За какво ѝ е на прокуратурата да привиква Нинова?
на фотографията: Корнелия Нинова, Иван Гешев
Когато през юни 2021 година – тогава протестната сила беше още доста мощна и не бихме минали през три предварителни избора, а единствено през едни постоянни, европейският основен прокурор Лаура Кьовеши пристигна на посещаване в България.
Въпросното посещаване беше първото ѝ посещаване в чужбина, откогато Европейската прокуратура беше проработила. Обществените упования (а може би надежди) бяха високи – като че ли надали не идва, с цел да разгласи всеобщо покачване на обвинявания против някогашните ръководещи от ГЕРБ. Очакванията не се реализираха. Кьовеши даде една скучновата конференция и продължи по пътя си.
И до момента в който в обществените мрежи демократичната общественост показваше недоумението си за какво европейският основен прокурор не е изразил най-малко мнение, истината е, че би следвало това да е методът на работа на един основен прокурор. Без фанфари, без поръчки, които по-късно не се извършват и сигурно без заемане на политически позиции – просто ние сме привикнали с друго. Свикнали се с обществени акции по претършуване на президентската институция (без значение личността на президента) и с обществени привиквания на разпит поради вътрешнопартийни въпроси на политически водачи (без значение историческата обремененост на партията).
Прокуратурата чакаше водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова на разпит в постройката на Софийската районна прокуратура. На разпит трябваше да се явят още Борислав Гуцанов и Гергана Алексова-Величкова, които са част от управлението на партията. Призовани бяха по отношение на постъпила тъжба от Кирил Добрев за нарушени права. Съобщавайки за проблема, Нинова загатна, че Добрев бил част от вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, „ отглеждана от ГЕРБ “.
Нито Нинова, нито Гуцанов или Гергана Алексова не се явиха на разпит. Сега ги грози наказания, по всяка възможност санкция.
Публичността на дейностите на прокуратурата и в този момент – в тази ситуация с водача на Българска социалистическа партия, и преди – в тази ситуация с Президентството, е това, което оставя противен усет.
Изглежда съвсем като че ли се търси метод Нинова да бъде оставена да се оправдава пред телевизионните камери. Или по-лошо – да бъде сплашена, с цел да не влиза в възможна анти-ГЕРБ коалиция. Кой печели от това не е напълно ясно, тъй като и самият жалбоподател като че ли беше най-малко малко дискредитиран в цялата сага.
Каквато и да е истината, „ по-малко звук – повече резултати “ звучи като нелоша тактика за работа на една прокуратура – изключително в случай че желае да реализира действителни резултати. Ако ли не, задачата несъмнено е изпълнена. Каквато и да е тя.
Когато през юни 2021 година – тогава протестната сила беше още доста мощна и не бихме минали през три предварителни избора, а единствено през едни постоянни, европейският основен прокурор Лаура Кьовеши пристигна на посещаване в България.
Въпросното посещаване беше първото ѝ посещаване в чужбина, откогато Европейската прокуратура беше проработила. Обществените упования (а може би надежди) бяха високи – като че ли надали не идва, с цел да разгласи всеобщо покачване на обвинявания против някогашните ръководещи от ГЕРБ. Очакванията не се реализираха. Кьовеши даде една скучновата конференция и продължи по пътя си.
И до момента в който в обществените мрежи демократичната общественост показваше недоумението си за какво европейският основен прокурор не е изразил най-малко мнение, истината е, че би следвало това да е методът на работа на един основен прокурор. Без фанфари, без поръчки, които по-късно не се извършват и сигурно без заемане на политически позиции – просто ние сме привикнали с друго. Свикнали се с обществени акции по претършуване на президентската институция (без значение личността на президента) и с обществени привиквания на разпит поради вътрешнопартийни въпроси на политически водачи (без значение историческата обремененост на партията).
Прокуратурата чакаше водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова на разпит в постройката на Софийската районна прокуратура. На разпит трябваше да се явят още Борислав Гуцанов и Гергана Алексова-Величкова, които са част от управлението на партията. Призовани бяха по отношение на постъпила тъжба от Кирил Добрев за нарушени права. Съобщавайки за проблема, Нинова загатна, че Добрев бил част от вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, „ отглеждана от ГЕРБ “.
Нито Нинова, нито Гуцанов или Гергана Алексова не се явиха на разпит. Сега ги грози наказания, по всяка възможност санкция.
Публичността на дейностите на прокуратурата и в този момент – в тази ситуация с водача на Българска социалистическа партия, и преди – в тази ситуация с Президентството, е това, което оставя противен усет.
Изглежда съвсем като че ли се търси метод Нинова да бъде оставена да се оправдава пред телевизионните камери. Или по-лошо – да бъде сплашена, с цел да не влиза в възможна анти-ГЕРБ коалиция. Кой печели от това не е напълно ясно, тъй като и самият жалбоподател като че ли беше най-малко малко дискредитиран в цялата сага.
Каквато и да е истината, „ по-малко звук – повече резултати “ звучи като нелоша тактика за работа на една прокуратура – изключително в случай че желае да реализира действителни резултати. Ако ли не, задачата несъмнено е изпълнена. Каквато и да е тя.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ