Как се облича защитно облекло? И куп неща, които откриваме в крачка
Надежда Цекулова дълги години работи като публицист с ползи в областта на опазването на здравето, обществената политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път минава в стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио. Има дейна активност за възстановяване достъпа до опазване на здравето на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е шеф стратегия " Кампании и връзки " в Българския хелзинкски комитет. Текстът й е от " Свободна Европа ".
" Изводи от първите ми наряди под сянката на короната!
Не съм била толкоз безпомощна като доктор, като в сегашната обстановка.
Не знаем по какъв начин да си обличаме защитни дрехи, по какъв начин да работим с тях, по какъв начин да ги събличаме, без да се замърсим.
Не знаем по какъв начин да се пазим, да не приказваме, че няма с какво.
Не знаем по какъв начин да идентифицираме пациентите с COVID-19.
Не знаем по какъв начин да предпазим другите си пациенти от тях. "
Цитатът е от пост във " Facebook " страницата на Националната асоциация " Спешна здравна помощ ". Със сигурност има и готови медици, само че този пост демонстрира, че това не е годно за всички. Показва и друго: в какво състояние може да се окажат хора, които би следвало да са най-добре предпазени и най-добре осведомени, тъй като поемат най-големия риск.
През миналата седмица всички влязохме в нов стадий от живота си и той няма да приключи на 29 март, нито на 13 април, когато (засега) би трябвало да изтече срокът на изключителното състояние. То изисква от нас изключителна отговорност на всички равнища, само че цитати като посочения нагоре приказва, че това не ни се получава изцяло.
Какво чакаме от " страната " и какво е действително да получим
У нас упованията към " страната " като някакво всесилно, митично творение са обичайно високи. И в този момент чакаме страната да вземе ограничения, да обезпечи защитни средства, да инструктира медиците, да осведоми популацията, да спре болестта, да обезпечи финансова и икономическа поддръжка за най-уязвимите, да планува съответно идващия ход на пандемията и да го изпревари...
Лашкаме се сред възторга и възмущението, че министър председателят дава протяжни среднощни брифинги, в които, вместо да предложи умерено и плътно ревю, излива прочувствен поток на съзнанието си. И хем сме умерено привлечени от респектиращата външност на генерал-майор професор Венцислав Мутафчийски, хем се питаме по кое време е кацнал в тази страна, че в този момент схваща, че аптеките продават медикаменти по лекарско наставление без рецепта; или какъв брой тъкмо е обезпокоен, тъй като в границите на две седмици първо разгласи, че коронавирусът не е по-опасен от сезонен грип, след това ни заплаши, че родителите ни ще измрат до крайник и това ще унищожи опазването на здравето, а най-после стана ясно, че подопечният на ВМА (на която е директор) санаториум в Банкя си работи
Макар това държание да е доста надалеч от учебникарските рекомендации за връзка по време на рецесии, търсените резултати подхождат на интернационалните рекомендации за преодоляване на пандемията. Строгите ограничавания, наложени с институционални механизми, са наложително изискване за закъснение разпространяването на епидемията и понижаване на натиска върху здравната система, изключително когато не съществува опция да се приложат всеобщ скрининг (като в Тайван) или повишение на потенциала за интензивно лекуване в системата с 200% за две седмици (като в Ломбардия).
Разбира се, в страна, в която над 40% от децата живеят в риск от беднотия, тези ограничавания наложително би трябвало да бъдат последвани от финансови и стопански механизми за подкрепяне на нуждаещите се, и това да се разгласи доста ясно и съответно.
Тъй като рестриктивните мерки не са за ден или два, има опция връзката да се усъвършенства, а с нея - и резултатите. Ясните послания какво да вършим и какво да не вършим биха помогнали.
Например " Напазарувайте нужното за седмицата, с цел да намалите излизането и ходенето до магазина. Няма да се затварят хранителни магазини и тържища, по тази причина презапасяването не е належащо ", вместо " не пазарувайте истерично ". Или " купете си витамини, само че не приемайте никакви други медикаменти без лекарско наставление, тъй като може да усложните положението си " вместо " сега се изкупуват безумни количества от неща, от които безусловно няма потребност ". " Не канете посетители, не ходете на посетители, срещайте се с допустимо минимум хора ", вместо " спазвайте обществена отдалеченост, това страната не може да ви го провежда ".
Как си мислим, че изглеждаме, и какво в действителност вършим
Социалното разграничаване е форма на самоизолация, която е извънредно належащо допълнение към предприеманите от страната ограничения, с цел да бъдат резултатите оптимални. Вместо отговорно осмисляне на обстановката обаче ние се разделихме на хора, които в деня след оповестяването на изключително състояние умерено се срещат в кафене, и на такива, които изкупиха даже шампоаните в кварталната дрогерия. Социалните мрежи се извършиха с безстрашни планове ( " аз у дома няма да седнал съм! " ) и ужасени опасения, че ни чака " всеобща гибел ". Появиха се рецензии както за незадоволителна държавна интервенция, по този начин и за свръхнамеса (и в двете имаше основания).
Но това не работи в обща изгода в този момент. Взаимното вслушване на двете крайности една в друга и съзнателното изпитание за реализиране на уравновесена реакция, въпреки и с подчинение от персоналната зона на комфорт, биха дали по-добри резултати за всички ни като общество. Да, обстановката е тежка, комплицирана и има доста какво да желаем от институциите. Но първо, институциите са отражение на личните ни разбирания за действието на света; и второ, би трябвало да сме наясно, че от 13 март насам, и за известно време в бъдеще, всяко решение ще е предпоследно и ограниченията ще се случват в придвижване или на парче. А от нас се желае в това време да не се срещаме с хора отвън тясното семейство, да поддържаме изключително висока персонална и битова хигиена, и изключително строго да пазим по-възрастните си родственици (които са близо 2 млн. души в България). Така е на всички места по света.
Медиците. И всичко, което (не) знаем за тях
Това е съсловието, което ще изнесе рецесията на гърба си. Както излиза наяве от цитата, с който стартира този текст, надалеч не всички се усещат задоволително готови или стимулирани да рискуват здравето си. Общественото очакване, че медицинският личен състав следва да се състои от жертвоготовни алтруисти, подготвени на всевъзможни персонални взаимни отстъпки в името на общото богатство, е надълбоко проблематично, и навлизането на страната ни в епидемията извади този проблем над повърхността.
Както всяка друга специалност, тази на лекарите и медицинските експерти изисква добра среда за развиване, публично състояние и съответстващо възнаграждение, с цел да бъдат съсловията стимулирани, виновни и ангажирани. Липсата на тези условия през последните десетилетия няма по какъв начин да бъде обезщетена в този момент, за три дни. Но негативите може да се понижат. Бърз и неизчерпателен прелет над протичащото се в страната демонстрира, че основаните от здравните институции протоколи и осведомителни материали са изцяло правилни и съответстващи на международните рекомендации, само че очевидно не доближават до всички заинтригувани, не се съблюдават в цялост и не дават решение на всички зараждащи проблеми. Обществото от своя страна реагира с голяма вълна на съпричастност - в лечебните заведения аплайват доброволци, шивашки компании и обособени хора изоставят нормалната си работа и стартират да шият защитно облекло и маски, преводачи превеждат научни източници на български, а доста хора просто излизат на балконите си в 09.00 вечерта и ръкопляскат в символ на почитание и благодарност. Но това не стига.
Финансовите тласъци са плюс, само че преди тях има надалеч по-значими въпроси за хората, които в идващите месеци няма да виждат децата и родителите си, с цел да не ги заразят: обезпечаване на персонални защитни средства; подаване на бързи, точни и пълноценни указания и протоколи за действие; основаване на прецизна организация за диагностика, както и прецизна организация при лекуването на леките случи и надзор по спазването ѝ; обезпечаване на условия и запаси (техника и лекарства) за лекуване на сериозните пациенти; самодейно информиране от пациентите и самодисциплина при съблюдаване на инструкциите по какъв начин да се държим, в случай че сме контактни или инфектирани с COVID-19.
Все точки, по които като нация не сме първенци, само че епидемията изисква бързо да еволюираме. За да си помогнем сами.
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (687)
" Изводи от първите ми наряди под сянката на короната!
Не съм била толкоз безпомощна като доктор, като в сегашната обстановка.
Не знаем по какъв начин да си обличаме защитни дрехи, по какъв начин да работим с тях, по какъв начин да ги събличаме, без да се замърсим.
Не знаем по какъв начин да се пазим, да не приказваме, че няма с какво.
Не знаем по какъв начин да идентифицираме пациентите с COVID-19.
Не знаем по какъв начин да предпазим другите си пациенти от тях. "
Цитатът е от пост във " Facebook " страницата на Националната асоциация " Спешна здравна помощ ". Със сигурност има и готови медици, само че този пост демонстрира, че това не е годно за всички. Показва и друго: в какво състояние може да се окажат хора, които би следвало да са най-добре предпазени и най-добре осведомени, тъй като поемат най-големия риск.
През миналата седмица всички влязохме в нов стадий от живота си и той няма да приключи на 29 март, нито на 13 април, когато (засега) би трябвало да изтече срокът на изключителното състояние. То изисква от нас изключителна отговорност на всички равнища, само че цитати като посочения нагоре приказва, че това не ни се получава изцяло.
Какво чакаме от " страната " и какво е действително да получим
У нас упованията към " страната " като някакво всесилно, митично творение са обичайно високи. И в този момент чакаме страната да вземе ограничения, да обезпечи защитни средства, да инструктира медиците, да осведоми популацията, да спре болестта, да обезпечи финансова и икономическа поддръжка за най-уязвимите, да планува съответно идващия ход на пандемията и да го изпревари...
Лашкаме се сред възторга и възмущението, че министър председателят дава протяжни среднощни брифинги, в които, вместо да предложи умерено и плътно ревю, излива прочувствен поток на съзнанието си. И хем сме умерено привлечени от респектиращата външност на генерал-майор професор Венцислав Мутафчийски, хем се питаме по кое време е кацнал в тази страна, че в този момент схваща, че аптеките продават медикаменти по лекарско наставление без рецепта; или какъв брой тъкмо е обезпокоен, тъй като в границите на две седмици първо разгласи, че коронавирусът не е по-опасен от сезонен грип, след това ни заплаши, че родителите ни ще измрат до крайник и това ще унищожи опазването на здравето, а най-после стана ясно, че подопечният на ВМА (на която е директор) санаториум в Банкя си работи
Макар това държание да е доста надалеч от учебникарските рекомендации за връзка по време на рецесии, търсените резултати подхождат на интернационалните рекомендации за преодоляване на пандемията. Строгите ограничавания, наложени с институционални механизми, са наложително изискване за закъснение разпространяването на епидемията и понижаване на натиска върху здравната система, изключително когато не съществува опция да се приложат всеобщ скрининг (като в Тайван) или повишение на потенциала за интензивно лекуване в системата с 200% за две седмици (като в Ломбардия).
Разбира се, в страна, в която над 40% от децата живеят в риск от беднотия, тези ограничавания наложително би трябвало да бъдат последвани от финансови и стопански механизми за подкрепяне на нуждаещите се, и това да се разгласи доста ясно и съответно.
Тъй като рестриктивните мерки не са за ден или два, има опция връзката да се усъвършенства, а с нея - и резултатите. Ясните послания какво да вършим и какво да не вършим биха помогнали.
Например " Напазарувайте нужното за седмицата, с цел да намалите излизането и ходенето до магазина. Няма да се затварят хранителни магазини и тържища, по тази причина презапасяването не е належащо ", вместо " не пазарувайте истерично ". Или " купете си витамини, само че не приемайте никакви други медикаменти без лекарско наставление, тъй като може да усложните положението си " вместо " сега се изкупуват безумни количества от неща, от които безусловно няма потребност ". " Не канете посетители, не ходете на посетители, срещайте се с допустимо минимум хора ", вместо " спазвайте обществена отдалеченост, това страната не може да ви го провежда ".
Как си мислим, че изглеждаме, и какво в действителност вършим
Социалното разграничаване е форма на самоизолация, която е извънредно належащо допълнение към предприеманите от страната ограничения, с цел да бъдат резултатите оптимални. Вместо отговорно осмисляне на обстановката обаче ние се разделихме на хора, които в деня след оповестяването на изключително състояние умерено се срещат в кафене, и на такива, които изкупиха даже шампоаните в кварталната дрогерия. Социалните мрежи се извършиха с безстрашни планове ( " аз у дома няма да седнал съм! " ) и ужасени опасения, че ни чака " всеобща гибел ". Появиха се рецензии както за незадоволителна държавна интервенция, по този начин и за свръхнамеса (и в двете имаше основания).
Но това не работи в обща изгода в този момент. Взаимното вслушване на двете крайности една в друга и съзнателното изпитание за реализиране на уравновесена реакция, въпреки и с подчинение от персоналната зона на комфорт, биха дали по-добри резултати за всички ни като общество. Да, обстановката е тежка, комплицирана и има доста какво да желаем от институциите. Но първо, институциите са отражение на личните ни разбирания за действието на света; и второ, би трябвало да сме наясно, че от 13 март насам, и за известно време в бъдеще, всяко решение ще е предпоследно и ограниченията ще се случват в придвижване или на парче. А от нас се желае в това време да не се срещаме с хора отвън тясното семейство, да поддържаме изключително висока персонална и битова хигиена, и изключително строго да пазим по-възрастните си родственици (които са близо 2 млн. души в България). Така е на всички места по света.
Медиците. И всичко, което (не) знаем за тях
Това е съсловието, което ще изнесе рецесията на гърба си. Както излиза наяве от цитата, с който стартира този текст, надалеч не всички се усещат задоволително готови или стимулирани да рискуват здравето си. Общественото очакване, че медицинският личен състав следва да се състои от жертвоготовни алтруисти, подготвени на всевъзможни персонални взаимни отстъпки в името на общото богатство, е надълбоко проблематично, и навлизането на страната ни в епидемията извади този проблем над повърхността.
Както всяка друга специалност, тази на лекарите и медицинските експерти изисква добра среда за развиване, публично състояние и съответстващо възнаграждение, с цел да бъдат съсловията стимулирани, виновни и ангажирани. Липсата на тези условия през последните десетилетия няма по какъв начин да бъде обезщетена в този момент, за три дни. Но негативите може да се понижат. Бърз и неизчерпателен прелет над протичащото се в страната демонстрира, че основаните от здравните институции протоколи и осведомителни материали са изцяло правилни и съответстващи на международните рекомендации, само че очевидно не доближават до всички заинтригувани, не се съблюдават в цялост и не дават решение на всички зараждащи проблеми. Обществото от своя страна реагира с голяма вълна на съпричастност - в лечебните заведения аплайват доброволци, шивашки компании и обособени хора изоставят нормалната си работа и стартират да шият защитно облекло и маски, преводачи превеждат научни източници на български, а доста хора просто излизат на балконите си в 09.00 вечерта и ръкопляскат в символ на почитание и благодарност. Но това не стига.
Финансовите тласъци са плюс, само че преди тях има надалеч по-значими въпроси за хората, които в идващите месеци няма да виждат децата и родителите си, с цел да не ги заразят: обезпечаване на персонални защитни средства; подаване на бързи, точни и пълноценни указания и протоколи за действие; основаване на прецизна организация за диагностика, както и прецизна организация при лекуването на леките случи и надзор по спазването ѝ; обезпечаване на условия и запаси (техника и лекарства) за лекуване на сериозните пациенти; самодейно информиране от пациентите и самодисциплина при съблюдаване на инструкциите по какъв начин да се държим, в случай че сме контактни или инфектирани с COVID-19.
Все точки, по които като нация не сме първенци, само че епидемията изисква бързо да еволюираме. За да си помогнем сами.
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (687)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ