Икономисти предупреждават за подводните камъни в проектозакона за Бюджет 2024
На знаковата дата 10-ти ноември 2023 година Министерството на финансите публикува проектите на закон за държавния бюджет на Република България за 2024 година и на обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024 – 2026 година. Това са може би най-важните документи в бюджетната процедура, чиито параметри дефинират развиването на обществения бранш и проучват въздействието му върху стопанската система за идващите години.
Законът за бюджета и средносрочната прогноза имат и политическо измерение – те дават знак дали държавното управление работи в посока осъществяване на задачите си, а точно участие в Еврозоната и в Шенгенското пространство. Бюджетът като инструмент на обществените политики ще преразпредели над една трета от Брутният вътрешен продукт за идната година, а параметрите му ще повлияят на всеки един жител на страната. Това пишат в седмичния си бюлетин икономистите от ИПИ.
Какви са допусканията в макрорамката, залегнала в подготовката на бюджета?
Макроикономическата прогноза в основата на бюджета за 2024 година залага индикатори за растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,2%, растеж на потреблението от 3,5%, инфлация от 4,8%. В средносрочен проект упованията са, че Брутният вътрешен продукт ще пораства с към 3% на годишна база, а инфлацията ще намалее до 2,2% в края на интервала. Планираният по-голям размер на финансовите разноски е в основата на упованието за забележителен растеж (9,6%) на брутообразуването на главен капитал през идната година, като обаче растежът на вложенията ще се забави в края на интервала до към 5%. На пръв взор макропрогнозата на министерството не наподобява изключително изненадваща, като спрямо прогнозите на други институции министерството демонстрира по-голям оптимизъм във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт и упования за по-висока инфлация. Ключов остава въпроса дали ще се осъществят на процедура тези оптимистични упования, защото това ще се отрази директно върху осъществяването на бюджетните доходи, а оттова – и на бюджетното салдо.
Отново недостиг
Бюджетното салдо на касова основа за целия интервал още веднъж е негативно – 3% годишно за интервала 2024 – 2026 година. Припомняме, че за всяка година след 2019 е регистриран касов бюджетен недостиг. Брутният дълг на бранш " Държавно ръководство “ ще нарасне до над 27% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала. Трупането на дефицити, въпреки и в рамката на фискалните правила, нито е наложително, а още по-малко е целесъобразно по ред аргументи – увеличение на задлъжнялостта и потребността от вътрешно или външно финансиране, по-високи настоящи разноски за лихви в бъдещи интервали – още повече след забележителното повишаване на лихвите както в Съединени американски щати, по този начин и в еврозоната – и евентуално риск от вероятни усложнения с финансирането. Залагането на буфери в бюджета не е съображение за генериране на дефицити.
Приходите този път са в центъра на дебата
За разлика от други години, настоящият план на бюджет за 2024 година е съпроводен от промени в редица данъчни закони и други промени, засягащи приходната част. Планираният общ размер на приходите е 77,6 милиарда лв., като от тях 42,5 милиарда лева са данъчни доходи, а 17,7 милиарда са доходи на общественото и здравното обезпечаване. Приходите от Данък добавена стойност са с към 2,4 милиарда лева по-високи от предстоящото осъществяване на бюджета за 2023 година, а това значи, че прогнозата е мощно подвластна от заложеният забележителен растеж на потреблението и вноса, както и от относително високия ритъм на предстояща инфлация.
Увеличаването на данъчно-осигурителната тежест през последните години в България е реалност и въпреки и равнището на данъчната тежест в България към момента да е релативно ниско спрямо останалите страни от Европейски Съюз, тя доближава до 31,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година. За развиването на бизнеса и вложенията у нас обаче е нужна постоянна в дълготраен проект данъчна система с ниски равнища на облагане и необятна данъчна база, както и висока събираемост на налозите без изключения за избрани бизнеси и браншове – това подсигурява успеваемост и правдивост на облагането. В бюджета за 2024 към момента следим запазването на обособени преференции – да вземем за пример удължаването на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на самун и брашно доникъде на 2024 година и на понижената данъчна ставка на Данък добавена стойност от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 година – което за следващ път потвърждава какъв брой елементарно се дава отговор на обществен напън за популистки ограничения и по какъв начин незабелязано " краткотрайното “ става " непрекъснато “.
И най-после – за изчезналите промени в разходната част
Бюджетът е инструментът на държавното управление за осъществяване на задачите на политиките – посредством него то извършва на процедура вижданията си за развиването на секторите и обществените услуги. И до момента в който в сегашния бюджет не е видно какви са задачите на политиките, какви промени държавното управление планува за възстановяване на качеството на услугите и по какъв начин тъкмо те ще се осъществят, припомняме какво (макар и не само) чакаме от властта:
Оценка на качеството на междинното обучение (по опция посредством модели за финансиране, основани на добавената стойност);
Промяна на модела на финансиране на болничната помощ (по опция посредством въвеждане на съответен модел, основан на диагностично – обвързваните групи);
По-ефективно общественото подкрепяне за понижаване на бедността и неравенствата посредством смяна в метода на необятен обсег на обществените помощи за сметка на устременост на стратегиите към в действителност нуждаещите се;
И – може би – най-важното – правосъдна промяна, гарантираща върховенството на правото и независимостта на правосъдната власт.
Ако изпълнителната власт обаче не се възползва от опцията да прояви самодейност за промени, да води процеса посредством формулиране на хрумвания за промени в модели за ръководство и финансиране на действия в обществения бранш, това надалеч не значи, че законодателите ще останат пасивни. Както неведнъж сме ставали очевидци в предишното, а в актуалната комплицирана политическа настройка това е даже доста по-вероятно, народни представители ще могат и ще образуват тематични болшинства, с цел да прокарат свои хрумвания за прекрояване на разходни стратегии, пренасочване на финансиране или отваряне на данъчни прозорци – без разбор на резултатите върху стопанската система и жителите като цяло, само че съвсем постоянно в полза на съответни групи заинтригувани страни.
Законът за бюджета и средносрочната прогноза имат и политическо измерение – те дават знак дали държавното управление работи в посока осъществяване на задачите си, а точно участие в Еврозоната и в Шенгенското пространство. Бюджетът като инструмент на обществените политики ще преразпредели над една трета от Брутният вътрешен продукт за идната година, а параметрите му ще повлияят на всеки един жител на страната. Това пишат в седмичния си бюлетин икономистите от ИПИ.
Какви са допусканията в макрорамката, залегнала в подготовката на бюджета?
Макроикономическата прогноза в основата на бюджета за 2024 година залага индикатори за растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,2%, растеж на потреблението от 3,5%, инфлация от 4,8%. В средносрочен проект упованията са, че Брутният вътрешен продукт ще пораства с към 3% на годишна база, а инфлацията ще намалее до 2,2% в края на интервала. Планираният по-голям размер на финансовите разноски е в основата на упованието за забележителен растеж (9,6%) на брутообразуването на главен капитал през идната година, като обаче растежът на вложенията ще се забави в края на интервала до към 5%. На пръв взор макропрогнозата на министерството не наподобява изключително изненадваща, като спрямо прогнозите на други институции министерството демонстрира по-голям оптимизъм във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт и упования за по-висока инфлация. Ключов остава въпроса дали ще се осъществят на процедура тези оптимистични упования, защото това ще се отрази директно върху осъществяването на бюджетните доходи, а оттова – и на бюджетното салдо.
Отново недостиг
Бюджетното салдо на касова основа за целия интервал още веднъж е негативно – 3% годишно за интервала 2024 – 2026 година. Припомняме, че за всяка година след 2019 е регистриран касов бюджетен недостиг. Брутният дълг на бранш " Държавно ръководство “ ще нарасне до над 27% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала. Трупането на дефицити, въпреки и в рамката на фискалните правила, нито е наложително, а още по-малко е целесъобразно по ред аргументи – увеличение на задлъжнялостта и потребността от вътрешно или външно финансиране, по-високи настоящи разноски за лихви в бъдещи интервали – още повече след забележителното повишаване на лихвите както в Съединени американски щати, по този начин и в еврозоната – и евентуално риск от вероятни усложнения с финансирането. Залагането на буфери в бюджета не е съображение за генериране на дефицити.
Приходите този път са в центъра на дебата
За разлика от други години, настоящият план на бюджет за 2024 година е съпроводен от промени в редица данъчни закони и други промени, засягащи приходната част. Планираният общ размер на приходите е 77,6 милиарда лв., като от тях 42,5 милиарда лева са данъчни доходи, а 17,7 милиарда са доходи на общественото и здравното обезпечаване. Приходите от Данък добавена стойност са с към 2,4 милиарда лева по-високи от предстоящото осъществяване на бюджета за 2023 година, а това значи, че прогнозата е мощно подвластна от заложеният забележителен растеж на потреблението и вноса, както и от относително високия ритъм на предстояща инфлация.
Увеличаването на данъчно-осигурителната тежест през последните години в България е реалност и въпреки и равнището на данъчната тежест в България към момента да е релативно ниско спрямо останалите страни от Европейски Съюз, тя доближава до 31,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година. За развиването на бизнеса и вложенията у нас обаче е нужна постоянна в дълготраен проект данъчна система с ниски равнища на облагане и необятна данъчна база, както и висока събираемост на налозите без изключения за избрани бизнеси и браншове – това подсигурява успеваемост и правдивост на облагането. В бюджета за 2024 към момента следим запазването на обособени преференции – да вземем за пример удължаването на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на самун и брашно доникъде на 2024 година и на понижената данъчна ставка на Данък добавена стойност от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 година – което за следващ път потвърждава какъв брой елементарно се дава отговор на обществен напън за популистки ограничения и по какъв начин незабелязано " краткотрайното “ става " непрекъснато “.
И най-после – за изчезналите промени в разходната част
Бюджетът е инструментът на държавното управление за осъществяване на задачите на политиките – посредством него то извършва на процедура вижданията си за развиването на секторите и обществените услуги. И до момента в който в сегашния бюджет не е видно какви са задачите на политиките, какви промени държавното управление планува за възстановяване на качеството на услугите и по какъв начин тъкмо те ще се осъществят, припомняме какво (макар и не само) чакаме от властта:
Оценка на качеството на междинното обучение (по опция посредством модели за финансиране, основани на добавената стойност);
Промяна на модела на финансиране на болничната помощ (по опция посредством въвеждане на съответен модел, основан на диагностично – обвързваните групи);
По-ефективно общественото подкрепяне за понижаване на бедността и неравенствата посредством смяна в метода на необятен обсег на обществените помощи за сметка на устременост на стратегиите към в действителност нуждаещите се;
И – може би – най-важното – правосъдна промяна, гарантираща върховенството на правото и независимостта на правосъдната власт.
Ако изпълнителната власт обаче не се възползва от опцията да прояви самодейност за промени, да води процеса посредством формулиране на хрумвания за промени в модели за ръководство и финансиране на действия в обществения бранш, това надалеч не значи, че законодателите ще останат пасивни. Както неведнъж сме ставали очевидци в предишното, а в актуалната комплицирана политическа настройка това е даже доста по-вероятно, народни представители ще могат и ще образуват тематични болшинства, с цел да прокарат свои хрумвания за прекрояване на разходни стратегии, пренасочване на финансиране или отваряне на данъчни прозорци – без разбор на резултатите върху стопанската система и жителите като цяло, само че съвсем постоянно в полза на съответни групи заинтригувани страни.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ