Св. Максим Изповедник - защитник на чистотата на православната вяра
" На Православието ментор, на благочестието и чистотата преподавател, на вселената светилниче, на монашестващите Боговдъхновено бижу, Максиме премъдри: с твоите учения всички си просветил, свирало духовно, моли Христа Бога да се спасят нашите души. "
От историята ние знаем, че Светата Църква, която Спасителят Господ Иисус Христос основа, е водила в продължение на осем века битка с външни и вътрешни съперници.
През първите три века от своето битие Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество. За да имате известна визия за тези гонения, аз ще преведа думите на съвременник на едно от гоненията. Той споделя: " Ако имах 100 уста, отново не бих могъл да опиша тъгите, на които биваха подлагани християните ". Но Православната наша религия не почина! Тя победи!
Колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единение и за опазване чистотата на Христовото обучение се оказали вътрешните врагове м- ересите, отстъпленията от одобрените истини на вярата. В продължение на на пет века Христовата Църква се борила с тях. Наложило са да бъдат свикани Вселенски събори, които на брой са седем, с цел да утвърдят истините на Православната религия.
По време на съборите и битките с еретиците, Бог популяризирал доста собствен избраници, свети мъже, които станали изповедници и мъченици на вярата. Един от тях е празнуваният Божий ласкател Преподобния Максим Изповедник - разгорещен бранител на чистотата на православната религия.
Велик освен по име, само че и по целия си живот
Преподобният Максим се родил в престолния град Константинопол през 580 година в фамилията на знатни и благочестиви родители, които му дали съществено научно обучение. Той с обич изучавал философията и богословието, бездънен ценител на Платон, Аристотел и неоплатониците. Достигнал висша популярност с мъдростта си и бил почитан даже от царския двор. Поради огромните си качества бил взет в двора от Византийския император Ираклий за секретар и негов консултант. Неговата изключителна популярност в църковната история е построена върху неуморимата му и енергична битка срещу монотелската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля - Божествената и която представлявала лукаво преобразяване на наказаното монофизитство. И двете ереси поредно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този метод стигали до сриване на самите основи на Православието. Монотелитската разкол била основана от император Ираклий и цариградския патриарх Сергий при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний.
Блаженият Максим, виждайки, че ереста е превзела даже и самия император, почнал да се тормози да не би и други по неговия образец да се увлекат от нея. Той оставил длъжността си и земната популярност и се заселил в Хризополския манастир, намиращ се покрай Халкидон, където станал духовник. Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че
заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник
Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите. Напускайки манастира, преподобният се отправил към Африка, с цел да убеждава тамошните епископи твърдо и непрестанно да пазят същинската религия. В Картаген той имал спор с избягалия от своя трон Константинополски патриарх Пир, който дошър тук, с цел да насажда ереста. Много щета би предизвикал той на Христовата черква, в случай че нямаше за съперник преподобния Максим, с който се срещал и с часове се състезавал в разногласия за вярата.
По предпочитание на патриция Григорий, шеф на тази страна, африканските епископи трябвало да се съберат в Картаген, с цел да послушат разногласията на двамата за вярата. Когато пренията почнали, богомъдрият Максим победил Пир, опровергал доводите му въз основа на божествените книги и догматите на светите отци. Той потвърдил, че защото в Христос Господ има две естества, в Него би трябвало да има и две воли, две произволения и дейности - обаче неразделими в едно лице.
Победеният Пир се включил към православните и бил признат от Църквата с обич и респект с купата патриарх. Тогава той съставил и ревю на православното вероизповедание. После се отправил в Рим при папа Теодор, който бил правоприемник на Йоан. Папата го приел с почести, като православен Константинополски патриарх.
След това преподобният Максим отишъл в Рим при папа Мартин, който също държал на православната религия. По това време император Ираклий се поминал, само че неговите наследници също поддържали ереста. Внук му Костанс издал в 648 година " пример на вярата " или " типос ". В този типос се предоставяло всеки съгласно убежденията му, да изповядва, че у Христа има една или две воли. Преподобният съветвал Папа Мартин да свика събор като осъди царския типос и го придаде на анатема. Папата по този начин и направил. Той свикал 100 и пет епископи, измежду които бил и св. Максим, и сложил за разискване заблужденията на Кир, Сергии, Пир и Павел, а също и царското еретическо вероизповедание.
Лъжеучението било предадено на анатема
и папата писал навсякъде до всички вярващи, като ги утвърждавал в православието, разяснявал еретическите заблуди и ги предпазвал от тях. Като научил за това, царят се преизпълнил с яд и гняв и заповядал на своя наместник Теодор Калиопада да арестува папата и да го води в Константинопол. Няколко месеца мъчили папа Мартин в затвор, а по-късно го заточили в Херсон, където след четири месеца умрял като страдалец и изповедник на вярата.
Същата страдалческа орис очаквала и светия Максим, и ученика му Анастасий. По заповед на императора ги хванали и отвели в Константинопол. Всекиго затворили в обособена килия. Измъчвали ги грубо, оскърбявали ги, по-късно боси и полуголи ги влачили из градските улици. Преподобният Максим бил изправен на съд за приписвани му неизвършени от него закононарушения. Наново ги били, оскърбявали, тъпкали с нозе. Последвали заточения в Силиврия и Первера. При него идвали пратеници, които с непрекъснати разногласия и закани се надявали да го отклонят от правата религия, бил призоваван и на разпити в царския замък. На клеветите, оскърбленията и ругатните той отговарял добродушно и твърдо. Разпитът траял няколко дни, откакто съдиите решили да предадат непреклонния изповедник на православната религия в ръцете на Епарха, т.е. на шефа. 77-годишният дъртак Максим бил подложен на нови пъклен страдания. Управителят заповядал да го съблекат гол, а по-късно да го бият със сухи волски жили. Светият бил обичай толкоз грубо, че земята се обагрила с кръвта му, а по тялото му не останало нито едно крепко място. После свирепият звяр с гняв се нахвърлил и върху ученика на преподобния и го подложил на не по-малки изтезания.
После мъчениците били хвърлени едвам живи в тюрма. На сутринта още веднъж довели на съд светия и преподобен мъж дружно с първия му възпитаник Анастасий. Свети Максим цялостен бил затрупан с рани, тъй че никой не можел без съчувствие да гледа почтения дъртак. Но жестокосърдечните мъчители не го съжалили, а се озлобили още повече. Те отрязали без благосклонност богоречивия му език, който изливал реки от премъдри учения и опровергавал еретическите мъдрувания, тъй като желали по този начин да затворят богословските уста на светеца. Направили същото и с първия му възпитаник и хвърлили двамата в тюрма. Но Господ Бог, Който направил в миналото и дребните деца способни да възхваляват Неговото свято име и дал на немия слово, дал и на тези Свои същински и правилни раби - преподобния Максим изповедник и страдалец и ученика му преподобния Анастасий - опция и без език да приказват още по-добре и по-ясно, в сравнение с преди.
О, какъв брой се смутили окаяните еретици, когато научили за това!
Злобата им се разгоряла още повече и те отрязали дясната ръка на светеца и я хвърлили на земята. По същия метод постъпили и с ученика му. Разярените врагове развеждали из целия град преподобни Максим и Анастасий, като показвали на хората отрязаните езици и ръце. После ги изпратили на изгнание в Скития - дн. Добруджа. По пътя Анастасий се поминал. Максим бил затворен в крепоста Схимарис. Три години страдал той тук, пропуснат от хората и лишен от всякаква помощ. Така на 13 август 662 година, на 82-годишна възраст, преподобният Максим предал Душата си на Бога.
Безсмъртен монумент на Свети Максим са неговите богомъдри съчинения, които той ни е оставил. Книгата му " За любовта " ни разкрива величието на неговия дух и дълбочината на неговото сърце, в което пламтяла обич към Бога и близък. По молитвите на Св. Максим изповедник, Христе Боже, помилвай ни и ни избави!
АМИН!
От историята ние знаем, че Светата Църква, която Спасителят Господ Иисус Христос основа, е водила в продължение на осем века битка с външни и вътрешни съперници.
През първите три века от своето битие Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество. За да имате известна визия за тези гонения, аз ще преведа думите на съвременник на едно от гоненията. Той споделя: " Ако имах 100 уста, отново не бих могъл да опиша тъгите, на които биваха подлагани християните ". Но Православната наша религия не почина! Тя победи!
Колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единение и за опазване чистотата на Христовото обучение се оказали вътрешните врагове м- ересите, отстъпленията от одобрените истини на вярата. В продължение на на пет века Христовата Църква се борила с тях. Наложило са да бъдат свикани Вселенски събори, които на брой са седем, с цел да утвърдят истините на Православната религия.
По време на съборите и битките с еретиците, Бог популяризирал доста собствен избраници, свети мъже, които станали изповедници и мъченици на вярата. Един от тях е празнуваният Божий ласкател Преподобния Максим Изповедник - разгорещен бранител на чистотата на православната религия.
Велик освен по име, само че и по целия си живот Преподобният Максим се родил в престолния град Константинопол през 580 година в фамилията на знатни и благочестиви родители, които му дали съществено научно обучение. Той с обич изучавал философията и богословието, бездънен ценител на Платон, Аристотел и неоплатониците. Достигнал висша популярност с мъдростта си и бил почитан даже от царския двор. Поради огромните си качества бил взет в двора от Византийския император Ираклий за секретар и негов консултант. Неговата изключителна популярност в църковната история е построена върху неуморимата му и енергична битка срещу монотелската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля - Божествената и която представлявала лукаво преобразяване на наказаното монофизитство. И двете ереси поредно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този метод стигали до сриване на самите основи на Православието. Монотелитската разкол била основана от император Ираклий и цариградския патриарх Сергий при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний.
Блаженият Максим, виждайки, че ереста е превзела даже и самия император, почнал да се тормози да не би и други по неговия образец да се увлекат от нея. Той оставил длъжността си и земната популярност и се заселил в Хризополския манастир, намиращ се покрай Халкидон, където станал духовник. Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че
заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник
Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите. Напускайки манастира, преподобният се отправил към Африка, с цел да убеждава тамошните епископи твърдо и непрестанно да пазят същинската религия. В Картаген той имал спор с избягалия от своя трон Константинополски патриарх Пир, който дошър тук, с цел да насажда ереста. Много щета би предизвикал той на Христовата черква, в случай че нямаше за съперник преподобния Максим, с който се срещал и с часове се състезавал в разногласия за вярата.
По предпочитание на патриция Григорий, шеф на тази страна, африканските епископи трябвало да се съберат в Картаген, с цел да послушат разногласията на двамата за вярата. Когато пренията почнали, богомъдрият Максим победил Пир, опровергал доводите му въз основа на божествените книги и догматите на светите отци. Той потвърдил, че защото в Христос Господ има две естества, в Него би трябвало да има и две воли, две произволения и дейности - обаче неразделими в едно лице.
Победеният Пир се включил към православните и бил признат от Църквата с обич и респект с купата патриарх. Тогава той съставил и ревю на православното вероизповедание. После се отправил в Рим при папа Теодор, който бил правоприемник на Йоан. Папата го приел с почести, като православен Константинополски патриарх.
След това преподобният Максим отишъл в Рим при папа Мартин, който също държал на православната религия. По това време император Ираклий се поминал, само че неговите наследници също поддържали ереста. Внук му Костанс издал в 648 година " пример на вярата " или " типос ". В този типос се предоставяло всеки съгласно убежденията му, да изповядва, че у Христа има една или две воли. Преподобният съветвал Папа Мартин да свика събор като осъди царския типос и го придаде на анатема. Папата по този начин и направил. Той свикал 100 и пет епископи, измежду които бил и св. Максим, и сложил за разискване заблужденията на Кир, Сергии, Пир и Павел, а също и царското еретическо вероизповедание.
Лъжеучението било предадено на анатема
и папата писал навсякъде до всички вярващи, като ги утвърждавал в православието, разяснявал еретическите заблуди и ги предпазвал от тях. Като научил за това, царят се преизпълнил с яд и гняв и заповядал на своя наместник Теодор Калиопада да арестува папата и да го води в Константинопол. Няколко месеца мъчили папа Мартин в затвор, а по-късно го заточили в Херсон, където след четири месеца умрял като страдалец и изповедник на вярата.
Същата страдалческа орис очаквала и светия Максим, и ученика му Анастасий. По заповед на императора ги хванали и отвели в Константинопол. Всекиго затворили в обособена килия. Измъчвали ги грубо, оскърбявали ги, по-късно боси и полуголи ги влачили из градските улици. Преподобният Максим бил изправен на съд за приписвани му неизвършени от него закононарушения. Наново ги били, оскърбявали, тъпкали с нозе. Последвали заточения в Силиврия и Первера. При него идвали пратеници, които с непрекъснати разногласия и закани се надявали да го отклонят от правата религия, бил призоваван и на разпити в царския замък. На клеветите, оскърбленията и ругатните той отговарял добродушно и твърдо. Разпитът траял няколко дни, откакто съдиите решили да предадат непреклонния изповедник на православната религия в ръцете на Епарха, т.е. на шефа. 77-годишният дъртак Максим бил подложен на нови пъклен страдания. Управителят заповядал да го съблекат гол, а по-късно да го бият със сухи волски жили. Светият бил обичай толкоз грубо, че земята се обагрила с кръвта му, а по тялото му не останало нито едно крепко място. После свирепият звяр с гняв се нахвърлил и върху ученика на преподобния и го подложил на не по-малки изтезания.
После мъчениците били хвърлени едвам живи в тюрма. На сутринта още веднъж довели на съд светия и преподобен мъж дружно с първия му възпитаник Анастасий. Свети Максим цялостен бил затрупан с рани, тъй че никой не можел без съчувствие да гледа почтения дъртак. Но жестокосърдечните мъчители не го съжалили, а се озлобили още повече. Те отрязали без благосклонност богоречивия му език, който изливал реки от премъдри учения и опровергавал еретическите мъдрувания, тъй като желали по този начин да затворят богословските уста на светеца. Направили същото и с първия му възпитаник и хвърлили двамата в тюрма. Но Господ Бог, Който направил в миналото и дребните деца способни да възхваляват Неговото свято име и дал на немия слово, дал и на тези Свои същински и правилни раби - преподобния Максим изповедник и страдалец и ученика му преподобния Анастасий - опция и без език да приказват още по-добре и по-ясно, в сравнение с преди.
О, какъв брой се смутили окаяните еретици, когато научили за това!
Злобата им се разгоряла още повече и те отрязали дясната ръка на светеца и я хвърлили на земята. По същия метод постъпили и с ученика му. Разярените врагове развеждали из целия град преподобни Максим и Анастасий, като показвали на хората отрязаните езици и ръце. После ги изпратили на изгнание в Скития - дн. Добруджа. По пътя Анастасий се поминал. Максим бил затворен в крепоста Схимарис. Три години страдал той тук, пропуснат от хората и лишен от всякаква помощ. Така на 13 август 662 година, на 82-годишна възраст, преподобният Максим предал Душата си на Бога.
Безсмъртен монумент на Свети Максим са неговите богомъдри съчинения, които той ни е оставил. Книгата му " За любовта " ни разкрива величието на неговия дух и дълбочината на неговото сърце, в което пламтяла обич към Бога и близък. По молитвите на Св. Максим изповедник, Христе Боже, помилвай ни и ни избави!
АМИН!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ