Анджелина Тотева: Катастрофите са с поне 30% повече от миналата година
На път сме да отбележим най-тежката година по произшествия за последните най-малко 5 години, оповестява Тотева, която се разделя с Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “
Анджелина Тотева от Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “
Приключвам една доста значима страница от живота си. Хората, които ме познават знаят какъв брой огромна персонална идея за мен е сигурността на пътя и се веселя, че имах опцията да вземам участие в управлението на най-висшия държавен орган, който координира политиките в тази област.
За 3 години мисля, че поставихме основата, която да даде небосвод и резултати. Истината е обаче, че до момента в който ограниченията не се припознаят на най-високото равнище това няма по какъв начин да се случи.
Затова, когато си потеглям от Агенцията, която създадохме с доста труд, бих желала да кажа каква е действителната картина. Защото нещата стават все по-притеснителни.
Повече от 100 дни след сформирането на държавното управление тематиката с сигурността на пътя попадна във фокуса на ръководещите. Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, която оперативно ръководех, бе натоварена с организацията на междуведомствена среща с всички ангажирани институции. Поводът – извънредно тежкото начало на 2022 година и все по-големия брой произшествия на пътя.
Замислена като оперативно съвещание за набелязване на незабавни ограничения, срещата се трансформира в персонален ПР на Кирил Петков. Единственото значимо бе в кой миг ще се включат камерите. Конкретика нямаше.
В пътната сигурност няма политика. Загиналите не се интересуват коя партия ръководи, още по-малко техните близки. Това е повода да одобрявам работата си като идея – точно тъй като и аз съм една от засегнатите от тази война по пътищата.
Това, което в действителност премълчаха на срещата е, че сме на път да отбележим най-тежката година във връзка с пътния травматизъм за последните най-малко 5 години. Само за 3 месеца се вижда нарастване и при тежките катастрофи, и при ранените, и при починалите. То доближава до над 30% в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Основните аргументи са две: липса на поддръжка на пътищата и занижен надзор.
Искам да подчертая – всички оправдания с Ковид-19 за данните няма да са съответни, тъй като още от предходната година отчитахме близо 2 пъти нарастване на трафика. Катастрофите обаче не бяха толкоз, колкото са през днешния ден.
По предписание на Прокуратурата направихме повсеместен обзор на Републиканската пътна мрежа при започване на 2022 година Има места, на които сме алармирали за нередности и към този момент се случват тежки произшествия. Всички проблематични места с техните GPS координати към този момент са в АПИ. Никакви ограничения обаче не се взимат повече от 3 месеца (визирам датата на правене на нашия отчет, а не идването на новото правителство). Тук не приказваме единствено за съществени поправки, а за неща, които могат безусловно да се решат за ден, в случай че има воля. Да се подмени мантинела, да се освежи маркировка, да се отстрани неверен знак. Оправданието е, че няма контракти за поддръжка с компаниите. И по този начин минава ден след ден.
Всичко това се случва на фона на цялостното безвремие, в което е изпаднала страната. Да – има неща, които са сбъркани от години и за които е нужно време за разрешаване. Има обаче и неща, за които е нужна единствено воля и предпочитание. Това изрично не се схваща от сегашните ръководещи.
Виждам метода им да търсят аргументите за всички проблеми в тежкото завещание. Затова им демонстрирах обективната картина – от 1990 година до в този момент отчитаме понижаване на жертвите и ранените по пътищата. Темповете са незадоволителни, само че понижение постоянно е имало. Сега всички числа потеглят стремително нагоре и в случай че не престават да приказват празни приказки, вместо да работят, не знам до къде ще стигнат.
Затова концепцията бе да създадем среща на най-високо равнище и да накараме институциите да проработят. Събраха се всички министерства и взеха решение, че.... „ сигурността става приоритет ". Цитирам тъкмо заявките на политическите лица пред медиите. До тук стига целият държавен потенциал. Щеше да е смешно, в случай че не беше толкоз тъжно.
Имам вест за тях – няма държавно управление от демократичните промени до в този момент (а може би и преди това), което да не е заявило, че това е приоритет. Важно е обаче какви резултати се реализират зад красивите изречения. Докато предходното постоянно държавно управление предприе съответни стъпки със основаването на Държавната организация и подготовката на редица промени в областта; настоящето стига единствено до приказките. Политическите лица не са чували, че имаме Стратегия с 10-годишен небосвод и съответни стъпки, които би трябвало да се следват.
На въпросите по какъв начин Автомобилна администрация ще подобрят контрола на тежкотоварния трафик получихме отговор, че ще се построят 5 моста на р. Дунав, които ще решат всички проблеми.
Предложението ни, Министерство на вътрешните работи и АПИ да възнамеряват и приоретизират активността си (едните контрола, а другите ремонтите) на база данните за пътния травматизъм, остана във въздуха.
Видях неудоволствието от представянето на статистиката – 19% от починалите на годишна база са на автомагистралите. Останалите 81% са на другите пътища. Това демонстрира какъв брой са значими вложенията в инфраструктура и в пътища с физическо разделяне на придвижването. Това обаче няма по какъв начин да кореспондира с бомбастичните политически послания, които желаят да насочат.
Министерство на вътрешните работи рапортува, че е подготвило промени в Закона за пътищата за понижаване на случаите, само че комфортно премълчават, че даже не са почнали законовата процедура за публично разискване (документът още не е оповестен на държавния портал). Никой не знае по кое време и дали тези ограничения ще влязат в действие.
Ако би трябвало да се заключи миналата среща „ на най-високо равнище “, това е констатацията, че „ всички проблеми са наследени и по тази причина не може да се търси отговорност в ръководещите за решаването им “.
Както се споделяше в поговорката - „ царят е гол “ и това все по-ясно се вижда във всеки бранш.
Много мога да приказвам за това, което направихме за тези 3 години и с какъв брой огромна липса на предпочитание за работа се сблъскахме за тези 3 месеца. Но започнах и ще завърша с това, че в тази област няма политика. Дано и те го схванат.
Разбрах, че Димитър Илиев ще поеме Агенцията. Желая му триумф. Дано реализира резултати, тъй като цялото ни общество има потребност от тях. Виждайки обаче крайното недоумение към казуса, високопарните изявления на най-високо управническо равнище и несъответстващото държание на ръководещите способените институции, съм мощно песимистична, че това ще се случи.
Първата и най-неотложна задача за ръководещите е да схванат, че светът не стартира от тях. Ако го създадат имат късмет да избегнат остарели неточности и да надградят постигнатите триумфи.
Защото за 10 години България даже и да не е достигнала Визия 0, има понижение с 40% броя на тежко ранените по пътищата. Това е относително добра вест за страната ни, без значение кой е на власт. Не мислите ли?
Най-важното оставам за най-после – благодаря на всички тези сътрудници, с които работихме през годините. Много от тях в действителност одобряват работата си като идея и не заслужават всичко, което псевдо-експерти всекидневно изсипват по техен адрес. Благодаря на премиера Бойко Борисов тъй като с негово решение бе основана тази толкоз значима Агенция и получихме цялостна поддръжка за провежданите политики в региона на сигурността. Радвам се, че и най-големите критици, и всички политически съперници признават далновидността на това решение и че тази конструкция е нужна на страната ни.
Колеги, за мен бе чест да бъдем част от един екип и имам вяра, че разсъдъкът ще надделее!
Анджелина Тотева от Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “
Приключвам една доста значима страница от живота си. Хората, които ме познават знаят какъв брой огромна персонална идея за мен е сигурността на пътя и се веселя, че имах опцията да вземам участие в управлението на най-висшия държавен орган, който координира политиките в тази област.
За 3 години мисля, че поставихме основата, която да даде небосвод и резултати. Истината е обаче, че до момента в който ограниченията не се припознаят на най-високото равнище това няма по какъв начин да се случи.
Затова, когато си потеглям от Агенцията, която създадохме с доста труд, бих желала да кажа каква е действителната картина. Защото нещата стават все по-притеснителни.
Повече от 100 дни след сформирането на държавното управление тематиката с сигурността на пътя попадна във фокуса на ръководещите. Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, която оперативно ръководех, бе натоварена с организацията на междуведомствена среща с всички ангажирани институции. Поводът – извънредно тежкото начало на 2022 година и все по-големия брой произшествия на пътя.
Замислена като оперативно съвещание за набелязване на незабавни ограничения, срещата се трансформира в персонален ПР на Кирил Петков. Единственото значимо бе в кой миг ще се включат камерите. Конкретика нямаше.
В пътната сигурност няма политика. Загиналите не се интересуват коя партия ръководи, още по-малко техните близки. Това е повода да одобрявам работата си като идея – точно тъй като и аз съм една от засегнатите от тази война по пътищата.
Това, което в действителност премълчаха на срещата е, че сме на път да отбележим най-тежката година във връзка с пътния травматизъм за последните най-малко 5 години. Само за 3 месеца се вижда нарастване и при тежките катастрофи, и при ранените, и при починалите. То доближава до над 30% в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Основните аргументи са две: липса на поддръжка на пътищата и занижен надзор.
Искам да подчертая – всички оправдания с Ковид-19 за данните няма да са съответни, тъй като още от предходната година отчитахме близо 2 пъти нарастване на трафика. Катастрофите обаче не бяха толкоз, колкото са през днешния ден.
По предписание на Прокуратурата направихме повсеместен обзор на Републиканската пътна мрежа при започване на 2022 година Има места, на които сме алармирали за нередности и към този момент се случват тежки произшествия. Всички проблематични места с техните GPS координати към този момент са в АПИ. Никакви ограничения обаче не се взимат повече от 3 месеца (визирам датата на правене на нашия отчет, а не идването на новото правителство). Тук не приказваме единствено за съществени поправки, а за неща, които могат безусловно да се решат за ден, в случай че има воля. Да се подмени мантинела, да се освежи маркировка, да се отстрани неверен знак. Оправданието е, че няма контракти за поддръжка с компаниите. И по този начин минава ден след ден.
Всичко това се случва на фона на цялостното безвремие, в което е изпаднала страната. Да – има неща, които са сбъркани от години и за които е нужно време за разрешаване. Има обаче и неща, за които е нужна единствено воля и предпочитание. Това изрично не се схваща от сегашните ръководещи.
Виждам метода им да търсят аргументите за всички проблеми в тежкото завещание. Затова им демонстрирах обективната картина – от 1990 година до в този момент отчитаме понижаване на жертвите и ранените по пътищата. Темповете са незадоволителни, само че понижение постоянно е имало. Сега всички числа потеглят стремително нагоре и в случай че не престават да приказват празни приказки, вместо да работят, не знам до къде ще стигнат.
Затова концепцията бе да създадем среща на най-високо равнище и да накараме институциите да проработят. Събраха се всички министерства и взеха решение, че.... „ сигурността става приоритет ". Цитирам тъкмо заявките на политическите лица пред медиите. До тук стига целият държавен потенциал. Щеше да е смешно, в случай че не беше толкоз тъжно.
Имам вест за тях – няма държавно управление от демократичните промени до в този момент (а може би и преди това), което да не е заявило, че това е приоритет. Важно е обаче какви резултати се реализират зад красивите изречения. Докато предходното постоянно държавно управление предприе съответни стъпки със основаването на Държавната организация и подготовката на редица промени в областта; настоящето стига единствено до приказките. Политическите лица не са чували, че имаме Стратегия с 10-годишен небосвод и съответни стъпки, които би трябвало да се следват.
На въпросите по какъв начин Автомобилна администрация ще подобрят контрола на тежкотоварния трафик получихме отговор, че ще се построят 5 моста на р. Дунав, които ще решат всички проблеми.
Предложението ни, Министерство на вътрешните работи и АПИ да възнамеряват и приоретизират активността си (едните контрола, а другите ремонтите) на база данните за пътния травматизъм, остана във въздуха.
Видях неудоволствието от представянето на статистиката – 19% от починалите на годишна база са на автомагистралите. Останалите 81% са на другите пътища. Това демонстрира какъв брой са значими вложенията в инфраструктура и в пътища с физическо разделяне на придвижването. Това обаче няма по какъв начин да кореспондира с бомбастичните политически послания, които желаят да насочат.
Министерство на вътрешните работи рапортува, че е подготвило промени в Закона за пътищата за понижаване на случаите, само че комфортно премълчават, че даже не са почнали законовата процедура за публично разискване (документът още не е оповестен на държавния портал). Никой не знае по кое време и дали тези ограничения ще влязат в действие.
Ако би трябвало да се заключи миналата среща „ на най-високо равнище “, това е констатацията, че „ всички проблеми са наследени и по тази причина не може да се търси отговорност в ръководещите за решаването им “.
Както се споделяше в поговорката - „ царят е гол “ и това все по-ясно се вижда във всеки бранш.
Много мога да приказвам за това, което направихме за тези 3 години и с какъв брой огромна липса на предпочитание за работа се сблъскахме за тези 3 месеца. Но започнах и ще завърша с това, че в тази област няма политика. Дано и те го схванат.
Разбрах, че Димитър Илиев ще поеме Агенцията. Желая му триумф. Дано реализира резултати, тъй като цялото ни общество има потребност от тях. Виждайки обаче крайното недоумение към казуса, високопарните изявления на най-високо управническо равнище и несъответстващото държание на ръководещите способените институции, съм мощно песимистична, че това ще се случи.
Първата и най-неотложна задача за ръководещите е да схванат, че светът не стартира от тях. Ако го създадат имат късмет да избегнат остарели неточности и да надградят постигнатите триумфи.
Защото за 10 години България даже и да не е достигнала Визия 0, има понижение с 40% броя на тежко ранените по пътищата. Това е относително добра вест за страната ни, без значение кой е на власт. Не мислите ли?
Най-важното оставам за най-после – благодаря на всички тези сътрудници, с които работихме през годините. Много от тях в действителност одобряват работата си като идея и не заслужават всичко, което псевдо-експерти всекидневно изсипват по техен адрес. Благодаря на премиера Бойко Борисов тъй като с негово решение бе основана тази толкоз значима Агенция и получихме цялостна поддръжка за провежданите политики в региона на сигурността. Радвам се, че и най-големите критици, и всички политически съперници признават далновидността на това решение и че тази конструкция е нужна на страната ни.
Колеги, за мен бе чест да бъдем част от един екип и имам вяра, че разсъдъкът ще надделее!
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ