Българският възрожденец, който даде най-големият ни празник
Начало Как да се включа Вдъхновените Българският възрожденец, който даде най-големият ни празник Днес си спомняме за Найден Геров и неговото завещание 9 октомври 2019, 07:00 
Българският възрожденец, който даде най-големият ни празник
Българска художничка рисува смешната страна на майчинството
Защо е по-лесно да събудиш горест: артистът Бойко Кръстанов дава отговор
Българският Compote, който ще се бори за " Оскар "
Котките на София - пред нас в цялата си хубост
Мечтателят, който спеше в изоставени блокове
От бюрото до снимачната площадка и Кан: историята на Катя Тричкова
Българският шоколад, който е прочут в целия свят (ВИДЕО)
огато приказваме за българската история, обичаме да загатваме огромните победи, военните триумфи и териториалните разширения.
Това, което обаче все по-често забравяме е, че българите са народ на духа.
Народ, който е приел, съхранил и популяризирал славянската книжовност. Народ, който не просто оцелява, а се възражда с помощта на писмената просвета, която има. И с цел да означи този факт, всяка година, на 24 май по нов жанр, и на на 11 май по остарял, всички ние означаваме празника на светите братя Кирил и Методий.
Това обаче нямаше да е допустимо без делото на един български просветник , който по време на Възраждането неуморно и безрезервно се бори за образованието и самосъзнанието ни.
Неговото име е Найден Геров.
Той е роден на 23.02. 1823 година в Копривщица. Умира на 09.10.1900 година в Пловдив.
Животът му е отдаден на просветата и въпреки да има разнообразни визии от това на революционерите ни и постоянно да не е склонен с тях - неговата борба се води на различен фронт, който е значима част от самоосъзнаването ни като народ.
Найден Геров е осмото от общо тринадесетте деца на килийния преподавател Геро Добрович-Мушек. Любопитна детайлност е, че той е прототипа на Хаджи Генчо от "Българи от остаряло време ".
Найден Геров в началото учи при татко си в килийното учебно заведение, ситуирано в дома на фамилията. Скоро обаче, момчето е изпратено в гръцко учебно заведение в Пловдив.
Две години по-късно, когато е 13-годишен, Найден се връща в родната Копривщица, където по това време преподавател е Неофит Рилски. Именно той вижда, че момчето е извънредно будно и съгласно него - би трябвало да получи обучение на друго място.
Лично Неофит Рилски се свързва с Христо Стайкович - патриотичен българин от Копривщица, който живее в Одеса. Така за Найден Геров е издействана прехрана и той съумява да приключи влиятелния Ришельовски колеж.
Геров се завръща в България със солидно обучение през 1846 година, като той към този момент е попил от атмосферата в влиятелния колеж, само че и престоя в чужбина. Именно там той среща други български интелектуалци и родолюбци, хора на речта като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров , които оставят несъмнена диря в младия Геров.
Обратно в родната Копривщица, той вижда широкоразпространеното разбиране по това време, че единствено образованието на гръцки език е почтено да се назова култура.
Геров въобще не губи време, а се захваща с това, в което е най-хубав, това, с което е израснал в дома на татко си - преподаването .
Отваря първото класно учебно заведение и основава първата в България образователна стратегия. Не след дълго методът му придобива известност и в Копривщица се изпращат възпитаници от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер...
Славата на учителя Найден Геров му печели покана да бъде шеф на гимназия в Пловдив, в която да се преподава на български език. Това е самодейност на български интелектуалци, които желаят да лимитират гръцкото въздействие в града.
Датата, която Найден Геров ще запише в историята ни със златни букви е 11.05.1851 година.
По негова самодейност, на тази дата в Епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив се провежда празник на светите братя Кирил и Методий. Така българите декларират - и отстояват своята принадлежност и еднаквост, които са сложени под извънреден напън.
Няколко години по-късно, 11 май към този момент се отбелязва като празник на писмеността и културата в още български градове: Шумен, Лом, става даже и традиция за българите в Цариград.
Именно от тази самодейност на Найден Геров през днешния ден всички българи честваме дружно 24 май.
Един от най-значимите писания на Найден Геров обаче е исторически речник, който той построява, събира, написа и редактира в продължение на 50 години.
Името на този исторически труд е "Речник на българский язик с пояснение речити на български и съветски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров. "
Той събира над 70 000 думи, 5 000 елементи от национални песни, 16 000 пословици и поговорки и над 2000 български имена.
На 9 октомври, 1900 година, камбаните в Пловдив огласят града, с цел да отворят небето за Найден Геров, който си отива от този свят.
Неговата посветеност на българското обучение и идеята на свободата ни не престават да живеят в един ден, в който всички ние излизаме и честваме писмеността и културата, на която сме носители.
Българският възрожденец, който даде най-големият ни празник
Българска художничка рисува смешната страна на майчинството
Защо е по-лесно да събудиш горест: артистът Бойко Кръстанов дава отговор
Българският Compote, който ще се бори за " Оскар "
Котките на София - пред нас в цялата си хубост
Мечтателят, който спеше в изоставени блокове
От бюрото до снимачната площадка и Кан: историята на Катя Тричкова
Българският шоколад, който е прочут в целия свят (ВИДЕО)
огато приказваме за българската история, обичаме да загатваме огромните победи, военните триумфи и териториалните разширения.
Това, което обаче все по-често забравяме е, че българите са народ на духа.
Народ, който е приел, съхранил и популяризирал славянската книжовност. Народ, който не просто оцелява, а се възражда с помощта на писмената просвета, която има. И с цел да означи този факт, всяка година, на 24 май по нов жанр, и на на 11 май по остарял, всички ние означаваме празника на светите братя Кирил и Методий.
Това обаче нямаше да е допустимо без делото на един български просветник , който по време на Възраждането неуморно и безрезервно се бори за образованието и самосъзнанието ни.
Неговото име е Найден Геров.
Той е роден на 23.02. 1823 година в Копривщица. Умира на 09.10.1900 година в Пловдив.
Животът му е отдаден на просветата и въпреки да има разнообразни визии от това на революционерите ни и постоянно да не е склонен с тях - неговата борба се води на различен фронт, който е значима част от самоосъзнаването ни като народ.
Найден Геров е осмото от общо тринадесетте деца на килийния преподавател Геро Добрович-Мушек. Любопитна детайлност е, че той е прототипа на Хаджи Генчо от "Българи от остаряло време ".
Найден Геров в началото учи при татко си в килийното учебно заведение, ситуирано в дома на фамилията. Скоро обаче, момчето е изпратено в гръцко учебно заведение в Пловдив.
Две години по-късно, когато е 13-годишен, Найден се връща в родната Копривщица, където по това време преподавател е Неофит Рилски. Именно той вижда, че момчето е извънредно будно и съгласно него - би трябвало да получи обучение на друго място.
Лично Неофит Рилски се свързва с Христо Стайкович - патриотичен българин от Копривщица, който живее в Одеса. Така за Найден Геров е издействана прехрана и той съумява да приключи влиятелния Ришельовски колеж.
Геров се завръща в България със солидно обучение през 1846 година, като той към този момент е попил от атмосферата в влиятелния колеж, само че и престоя в чужбина. Именно там той среща други български интелектуалци и родолюбци, хора на речта като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров , които оставят несъмнена диря в младия Геров.
Обратно в родната Копривщица, той вижда широкоразпространеното разбиране по това време, че единствено образованието на гръцки език е почтено да се назова култура.
Геров въобще не губи време, а се захваща с това, в което е най-хубав, това, с което е израснал в дома на татко си - преподаването .
Отваря първото класно учебно заведение и основава първата в България образователна стратегия. Не след дълго методът му придобива известност и в Копривщица се изпращат възпитаници от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер...
Славата на учителя Найден Геров му печели покана да бъде шеф на гимназия в Пловдив, в която да се преподава на български език. Това е самодейност на български интелектуалци, които желаят да лимитират гръцкото въздействие в града.
Датата, която Найден Геров ще запише в историята ни със златни букви е 11.05.1851 година.
По негова самодейност, на тази дата в Епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив се провежда празник на светите братя Кирил и Методий. Така българите декларират - и отстояват своята принадлежност и еднаквост, които са сложени под извънреден напън.
Няколко години по-късно, 11 май към този момент се отбелязва като празник на писмеността и културата в още български градове: Шумен, Лом, става даже и традиция за българите в Цариград.
Именно от тази самодейност на Найден Геров през днешния ден всички българи честваме дружно 24 май.
Един от най-значимите писания на Найден Геров обаче е исторически речник, който той построява, събира, написа и редактира в продължение на 50 години.
Името на този исторически труд е "Речник на българский язик с пояснение речити на български и съветски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров. "
Той събира над 70 000 думи, 5 000 елементи от национални песни, 16 000 пословици и поговорки и над 2000 български имена.
На 9 октомври, 1900 година, камбаните в Пловдив огласят града, с цел да отворят небето за Найден Геров, който си отива от този свят.
Неговата посветеност на българското обучение и идеята на свободата ни не престават да живеят в един ден, в който всички ние излизаме и честваме писмеността и културата, на която сме носители.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ