Как рицарите тамплиери създават първата банка в Европа?
На оживената улица " Fleet Street " в Лондон, тъкмо против " Chancery Lane ", има каменна арка, през която всеки може да премине и да се върне обратно във времето, съобщи.
В тихия двор се обитават чудноват кръговиден параклис и скулптура на двама рицари, споделящи един кон. Параклисът е Temple Church, осветлен през 1185 година, когато се трансформира в дом на рицарите тамплиери.
Но Temple Church не е просто значим архитектурен, исторически и набожен обект. Това,всъщност, е и първата банка в Лондон.
Рицарите тамплиери са били монаси-воини - рлигиозен медал с теологично въодушевена подчиненост, ясно избрана задача и етичен кодекс, само че в това време тежко въоръжен и отдаден на свещената война.
Как тези рицари-монаси навлизат в банковото дело?
Тамплиерите се посвещават на отбраната на християнските поклонници в Йерусалим. Градът е високомерен от европейците по време на Първия кръстоносен поход през 1099 година и поклонниците стартират да се стичат към него, преминавайки хиляди километри по пътищата на Европа и Близкия Изток.
Тези трябвало по някакъв метод да финансират в продължение на месеци своята издръжка, превоз и настаняване, само че избягвали да носят големи суми пари в близост, тъй като това би ги направило лесна цел за крадците.
За тяхно благополучие, тамплиерите намерили решение на този проблем.Поклонниците имали опция да оставят парите си в храмовата черква в Лондон и да ги изтеглят в Йерусалим, когато завършат пътуването си.
Вместо пари, те носели акредитивно писмо, което удостоверявало тяхната идентичност и дължимата сума. Така рицарите тамплиери, в действителност, се трансформирали в първата платформа за разплащания в средновековна Европа.
Все още не е открито с акуратност по какъв начин тамплиерите са съумели да накарат системата да работи и по какъв начин са я защитили от евентуални измами. Възможно е да са разполагали с скришен код, удостоверяващ документа и самоличността на пасажера.
Тамплиерите не са първата организация в света, която дава сходна услуга. Няколко века по-рано, по време на упавлението на династията Тан в Китай, се употребяват " фейцюан ", или така наречен " летящи пари ". Това били документи от две елементи, позволяващи на търговците да подават облаги в някой районен офис и да си върнат парите назад в столицата.
Но тази система се управлявала от държавната власт. Бизнесът на тамплиерите прилича доста повече този на частните банки, макар че официално бил благосъстоятелност на папата, съдружник на крале и принцове в цяла Европа и ръководен от отшелнически медал, положил клетва за беднотия.
Рицарите тамплиери обаче реализират доста повече от това да трансферират пари на огромни дистанции
На процедура те дават набор от разпознаваеми съвременни финансови услуги, написа историкът Тим Харфърд, представен от BBC.
Ако, да вземем за пример, някой европейски монарх желал да си купи прекрасен остров край западното крайбрежие на Франция (както направиланглийският крал Хенри III през 1200 година с остров Олерон, северозападно от Бордо), тамплиерите можели да посредничат в договорката.
Хенри III заплаща 200 златни лири на година в продължение на пет години на Храма в Лондон, след което, когато неговите хора превземат острова, тамплиерите се твърдят, че продавачът получава заплащането.
Кръстоносните походи източват голямо количество капитали от цяла Европа и не след дълго тамплиерите се трансформират в най-влиятелния заемодател на континента. Самият Луи VII взема назаем от тях обилни суми, с цел да финансира двугодишния си кръстоносен поход. Походите му излизат толкоз скъпо, че съвсем банкрутират самия ордена.
Скоро по-късно рицарите-монаси преразгледали политиките си за разпределяне на заеми, изисквайки от длъжниците да заложат поръчителство против заемите си. Когато Робърт II, граф на Артоа, заема 1578 парижки ливри през 1281 година, той залага всички доходи, генерирани от неговата кастелания и град, в това число и кокошките, до момента в който дългът му не бъде погасен.
Междувременно, Балдуин II -латинският император на Константинопол, прочут с ужасните си финансови проблеми, оставя скъпия Истински кръст като гаранция против голяма сума пари.
А през 1200 година бижутата на английската корона се съхраняват в храма като поръчителство по провиснал заем, като тамплиерите по този метод се трансформират в нещо като елитна заложна къща.
Орденът обаче не съумява да затвърди позицията си като универсална " банка на Европа " за дълго. До огромна степен той губи повода за съществуването си, откакто европейските християни губят изцяло контрола върху Йерусалим през 1244 година В последна сметка, орденът на тамплиерите е разхлабен през 1312 година
Кой завзема банковия " вакуум " в тяхно неявяване?
Отговорът става явен на огромния панаир в Лион през 1555 година, който по това време е най-големияj пазар за интернационална търговия в цяла Европа.
На този съответен панаир стартират да се популяризират злословия за италиански търговец, който направил цяло положение, само че без да купува или продава нищо. Единственото, с което разполагал, били бюро и мастилница.
Ден след ден той стоял на панаира, приемал други търговци и подписвал техните документи, вследствие на което, по някакъв тайнствен метод, станал доста богат.
Местните хора в Лион станали извънредно подозрителни.
Но за новия интернационален хайлайф от огромните търговски къщи в Европа активността на италианския търговец била изцяло законна. Той купувал и продавал задължения, като по този метод създавал голяма икономическа стойност.
Търговец от Лион, който желал да купи флорентинска вълна, да вземем за пример, можел да посети банкера и да заеме нещо, наречено менителница. Тя представлявала кредитна записка, която обаче не била деноминирана във френски ливри или флорентински лири. Стойността ѝ била изразена в екю де мар - частна валута, употребена от интернационална мрежа от банкери.
И в случай че търговецът от Лион или неговите сътрудници пътували до Флоренция, менителницата от банкера в Лион щяла да бъде приета от банкерите във Флоренция, които с наслада биха я обменили за локална валута.
Чрез тази мрежа от банкери един локален търговец можел освен да обменя валути, само че и да преобразува кредитоспособността си в Лион в платежоспособност във Флоренция - град, в който никой в никакъв случай не е чувал за него. Това била скъпа услуга, за която си коствало да се заплати.
На всеки няколко месеца сътрудниците на тази мрежа от банкери се срещали на огромните панаириq като този в Лион, преглеждали счетоводните си книги и уреждали всички останали задължения.
Съвременната финансова система има доста общо с този модел
Австралиец с кредитна карта, да вземем за пример, може да влезе в супермаркет в Лион и да излезе с хранителни артикули. Супермаркетът работи с френска банка в партньорски връзки с австралийска банка, която утвърждава заплащането.
Превръщайки персоналните отговорности в интернационално търгуеми задължения, тези средновековни банкери основават свои лични частни пари, отвън контрола на европейските крале. Богати и могъщи, те към този момент нямали потребност от монетите, сечени от суверена.
Този принцип е годен даже и през днешния ден. Международните банки работят взаимно в мрежа от взаимни отговорности, която не предстои на елементарно схващане или елементарен надзор.
Те могат да употребяват своя интернационален обсег, с цел да се опитат да заобиколят налозите и регулациите в обособените страни. И защото задълженията им една към друга са напълно действителен тип частни пари, когато банките изпитват усложнения, цялата парична система на света също става уязвима.
Затова държавните управления от дълго време търсят способи да държат огромните финансови институции под надзор. Но не са доста регулаторите, които са били толкоз пламенни в тази идея, колкото крал Филип IV от Франция.
Той дължал пари на тамплиерите, само че те отказали да опростят задълженията му. Така през 1307 година, на мястото на сегашната спирка Темпъл на парижкото метро, Филип подхванал непосредствено нахлуване против Парижкия храм, което било първото от поредност офанзиви с,ещу рицарския медал в цяла Европа.
Тамплиерите били измъчвани и принуждавани да признаят всеки грях, който инквизицията можела да си показа. Орденът е разхлабен от папата, а лондонският им храм е даден чартърен на юристи.
Последният гросмайстор на тамплиерите Жак дьо Моле е задържан в центъра на Париж и обществено изгорял на клада.
В тихия двор се обитават чудноват кръговиден параклис и скулптура на двама рицари, споделящи един кон. Параклисът е Temple Church, осветлен през 1185 година, когато се трансформира в дом на рицарите тамплиери.
Но Temple Church не е просто значим архитектурен, исторически и набожен обект. Това,всъщност, е и първата банка в Лондон.
Рицарите тамплиери са били монаси-воини - рлигиозен медал с теологично въодушевена подчиненост, ясно избрана задача и етичен кодекс, само че в това време тежко въоръжен и отдаден на свещената война.
Как тези рицари-монаси навлизат в банковото дело?
Тамплиерите се посвещават на отбраната на християнските поклонници в Йерусалим. Градът е високомерен от европейците по време на Първия кръстоносен поход през 1099 година и поклонниците стартират да се стичат към него, преминавайки хиляди километри по пътищата на Европа и Близкия Изток.
Тези трябвало по някакъв метод да финансират в продължение на месеци своята издръжка, превоз и настаняване, само че избягвали да носят големи суми пари в близост, тъй като това би ги направило лесна цел за крадците.
За тяхно благополучие, тамплиерите намерили решение на този проблем.Поклонниците имали опция да оставят парите си в храмовата черква в Лондон и да ги изтеглят в Йерусалим, когато завършат пътуването си.
Вместо пари, те носели акредитивно писмо, което удостоверявало тяхната идентичност и дължимата сума. Така рицарите тамплиери, в действителност, се трансформирали в първата платформа за разплащания в средновековна Европа.
Все още не е открито с акуратност по какъв начин тамплиерите са съумели да накарат системата да работи и по какъв начин са я защитили от евентуални измами. Възможно е да са разполагали с скришен код, удостоверяващ документа и самоличността на пасажера.
Тамплиерите не са първата организация в света, която дава сходна услуга. Няколко века по-рано, по време на упавлението на династията Тан в Китай, се употребяват " фейцюан ", или така наречен " летящи пари ". Това били документи от две елементи, позволяващи на търговците да подават облаги в някой районен офис и да си върнат парите назад в столицата.
Но тази система се управлявала от държавната власт. Бизнесът на тамплиерите прилича доста повече този на частните банки, макар че официално бил благосъстоятелност на папата, съдружник на крале и принцове в цяла Европа и ръководен от отшелнически медал, положил клетва за беднотия.
Рицарите тамплиери обаче реализират доста повече от това да трансферират пари на огромни дистанции
На процедура те дават набор от разпознаваеми съвременни финансови услуги, написа историкът Тим Харфърд, представен от BBC.
Ако, да вземем за пример, някой европейски монарх желал да си купи прекрасен остров край западното крайбрежие на Франция (както направиланглийският крал Хенри III през 1200 година с остров Олерон, северозападно от Бордо), тамплиерите можели да посредничат в договорката.
Хенри III заплаща 200 златни лири на година в продължение на пет години на Храма в Лондон, след което, когато неговите хора превземат острова, тамплиерите се твърдят, че продавачът получава заплащането.
Кръстоносните походи източват голямо количество капитали от цяла Европа и не след дълго тамплиерите се трансформират в най-влиятелния заемодател на континента. Самият Луи VII взема назаем от тях обилни суми, с цел да финансира двугодишния си кръстоносен поход. Походите му излизат толкоз скъпо, че съвсем банкрутират самия ордена.
Скоро по-късно рицарите-монаси преразгледали политиките си за разпределяне на заеми, изисквайки от длъжниците да заложат поръчителство против заемите си. Когато Робърт II, граф на Артоа, заема 1578 парижки ливри през 1281 година, той залага всички доходи, генерирани от неговата кастелания и град, в това число и кокошките, до момента в който дългът му не бъде погасен.
Междувременно, Балдуин II -латинският император на Константинопол, прочут с ужасните си финансови проблеми, оставя скъпия Истински кръст като гаранция против голяма сума пари.
А през 1200 година бижутата на английската корона се съхраняват в храма като поръчителство по провиснал заем, като тамплиерите по този метод се трансформират в нещо като елитна заложна къща.
Орденът обаче не съумява да затвърди позицията си като универсална " банка на Европа " за дълго. До огромна степен той губи повода за съществуването си, откакто европейските християни губят изцяло контрола върху Йерусалим през 1244 година В последна сметка, орденът на тамплиерите е разхлабен през 1312 година
Кой завзема банковия " вакуум " в тяхно неявяване?
Отговорът става явен на огромния панаир в Лион през 1555 година, който по това време е най-големияj пазар за интернационална търговия в цяла Европа.
На този съответен панаир стартират да се популяризират злословия за италиански търговец, който направил цяло положение, само че без да купува или продава нищо. Единственото, с което разполагал, били бюро и мастилница.
Ден след ден той стоял на панаира, приемал други търговци и подписвал техните документи, вследствие на което, по някакъв тайнствен метод, станал доста богат.
Местните хора в Лион станали извънредно подозрителни.
Но за новия интернационален хайлайф от огромните търговски къщи в Европа активността на италианския търговец била изцяло законна. Той купувал и продавал задължения, като по този метод създавал голяма икономическа стойност.
Търговец от Лион, който желал да купи флорентинска вълна, да вземем за пример, можел да посети банкера и да заеме нещо, наречено менителница. Тя представлявала кредитна записка, която обаче не била деноминирана във френски ливри или флорентински лири. Стойността ѝ била изразена в екю де мар - частна валута, употребена от интернационална мрежа от банкери.
И в случай че търговецът от Лион или неговите сътрудници пътували до Флоренция, менителницата от банкера в Лион щяла да бъде приета от банкерите във Флоренция, които с наслада биха я обменили за локална валута.
Чрез тази мрежа от банкери един локален търговец можел освен да обменя валути, само че и да преобразува кредитоспособността си в Лион в платежоспособност във Флоренция - град, в който никой в никакъв случай не е чувал за него. Това била скъпа услуга, за която си коствало да се заплати.
На всеки няколко месеца сътрудниците на тази мрежа от банкери се срещали на огромните панаириq като този в Лион, преглеждали счетоводните си книги и уреждали всички останали задължения.
Съвременната финансова система има доста общо с този модел
Австралиец с кредитна карта, да вземем за пример, може да влезе в супермаркет в Лион и да излезе с хранителни артикули. Супермаркетът работи с френска банка в партньорски връзки с австралийска банка, която утвърждава заплащането.
Превръщайки персоналните отговорности в интернационално търгуеми задължения, тези средновековни банкери основават свои лични частни пари, отвън контрола на европейските крале. Богати и могъщи, те към този момент нямали потребност от монетите, сечени от суверена.
Този принцип е годен даже и през днешния ден. Международните банки работят взаимно в мрежа от взаимни отговорности, която не предстои на елементарно схващане или елементарен надзор.
Те могат да употребяват своя интернационален обсег, с цел да се опитат да заобиколят налозите и регулациите в обособените страни. И защото задълженията им една към друга са напълно действителен тип частни пари, когато банките изпитват усложнения, цялата парична система на света също става уязвима.
Затова държавните управления от дълго време търсят способи да държат огромните финансови институции под надзор. Но не са доста регулаторите, които са били толкоз пламенни в тази идея, колкото крал Филип IV от Франция.
Той дължал пари на тамплиерите, само че те отказали да опростят задълженията му. Така през 1307 година, на мястото на сегашната спирка Темпъл на парижкото метро, Филип подхванал непосредствено нахлуване против Парижкия храм, което било първото от поредност офанзиви с,ещу рицарския медал в цяла Европа.
Тамплиерите били измъчвани и принуждавани да признаят всеки грях, който инквизицията можела да си показа. Орденът е разхлабен от папата, а лондонският им храм е даден чартърен на юристи.
Последният гросмайстор на тамплиерите Жак дьо Моле е задържан в центъра на Париж и обществено изгорял на клада.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ