Джордж Фридман: Имиграцията, икономиката и изборите в Италия
На парламентарните избори, извършени през уикенда, Италия избра крайнодясна партия. Резултатът демонстрира, че италианците са недоволни от действителността в страната. Италия има третата по величина стопанска система в Европейския съюз след Германия и Франция, а икономическата и обществената ѝ действителност се разграничава доста от тази на другите страни от челните редици на континента в смисъл, че стопанската система ѝ е по-малко продуктивна и генерира повече задължения. Италианците с известно съображение считат, че Европейската централна банка организира парична политика в интерес на Германия, която желае да резервира цената на еврото като чист заемодател. Италия избира напълно друга политика на евтини пари - рационално желание, като се има поради, че тя е чист дебитор. Една-единствена европейска банка не може да обслужва и двата интереса, нито пък може елементарно да раздели разликата. Но като се има поради размерът на Германия, икономическите ѝ резултати са голям съставен елемент от финансовото богатство на Европа, което значи, че ЕЦБ би трябвало да поддържа немската позиция.
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Логиката диктува, че Италия ще избере твърдо опозиционно държавно управление, което вижда в ЕЦБ опасност за италианския разцвет. Отдавна е наша позицията, че напрежението сред Италия и Германия във връзка с паричната политика би представлявало най-голямата опасност, може би смъртоносна, за Европейски Съюз. Предвид настъпващата зима европейските политици ще пазят ползите на личните си гласоподаватели и заради това ще следват разнопосочни политики. ЕЦБ няма да може да хармонизира стопанските системи на Европа, а в случай че съветското ембарго се резервира, конкуренцията сред страните ще бъде мощна. Европейски Съюз е основан, с цел да обезпечи мир и разцвет, както гласи неговото мото. Мирът е разтърсен, а просперитетът се изплъзва. Изборите в Италия са сигнал за рецесия.
Междувременно над изборите надвисна различен проблем: незаконната имиграция. Този проблем стои пред Европа от 2015 година насам, когато на континента дойдоха голям брой мюсюлмански мигранти. По това време политиката на Европейски Съюз беше релативно отворена към имиграцията, само че съпротивата беше забележителна. Поддръжниците на тази политика смятаха, че страните членки имат морално обвързване да одобряват мигранти. Но съперниците твърдяха, че от страните членки се чака да позволен прекалено много мигранти и че блокът и неговите поддръжници, изключително тези от богатите страни, акцентират моралното си предимство, без да заплащат сметката.
За да разберем тези въпроси, бих вмъкнал опита си на млад преселник в Съединени американски щати – нещо, което съм правил и преди. Аз съм преселник и сигурно не се опълчвам на имиграцията. В същото време разбирам напрежението, което имигрантите оказват върху системата, и страха от имиграцията. Този боязън не може да бъде отритнат просто като расизъм. Разходите за имиграцията се поемат от групи, които считат, че това задължение е мъчно търпимо. Проблемът обаче не е единствено финансов. Когато имигрантите идват в дадена страна, те не живеят измежду богатите. Вместо това те се насочват да живеят измежду най-бедните пластове на обществото, където един апартамент може да се окаже едвам наличен.
Имигрантите също са чужденци и постоянно не схващат страната хазаин. Родителите им постоянно отиват да работят черна работа, а децата им са оставени да се грижат сами за себе си. При неналичието на наставнически надзор имигрантите от една и съща страна се сбиват и избухват войни - сред евреи и пуерториканци, ирландци и чернокожи, италианци и доминиканци, с цел да дам образец за етническите групи, с които съм израснал. Извършват се закононарушения, а жителите са ограбвани и обирани в жилищата си.
Въпросът е, че имиграцията е брутално прекарване за младежите и още по-ужасно въздействие върху жителите, които са се заселили там преди години. Особено кошмарно е било за възрастните хора. Всеки, който можеше, бягаше. Всеки, който не можеше, оставаше на затворено. Това е опитът на имигрантите, а също и на работническата класа и пенсионерите. Всъщност виновността не беше на никого, с изключение на на тези, които подкрепяха политиката, без да схващат какво значи огромна имиграция, и не направиха никакъв опит да смекчат рецесията, която тя провокира.
В Ню Йорк забелязах един модел, който следя в Европа и на други места. Най-страстните бранители на имиграцията не живеят в кварталите, в които се заселват имигрантите, нито пък имат визия до какво ще докара конфликтът на културите или какво вършат младежите без контрол. Ако нищо от това не се случва в техните квартали, това не значи, че са безразлични към хаоса, а че просто не могат да го проумеят.
Нарастването на враждебността към имигрантите в Европа ще нарасне внезапно, когато имигрантите бъдат изпратени в най-бедните квартали на най-бедните страни. Не ме бъркайте с съперник на имиграцията. Аз съм тук, в Америка, като преселник. Но също по този начин съм наясно, че няма мемориал с имената на тези, които са платили за нея.
Проблемът с имиграцията съществува във всички страни. Но в Европа той провокира повече разделяне. Америка е нация от имигранти и всеки от нас има предшественик, който е пристигнал или е бил доведен тук, като се изключи коренните американци, които бяха тези, които заплатиха за първата вълна. Но аз разбирам италианската позиция във връзка с имиграцията, която може да се заключи по този начин: „ Нека всички да отидат в Германия “. И тъкмо тук икономическите и имиграционните въпроси се срещат, създавайки нов мощен проблем, подхранван от презрението, хвърляно към тези, които се опълчват на имиграцията, от моралните висши съсловия. Европейски Съюз ще бъде разкъсван от тези проблеми, както и други страни. /БГНЕС
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Логиката диктува, че Италия ще избере твърдо опозиционно държавно управление, което вижда в ЕЦБ опасност за италианския разцвет. Отдавна е наша позицията, че напрежението сред Италия и Германия във връзка с паричната политика би представлявало най-голямата опасност, може би смъртоносна, за Европейски Съюз. Предвид настъпващата зима европейските политици ще пазят ползите на личните си гласоподаватели и заради това ще следват разнопосочни политики. ЕЦБ няма да може да хармонизира стопанските системи на Европа, а в случай че съветското ембарго се резервира, конкуренцията сред страните ще бъде мощна. Европейски Съюз е основан, с цел да обезпечи мир и разцвет, както гласи неговото мото. Мирът е разтърсен, а просперитетът се изплъзва. Изборите в Италия са сигнал за рецесия.
Междувременно над изборите надвисна различен проблем: незаконната имиграция. Този проблем стои пред Европа от 2015 година насам, когато на континента дойдоха голям брой мюсюлмански мигранти. По това време политиката на Европейски Съюз беше релативно отворена към имиграцията, само че съпротивата беше забележителна. Поддръжниците на тази политика смятаха, че страните членки имат морално обвързване да одобряват мигранти. Но съперниците твърдяха, че от страните членки се чака да позволен прекалено много мигранти и че блокът и неговите поддръжници, изключително тези от богатите страни, акцентират моралното си предимство, без да заплащат сметката.
За да разберем тези въпроси, бих вмъкнал опита си на млад преселник в Съединени американски щати – нещо, което съм правил и преди. Аз съм преселник и сигурно не се опълчвам на имиграцията. В същото време разбирам напрежението, което имигрантите оказват върху системата, и страха от имиграцията. Този боязън не може да бъде отритнат просто като расизъм. Разходите за имиграцията се поемат от групи, които считат, че това задължение е мъчно търпимо. Проблемът обаче не е единствено финансов. Когато имигрантите идват в дадена страна, те не живеят измежду богатите. Вместо това те се насочват да живеят измежду най-бедните пластове на обществото, където един апартамент може да се окаже едвам наличен.
Имигрантите също са чужденци и постоянно не схващат страната хазаин. Родителите им постоянно отиват да работят черна работа, а децата им са оставени да се грижат сами за себе си. При неналичието на наставнически надзор имигрантите от една и съща страна се сбиват и избухват войни - сред евреи и пуерториканци, ирландци и чернокожи, италианци и доминиканци, с цел да дам образец за етническите групи, с които съм израснал. Извършват се закононарушения, а жителите са ограбвани и обирани в жилищата си.
Въпросът е, че имиграцията е брутално прекарване за младежите и още по-ужасно въздействие върху жителите, които са се заселили там преди години. Особено кошмарно е било за възрастните хора. Всеки, който можеше, бягаше. Всеки, който не можеше, оставаше на затворено. Това е опитът на имигрантите, а също и на работническата класа и пенсионерите. Всъщност виновността не беше на никого, с изключение на на тези, които подкрепяха политиката, без да схващат какво значи огромна имиграция, и не направиха никакъв опит да смекчат рецесията, която тя провокира.
В Ню Йорк забелязах един модел, който следя в Европа и на други места. Най-страстните бранители на имиграцията не живеят в кварталите, в които се заселват имигрантите, нито пък имат визия до какво ще докара конфликтът на културите или какво вършат младежите без контрол. Ако нищо от това не се случва в техните квартали, това не значи, че са безразлични към хаоса, а че просто не могат да го проумеят.
Нарастването на враждебността към имигрантите в Европа ще нарасне внезапно, когато имигрантите бъдат изпратени в най-бедните квартали на най-бедните страни. Не ме бъркайте с съперник на имиграцията. Аз съм тук, в Америка, като преселник. Но също по този начин съм наясно, че няма мемориал с имената на тези, които са платили за нея.
Проблемът с имиграцията съществува във всички страни. Но в Европа той провокира повече разделяне. Америка е нация от имигранти и всеки от нас има предшественик, който е пристигнал или е бил доведен тук, като се изключи коренните американци, които бяха тези, които заплатиха за първата вълна. Но аз разбирам италианската позиция във връзка с имиграцията, която може да се заключи по този начин: „ Нека всички да отидат в Германия “. И тъкмо тук икономическите и имиграционните въпроси се срещат, създавайки нов мощен проблем, подхранван от презрението, хвърляно към тези, които се опълчват на имиграцията, от моралните висши съсловия. Европейски Съюз ще бъде разкъсван от тези проблеми, както и други страни. /БГНЕС
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ