Откъс от Макове през октомври, Лаура Риньон Сирера
На шестнайсет години мама почнала работа в Националната библиотека. Задълженията й се изчерпвали с това да подвига телефона и да записва известията, като се изключи че всяка заран трябвало да се явява преди осем часа с чаша кафе и поднос прясно изпечени кроасани, които оставяла на бюрото на шефа, преди да е дошъл на работа. Дядо ми не й дал право на избор, тъй като предопределил ориста й надалеч преди тя да е дръзнала да мечтае за бъдещето си.
В редките случаи, когато ни споделя мемоари от детството си, не пропуща да означи, че извадила огромен шанс да се роди четвърта подред, след трима братя, тъй като е уверена, че в противоположен случай дядо ми щял да излива върху нея целия си яд, че първородната му рожба не е мъжка. При все това, на пръсти се броят неприятните думи, които сме чували от нея по адрес на татко й. „ Други времена бяха – декларира, – само че имах привилегията от всички несгоди на мен да се падне най-малката, тъй като израснах заобиколена от книги и библиотеката бе единственото място, където се усещах щастлива. “ И по този начин, когато татко й я уведомил какво ще работи, тя се почувствала най-голямата късметлийка на света.
При това състояние се оказва мъчно да намериш щастието си, щом преди да си почнал да мечтаеш за него, някой към този момент е решил вместо теб, както се случило с нея и с по-големите й братя: ти ще станеш доктор, ти – юрист, ти – проектант, а ти – образована стопанка. Така почнал животът на четирима младежи, които нямали избор, с изключение на да потърсят щастието си в фантазията, начертана от татко им за тях още преди да са се появили на белия свят.
Когато приказва за това, в думите й се долавя известна горест, само че се усеща щастлива, тъй като осъзнава, че въпреки проектът за нейното бъдеще да бил най-скромен от четиримата, татко й проправил пътя към най-съкровената й фантазия – да израсне измежду думите, написани от други хора.
Вероятно по тази причина нейното съществуване, наподобява, е писано със заглавията на глави от коя да е книга. И това не е някоя съчинена от въображението ми доктрина. Помня, като че ли беше през вчерашния ден, по какъв начин реагира, когато й споделих, че историята на живота прилича пренаписване на разказ. Усмихна ми се с блеснал взор и разясни с неприкрита горделивост: „ Каролина, всеки живот може да бъде разказан в разказ, но не е елементарно да вдъхнеш живот на романа. В написаните истории героите са правилни на себе си, а времето нито се забързва, нито се забавя, времето е такова каквото е. Изкусно направените описания може да добият такава поетика, че да ти разрешат да се разходиш из пейзажа им, а връзките сред героите са непоклатими и правилни на претекстовете, които са ги породили. Една добра творба в никакъв случай не те разочарова, а както знаеш, в действителния свят разочарованията са всекидневие. Ако по някаква причина изпитаме нужда да превърнем нечия непозната история в наша лична реалност, дано бъдем почтени с създателя и да не променяме нищо от творбата му, в случай че измененията не биха подобрили истинския текст... За да го реализираме обаче, би трябвало да познаваме всяка детайлност и да изследваме всяка причина, подтикнала създателя да избере имената и избраните страсти, би трябвало да разголим героите, а най-важното е да познаваме себе си. Нужна е храброст, това е тайната “.
След дълго безмълвие, през което смилах концепциите й, ми прошепна, като че ли се притесняваше, че някой може да я чуе: „ Въздействие “. Промълвеното по този начин ме втрещи, че чак се уплаших, тъй като не знаех с коя от нейните художествени персони беседвам. Напусна помещението, с цел да се върне скоро с книга в ръка. Носеше дрипав образец на романа „ Въздействие “ от Джейн Остин: „ Прочети я и ще схванеш по-добре защо ти приказвам “ - добави, преди да изчезне.
В редките случаи, когато ни споделя мемоари от детството си, не пропуща да означи, че извадила огромен шанс да се роди четвърта подред, след трима братя, тъй като е уверена, че в противоположен случай дядо ми щял да излива върху нея целия си яд, че първородната му рожба не е мъжка. При все това, на пръсти се броят неприятните думи, които сме чували от нея по адрес на татко й. „ Други времена бяха – декларира, – само че имах привилегията от всички несгоди на мен да се падне най-малката, тъй като израснах заобиколена от книги и библиотеката бе единственото място, където се усещах щастлива. “ И по този начин, когато татко й я уведомил какво ще работи, тя се почувствала най-голямата късметлийка на света.
При това състояние се оказва мъчно да намериш щастието си, щом преди да си почнал да мечтаеш за него, някой към този момент е решил вместо теб, както се случило с нея и с по-големите й братя: ти ще станеш доктор, ти – юрист, ти – проектант, а ти – образована стопанка. Така почнал животът на четирима младежи, които нямали избор, с изключение на да потърсят щастието си в фантазията, начертана от татко им за тях още преди да са се появили на белия свят.
Когато приказва за това, в думите й се долавя известна горест, само че се усеща щастлива, тъй като осъзнава, че въпреки проектът за нейното бъдеще да бил най-скромен от четиримата, татко й проправил пътя към най-съкровената й фантазия – да израсне измежду думите, написани от други хора.
Вероятно по тази причина нейното съществуване, наподобява, е писано със заглавията на глави от коя да е книга. И това не е някоя съчинена от въображението ми доктрина. Помня, като че ли беше през вчерашния ден, по какъв начин реагира, когато й споделих, че историята на живота прилича пренаписване на разказ. Усмихна ми се с блеснал взор и разясни с неприкрита горделивост: „ Каролина, всеки живот може да бъде разказан в разказ, но не е елементарно да вдъхнеш живот на романа. В написаните истории героите са правилни на себе си, а времето нито се забързва, нито се забавя, времето е такова каквото е. Изкусно направените описания може да добият такава поетика, че да ти разрешат да се разходиш из пейзажа им, а връзките сред героите са непоклатими и правилни на претекстовете, които са ги породили. Една добра творба в никакъв случай не те разочарова, а както знаеш, в действителния свят разочарованията са всекидневие. Ако по някаква причина изпитаме нужда да превърнем нечия непозната история в наша лична реалност, дано бъдем почтени с създателя и да не променяме нищо от творбата му, в случай че измененията не биха подобрили истинския текст... За да го реализираме обаче, би трябвало да познаваме всяка детайлност и да изследваме всяка причина, подтикнала създателя да избере имената и избраните страсти, би трябвало да разголим героите, а най-важното е да познаваме себе си. Нужна е храброст, това е тайната “.
След дълго безмълвие, през което смилах концепциите й, ми прошепна, като че ли се притесняваше, че някой може да я чуе: „ Въздействие “. Промълвеното по този начин ме втрещи, че чак се уплаших, тъй като не знаех с коя от нейните художествени персони беседвам. Напусна помещението, с цел да се върне скоро с книга в ръка. Носеше дрипав образец на романа „ Въздействие “ от Джейн Остин: „ Прочети я и ще схванеш по-добре защо ти приказвам “ - добави, преди да изчезне.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ