Над 55% от българите могат да посетят своя личен лекар

Над 55% от българите могат да посетят своя персонален доктор незабавно, а 25% на идващия ден. Или другояче казано 80% от българите могат да посетят своя персонален доктор незабавно или на идващия ден. Данните за настройките на популацията на тематика " Достъп до здравни грижи в България " бяха показани от Димитър Ганев от Тренд на конференция в Българска телеграфна агенция.

Освен това бяха показани и данни от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) за неудовлетвореността на българските жители от здравната система.

По данни от изследването на " Тренд " 60% от запитаните настояват, че могат да посетят персоналните си лекари в идващите няколко дни. Тези, които чакат повече от месец да посетят джипито си са под 4%.

36% са имали нужда да бъдат признати в болница, до момента в който 63% не са имали нужда да влязат в болница. 27% от запитаните декларират, че са ги приели незабавно в болница, 26% след няколко часа, а малко над 20% в идващите няколко дни. Ако индикаторите се съберат, то близо над 90% от хората са имали бърз достъп до здравни грижи, уточни Ганев.

37% заявяват задоволеност от здравната система, до момента в който 47% са неудовлетворени от българската здравна система. 29% настояват, че опазването на здравето е скъпо, 14% споделят, че цените на медикаментите са високи, а -13% декларират, че е неприятно отношение към пациента от страна на медиците. Причината за неудовлетвореността от българската здравна система касае финансовият аспект, посочи Димитър Ганев.

85% от хората заявят, че доплащането за медикаменти е проблем, а цените на прегледите за 53% от предпазените също се оказва проблем.,

На въпрос " Случвало ли ви се е или не да посетите доктор, само че не сте го създали, тъй като не сте имали финансовата опция по тази причина?, то 27% от хората декларират, че им се с случвало да желаят да посетят доктор, само че не са имали финансовата опция да го създадат.

По тематиката за построяването на нови болнични заведение, 43% от българите са на мнение, че има задоволителни като брой лечебните заведения, само че все пак 33% декларират, че не са задоволителни лечебните заведения. 26% от българите считат, че има потребност от разкриване на нова болница, само че съвсем половината декларират, че няма потребност от откриването на нови частни лечебни заведения.

От своя страна здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков уточни по данни от Европейското здравно изявление, че от 2014 до 2019 година България е слязла надолу в отрицателната ранглиста и от 20-то място в Европейски Съюз е слязла на 22-ро място във връзка с неудовлетворени потребности от здравни грижи. Средните незадоволеност от здравни грижи в Европейски Съюз се равнява на 25.5% през 2019 година, а за България 15.9%. Така излиза, че българите са по-малко неудовлетворени от своите съгражданите от другите страни.

В България чакането за здравни грижи не е доста за разлика от другите страни. 4.9% е неудовлетвореността за чакането на здравни грижи у нас, по отношение на съвсем 20% за Европейски Съюз. Във Англия назначават приемът в болница на пациент след една година, до момента в който у нас става за няколко часа.

Във финансите България не е в най-позитивните си стойности по задоволеност. Неудовлетвореност от финансовите аспекти на достъпа до междинната за Европейски Съюз е 13%, а в България е 14.5%. България е в челната десетка по незадоволеност от достъп до здравни грижи във финансов аспект.

Плащания за медикаменти от джоба

Средно за медикаменти, които се възстановяват отчасти от страна на НЗОК и медикаментите са за най-масови сърдечно-съдови заболявания, Касата заплаща едвам 25% от тяхната референтна стойност. Иначе казано към 70-80% са заплащанията за медикаменти от джоба в България.

Продуктите без лекарско наставление има декларирана оптималната цена от производителя, които той може да трансформира в края на годината. Хранителните добавки не са медикаменти. Витамините, добавки за намаляване, лекарства за разкрасяване и красива кожа, тяхната цена не е контролирана и зависи от динамичността на цените на свободния пазар.

Брой лечебни заведения на 1 млн. индивида население

Най-хубавото в Европейски Съюз и в България предвид на коронавирус рецесията, която ни сполетя е, че е имало къде болните да бъдат лекувани. България е свръхосигурена от към брой лечебни заведения, като през 2020 година са близо 53 лечебни заведения на 1 млн. души.

Заключение и констатации

Достъпът до здравни грижи се е подобрил в интервала 2014 и 2019 година, като България е в най-ниските равнища и отрицателни ранглисти и бележки;

В България заплащанията от джоба за опазване на здравето през 2019 година съставляват 39% от общите разноски спрямо 2015 година, когато са били 43%;

България е преди всичко в Европейски Съюз по обезпеченост от лечебни заведения на 1 млн. индивида население, като през 2020 година това са почти 53 лечебни заведения за болнична помощ на 1 млн. души население.

Препоръки

Повишаване на цените на клиничните пътеки и индексирането им с темпът на инфлация;

Остойностяване на лекарския труд с оглед прогнозиране и обмисляне на евентуалните бъдещи здравни разходи;

Официализация на доплащанията в системата и общественото им оповестяване;

Повишаване на % на реимбурсация на най-масовите лекарствени артикули, заплащани отчасти от НЗОК за намалявания на доплащанията от страна на пациентите;

Осигуряване на тласъци за пациентите и работодателите за ранен скрининг, предварителна защита и профилактиката с оглед понижаване на финансовата тежест за семействата и общественият бюджет в бъдеще.