Признаците, че животът ни става все по-добър
На всеки се случва да изпадне в прочувствена черна дупка . Тогава се стартира с обвиняванията и самосъжаленията. Чудим се какво да вършим и живота си. А останалите ни се чудят защо в действителност се оплакваме толкоз.
Има едни дребни издайници, че в действителност не живеем толкоз зле, колкото си мислим. А даже живеем все по-добре. Вероятно просто би трябвало да забавим темпото и да се замислим. Ето над какво.
Не желая
Необходимо е да натрупаме задоволително житейски опит и да изпаднем в разнородни обстановки, с цел да разграничим ясно какво желаеме и какво не от живота . Всеки може да отговори какво желае да му се случи или да получи.
Но с цел да знаем какво да заобикаляме и да съумяваме да го вършим, си е нужна една доза повече житейска мъдрост . А още по-голямо самоусъвършенстване е да не вършим взаимни отстъпки с двете категории и да не отстъпваме през хора, обстановки и условия, които не желаем в живота си.
Преоткриване
Случвало ни се е да желаеме да избягаме от света, да се скрием от всички. Често това предпочитание е обвързвано с пресилване и претоварване с непознатите проблеми. Тогава е значимо да стартираме да отсяваме получената информация и да не я взимаме драговолно.
Когато непознатата драма си остане непозната , само че не сме се трансформирали и в съвършените егоисти, то тогава връзката с други хора към този момент не е по този начин напрягаща. Отваряме се още веднъж към света, сътворяваме нови другарства и произвеждаме хормона на щастието.
Пълна независимост
Една от най-големите неточности на доста от нас е да потискаме страстите си. Независимо дали става въпрос за позитивни или негативни. Всички те основават стрес в организма, в случай че ги трупаме ден след ден.
Когато стартираме да бъдем експресивни и да не се тормозим от реакциите на другите, значи сме минали на идващото равнище.
Изгубени, само че не и изгубени
Да се усещаме изгубени в действителност не е толкоз неприятно. Ако считаме, че не сме намерили своето място под слънцето, то тогава сме в развой на смяна. Постепенно се откъсваме от старите стандарти и визии за това по какъв начин би трябвало да живее. Когато ги изкореним, на тяхно място ще поникнат нови цели, хрумвания и фантазии.
Втори проект
Да одобряваме компликациите с яд и паника е много първосигнално. Но в случай че вникваме в тях за да си извадим поука, то тогава животът ни ще върви все в позитивна посока. Разумът надвива над възприятията и разочарованието остава на назад във времето.
Част от този развой е и осъзнаването, че в случай че нещо в живота ни куца, то повода е в нас. Самообвиняването може да бъде позитив, в случай че не е самоцелно. Да прехвърляме все виновността на някого другиго е доста по-токсично за нас, написа R1L.
Давай, с цел да получиш
Често се терзаем, че не можем да получим всичко, което желаеме от живота. Но това е единствено едната страна на монетата . Ако сме осъзнали, че може би пък и не даваме задоволително, то тогава се разкрили и другата. Така реализираме баланс, стопираме с празните фантазии и терзания и се захващаме за работа.
Има едни дребни издайници, че в действителност не живеем толкоз зле, колкото си мислим. А даже живеем все по-добре. Вероятно просто би трябвало да забавим темпото и да се замислим. Ето над какво.
Не желая
Необходимо е да натрупаме задоволително житейски опит и да изпаднем в разнородни обстановки, с цел да разграничим ясно какво желаеме и какво не от живота . Всеки може да отговори какво желае да му се случи или да получи.
Но с цел да знаем какво да заобикаляме и да съумяваме да го вършим, си е нужна една доза повече житейска мъдрост . А още по-голямо самоусъвършенстване е да не вършим взаимни отстъпки с двете категории и да не отстъпваме през хора, обстановки и условия, които не желаем в живота си.
Преоткриване
Случвало ни се е да желаеме да избягаме от света, да се скрием от всички. Често това предпочитание е обвързвано с пресилване и претоварване с непознатите проблеми. Тогава е значимо да стартираме да отсяваме получената информация и да не я взимаме драговолно.
Когато непознатата драма си остане непозната , само че не сме се трансформирали и в съвършените егоисти, то тогава връзката с други хора към този момент не е по този начин напрягаща. Отваряме се още веднъж към света, сътворяваме нови другарства и произвеждаме хормона на щастието.
Пълна независимост
Една от най-големите неточности на доста от нас е да потискаме страстите си. Независимо дали става въпрос за позитивни или негативни. Всички те основават стрес в организма, в случай че ги трупаме ден след ден.
Когато стартираме да бъдем експресивни и да не се тормозим от реакциите на другите, значи сме минали на идващото равнище.
Изгубени, само че не и изгубени
Да се усещаме изгубени в действителност не е толкоз неприятно. Ако считаме, че не сме намерили своето място под слънцето, то тогава сме в развой на смяна. Постепенно се откъсваме от старите стандарти и визии за това по какъв начин би трябвало да живее. Когато ги изкореним, на тяхно място ще поникнат нови цели, хрумвания и фантазии.
Втори проект
Да одобряваме компликациите с яд и паника е много първосигнално. Но в случай че вникваме в тях за да си извадим поука, то тогава животът ни ще върви все в позитивна посока. Разумът надвива над възприятията и разочарованието остава на назад във времето.
Част от този развой е и осъзнаването, че в случай че нещо в живота ни куца, то повода е в нас. Самообвиняването може да бъде позитив, в случай че не е самоцелно. Да прехвърляме все виновността на някого другиго е доста по-токсично за нас, написа R1L.
Давай, с цел да получиш
Често се терзаем, че не можем да получим всичко, което желаеме от живота. Но това е единствено едната страна на монетата . Ако сме осъзнали, че може би пък и не даваме задоволително, то тогава се разкрили и другата. Така реализираме баланс, стопираме с празните фантазии и терзания и се захващаме за работа.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ