Български рекорд в Рила и Родопите - две денонощия и 3 часа сън
Начало Как да се включа Вдъхновените Български връх в Рила и Родопите - две денонощия и 3 часа сън Борислав Йорданов за велопоход, който има за цел да разпространява планините ни 
26 юли 2019, 12:18 
Източник: Радост Пенева, персонален списък
„ На финала се усещах благополучен. Нямам думи, с които да опиша страстите, които ме обземаха. Прилив на ендорфин. Бях като заслепен. Цялото премеждие мина сполучливо “.
Борислав Йорданов е на 33 години от София. Неговата пристрастеност е колоезденето и точно тя ще го води към едно вдъхновяващо премеждие с колело в едно от най-красивите кътчета на България и… връх.
Пред Vesti.bg и Вдъхновените Борислав споделя какво е да спиш по-малко от 3 часа за две денонощия, с цел да изминеш Рила и Родопите и да видиш най-красивите ни планини.
„ Още преди 2 години, когато сложих два върха за скоростно прекосяване на маршрута Ком-Емине, породи концепцията и за скоростно прекосяване на българската част от европейския маршрут Е8 - “Рила – Родопи”, стартира описа си Борислав. „ Целенасочена подготовка за него започнах от март месец тази година. Три седмици преди опита ми за връх, прекосих цялото трасе с дребни изключения в края на маршрута, защото беше валяло. Калта в Източни Родопи е доста лепкава. Полепва по гумите и колелата на велосипеда блокират. “
По думите на Борислав, голяма част от приключението е самата подготовка . От нея излиза наяве, че без екип и съидейници, които да ти дават поддръжка, триумфите са невъзможни. А когато има и идея – даже слабите моменти са преодолими.
„ Целта на “Велоносния поход” е да се разпространява маршрута измежду колоездачите и да се покаже, че има потребност да му се обърне внимание , има потребност от повече грижа и поддържка, а и от маркиране. Особено в Източни Родопи има доста немаркирани и обрасли с растителност сектори. С този връх ние от клуб “Велораптор” желаеме да притеглим вниманието на съответните общини и институции да извърнат внимание и да вземат ограничения за поддържането на българската част от Европейски маршрут Е8. “
Това е първото прекосяване по това трасе, споделя Борислав, тъй че при всички положения е щяло да има връх. В приключението взимат присъединяване 10 души, всички от клуба на Борислав, като те му оказват помощ в тежките моменти и не го оставят да се съобщи, макар, че по пътя ще има компликации.
Начало на приключението
„ Приключението стартирах от Боровец самичък, а ангажимента ни бе да ме чака човек от екипа (без велосипед) на хижа Мусала и от там да ме съпроводи до язовир Белмекен. “, споделя Борислав и добавя, че мъжът, който е там, в действителност е неговият началник, който също се въодушевява от концепцията.
„ На спортна база Белмекен ме очакваше съвсем целият екип “, продължава описа Борислав. Там е и създателят на велоклуба, Калин Русев. Двамата към момента не знаят, че им следва травма, която може да постави завършек на задачата, освен това малко след старта.
„ Малко преди Меандрите си сецнах кръста при прекосяването на поточе в Рила. “
Йога за из път
За да може още веднъж да продължи, Борислав прави йога извършения, които краткотрайно понижават болката. „ А в действителност по това време, може бе най-тежкият ми миг от тестването. Макар и болката в кръста да беше съвсем отминала, аз се усещах отпаднал и на ръба на силите си . На Меандрите, до момента в който почивах и се хранех, кинезитерапевтът ми - Калин Стоянов, обаче направи своята магия и болката в кръста дефинитивно изчезна. “
Следва „ огромното “ спане
Цели два часа Борислав съумява да си открадне за сън, откакто към този момент са на Голям Беглик. Следваща спирка за отмора – не е планувана.
„ Малко след Триград скоростите на велосипеда ми се повредиха и се наложи да сменя ухото на дерайльора. Естествено аварийното ухо е наложителна аварийна част, която всеки планински колоездач би трябвало да има в себе си, изключително на многодневни направления. “
Следващата точка е Пампорово, където Борислав презарежда силите и продължава напред. Тук идва следващо предизвикателство - постанова той да спре замалко.
„ След хижа Момчил Юнак се наложи да дремя по неотложност – нямаше по какъв начин, унасях се на колелото “, спомня си Борислав.
След цели 15 минути сънливост в една беседка, ще последват нови непредвидени обрати. Срещи с диви животни до хижа Сини връх, както и развален часовник, на който е качен маршрута на Борислав.
И откакто се оправят с всички тези провокации – следва ново – една от хижите, Аида, е изместена поради мина, която се намира наоколо.
„ Едвам я намерихме в тъмното. Спуснахме се и излязохме на мината за злато. Отново пълнолуние, кранове и един мощен екот от мощни вентилатори от мината. Добре, че бях минавал от там, тъй като, в случай че трябваше да се лутаме щяхме да загубим много време. “
Следва финалната част от шампионското каране на Борислав, който минава през околност, която преди този момент не е познавал. Но като че ли пътят му се отблагодарява по тази причина, че е изминат. Последните 10 километра са „ питомни “ – Борислав се спуска по асфалт.
„ На финала се усещах благополучен. Нямам думи, с които да опиша страстите, които ме обземаха. Прилив на ендорфин. Бях като заслепен. Цялото премеждие мина сполучливо и всички си бяха изкарали ужасно. “
Борбата с тежките моменти е от самото начало на похода . „ В такива случаи в главата се случват доста неща и нахлуват неприятни мисли, като да вземем за пример – “Зная, че ще ми е неприятно. Защо си го предизвиквам?”, “А можеше да си лежа у дома на леглото”, “ Дали няма метод да се откажа? Не, НЯМА ”, “Добре, в този момент би трябвало да си събера мислите и да продължа”, “Ей, слабак, карай го това колело “. Как преодолях всичко това? Ами просто продължих и не спирах. Сигурен бях, че ще отмине и ще се оправя. Така и стана. “
Борислав вижда някои от най-красивите места в България, които по думите му не са едно или две.
„ По пътя към Мусала има доста красиви гледки, язовир Голям Беглик, язовир Широка поляна, Триград от високо, малко преди Гребенарова Чука и доста други. Маршрутът е извънредно изящен и си заслужава да се премине целият “, поучава ни той.
А най-ценното, с което ще запомни приключението, в действителност е поддръжката на околните.
„ Всички запаметяващи моменти ги свързвам с хората към мен “, приключва описа си Борислав, който съумява да премине маршрута Рила – Родопи от 440 км за две денонощия и по-малко от 3 часа сън.
И споделя, че като всеки същински приключенец, е благополучен, освен първоначално и в края, само че и по средата на случката.
Следете за новите провокации на Борислав Йорданов във Facebook страницата на Велоносен поход.
26 юли 2019, 12:18 Източник: Радост Пенева, персонален списък „ На финала се усещах благополучен. Нямам думи, с които да опиша страстите, които ме обземаха. Прилив на ендорфин. Бях като заслепен. Цялото премеждие мина сполучливо “.
Борислав Йорданов е на 33 години от София. Неговата пристрастеност е колоезденето и точно тя ще го води към едно вдъхновяващо премеждие с колело в едно от най-красивите кътчета на България и… връх.
Пред Vesti.bg и Вдъхновените Борислав споделя какво е да спиш по-малко от 3 часа за две денонощия, с цел да изминеш Рила и Родопите и да видиш най-красивите ни планини.
„ Още преди 2 години, когато сложих два върха за скоростно прекосяване на маршрута Ком-Емине, породи концепцията и за скоростно прекосяване на българската част от европейския маршрут Е8 - “Рила – Родопи”, стартира описа си Борислав. „ Целенасочена подготовка за него започнах от март месец тази година. Три седмици преди опита ми за връх, прекосих цялото трасе с дребни изключения в края на маршрута, защото беше валяло. Калта в Източни Родопи е доста лепкава. Полепва по гумите и колелата на велосипеда блокират. “
По думите на Борислав, голяма част от приключението е самата подготовка . От нея излиза наяве, че без екип и съидейници, които да ти дават поддръжка, триумфите са невъзможни. А когато има и идея – даже слабите моменти са преодолими.
„ Целта на “Велоносния поход” е да се разпространява маршрута измежду колоездачите и да се покаже, че има потребност да му се обърне внимание , има потребност от повече грижа и поддържка, а и от маркиране. Особено в Източни Родопи има доста немаркирани и обрасли с растителност сектори. С този връх ние от клуб “Велораптор” желаеме да притеглим вниманието на съответните общини и институции да извърнат внимание и да вземат ограничения за поддържането на българската част от Европейски маршрут Е8. “
Това е първото прекосяване по това трасе, споделя Борислав, тъй че при всички положения е щяло да има връх. В приключението взимат присъединяване 10 души, всички от клуба на Борислав, като те му оказват помощ в тежките моменти и не го оставят да се съобщи, макар, че по пътя ще има компликации.
Начало на приключението
„ Приключението стартирах от Боровец самичък, а ангажимента ни бе да ме чака човек от екипа (без велосипед) на хижа Мусала и от там да ме съпроводи до язовир Белмекен. “, споделя Борислав и добавя, че мъжът, който е там, в действителност е неговият началник, който също се въодушевява от концепцията.
„ На спортна база Белмекен ме очакваше съвсем целият екип “, продължава описа Борислав. Там е и създателят на велоклуба, Калин Русев. Двамата към момента не знаят, че им следва травма, която може да постави завършек на задачата, освен това малко след старта.
„ Малко преди Меандрите си сецнах кръста при прекосяването на поточе в Рила. “
Йога за из път
За да може още веднъж да продължи, Борислав прави йога извършения, които краткотрайно понижават болката. „ А в действителност по това време, може бе най-тежкият ми миг от тестването. Макар и болката в кръста да беше съвсем отминала, аз се усещах отпаднал и на ръба на силите си . На Меандрите, до момента в който почивах и се хранех, кинезитерапевтът ми - Калин Стоянов, обаче направи своята магия и болката в кръста дефинитивно изчезна. “
Следва „ огромното “ спане
Цели два часа Борислав съумява да си открадне за сън, откакто към този момент са на Голям Беглик. Следваща спирка за отмора – не е планувана.
„ Малко след Триград скоростите на велосипеда ми се повредиха и се наложи да сменя ухото на дерайльора. Естествено аварийното ухо е наложителна аварийна част, която всеки планински колоездач би трябвало да има в себе си, изключително на многодневни направления. “
Следващата точка е Пампорово, където Борислав презарежда силите и продължава напред. Тук идва следващо предизвикателство - постанова той да спре замалко.
„ След хижа Момчил Юнак се наложи да дремя по неотложност – нямаше по какъв начин, унасях се на колелото “, спомня си Борислав.
След цели 15 минути сънливост в една беседка, ще последват нови непредвидени обрати. Срещи с диви животни до хижа Сини връх, както и развален часовник, на който е качен маршрута на Борислав.
И откакто се оправят с всички тези провокации – следва ново – една от хижите, Аида, е изместена поради мина, която се намира наоколо.
„ Едвам я намерихме в тъмното. Спуснахме се и излязохме на мината за злато. Отново пълнолуние, кранове и един мощен екот от мощни вентилатори от мината. Добре, че бях минавал от там, тъй като, в случай че трябваше да се лутаме щяхме да загубим много време. “
Следва финалната част от шампионското каране на Борислав, който минава през околност, която преди този момент не е познавал. Но като че ли пътят му се отблагодарява по тази причина, че е изминат. Последните 10 километра са „ питомни “ – Борислав се спуска по асфалт.
„ На финала се усещах благополучен. Нямам думи, с които да опиша страстите, които ме обземаха. Прилив на ендорфин. Бях като заслепен. Цялото премеждие мина сполучливо и всички си бяха изкарали ужасно. “
Борбата с тежките моменти е от самото начало на похода . „ В такива случаи в главата се случват доста неща и нахлуват неприятни мисли, като да вземем за пример – “Зная, че ще ми е неприятно. Защо си го предизвиквам?”, “А можеше да си лежа у дома на леглото”, “ Дали няма метод да се откажа? Не, НЯМА ”, “Добре, в този момент би трябвало да си събера мислите и да продължа”, “Ей, слабак, карай го това колело “. Как преодолях всичко това? Ами просто продължих и не спирах. Сигурен бях, че ще отмине и ще се оправя. Така и стана. “
Борислав вижда някои от най-красивите места в България, които по думите му не са едно или две.
„ По пътя към Мусала има доста красиви гледки, язовир Голям Беглик, язовир Широка поляна, Триград от високо, малко преди Гребенарова Чука и доста други. Маршрутът е извънредно изящен и си заслужава да се премине целият “, поучава ни той.
А най-ценното, с което ще запомни приключението, в действителност е поддръжката на околните.
„ Всички запаметяващи моменти ги свързвам с хората към мен “, приключва описа си Борислав, който съумява да премине маршрута Рила – Родопи от 440 км за две денонощия и по-малко от 3 часа сън.
И споделя, че като всеки същински приключенец, е благополучен, освен първоначално и в края, само че и по средата на случката.
Следете за новите провокации на Борислав Йорданов във Facebook страницата на Велоносен поход.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ