Над 30 години след излизането на Master of Puppets, един

Над 30 години след излизането на Master of Puppets, един от най-изтъкнатите, вдъхновяващи и авторитетни метъл албуми, той не е изгубил от силата си, а като че ли е станал още по-знаменателен и важен.

Песни като Battery, Master of Puppets, Welcome Home (Sanitarium), инструментала Orion и Damage, Inc. през днешния ден към този момент са класики, вплетени надълбоко в метъл културата – само че през 1986-а, когато излиза албумът, те са нещо ново, разтърсващо и смайващо за лудо възходящата траш публика.

Кърк Хамет извършва солото на Master of Puppets

Концентриран към тематики като операцията и контрола над масите, Master of Puppets постоянно е определян като най-великия в историята освен на групата, само че и на цялата метъл музика.

Той е и последният албум на Metallica, включващ басиста Клиф Бъртън, който умира при драматичен случай по-късно през същата 1986-а.

Първите композиции за албума пораждат в средата на 1985 година, подбрани деликатно от фронтмена Джеймс Хетфийлд и барабаниста Ларс Улрих.

По-късно се включват Бъртън и соло китаристът Кърк Хамет, а когато демо записите са показани на музикалния продуцент Флеминг Расмусен, те към този момент са добили приключен тип. Бандата явно е усъвършенствала досегашния си метод, с цел да сътвори по-комплексни композиции с по-изпипани аранжименти.

Финалните записи са направени в студиата Sweet Silence в Копенхаген сред 1 септември и 27 декември 1985. Там са нужни единствено минимални промени в направените песни, само че записването лишава повече време от предишните албуми – тъй като в Metallica към този момент се е появил изразен перфекционизъм и по-високи упоритости.

Щом крайният резултат се появява на бял свят, множеството рецензии са възторжени и музикалните критици осъзнават, че Master of Puppets е същинско събитие освен в границите на метъл жанра.

“Би ми харесало да кажа, че е имало нещо магическо във въздуха през това лято, когато написахме Master of Puppets, нещо, което го е нямало нито по-рано, нито след това. Но това би било неистина ”, признава преди време Ларс Улрих. „ Предполагам просто имахме верния метод и отворено схващане към концепциите. Цялата тайфа ставаше по-уверена. “

„ По-голямата част от албума беше написана през май и юни 1985 година от най-хубавите ни рифове от предната година. Не беше по-различно от предишните пъти – аз и Джеймс седяхме с куп демо касети и избирахме от неговите хрумвания и тези на Кърк. Но Клиф също беше в бандата към този момент няколко години и привнесе доста хармонии и мелодии.. Но след време вникнахме и тогава взехме да опитвам повече “.

Структурно Master of Puppets повтаря формата на своя предходник Ride the Ligthning, само че просто концепциите на Metallica към този момент са по-развити, увереността и инструменталното майсторство са на по-високо равнище.

В някакъв смисъл Ride the Ligthning е по-смелият албум, тъй като концептуално съставлява по-голям скок по отношение на дебютния Kill ‘Em All, само че в действителност съдържа и първата неискрена ария на Metallica. Става въпрос за явно комерсиалната Escape, която групата намразва толкоз доста, че близо 30 години отхвърля да я извършва на концерти.

В Master of Puppets няма такива отклонения, той е произведение на хора, които не считат да вършат взаимни отстъпки и които са безусловно уверени в своя музикален път.

„ Определено той е по-малко комерсиален албум от Ride the Lightning “, удостоверява продуцентът Флеминг Расмусен. Това беше настройката и тя проработи. Няма неприятна ария в албума, нито една. Имаше я тази младежка поза: „ Ние сме по-добри от всички останали на света и ще им сритаме задниците “.

Необичайно за издание на важен лейбъл, Master of Puppets не излиза с нито един сингъл или промоционално видео, нито със съкратени версии на песните, пратени на радиата за нахлуване в мейнстрийма.

Но мълвата за албума в тази ситуация се оказва задоволителна, както и едно общо турне с Ози Озборн, който тогава се намира в свръхуспешна фаза. Когато споделя сцената с легендата от Black Sabbath, Metallica свири пред десетки хиляди метъл почитатели и доста от тях занапред се срещат с цялата траш вълна, намираща се към момента в ъндърграунда.

Първото турне на групата във Англия пък я утвърждава като най-значимото събитие в тежката музика след Iron Maiden. Затова историята помни 1986-а като годината, в която траш метълът нахлува мощно в мейнстрийма и с Master of Puppets приготвя почвата за Reign in Blood на Slayer, Peace Sells… на Megadeth и още албуми на банди като Kreator, Dark Angel и Destruction.

Показателно е, че през 2015-а в Щатите бяха продадени 202 000 бройки от Master of Puppets и той стана петият най-продаван рок/метъл албум за годината. Просто по този начин, 29 години след основаването му и без някаква специфична промоция, обвързвана с него.

Албумът към този момент съществува над три десетилетия, само че остава примерът, по който се равняват всички нови метъл издания. И това надали скоро ще се промени.