат. Какво значи нуклеарно въздържане в тази обстановка?
Само предлог за патосна изразителност? Средство да се предпазите от директна експанзия? Но, както виждаме, в актуалните действителности подобен пряк конфликт въобще не е нужен, остава единствено спор за термини и концепции, когато НАТО може изцяло да смени Украйна....
Отново ракетата „ Сармат “ сигурно е нужна, само че са нужни и други решения. Неслучайно „ Воевода “, а в този момент „ Сармат “ се назовава „ Сатана “ на Запад, като по този метод се акцентира, че ни възприемат извънредно като международно зло. Посланието е явно и е належащо да се съобразяваме с него, а не да витаем в облаците.
Имаме сериозен нуклеарен капацитет, свръхзвукови доставъчни средства, само че, както демонстрираха сегашните действителности, той може да бъде изцяло обезсилен даже не от чадъра на ПРО, а като го избутаме от скобите, когато остават единствено тракащи изказвания и няма повече. Русия има мощен коз, който остава на равнище обременяване и не се употребява по никакъв метод (не приказваме за действителна, а политическа употреба).
Вече е ясно, че същата заявена от Русия решителност може да бъде нарушена от обстановка, при която се изискват не световни, а локални решения. Ситуацията изисква ексцентрични дейности, тъй като всички общоприети са програмирани в структурата на настоящия капан за страната ни.
Необходима е нова философия за нуклеарно въздържане, защото цялата ни първична тактика, е изрично остаряла. А тези рогозинови половинчасове са единствено фигура на речта или счупена карта, само че са нужни същински козове. И за какво да се срамим, че би трябвало да диктуваме волята си, в противоположен случай остава единствено всякога да реагираме на непознатото, в ущърб на себе си.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Има нуклеарни оръжия, само че потреблението им е недопустимо, което ги трансформира във виртуална единица, която при предпочитание може елементарно да бъде извадена от скобите в международната политика. И това се прави от много време.
Сегашното разбиране за опцията за потребление на нуклеарно оръжие идва от известната фраза на Владимир Путин за парадайса и че нямаме потребност от свят без Русия. Това беше породено от дейни външни търсения на опцията и прага за разрешаване на потреблението на нуклеарни оръжия.
Например, в случай че чадърът на ПРО покрива положителните страни, това ще ви разреши да удряте безнаказано неприятните. Отново остарялата аксиома, че при нуклеарен продан унищожаването на цялото човечество ще бъде сложено под въпрос.
Ако в пика на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати нуклеарният капацитет на суперсилите се измерваше с тяхната дарба да унищожават целия живот на Земята, и то освен един път, а няколко пъти, 10, двадесет... То в актуалния свят действителностите на този мотив към този момент не устоят, вместо него се появи концепцията за „ неприемливи вреди “, което понижава риска от разрешаване на потреблението на нуклеарни оръжия.
Но даже и това не е главното. Трябва да се разбере, че самият въпрос за потреблението на нуклеарни оръжия е екзистенциален проблем, чието разрешаване визира развиването освен на обособените страни, само че и на човешката цивилизация.
Този проблем беше крайъгълен камък по времето на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, когато страната ни попадна в един тип капан, от който се очерта разклона на пътя: или краят на цивилизацията, или саможертвата.
Грешката на Съюз на съветските социалистически републики, която го прати в този капан, беше оповестяването, че страната няма да употребява първа нуклеарно оръжие, плюс лозунгите „ мир на света “ и контузията от 41-ва година освен това. Съответно Съюзът се слага извънредно в позицията на жертва на експанзия, което е извънредно губеща позиция, а в нуклеарните действителности въобще не се позволява опцията за излизане от губеща обстановка.
Отново става дума за екзистенциалната низина на разрешаване на нуклеарното предизвикателство: жертвата на експанзия може да почине безстрашно, само че в отговора си тя заплашва цялото човечество...
Изходът от този капан, както изглеждаше тогава, беше указан от Михаил Горбачов с новото му мислене, когато външно беше подложен акцент върху обстоятелството, че в нуклеарните действителности разчитането на военни способи в политиката е недопустимо.
Всъщност беше принесен в жертва Съветският съюз, който първо беше разгласен за „ империя на злото “ на Запад, а по-късно този принцип беше насаден и в самата страна. Тоест беше препоръчано да се отхвърли предходната им греховна природа и да се опитаме да станем като цивилизования и либерален свят. Съветският съюз напусна международната сцена без нуклеарен спор, в действителност поемайки всички грехове на света.
Всъщност следствията от това решение действаха до неотдавна, когато „ тъмната” същина на Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в демократична неофитна Русия, която направи всичко, с цел да стане неразличима от „ по-добрия” свят, да бъде своя за него.
От тази позиция ние към момента значително възприемаме предишното си и имплицитно претърпяваме протичащото се по наша лична виновност, заради обстоятелството, че не е имало дължимата грижа в ученичеството, а порочната вътрешна същина взе своето.
Но факт е, че Русия на Запад постоянно е била възприемана като нещо друго. Освен това нещо външно доста сходно и постоянно неразличимо, само че в случай че Западът е територията на положителното, то това друго нещо е фокусът на злото, което би трябвало да бъде победено. Не може да има различен вид, не може да има глезене на злото...
Тук поражда известната сентенция на Путин, че някои ще „ умрат “, а ние ще отидем в парадайса. Това беше постулация на решителност, че в този момент Русия няма да се отдръпна и да напусне международната сцена по сюжета, осъществен в руската перестройка.
Това беше съществено предизвикателство за западната цивилизация, която не може да допусне съществуването на нищо друго, а такова постоянно ще се пояснява като зло.
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=9iYXJPx-1EQ&feature=emb_title
Остава факторът на нуклеарните оръжия. Ако в дните на късния Съюз на съветските социалистически републики това докара до самоунищожението на съперника, което беше мотив за поздравления и награди за успеха в Студената война, както и за установяването на еднополюсен международен ред, то в този момент, когато Русия е посочила своята решителност, има единствено един излаз: този фактор би трябвало да бъде заобиколен и редуциран до виртуален.
И в тази връзка беше изработен залог за дебалансиране и потапяне в безпорядък на цялото постсъветско пространство, което сега е сведено до капан в Украйна.
Ясно е, че през целия постсъветски интервал Украйна е била форматирана като евентуален капан за Русия. От първите дни на своята самостоятелност тя се дефинира като анти-Русия и тази обстановка единствено се утежнява през годините.
След 2014 година, когато в Русия се очакваше украинската държавност да престане да съществува сама по себе си заради вътрешни проблеми, тя бързо беше оборудвана като капан, а по-късно и таран против Русия.
Вече е ясно, че това е трамплин, който основава доста догатки, които заобикалят опцията за пряк конфликт сред Русия и НАТО, водещ до нуклеарен спор. На първо място, заради обстоятелството, че на Русия беше натрапен формат на борба, доста непосредствен до революция.
По-нататък на правилото на " капля камень точит " обстановката се изостри. Постепенно врагът на Русия в настоящия спектакъл на военните дейности се подменя. Доставят се големи количества оръжия, които от ден на ден се трансформират от руско в натовско.
Същото е ситуацията и с наемничеството: от бойци на шанса до инструктори и пенсионирани военни и летовници. Дори в този момент, макар предизвестието на съветския президент, се появява фактора на третата мощ. Ако да вземем за пример Полша влезе не под егидата на НАТО, а по искане на Зеленски, какво ще направи Русия?
Така че поражда въпросът не за световната детерминация, а за решителността във всяка съответна обстановка, също така постоянно заместваща опцията за договаряне. Следователно, ефикасна система за ограничение би трябвало да бъде във всяка съответна обстановка, какъв е смисълът на сдържането на ръба на вероятната гибел?
Колективният Запад към този момент декларира, че няма да разреши на Русия да завоюва в Украйна. Въпросът се утежнява от обстоятелството, че никой не си показва какво ще стане, в случай че Русия победи в този случай. В същото време има доста варианти за загуба, до прекъсване на специфичната интервенция на всеки стадий. Съдейки по развиването на събитията, към този момент не приказваме за капитулацията на киевския режим, мярката за земя остава ли като краткотрайна победа?
Тази мярка е равносилна на отсрочено решение на казуса и неговото задълбочаване. Справяйки се с нерешените въпроси от 2014 година, към този момент добре осъзнаваме, че може да ни предстоят поредност от руско-украински войни.
Освен това в украинския „ клуб” може да има всевъзможни легионери, които работят съгласно личните си правила, до степен, че назоваването „ украинец” може да бъде чисто официално като консенсус за заобикаляне на откритата нуклеарна борба.
В същото време може да е локално: кой може да подсигурява, че режимът в Киев няма да се снабди с ленд-лизинг бомба в близко бъдеще?
Всъщност този капан в доста връзки е сходен на този, в който попадна Съветският съюз през 80-те години. На Русия също се предлага ново мислене и капитулация.
За да извършите това, е належащо да се признаете за международно зло и в този случай този облик би трябвало да размени нацистка Германия, тъй като Европа е доста изтощена от тази историческа виновност. Да, и пропагандните запаси на " империята на лъжата " елементарно ще създадат това.
Какъв е изходът за Русия? Да хвърли всичките си сили в Украйна? Но към този момент е ясно, че действителността там е единствено територия, всичко останало може елементарно да бъде сменено, до обстоятелството, че Русия ще се бие с целия блок на НАТО на този спектакъл, само че официално тази борба няма да се назовава по този начин.
Опитайте се да отложите " за по-късно "? Но тогава новите борби ще бъдат неизбежни и страната ни ще бъде в още по-лошо състояние...
Засега е ясно единствено едно, че сегашният капан за Русия е средство за заобикаляне на фактора съветски нуклеарни оръжия и половината час на Рогозин. Това оръжие наподобява го има, само че каква е повода да го използваме? Има ли единствено закани или детайл на полуда?
По същия метод Съветският съюз, вкаран в капан, на върха на своята военна мощност, престана да съществува. В актуалната игра същата орис е отредена и за Русия, където половината час на Рогозин се възприема единствено като гръмка реторика, която мигновено изчезна в новинарския поток.
" В нуклеарна война страните от НАТО ще бъдат унищожени от нас за половин час. Но не би трябвало да го позволяваме, тъй като следствията от размяната на нуклеарни удари ще се отразят на положението на нашата Земя.
Следователно ще би трябвало да победим този стопански и военно по-мощен зложелател с стандартни военни средства.
Такава победа е допустима с цялостната взаимност на цялата страна с армията, с активизирането на държавната стопанска система, с прехвърлянето на военно-промишления комплекс и обвързваните с него промишлени браншове на Русия на военна основа. И това би трябвало да стане неотложно и бързо. "
- съобщи Рогозоин.
„ НАТО води война против нас. Тя не е оповестена, само че това не трансформира нищо “, сподели също Дмитрий Рогозин.
Разбира се, това се трансформира: Западът изцяло се подсигури и се застрахова с Украйна, от която прави спектакъл на военните дейности и военен дрон. Русия знае, че НАТО води война против нея, а освен удушава стопанската система и краде пари, само че какво да прави с това познание?
Как може Русия да бъде в обстановка на такава „ война “, в която е заложила, в случай че не всички, то доста, и в това време схваща, че същински зложелател не може да бъде доближат и той ще остане незасегнат. Какво значи нуклеарно въздържане в тази обстановка?
Само предлог за патосна изразителност? Средство да се предпазите от директна експанзия? Но, както виждаме, в актуалните действителности подобен пряк конфликт въобще не е нужен, остава единствено спор за термини и концепции, когато НАТО може изцяло да смени Украйна....
Отново ракетата „ Сармат “ сигурно е нужна, само че са нужни и други решения. Неслучайно „ Воевода “, а в този момент „ Сармат “ се назовава „ Сатана “ на Запад, като по този метод се акцентира, че ни възприемат извънредно като международно зло. Посланието е явно и е належащо да се съобразяваме с него, а не да витаем в облаците.
Имаме сериозен нуклеарен капацитет, свръхзвукови доставъчни средства, само че, както демонстрираха сегашните действителности, той може да бъде изцяло обезсилен даже не от чадъра на ПРО, а като го избутаме от скобите, когато остават единствено тракащи изказвания и няма повече. Русия има мощен коз, който остава на равнище обременяване и не се употребява по никакъв метод (не приказваме за действителна, а политическа употреба).
Вече е ясно, че същата заявена от Русия решителност може да бъде нарушена от обстановка, при която се изискват не световни, а локални решения. Ситуацията изисква ексцентрични дейности, тъй като всички общоприети са програмирани в структурата на настоящия капан за страната ни.
Необходима е нова философия за нуклеарно въздържане, защото цялата ни първична тактика, е изрично остаряла. А тези рогозинови половинчасове са единствено фигура на речта или счупена карта, само че са нужни същински козове. И за какво да се срамим, че би трябвало да диктуваме волята си, в противоположен случай остава единствено всякога да реагираме на непознатото, в ущърб на себе си.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ