Половината младежи няма да гласуват на евровота
На прага на европейските избори на 26 май, можем да чакаме, че едвам 44,7% от младите биха отишли да гласоподават и дадат своя избор за евродепутати. Младежите са най-склонни да гласоподават на президентските избори (69.3% постоянно гласоподават на този вид избори), а 65.3% на парламентарните избори, съгласно данни на изследването.
Институтът за " Иновации в политиката ", който годишно организира премиите " Иновации в политиката ", с които отличава най-креативните и реформаторски политически планове в Европа, организира представително изследване в България през февруари 2019 година. Онлайн проучването е осъществено благодарение на организацията за маркетингови изследвания и съвещания Bluepoint и е ориентирано към младежите на възраст сред 18 и 29 години и техните политически настройки и интензивност.
Налице е относително висока политическа ангажираност на младежите у нас, които имат профил най-малко в една обществена мрежа, което излезе като резултат на база на политическите тематики, които наблюдават и на база на интензивността им да гласоподават по време на разнообразни видове избори.
Проучването изследва и аргументите за отвод от гласоподаване и за какво младите избират да бъдат пасивни гласоподаватели. Като съществени аргументи на негласуване на избори у нас са посочени - неналичието на партия, която да покрива техните упования, неналичието на религия като цяло в политическия модел и апатията към силата на техния глас, който надали ще промени нещо в България.
В тази връзка Александър Дурчев - формален представител и основател на Института за нововъведения в политиката в България, показа в изявление пред Bulgaria On Air, че днешното потомство " надалеч не е аполитично - едвам 8% настояват, че изобщо не се вълнуват от политически тематики, до момента в който за близо 60% от респондентите е значимо какво се случва в политическия живот на страната ". И добавя, че " една от аргументите за слабата изборна интензивност на това потомство, е несъответствуващата информационна тактика на българските политици в обществените медии. Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда пропаст от съмнение към всички политически формирования ".
Политически възгледи
65% от интервюираните споделят, че симпатизират на платформи, без да са свързани с съответна политическа мощ, а близо 80% от тях считат, че идеологиите на политическите партии не дават отговор на това, което в действителност декларират. Голяма част от интервюираните споделят, че не наблюдават целеустремено политически тематики или единствено понякога дадена тематика, която е обвързвана с политика. Интересен факт, който сподели проучването е, че младежите занапред построяват своите очевидни желания към партии като всеки втори не може дефинира на коя партия симпатизира.
Отношение към обществените мрежи и потреблението им като канал за връзка на политически възгледи
Изследването демонстрира, че обществените мрежи и Интернет през днешния ден са съществени принадлежности за връзка с младата публика и са съответен инструмент за разгласа на политически тематики.
Те считат, че обществените медии са преди всичко информативни (73,7%), занимателни (56,3%) и забавни (50,3%). Освен това онлайн медиите са второто най-ползвано място, от което лицата черпят информация по политически тематики. Дори електората от поколенията Y и Z припознават медиите в интернет като уместно място за следене на политически тематики и лица като 25% от тях заявяват, че следват в обществените мрежи избрани политически лица, партии или обединения, а 1/3 от тях са поствали някакъв коментар по отношение на политическа тематика.
Според представителите на поколенията Y и Z в най-голяма степен обществените мрежи могат да се употребяват като място за активизиране на политическа интензивност като там могат да вземат участие в разнообразни дискусионни форми. Младите хора у нас са подготвени да се включат по-активно в политически тематики посредством обществените мрежи като към 44% от тях заявяват, че мрежи като Фейсбук, Twitter и други могат да окажат въздействие върху държанието им.
Съвместното изследване на Института за политически нововъведения у нас и Bluepoint разкрива, че измежду младото българско население е налице капацитет за активизиране на политическата им интензивност, което би трябвало да се вземе поради от политическите партии както и фактът, че обществените мрежи са новият безапелационен инструмент в тази посока. Младежите биха се заели с политически хрумвания, в случай че те са показани по изобретателен и ангажиращ метод в онлайн пространството. Важен резултат от проучването е, че младите избират интерактивната форма на връзка в обществените медии, където могат да вземат участие намерено в полемики и да споделят пълноправно своето мнение по дадена политическа тематика.
Институтът за " Иновации в политиката ", който годишно организира премиите " Иновации в политиката ", с които отличава най-креативните и реформаторски политически планове в Европа, организира представително изследване в България през февруари 2019 година. Онлайн проучването е осъществено благодарение на организацията за маркетингови изследвания и съвещания Bluepoint и е ориентирано към младежите на възраст сред 18 и 29 години и техните политически настройки и интензивност.
Налице е относително висока политическа ангажираност на младежите у нас, които имат профил най-малко в една обществена мрежа, което излезе като резултат на база на политическите тематики, които наблюдават и на база на интензивността им да гласоподават по време на разнообразни видове избори.
Проучването изследва и аргументите за отвод от гласоподаване и за какво младите избират да бъдат пасивни гласоподаватели. Като съществени аргументи на негласуване на избори у нас са посочени - неналичието на партия, която да покрива техните упования, неналичието на религия като цяло в политическия модел и апатията към силата на техния глас, който надали ще промени нещо в България.
В тази връзка Александър Дурчев - формален представител и основател на Института за нововъведения в политиката в България, показа в изявление пред Bulgaria On Air, че днешното потомство " надалеч не е аполитично - едвам 8% настояват, че изобщо не се вълнуват от политически тематики, до момента в който за близо 60% от респондентите е значимо какво се случва в политическия живот на страната ". И добавя, че " една от аргументите за слабата изборна интензивност на това потомство, е несъответствуващата информационна тактика на българските политици в обществените медии. Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда пропаст от съмнение към всички политически формирования ".
Политически възгледи
65% от интервюираните споделят, че симпатизират на платформи, без да са свързани с съответна политическа мощ, а близо 80% от тях считат, че идеологиите на политическите партии не дават отговор на това, което в действителност декларират. Голяма част от интервюираните споделят, че не наблюдават целеустремено политически тематики или единствено понякога дадена тематика, която е обвързвана с политика. Интересен факт, който сподели проучването е, че младежите занапред построяват своите очевидни желания към партии като всеки втори не може дефинира на коя партия симпатизира.
Отношение към обществените мрежи и потреблението им като канал за връзка на политически възгледи
Изследването демонстрира, че обществените мрежи и Интернет през днешния ден са съществени принадлежности за връзка с младата публика и са съответен инструмент за разгласа на политически тематики.
Те считат, че обществените медии са преди всичко информативни (73,7%), занимателни (56,3%) и забавни (50,3%). Освен това онлайн медиите са второто най-ползвано място, от което лицата черпят информация по политически тематики. Дори електората от поколенията Y и Z припознават медиите в интернет като уместно място за следене на политически тематики и лица като 25% от тях заявяват, че следват в обществените мрежи избрани политически лица, партии или обединения, а 1/3 от тях са поствали някакъв коментар по отношение на политическа тематика.
Според представителите на поколенията Y и Z в най-голяма степен обществените мрежи могат да се употребяват като място за активизиране на политическа интензивност като там могат да вземат участие в разнообразни дискусионни форми. Младите хора у нас са подготвени да се включат по-активно в политически тематики посредством обществените мрежи като към 44% от тях заявяват, че мрежи като Фейсбук, Twitter и други могат да окажат въздействие върху държанието им.
Съвместното изследване на Института за политически нововъведения у нас и Bluepoint разкрива, че измежду младото българско население е налице капацитет за активизиране на политическата им интензивност, което би трябвало да се вземе поради от политическите партии както и фактът, че обществените мрежи са новият безапелационен инструмент в тази посока. Младежите биха се заели с политически хрумвания, в случай че те са показани по изобретателен и ангажиращ метод в онлайн пространството. Важен резултат от проучването е, че младите избират интерактивната форма на връзка в обществените медии, където могат да вземат участие намерено в полемики и да споделят пълноправно своето мнение по дадена политическа тематика.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ