Треска за злато: от каменна печка до Лувъра и у нас
Начало Как да се включа Вдъхновените Треска за (преславско) злато: от каменна печка до Лувъра и у нас Едно от най-големите ни съкровища се завърна у нас 7 ноември 2019, 06:35
Треска за (преславско) злато: от каменна печка до Лувъра и у нас
Супермоделът със синдром на Даун: Маделин Стюарт
" Не гледай надолу! " - или на какво са способни тези хора
Корпус за спокойно реагиране: Лиляна и Венета
Вижте по какъв начин фантазии се посяват в училищен раници
Да бъдеш преподавател - въпреки и без поддръжка
" Клубът на Жулиета " - където любовта намира разтуха
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
ова не е просто част от българската история, а история, която може да разпали въображението. Достойна е за разказ, филм и... се случва на една българска равнища.
Да, тъкмо по този начин.
Едно от най-големите български златни съкровища се "излиза " на повърхността по време на земеделска работа в село Кастана.
Ето я хубостта на Преславското богатство
„ До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав “
Докато разорават равнища, селяни намират златни украшения. Веднага по-късно - ги скриват.
Вижте фрагменти от Преславското златно богатство във видеото на Живко Константинов.
Тайната за златото обаче не може да остане непокътната за дълго време.
Съвсем скоро за скъпоценната находка се разчува - управляващите изземат украшенията, а на идната година, в местността стартират разкопки.
Археолозите изследват полуземлянка, в която има каменна печка. В нея те намират дървено ковчеже.
Това, което те откриват вътре, надминава и най-смелите им фантазии.
Там има украшения от злато, перли изумруди и кристали.
Главен помощник Андрей Аладжов изяснява, че евентуално те са скрити по време на завладяването на втората българска столица от император Йоан Цимисхи.
Кой е бил притежателят? Как са попаднали тези същински творби на изкуството в каменна печка? Кой ги е донесъл в България?
Въпросите са доста, а отговорите почиват в булото на предишното.
Теориите на учените-историци са няколко.
Снежана Горянова, археолог, изяснява, че главното съмнение сочи, че накитите са принадлежали на византийската принцеса и българска кралица, брачна половинка на Петър I - Мария, а би могло да бъде даже военна плячка на някой боец.
Всички тези разновидности могат да разпалват въображението ни от ден на ден, само че едно е несъмнено и това са научните разбори, които сочат епохата, към която е принадлежало съкровището - 9-10 век.
Една от най-зашеметяващите находки от средновековната история на България можем да забележим в Националния археологически музей.
Освен златните украшения, там са изложени и керамични произведения от Велики Преслав, които интригуват с хубостта си, а корените на това изкуство могат да бъдат проследени чак до Близкия Изток.
Важността на тези находки не е в каратите или скъпоценните камъни, а в нещо друго - те демонстрират развиването на занаятите и развиването на естетическия усет по нашите земи от този интервал на историята ни.
Треска за (преславско) злато: от каменна печка до Лувъра и у нас
Супермоделът със синдром на Даун: Маделин Стюарт
" Не гледай надолу! " - или на какво са способни тези хора
Корпус за спокойно реагиране: Лиляна и Венета
Вижте по какъв начин фантазии се посяват в училищен раници
Да бъдеш преподавател - въпреки и без поддръжка
" Клубът на Жулиета " - където любовта намира разтуха
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
ова не е просто част от българската история, а история, която може да разпали въображението. Достойна е за разказ, филм и... се случва на една българска равнища.
Да, тъкмо по този начин.
Едно от най-големите български златни съкровища се "излиза " на повърхността по време на земеделска работа в село Кастана.
Ето я хубостта на Преславското богатство
„ До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав “
Докато разорават равнища, селяни намират златни украшения. Веднага по-късно - ги скриват.
Вижте фрагменти от Преславското златно богатство във видеото на Живко Константинов.
Тайната за златото обаче не може да остане непокътната за дълго време.
Съвсем скоро за скъпоценната находка се разчува - управляващите изземат украшенията, а на идната година, в местността стартират разкопки.
Археолозите изследват полуземлянка, в която има каменна печка. В нея те намират дървено ковчеже.
Това, което те откриват вътре, надминава и най-смелите им фантазии.
Там има украшения от злато, перли изумруди и кристали.
Главен помощник Андрей Аладжов изяснява, че евентуално те са скрити по време на завладяването на втората българска столица от император Йоан Цимисхи.
Кой е бил притежателят? Как са попаднали тези същински творби на изкуството в каменна печка? Кой ги е донесъл в България?
Въпросите са доста, а отговорите почиват в булото на предишното.
Теориите на учените-историци са няколко.
Снежана Горянова, археолог, изяснява, че главното съмнение сочи, че накитите са принадлежали на византийската принцеса и българска кралица, брачна половинка на Петър I - Мария, а би могло да бъде даже военна плячка на някой боец.
Всички тези разновидности могат да разпалват въображението ни от ден на ден, само че едно е несъмнено и това са научните разбори, които сочат епохата, към която е принадлежало съкровището - 9-10 век.
Една от най-зашеметяващите находки от средновековната история на България можем да забележим в Националния археологически музей.
Освен златните украшения, там са изложени и керамични произведения от Велики Преслав, които интригуват с хубостта си, а корените на това изкуство могат да бъдат проследени чак до Близкия Изток.
Важността на тези находки не е в каратите или скъпоценните камъни, а в нещо друго - те демонстрират развиването на занаятите и развиването на естетическия усет по нашите земи от този интервал на историята ни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ