Шок! Феликс Баумгартнер счита, че полетите до Марс са безсмислени…
На фотографията: Феликс Баумгартнер секунди преди историческия скок! Photo credit: Red Bull Stratos
Казана дума – хвърлена камък, е отсякъл народът. А Феликс в действителност е споделил сходно нещо (справка). Свобода на словото – свещено право. Как се усещам? Разочарован съм, естествено! Как се усещат множеството от галактическите запалянковци? Разстроени, несъмнено. “Ти БЕШЕ мой воин ”, установи консуматор на NASAWatch с ник Андреас.
Разбира се, Феликс бърка. Но казусът не е в това дали бърка или не. Проблемът е, че сходни невежи изказвания идват не от инцидентен човек, а от свръхизвестна персона. Хубавото е, че интернет общността този път реагира вярно. Мнозина споделиха: “Добре, ти казваш, че полетите за Марс са неправилен масраф на пари. А какво ще кажем за твоя скъпоструващ галактически скок тогава, лицемерецо? ” Това е извънредно прочувствена реакция и не можем да съдим хората, които мислят по този начин. Но в случай че би трябвало да сме правилни от научна позиция – както неговият скок, по този начин и полетите до Марс са извънредно скъпи за човечеството.
Но от целият този обществен неуспех ние научаваме какъв брой неправдив и недопечен е животът от време на време. А някои уроци в действителност са несправедливи и сурови!
Популярните медии обрисуват космонавтите като смели мечтатели, като герои, които отиват да изследват дълбините на космоса за добруването на цялото човечество. Колкото и да е тъжно да се признае – това надалеч не дава отговор на истината! Някои от тях са в действителност мечтатели. Но не всички. Болшинството от астронавти даже не са учени – те са военни водачи, тестови водачи – и нямат нужното научно знание, нито нужната научна мисъл, нито изпитват оня “гъдел ”, който изпитват учените, разкривайки тайните на света. По време на програмата “Аполо ” е имало общо шест лунни кацания с по двама души, и от тези шест кацания единствено при последния полет е летял един-единствен академик. Затова, когато някой човек се срещне за пръв път с астронавт и стартира да го разпитва въодушевено, той се разочарова от отсрещната “студена ” реакция. Това се случи с мен към този момент.
Втори урок – това, че даден човек е идеалист, не значи, че споделя същите фантазии с теб. Чарлз Болден през днешния ден ръководи НАСА и е бил астронавт. Той мечтае човек да стъпи на Марс – само че в това време не изпитва никакъв, даже най-малък интерес към Луната…
Ето каква е самата истина за галактическите полети – астронавтите са една дребна част, едно винтче, в комплицирания механизъм на провеждането на галактически задачи. Научните опити не се възнамеряват от тях. Орбиталните структури не се възнамеряват от тях. Истинските мечтатели, колкото и незаслужено да звучи, са тези, които възнамеряват задачите – а те са на Земята. А там, горе, ни би трябвало реализатор на задачата – един човек с подготовка по какъв начин да пилотира галактическия транспортен съд – и не е наложително да бъде академик. А както е при актуалните полети до Марс, които са безпилотни, даже и човек не се изпраща. С развиването на частната космонавтика, ще се появи напълно скоро и един нов феномен (освен в случай че не се е появил към този момент и Феликс Баумгартнер не е първият му представител) – хора, които отиват в космоса, единствено да погъделичкат егото си – което си е тяхно право, платили са си за полета, само че в действителност не ги е грижа нито за науката, нито за човечеството. Истинският идеалист при скока на Феликс не беше Феликс, а Джонатан Кларк – брачният партньор на Лоръл Кларк, починала при злополуката на совалката “Колумбия ”. Джонатан Кларк, медицински шеф на задачата на Феликс, мечтае да създаде системи за спешно избавяне при повреди на кораби на огромни височини.
Разбира се, всеки галактически запалянко би могъл елементарно да обори Феликс, като каже, че галактическите технологии, резултат от създаването на марсиански сонди, към този момент се употребяват при проучване на земни пустини за търсенето на подпочвени резервоари. Това единствено по себе си демонстрира, че марсианските проучвания не са безсмислени. Бихме могли да кажем, че през днешния ден човечеството не е изправено пред алтернатива дали да изследва Марс или Земята – има пари и за двете неща, само че просто парите не се харчат по предопределение – доста повече пари да вземем за пример се харчат за войни. Бихме могли да кажем, че парите не дефинират дали това знание от Марс е скъпо или не. Познанието от Марс е стойностно, тъй като е неповторимо и тъй като няма по какъв начин да го получим другояче, в случай че не идем на Марс. Може да е прекомерно рано да кажем дали в действителност е скъпо. Много учени знаят от практиката, че някои от техните публикации не се цитират дълги години, след което внезапно настава внезапен интерес към тях.
Но с цел да ги знае човек тези неща, той би трябвало да има научна подготовка. А доста от астронавтите-изпълнители нямат такава.
Феликс може да си остане прочут със своя скок, само че галактическите организации не престават да учат Марс и пари ще бъдат дадени за Марс – без значение от това дали ще са държавни или частни. Никой няма да приема мнението на Феликс за меродавно. И популярност Богу.
