Боеве на опашки за хляб: Войната заплашва да разедини сплотеното общество в Газа
На опашките за самун се заформят физически битки , написа „ Асошиейтед прес “. Жителите чакат часове за галон солена вода, която ги разболява. Краста , диария и респираторни инфекции раздират пренаселените приюти . А някои фамилии са изправени пред алтернативата да избират кой от членовете да яде.
„ Децата ми плачат, тъй като са гладни, изтощени и не могат да употребяват тоалетната “ , сопдели Сузан Уахиди, филантропична работничка и майка на пет деца в подслон на Организация на обединените нации в централния град Деир ал-Балах, където стотици хора споделят една тоалетна . Жената е обезверена: „ Нямам нищо за тях. “
С войната Израел-„ Хамас “ , намираща се в своя втори месец и с повече от 10 000 души, убити в Газа, хванати в капан цивилни се борят да оцелеят без електричество или течаща вода . Палестинците , които съумяха да избягат от сухопътната инвазия на Израел в Северна Газа, в този момент се сблъскват с дефицит на храна и медикаменти на юг и не се вижда краят на войната , провокирана от смъртоносната офанзива на „ Хамас “ на 7 октомври.
Над половин милион разселени хора са се натъпкали в лечебни заведения и учебни заведения на Организация на обединените нации, превърнати в приюти на юг. Училищата – пренаселени, затрупани с отпадък, гъмжащи от мухи – се трансфораха в разплодник на инфекциозни заболявания .
От началото на войната няколкостотин камиона с помощ са влезнали в Газа през южния пропускателен пункт „ Рафа “, само че филантропичните организации признават, че това е капка в океана от потребност. За множеството хора всеки ден се е трансформирал в тежък цикъл на търсене на самун и вода и очакване на опашки.
Чувството на обезсърчение обтегна сплотеното общество в Газа , което претърпява десетилетия на спор, претърпя четири войни с Израел и беше очевидец на 16-годишна обсада, откогато „ Хамас “ завзе властта от съперничещите палестински сили.
Някои палестинци даже изляха гнева си против „ Хамас “, като крещяха обиди към чиновници или биеха служители на реда в подиуми, които бяха невъзможни единствено преди месец, твърдят очевидци. Юсеф Хамаш, служащ в филантропична помощ към Норвежкия съвет за бежанците в южния град Хан Юнис споделя:
„ Където и да отидете, виждате напрежение в очите на хората . Може да се каже, че те се намират в точка на изкривяване. “
Рафтовете на супермаркетите са съвсем празни . Пекарните затвориха поради липса на брашно и гориво за фурните. Земеделските земи в Газа са най-вече недостъпни и има малко пазари за продукция с изключение на лук и портокали. Семействата готвят леща на дребни огньове по улиците. 28-годишният фотограф Ахмад Кандж, който намираме в подслон в южния град Рафа, съобщи:
„ Чуваш деца да плачат през нощта за сладкиши и топла храна . Не мога да дремя. “
Много хора споделят, че са изкарали седмици без месо, яйца или мляко и в този момент живеят на едно хранене дневно . Алиа Заки, представител на Световната стратегия по храните на Организация на обединените нации, изяснява:
„ Има действителна опасност от недохранване и недояждане на хората . “
По думите ѝ, това, което филантропичните служащи назовават продоволствена неустановеност, е новата база за 2,3-милионното население на Газа.
Прочутите ястия от Газа като jazar ahmar – сочни червени моркови, пълнени със смляно агнешко и ориз – са отдалечен спомен, сменен от фурми и пакетирани бисквити. Дори такива се намират мъчно.
Всеки ден фамилиите изпращат своя най-напорист родственик преди зори в една от дребното пекарни, които към момента работят. Някои вземат ножове и пръчки – споделят, че би трябвало да се приготвят да се защитят, в случай че бъдат нападнати, като спорадично избухват спречквания на опашките за самун и вода. 59-годишната Етаф Джамала, която бяга от град Газа за южния град Дейр ал-Балах, където тя спи в цялостните зали на болница с 15 членове на фамилията си, споделя:
„ Изпращам синовете си в пекарните и осем часа по-късно те се връщат със синини, а от време на време даже без самун . “
Друга жена показа пред „ Асошиейтед прес “, че нейният племенник, 27-годишен татко на пет деца в градския бежански лагер Джабалия в Северна Газа, е бил намушкан в гърба с кухненски нож , откакто е бил упрекнат, че се е прередил на опашката за вода. Жената, която приказва с медията при изискване за опазване на анонимност заради боязън от репресии, споделя:
„ Наложи се да му се създадат десетки шевове. “
Насилието раздруса дребната територия, където фамилните имена са свързани със статуса на общността и даже дребни недискретности могат да бъдат преекспонирани в очите на обществеността. Жулиет Тума, представител на организацията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци, разяснява:
„ Социалната конструкция, с която Газа беше известна, се разпада заради безпокойството, несигурността и загубата . “
Израел спря водата за Газа малко след офанзивата на „ Хамас “ , заявявайки, че цялостната му блокада ще бъде вдигната, едвам откакто екстремистите освободят към 240-те заложници, които са заловили . Оттогава Израел пусна тръбопроводи към центъра и юга, само че няма гориво за изпомпване или филтриране на водата . Крановете пресъхват.
Тези, които не могат да намерят или да си разрешат бутилирана вода, разчитат на солена, нефилтрирана кладенческа вода, която съгласно лекарите предизвиква диария и съществени стомашно-чревни инфекции.
„ Не мога да разпозная личния си наследник “ , обезпокоена е Фади Ихязи. 3-годишното дете е изгубило 5 кг единствено за две седмици, изясни майката, и е диагностицирано с хронична чревна зараза.
„ Преди войната той имаше най-сладкото бебешко лице “ , спомня си Ихязи, само че в този момент устните му са напукани, лицето му е жълтеникаво, очите му са хлътнали.
В приютите неналичието на вода затруднява поддържането даже на обикновена хигиена , акцентира доктор Али ал-Ухиси, който лекува пациенти в един в Дейр ал-Балах. Въшките и варицелата са се популяризирали, продължи той, а единствено в сряда сутринта лекарят лекува четири случая на менингит . Тази седмица той е видял най-малко още 20 случая на чернодробна зараза хепатит А . Специалистът добавя:
„ Това, което ме тревожи, е, че знам, че виждам дребна част от общия брой случаи в приюта . “
За множеството болести няма лекуване – цинковите таблетки и оралните рехидратиращи соли изчезнаха през първата седмица на войната . Разочарованите пациенти атакуват лекари, признава Ал-Ухиси, който разказа, че е бил обичай тази седмица от пациент, който се нуждаел от инжекция.
44-годишната Садея Абу Харбейд сподели, че е пропуснала химиотерапия за рака на гърдата си през втората седмица от войната и не може да откри болкоуспокояващи. Без постоянно лекуване, споделя тя, възможностите ѝ за оцеляване са слаби. жента съвсем не яде, като избира да даде по-голямата част от дребното храна, с която разполага, на 2-годишното си дете. И прибавя:
„ Това битие е оскърбление . “
В Газа се разиграват редки подиуми на противоречие. Някои палестинци намерено оспорват престижа на „ Хамас “ , който от дълго време ръководи анклава с желязна ръка. Четирима палестинци в Газа приказваха с „ Асошиейтед прес “ при изискване за анонимност от боязън от репресии за това, което са видели.
Мъж, който беше оголен от офицер на „ Хамас “, че се е прередил на опашката за самун, взел стол и го разрушил в главата си, съгласно филантропичния служащ на опашката. В различен регион гневни тълпи хвърляха камъни по полицията на „ Хамас “ , която прерязала пред тях водопровода и ги налагала с юмруци, до момента в който не се разпръснали, съгласно публицист, който станал очевидец на случилото се.
През последните няколко нощи в град Газа ракетите на „ Хамас “ , летящи от горната страна към Израел , провокираха прояви на яд от леговище на Организация на обединените нации. Посред нощ стотици хора са крещели обиди против „ Хамас “ и са викали, че желаят войната да свърши , съгласно 28-годишен юноша, който спи в палатка там със фамилията си. А по време на телевизионна конференция във вторник млад мъж със замаяно изражение и превързана китка си проби път през тълпата, прекъсвайки речта на Ияд Бозум , представител на ръководеното от „ Хамас “ вътрешно министерство. Разтърсвайки ранената си ръка, мъжът извика:
„ Нека Бог да ви търси сметка, „ Хамас “! “
Бъдещето на Газа остава нестабилно , до момента в който израелските танкове гърмят по призрачните улици на град Газа за да смъкват Хама с. Палестинците споделят, че в никакъв случай няма да бъде същото. 16-годишният Джехад Гандур, който е избягал в Рафа е на мнение:
„ Газа, която познавам, в този момент е единствено спомен . Не са останали места или нещо, което познавам. “
