На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Един от най-светлите облици на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, доближени до нея – другари, родственици и близки, още си спомнят с трогване за хубостта и невероятния й гений, за магичното омагьосване на превъзходния й глас. Тя се споделя Парашкева, само че в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша.

Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година, в квартал Княжево, София. Тя израства в огромния град и още като ученичка за пръв път усеща атмосферата на сцената.

За шестте си години като професионална певица, момичето от Княжево съумява да завоюва „ Златният Орфей”, да запише над 40 песни за националното радио и за плочи в „ Балкантон”, които още звучат и да остави белег в душите освен със завладяващия си гений, а и със загатна за сърцераздирателната си орис.

Николай Арабаджиев е надарен композитор, диригент и един от най-хубавите аранжори, които вършат доста за развиването на българската музика. Под негово управление оркестър " София " става един от най-хубавите сформира, чудесно признати в България и в чужбина. Арабаджиев се грижи доста и за кариерата на Паша. Пише за обичаната си песента " Остани ", която им донася " Златния Орфей ", и парчето " Ах, този дивен свят ", отличено с Голямата премия на фестивала в Сопот.

Между нея и известния композитор, пианист и диригент пламва толкоз мощна искра, че и двамата са безпомощни пред този вихър от обич. Уви, те не могат да се отдадат на възприятията си, тъй като и двамата имат фамилии. Бракът на Паша с Васил не вървял добре, а нещата дефинитивно завършват откакто бурният ѝ романс с Фучо стартира. Дори 2-годишният ѝ наследник Милен не може да я задържи и тя се изнася на квартира. Според разнообразни източници Паша е имала висок морал и дълго се разкъсвала освен от скрупули за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че скапва още едно семейство - това на Фучо.



„ Това, че се събра с Фучо - Николай Арабаджиев, беше най-хубавото, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи незаслужено във връзка с предходното й семейство, само че по този начин беше. Той също беше необикновен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в оня миг те се откриха и си отидоха дружно “, споделя в изявление певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.

Много от сътрудниците на Паша в гилдията описват, че те в действителност са били две половинки от едно цяло. Докато с Васил връзките са били мъчителни и сложни, усмивката на Паша постоянно грейвала, когато наоколо бил обичаният Фучо.

„ Може да звучи незаслужено във връзка с предходното й семейство, само че по този начин беше. Той също бе необикновен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в оня миг те се откриха и си отидоха заедно”, без съмнение отсъжда певицата Мими Иванова, която е солистка на оркестър „ София”. Голямата обич обаче желае жертви и сензитивната Паша страда – един път, тъй като Фучо също би трябвало да изостави семейство и повторно, тъй като самата тя се изтезава от виновност поради невръстния си наследник.

Чувства се гузна, затваря се в себе си и даже стопира да беседва с сътрудниците си. Спираше, разменяше по две-три думи единствено и се разминаваше с хората, като че ли се опасяваше да не я заговорят. По едно време в радиото даже се питахме дали не е болна”, описват нейни сътрудници.

Но кой може да върви против любовта?

Паша Христова и Николай Арабаджиев - бясно влюбени, красиви и надарени. Такъв ще ги запомни мразовитият 21 декември 1971 година. Никой още не знае, че им остава напълно малко. Само няколко часа. В чакалнята на аерогарата вървяхме прегърнати, смеехме се и запяхме „ Гълъби над София”. Разказва 25 години след този съдбовен ден пренеслата се също в парадайса Мария Нейкова. Тогава тя има рожден ден, който в никакъв случай по-късно не чества. Документът е от кино лентата на Нушка Григорова „ Спри, мое време”. Борис Гуджунов също удостоверява изключително приповдигнатото въодушевление на всички от оркестъра. И по този начин, представителят вика пасажерите от София за Алжир. Основната част от тях е културна делегация, тръгнала да показа страната ни в „ братската” африканската страна. Пред другари, преди да тръгне, Паша споделяла, че не й се пътува. Предпочита да остане на Коледа при сина си. Да украси елхата.

Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „ Аура “ Елена Донкова споделя, че Паша, като че предчувствайки нещастието, пристигнала на летището в черно манто и черна рокля „ Тогава беше ужасно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде. “

Но желанието да бъде до огромната си обич и фактът, че тя е звездата в програмата, надвиват. Двамата са на втората седалка зад пилотската кабина. Държат се за ръце. Щастливи са.

Но самолетът не съумява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда умират 30.

Близката й другарка Марта Баръмова твърди, че Паша Христова умира бременна от обичания си мъж. Тя сочи като източник на информацията си майката на певицата.

Близки до певицата настояват, че в никакъв случай не е влагала толкоз сърце в осъществяванията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава като че ли раздавала от любовта си към Фучо на публиката - по този начин мощни били възприятията й.

На 23 декември Паша Христова е изпратена от многочислените си правилни фенове и близки хора в ритуалната зала на Централните софийски гробища. По подигравка на ориста новогодишната стратегия с нейно присъединяване била към този момент снимана и излъчена дни по-късно по малкия екран. А може би по този начин е трябвало. Да пее и да радва хората даже когато към този момент не е част от нашия тримерен свят. Така, както го прави и до днес…