Европа до Океания
На смешка, на подбив, само че преди доста години в диалог с сътрудник за преимуществата на участието на България в Европейски Съюз акцентирах един доста непосредствен до сърцето ми факт – Нова Каледония. Докъдето, на доктрина и процедура, още на следващия ден можеш да стигнеш с българския си червен интернационален паспорт, върху който написа „ Европейски съюз “. Защото се простира до такава степен – до Океания. Буквално другия завършек на света. И в случай че се вземе поради, че свободата на придвижване е главен дирек на европейската структура, след две международни войни на губещата страна, ощетявани и унизявани от Великите сили във всяко едно отношение последните 140 години, най-голямата изгода за Бай Ганя от участието на страната в Европейски Съюз ще е опцията да се разноски на лични разходи из колониалните придобивки, които събратята европейци са съумели да запазят. След като са грабили с епохи цялата планета, до момента в който нашите предшественици са опъвали хамута. Да разпъне хоризонта нашият човек, както се споделя. Да изправи гребена, а не всяко лято единствено да се шляе до Гърция и назад и да си прави едни и същи фотоси. Така де, профанизирам, само че си е самата истина откъм обстоятелства. Доколкото България е част от Европейския съюз, дотолкоз и презморските територии на някогашните западни колониални сили са си провинция на София. Или в случай че желаете Симитли – бъдете горди колонизатори!
С това встъпление, разбирате че създаденият в неделя в тихоокоеанският архипелаг Нова Каледония референдум за самостоятелност от Франция, е вълнувал създателят по някакъв метод изключително персонално. Не че съществува риск в скоро време да му се отвори път натам и да се е разтревожил дали ще му би трябвало виза. Да го назовем просто носталгия по младежката доверчивост.
Но всъщност. Има един саркастичен израз „ Проблемите на Първия свят “. Както допускате е доста известен в Третия. Френската самостоятелна територия Нова Каледония гласоподава в неделя на един съгласно наблюдаващите жертван на неуспех референдум за самостоятелност. И прогнозите се оказаха правилни. В последна сметка, при изборна интензивност от 80 %, 56,4 на 100 от популацията гласоподава за оставането в рамките на Франция на двата острова в Южния Тих Океан, които Париж ръководи от 1853 година Според формалните данни близо 27 % от популацията на Нова Каледония се състои от европейци, най-вече от френски генезис. Има забележима част потомци на алжирски бунтовници против Франция, изселени в заточение още през ХІХ век. Около 39 на 100 от популацията на Нова Каледония са коренни поданици – канаки, до момента в който останалите са пъстра палитра изселници от народите от Азиатско-Тихоокеанския район. Нова Каледония има население от 270 хиляди души, над 170 хиляди от които имаха право да гласоподават на допитването в неделя, което съдържаше един единствен въпрос – „ Искате ли Нова Каледония да получи цялостен суверенитет и да стане самостоятелна? “
Какво да откажат хората? Освен че има личен химн и валута, и се самоуправлява по всички вътрешни въпроси, а тези отнасящи се до правораздаването, защитата и външната политика си покриват от Париж, „ Скалата “ получава на година 1,3 милиарда евро от републиканския бюджет. Тези пари идват постоянно, макар че отстои на 18,575 километра от Хексагона – една от най-отдалечените от континентална Европа френски задморски територии.
Архипелагът е бил сцена на етническо напрежение през 80-те години на предишния век. В резултат на размириците умират над 70 души, а френското държавно управление реализира съглашение с коренните поданици – Договорът от Нумеа (формалната столица на Нова Каледония) от 1988 година, който проправя пътя за творби в неделя референдум. Но на първо място дава на канаките търсената автономност.
Мнозинството наблюдаващи показват, че решението на популацията на Нова Каледония на референдума в неделя е и кол в колелетата на китайската агресия в Тихоокеанския район върху някогашни френски владения. (б.р. – 74 години след началото на края на колониална Франция при Диен Биен Фу) След отцепването на Вануату от Франция през 1980 година в последните три десетилетия Поднебесната империя не просто засипа с пари, само че и трансформира островната страна в собствен стопански, търговски и боен челен пост в южния Пасифик. Дотолкова сериозен, че при последната обиколка на президента на Франция Еманюел Макрон в района през май и срещата му с австралийският министър председател Малкълм Търнбул, да е водеща тематика на диалога. От оня ъгъл на планетата Китай се вижда по-ясно, безспорно. Особено, когато има заложени пари.
А за пари приказваме съществени. Тези 18 хиляди и 500 квадратни километра скали посред Тихия океан съдържат сред 20 и 30 % от познатите международни ресурси на никел. Познат с помощта на френският академик Жюл Гарние, който посещава огромният остров през 1864 година и попада на минерала гарниерит, от който се извлича металът. С всичко това на разум е значимо да посочим, че по данни на Международният валутен фонд (МВФ) Нова Каледония също по този начин е и петата най-бързо разрастваща се стопанска система в района на Южния Пасифик, след Австралия, Нова Зеландия, Хавай и Папуа-Нова Гвинея, с Брутен вътрешен артикул (БВП) от 9,8 млрд $ за 2012 година – една пета от българският през същата година. Та погледнете още веднъж дестинацията.
С един билет в джоба
Но с цел да довърша мисълта си от диалога с сътрудника – през някои от западните си страни членки Европейски Съюз се простира върху 25 територии отвън материка, на практика върху всички континенти. Четирима някогашни международни сатрапи приносители към това – Франция, Англия, Холандия и Дания. И в случай че около Брезкит сте се разтревожили за ваканцията ви на Каймановите острови, Британските Вирджински или екзотичните Туркс и Кейкос, постоянно ще ви останат Таити, Аруба, Кюрасао или Сен Мартен. Ако не държите на Гренландия, несъмнено!
С това встъпление, разбирате че създаденият в неделя в тихоокоеанският архипелаг Нова Каледония референдум за самостоятелност от Франция, е вълнувал създателят по някакъв метод изключително персонално. Не че съществува риск в скоро време да му се отвори път натам и да се е разтревожил дали ще му би трябвало виза. Да го назовем просто носталгия по младежката доверчивост.
Но всъщност. Има един саркастичен израз „ Проблемите на Първия свят “. Както допускате е доста известен в Третия. Френската самостоятелна територия Нова Каледония гласоподава в неделя на един съгласно наблюдаващите жертван на неуспех референдум за самостоятелност. И прогнозите се оказаха правилни. В последна сметка, при изборна интензивност от 80 %, 56,4 на 100 от популацията гласоподава за оставането в рамките на Франция на двата острова в Южния Тих Океан, които Париж ръководи от 1853 година Според формалните данни близо 27 % от популацията на Нова Каледония се състои от европейци, най-вече от френски генезис. Има забележима част потомци на алжирски бунтовници против Франция, изселени в заточение още през ХІХ век. Около 39 на 100 от популацията на Нова Каледония са коренни поданици – канаки, до момента в който останалите са пъстра палитра изселници от народите от Азиатско-Тихоокеанския район. Нова Каледония има население от 270 хиляди души, над 170 хиляди от които имаха право да гласоподават на допитването в неделя, което съдържаше един единствен въпрос – „ Искате ли Нова Каледония да получи цялостен суверенитет и да стане самостоятелна? “
Какво да откажат хората? Освен че има личен химн и валута, и се самоуправлява по всички вътрешни въпроси, а тези отнасящи се до правораздаването, защитата и външната политика си покриват от Париж, „ Скалата “ получава на година 1,3 милиарда евро от републиканския бюджет. Тези пари идват постоянно, макар че отстои на 18,575 километра от Хексагона – една от най-отдалечените от континентална Европа френски задморски територии.
Архипелагът е бил сцена на етническо напрежение през 80-те години на предишния век. В резултат на размириците умират над 70 души, а френското държавно управление реализира съглашение с коренните поданици – Договорът от Нумеа (формалната столица на Нова Каледония) от 1988 година, който проправя пътя за творби в неделя референдум. Но на първо място дава на канаките търсената автономност.
Мнозинството наблюдаващи показват, че решението на популацията на Нова Каледония на референдума в неделя е и кол в колелетата на китайската агресия в Тихоокеанския район върху някогашни френски владения. (б.р. – 74 години след началото на края на колониална Франция при Диен Биен Фу) След отцепването на Вануату от Франция през 1980 година в последните три десетилетия Поднебесната империя не просто засипа с пари, само че и трансформира островната страна в собствен стопански, търговски и боен челен пост в южния Пасифик. Дотолкова сериозен, че при последната обиколка на президента на Франция Еманюел Макрон в района през май и срещата му с австралийският министър председател Малкълм Търнбул, да е водеща тематика на диалога. От оня ъгъл на планетата Китай се вижда по-ясно, безспорно. Особено, когато има заложени пари.
А за пари приказваме съществени. Тези 18 хиляди и 500 квадратни километра скали посред Тихия океан съдържат сред 20 и 30 % от познатите международни ресурси на никел. Познат с помощта на френският академик Жюл Гарние, който посещава огромният остров през 1864 година и попада на минерала гарниерит, от който се извлича металът. С всичко това на разум е значимо да посочим, че по данни на Международният валутен фонд (МВФ) Нова Каледония също по този начин е и петата най-бързо разрастваща се стопанска система в района на Южния Пасифик, след Австралия, Нова Зеландия, Хавай и Папуа-Нова Гвинея, с Брутен вътрешен артикул (БВП) от 9,8 млрд $ за 2012 година – една пета от българският през същата година. Та погледнете още веднъж дестинацията.
С един билет в джоба
Но с цел да довърша мисълта си от диалога с сътрудника – през някои от западните си страни членки Европейски Съюз се простира върху 25 територии отвън материка, на практика върху всички континенти. Четирима някогашни международни сатрапи приносители към това – Франция, Англия, Холандия и Дания. И в случай че около Брезкит сте се разтревожили за ваканцията ви на Каймановите острови, Британските Вирджински или екзотичните Туркс и Кейкос, постоянно ще ви останат Таити, Аруба, Кюрасао или Сен Мартен. Ако не държите на Гренландия, несъмнено!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ