Над 60% от пациентите с рак на белия дроб у нас се диагностицират късно - Здраве
" Над 60% от пациентите с рак на белия дроб в България биват диагностицирани в напреднал етап (III или IV). Един от одобрените към този момент способи за слагане на диагнозата е нискодозовата компютърна томография, само че това проучване не се поема от Здравната каса.
Това каза доцент Веселка Стойнова, шеф на Клиника по образна диагностика, Аджибадем Сити Клиник Младост по време на полемика на тематика „ Съвременни способи за скрининг и лекуване на рак на белия дроб “, по мотив 4 февруари – Световен ден за битка с онкологичните болести.
За разлика от общоприетото проучване, облъчването освен това проучване е доста по-малко – безусловно, колкото едно пътешестване със аероплан до Съединени американски щати. Този метод се ползва при хора над 50 години, които в продължение на 30 години са пушили по една кутия цигари дневно или тези, които в продължение на 15 години са пушили по две кутии, разясни доцент Стойкова.
Само допреди няколко години ракът на белия дроб беше приблизително по периодичност заболяване, а през днешния ден е измежду водещите локализации. Но медицината непрестанно се развива и се откриха „ невидими ключалки “, наречени биомаркери, които сътрудниците патолози и генетици всекидневно търсят при всеки самостоятелен израстък, с цел да можем ние – онколозите да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лекуване. Уточниха се по този начин наречените „ драйвърни разновидности “, посредством които прицелно лекуваме с биологични медикаменти тези форми на рак на белия дроб, които ги имат, сподели проф. Асен Дудов, ръководител на Българското онкологично научно сдружение медицински шеф и шеф на Клиника по Медицинска онкология, Аджибадем Сити Клиник Младост.
Той акцентира, че към този момент се ползват разнообразни комбинации сред имунотерапия и химиотерапия или друга поредност на методите, съобразени с самостоятелните характерности на болния.
" Една от значимите стъпки, които би трябвало да създадем в България е въвеждането на „ Изчерпателното геномно секвениране или тъй наречените широкоспектърно генетично проучване “. По най-точен метод то ще ни покаже съществуването или не на тези „ невидими ключалки “ и ще даде информация и за други генетични характерности на тумора при всеки един пациент. Трябва да пожелаваме от страната поеме тази отговорност ", изясни онкологът.
Всички знаем, че онкологичните болести са световен проблем, факт е, че този проблем стартира от нещо напълно дребно и невидимо – една дребна ракова клетка. Защо една елементарна клетка се трансформира в ракова занимава от години генетиката. След слагането на диагнозата на пациент с рак на белия дроб, има опция да се създадат биологични проби от туморната тъкан в генетична лаборатория. Профилирането на тази туморна тъкан дава опция да разберем дали тя дава отговор на избрани критерии, с цел да бъде приложено едно или друго лекуване, изясни генетикът проф. Алексей Савов, шеф на Националната генетична лаборатория.
„ Държавата би трябвало да се ангажира по-сериозно с предварителната защита на рака на белия дроб. Има три елементарни стъпки, с цел да стане това – да се ограничи тютюнопушенето, да се ограничи вдишването на замърсен въздух и да се дефинират канцерогенните фактори в производството и да се лимитират “, изясни проф. Димитър Костадинов, шеф на Бронхологично поделение, УМБАЛ “Св. Иван Рилски ”.
Всяка година близо 10 млн. души по света умират вследствие на онкологичните заболяване, като най-често срещаните типове рак са рак на гърдата, белия дроб и дебелото черво. По последни данни над 2.2 млн. души са диагностицирани с рак на белия дроб в международен мащаб, а умрелите от болестта са 1.9 млн. Прогнозите сочат, че до 2050 година новооткритите случаи ще набъбнат до 3.8 млн.₂ По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая.
Това каза доцент Веселка Стойнова, шеф на Клиника по образна диагностика, Аджибадем Сити Клиник Младост по време на полемика на тематика „ Съвременни способи за скрининг и лекуване на рак на белия дроб “, по мотив 4 февруари – Световен ден за битка с онкологичните болести.
За разлика от общоприетото проучване, облъчването освен това проучване е доста по-малко – безусловно, колкото едно пътешестване със аероплан до Съединени американски щати. Този метод се ползва при хора над 50 години, които в продължение на 30 години са пушили по една кутия цигари дневно или тези, които в продължение на 15 години са пушили по две кутии, разясни доцент Стойкова.
Само допреди няколко години ракът на белия дроб беше приблизително по периодичност заболяване, а през днешния ден е измежду водещите локализации. Но медицината непрестанно се развива и се откриха „ невидими ключалки “, наречени биомаркери, които сътрудниците патолози и генетици всекидневно търсят при всеки самостоятелен израстък, с цел да можем ние – онколозите да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лекуване. Уточниха се по този начин наречените „ драйвърни разновидности “, посредством които прицелно лекуваме с биологични медикаменти тези форми на рак на белия дроб, които ги имат, сподели проф. Асен Дудов, ръководител на Българското онкологично научно сдружение медицински шеф и шеф на Клиника по Медицинска онкология, Аджибадем Сити Клиник Младост.
Той акцентира, че към този момент се ползват разнообразни комбинации сред имунотерапия и химиотерапия или друга поредност на методите, съобразени с самостоятелните характерности на болния.
" Една от значимите стъпки, които би трябвало да създадем в България е въвеждането на „ Изчерпателното геномно секвениране или тъй наречените широкоспектърно генетично проучване “. По най-точен метод то ще ни покаже съществуването или не на тези „ невидими ключалки “ и ще даде информация и за други генетични характерности на тумора при всеки един пациент. Трябва да пожелаваме от страната поеме тази отговорност ", изясни онкологът.
Всички знаем, че онкологичните болести са световен проблем, факт е, че този проблем стартира от нещо напълно дребно и невидимо – една дребна ракова клетка. Защо една елементарна клетка се трансформира в ракова занимава от години генетиката. След слагането на диагнозата на пациент с рак на белия дроб, има опция да се създадат биологични проби от туморната тъкан в генетична лаборатория. Профилирането на тази туморна тъкан дава опция да разберем дали тя дава отговор на избрани критерии, с цел да бъде приложено едно или друго лекуване, изясни генетикът проф. Алексей Савов, шеф на Националната генетична лаборатория.
„ Държавата би трябвало да се ангажира по-сериозно с предварителната защита на рака на белия дроб. Има три елементарни стъпки, с цел да стане това – да се ограничи тютюнопушенето, да се ограничи вдишването на замърсен въздух и да се дефинират канцерогенните фактори в производството и да се лимитират “, изясни проф. Димитър Костадинов, шеф на Бронхологично поделение, УМБАЛ “Св. Иван Рилски ”.
Всяка година близо 10 млн. души по света умират вследствие на онкологичните заболяване, като най-често срещаните типове рак са рак на гърдата, белия дроб и дебелото черво. По последни данни над 2.2 млн. души са диагностицирани с рак на белия дроб в международен мащаб, а умрелите от болестта са 1.9 млн. Прогнозите сочат, че до 2050 година новооткритите случаи ще набъбнат до 3.8 млн.₂ По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ