Да имаш втори живот след трансплантации: Георги Пеев
Начало Как да се включа Вдъхновените Да имаш втори живот след трансплантации: Георги Пеев Историята на единственият мъж в България с трансплантирани бъбрек и сърце 
13 ноември 2019, 07:54 
Да имаш втори живот след трансплантации: Георги Пеев
Да осиновиш дете в България: историята на Яна
Последната ария на Джордж Майкъл
Градинарят на Моне: по какъв начин се съживява легенда
Крахът на комунизма в фотоси на български фотограф
Драматичният и трогателен живот на първата жена с Нобелова премия
Треска за (преславско) злато: от каменна печка до Лувъра и у нас
Супермоделът със синдром на Даун: Маделин Стюарт
Август, 2011 година.
Георги прекарва остро вирусно заболяване с температура от 40 градуса. След няколко дни летният грип, с който всеки един от нас се е сблъсквал минава, а за Георги остава да се наслаждения на лятото.
Това, което той още не знае е, че прекараното заболяване, което може да се случи на всеки, е увредило съдбовно бъбреците му. И той ще би трябвало да се бори за живота си.
През октомври той още веднъж е признат в болница – този път със подозрения за пневмония. При прегледа обаче се открива, че той не е болен, а тялото му задържа вода – тъй като бъбреците му са спрели да действат с цялостния си потенциал.
След един летен грип, Георги е включен на незабавна хемодиализа.
„ Познавах и други трансплантирани хора, знаех, че обстановката с донорството в България е тежка “. Опасенията му са, че в случай че бъде включен в листата на чакащите, няма да оцелее . Георги взема решение, че няма време за губене и дружно с майка си си вършат тест за съгласуемост . Оказва се, че тя може да му подари бъбрек. Жената, която го е родила ще му даде живот за повторно ..
Започва подготовката за трансплантацията и година по-късно, Георги е признат в Александровска болница, където да бъде осъществена интервенцията. Буквално часове преди началото на процедурата, следва нов удар . При обикновен обзор на сърцето излиза наяве, че има проблем – и трансплантацията не може да се реализира.
Започват прегледи при разнообразни експерти, до момента в който се откри повода - дилатативна кардиомиопатия. Заболяването съставлява дисторция на сърцето и сърдечния мускул, което пречи на вярното изпомпване на кръвта. И е още веднъж разследване от прекараното заболяване.
„ Бях включен в листата чакащи за сърдечна трансплантация. Започнах да върша изследвания, с цел да стана здравен мигрант, с цел да бъда включен в листа за чакащи в чужбина. “
Съвсем изненадващо, Георги получава позвъняване, че има донорска обстановка и би трябвало незабавно да пристигна в София.
„ На рождения ден на сина ми, 24 август, през 2013 влязох за сърдечна трансплантация. Преди 6 години “, спомня си Георги и споделя още: „ След това година и половина бях на хемодиализа и на 19 февруари майка ми ми стана донор на бъбрек. Така получих и втората си трансплантация “, спомня си Георги. Той става единственият човек в страната, който има трансплантация на сърце и бъбрек.
Георги счита, че е имал необикновен шанс. „ Повечето чакащи не дочакват. Умират “, споделя той. Но не губи вярата си - вяра са му давали медицинските лица, които са се грижели за него. „ По всичките ми стръмни пътеки със здравословните ми проблеми срещах лекари, които ме издърпваха нагоре “, споделя той и желае да благодари на експертите, които са се грижили за него.
Да! За живот!
Георги има една огромна фантазия: „ Да няма описи на чакащите за трансплантации “
„ Донорството е живот.
Чрез донорство може да бъде удължен животът на 5 до 8 души. Няма по-скъп подарък от това да дариш живот . Хората би трябвало да се отърсят от предразсъдъците си и да схванат, че лекарите вършат всичко допустимо да спасят хората . “
Георги е част от акцията на Министерство на здравеопазването и Изпълнителната организация по медицински контрол Да! За Живот!
„ Един трансплантиран човек може да бъде пълностоен, за себе си и за обществото , да работи и да заплаща налози, а не да стои и да чака страната да му дава “, споделя Георги за какво застава с лицето си в самодейността. „ За мен е елементарно да подвигна ръце и да кажа, че аз съм си решил казуса. Само че за мен е значимо точно ние, трансплантираните би трябвало да сме лице на сходен тип акции, с цел да покажем, че можем и че донорството в действителност е живот “.
Кампанията има за цел да увеличи информираността в обществото за донорството. „ Трябва да е ясно, че трансплантациите са мултидисциплинатрен развой “, изяснява Георги. „ Те стартират от диагностициране, типизиране и вкарване в листа на чакащи, по-късно - самата интервенция и след това лечението с лекарства – имуносупресия, която продължава през целия живот. “
България, дружно с Румъния, Кипър и Гърция са страните минимален % на донорство.
„ Причината да не се правят трансплантации у нас е сложна “, споделя Георги. Според неговия опит даже да има донорска обстановка, трансплантационните центрове у нас са малцина и с дребен потенциал. Няма и задоволително човешки запас.
Въпреки това, Георги не се предава и не стопира да има вяра, че обстановката може да се усъвършенства. Както самият той споделя – 1% свършена работа е по-добра от 100% нищо направено.
Картите, които са част от акцията „ Да! За живот! “ за Георги са стъпка в вярната посока. „ Това, че картите „ Да за живота “ стартират да бъдат показвани е смяна в положителен проект “, споделя той.
„ Това не е неразгадаем проблем в системата на опазването на здравето. Можем да го решим! Искам да няма листи на чакащите. "
„ Искам да кажа голямата благодарност на всички, които подаряват органи и на фамилиите им. Те са нашите спасители, те са най-важната част от цялата система “, приключва описа си Георги.
След осъществените две трансплантации, Георги е част от тима ни за трансплантирани, който на Европейското състезание от 2018 година се върна с 13 медала, а Георги Пеев стана първенец на 50 и 100 метра бруст.
13 ноември 2019, 07:54 Да имаш втори живот след трансплантации: Георги Пеев
Да осиновиш дете в България: историята на Яна
Последната ария на Джордж Майкъл
Градинарят на Моне: по какъв начин се съживява легенда
Крахът на комунизма в фотоси на български фотограф
Драматичният и трогателен живот на първата жена с Нобелова премия
Треска за (преславско) злато: от каменна печка до Лувъра и у нас
Супермоделът със синдром на Даун: Маделин Стюарт
Август, 2011 година.
Георги прекарва остро вирусно заболяване с температура от 40 градуса. След няколко дни летният грип, с който всеки един от нас се е сблъсквал минава, а за Георги остава да се наслаждения на лятото.
Това, което той още не знае е, че прекараното заболяване, което може да се случи на всеки, е увредило съдбовно бъбреците му. И той ще би трябвало да се бори за живота си.
През октомври той още веднъж е признат в болница – този път със подозрения за пневмония. При прегледа обаче се открива, че той не е болен, а тялото му задържа вода – тъй като бъбреците му са спрели да действат с цялостния си потенциал.
След един летен грип, Георги е включен на незабавна хемодиализа.
„ Познавах и други трансплантирани хора, знаех, че обстановката с донорството в България е тежка “. Опасенията му са, че в случай че бъде включен в листата на чакащите, няма да оцелее . Георги взема решение, че няма време за губене и дружно с майка си си вършат тест за съгласуемост . Оказва се, че тя може да му подари бъбрек. Жената, която го е родила ще му даде живот за повторно ..
Започва подготовката за трансплантацията и година по-късно, Георги е признат в Александровска болница, където да бъде осъществена интервенцията. Буквално часове преди началото на процедурата, следва нов удар . При обикновен обзор на сърцето излиза наяве, че има проблем – и трансплантацията не може да се реализира.
Започват прегледи при разнообразни експерти, до момента в който се откри повода - дилатативна кардиомиопатия. Заболяването съставлява дисторция на сърцето и сърдечния мускул, което пречи на вярното изпомпване на кръвта. И е още веднъж разследване от прекараното заболяване.
„ Бях включен в листата чакащи за сърдечна трансплантация. Започнах да върша изследвания, с цел да стана здравен мигрант, с цел да бъда включен в листа за чакащи в чужбина. “
Съвсем изненадващо, Георги получава позвъняване, че има донорска обстановка и би трябвало незабавно да пристигна в София.
„ На рождения ден на сина ми, 24 август, през 2013 влязох за сърдечна трансплантация. Преди 6 години “, спомня си Георги и споделя още: „ След това година и половина бях на хемодиализа и на 19 февруари майка ми ми стана донор на бъбрек. Така получих и втората си трансплантация “, спомня си Георги. Той става единственият човек в страната, който има трансплантация на сърце и бъбрек.
Георги счита, че е имал необикновен шанс. „ Повечето чакащи не дочакват. Умират “, споделя той. Но не губи вярата си - вяра са му давали медицинските лица, които са се грижели за него. „ По всичките ми стръмни пътеки със здравословните ми проблеми срещах лекари, които ме издърпваха нагоре “, споделя той и желае да благодари на експертите, които са се грижили за него.
Да! За живот!
Георги има една огромна фантазия: „ Да няма описи на чакащите за трансплантации “
„ Донорството е живот.
Чрез донорство може да бъде удължен животът на 5 до 8 души. Няма по-скъп подарък от това да дариш живот . Хората би трябвало да се отърсят от предразсъдъците си и да схванат, че лекарите вършат всичко допустимо да спасят хората . “
Георги е част от акцията на Министерство на здравеопазването и Изпълнителната организация по медицински контрол Да! За Живот!
„ Един трансплантиран човек може да бъде пълностоен, за себе си и за обществото , да работи и да заплаща налози, а не да стои и да чака страната да му дава “, споделя Георги за какво застава с лицето си в самодейността. „ За мен е елементарно да подвигна ръце и да кажа, че аз съм си решил казуса. Само че за мен е значимо точно ние, трансплантираните би трябвало да сме лице на сходен тип акции, с цел да покажем, че можем и че донорството в действителност е живот “.
Кампанията има за цел да увеличи информираността в обществото за донорството. „ Трябва да е ясно, че трансплантациите са мултидисциплинатрен развой “, изяснява Георги. „ Те стартират от диагностициране, типизиране и вкарване в листа на чакащи, по-късно - самата интервенция и след това лечението с лекарства – имуносупресия, която продължава през целия живот. “
България, дружно с Румъния, Кипър и Гърция са страните минимален % на донорство.
„ Причината да не се правят трансплантации у нас е сложна “, споделя Георги. Според неговия опит даже да има донорска обстановка, трансплантационните центрове у нас са малцина и с дребен потенциал. Няма и задоволително човешки запас.
Въпреки това, Георги не се предава и не стопира да има вяра, че обстановката може да се усъвършенства. Както самият той споделя – 1% свършена работа е по-добра от 100% нищо направено.
Картите, които са част от акцията „ Да! За живот! “ за Георги са стъпка в вярната посока. „ Това, че картите „ Да за живота “ стартират да бъдат показвани е смяна в положителен проект “, споделя той.
„ Това не е неразгадаем проблем в системата на опазването на здравето. Можем да го решим! Искам да няма листи на чакащите. "
„ Искам да кажа голямата благодарност на всички, които подаряват органи и на фамилиите им. Те са нашите спасители, те са най-важната част от цялата система “, приключва описа си Георги.
След осъществените две трансплантации, Георги е част от тима ни за трансплантирани, който на Европейското състезание от 2018 година се върна с 13 медала, а Георги Пеев стана първенец на 50 и 100 метра бруст.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ