Разузнавачи в саксии
На пръв взор цветарството е спокойно, умерено занятие, което няма безусловно нищо общо с войната. Обаче тези, които откровено мислят по този начин, са в незнание за актуалните разработки на Пентагона. Днес Министерството на защитата на Съединени американски щати отделя финансови средства за основаване на шпионски растения благодарение на генно-модифицирани организми (ГМО).
През последните десетилетия се следи еволюция в методите за проучване и събиране на секретна информация. На пръв взор, толкоз доста неща служат за тази цел: интернет-мрежи, нанороботи, „ стада “ от дронове, виртуални вселени… Какво още? Но и тук може да се случи изненада. В лабораториите на Пентагона се създава необикновен план: потреблението на ГМО-растения със датчици и система за добиване на данни. Тоест, самата природа ще се ангажира с шпионаж и ще работи за американските въоръжени сили!
Разбира се, това е истинска концепция: откакто класическите способи за следене на врага не могат изцяло да изпълнят главната си задача, ненадеждни са и елементарно се засичат, американците вземат решение да употребяват природата. Проектът за развъждане на „ бойна флора “ получил името АPT (Advanced Plant Тechnologies – „ Усъвършенствани растителни технологии “). Например, в случай че евентуален зложелател провежда произвеждане на оръжие, сътвори бункер или надеждно зарови експлозиви в земята и счита, че никой не знае това – тогава околните растения незабавно ще оповестят.
На доктрина, Advanced Plant Technologies наподобява преуспяващ план. Нали е допустимо семената на „ шпионските “ растения да се разхвърлят върху голяма повърхност? Биологичните разузнавачи ще работят всекидневно, целогодишно и непрекъснато. Те не изискват финансови разноски.
Такива шпиони може да бъдат жертвани с десетки и стотици хектари. И освен на необятни площи. Може и в елементарна стая. Откриването им е извънредно мъчно, в случай че не и невероятно. Кой ще заподозре, че едно нормално мушкато или фикус работят за врага?
Но, с цел да се сътвори подобен „ растителен разузнавач “, е належащо да се решат огромен брой проблеми. На първо място, естествено, е належащо да се планува въздействието на паразитни организми, заболявания, тревопасни животни, селскостопанска химия върху растението. Кой знае по какъв начин едно цвете ще реагира, в случай че размерът на нитрати в земята надвишава нормата? Дали растителният шпионин ще съобщи погрешна информация или ще почине? Или ще издаде същинската си „ шпионска “ същина, т.е., ще се саморазобличи?
Освен компликациите с отдалечено или авансово програмирано самоизтребление на „ хваната “ китка, има и механически усложнения.
Всички знаят, че растенията са чувствителни към химикали и патогени, като реагират по друг метод: те на собствен ред създават химически субстанции, трансформират размерите си и прочие В Пентагона мечтаят по какъв начин да фиксират постоянна реакция към съответни субстанции, с цел да се демонстрира какво се случва в района, където растението прави разузнаване – и по-късно да получат информацията от своя „ биологичен разузнавач “. Освен това, растителният „ сътрудник “ би трябвало ясно да регистрира радиацията и съществуването на електромагнитно лъчение. За да се реализира тази цел, не може без ГМО.
Следващата компликация е, че растението би трябвало да бъде освен мъдро, само че и да има висока резистентност. По-специално, растителният шпионин би трябвало да издържи на всеки климат, в това число недопечен, и също да бъде „ всеяден “ – т.е., да се изхранва от всевъзможни почви.
Финалната компликация – когато към този момент бъде основано такова цвете, се поражда от казуса с организирането на система за отдалечено следене и добиване на данни.
Обаче, на фона на главната задача, това към този момент са дребни неприятности. Пентагонът откровено има вяра, че осъществяването на плана е допустимо. Допълнителен мотив е, че този способ на шпионаж не изисква съществени разноски от държавната хазна. Перспективите са обещаващи. Какво ще се случи на процедура – времето ще покаже.
