Музеят на комуникациите в Берлин – минало и бъдеще под един покрив
На нас, актуалните хора с телефони и таблети в чантата, може и да ни се коства, че световните връзки са феномен на последните десетилетия, само че музеят на връзките в Берлин е учреден в далечната 1872 година.
Разбира се, тогава той се споделя Музей на пощите. Красивата постройка е високо оценена от самия кайзер. Впрочем, музеят се намира тъкмо против Българското посолство в Берлин. В наши дни единствено фасадата е възобновена в предишното си великолепие, а вътре музеят е изцяло реновиран от архитектурното бюро Henze&Vajen.Почти за всеки немски музей ми се желае да стартира описа си с това, че обезателно би трябвало да се върви с деца. Не че всичко не е очарователно и за възрастните, само че за децата са измислени специфични чудеса, пък и кой от нас ще тича да улови светлините по пода с крайници или ще играе футбол с роботите на партера, ще ръководи механични ръце и стрелки, ще слуша търпеливо странните звуци от звуковите тръби или ще праща писма в тунел с компресиран въздух. Добре, признавам, че направихме част от тези неща, само че просто нямаше по какъв начин да пискам възторжено като децата, а на този музей подхожда огромна доза екстаз.
Извън заниманията и хитроумните експонати, има и доста за размисъл. Любопитни и забавни обстоятелства за методите, по които хората са предавали информация на разстояние от зората на вековете. Също и за това по какъв начин войните са трансформирали връзките – в немски музей сме въпреки всичко, в немските музеи постоянно има секция за войната.
Комуникациите трансформират света – тази безусловно банална фраза тук добива различен смисъл. До 1893 година другите елементи на Германия имат разнообразни системи за отчитане на времето. Едва тогава – а това не е кой знае какъв брой надалеч в предишното – се унифицира времето на цялата територия на страната. Причината – влаковете, които вървят с експедитивност и акуратност, която изисква ред и внимание. Тогава, в самия завършек на 19-ти век, хората почнали да обръщат внимание на минутите. Трудно е да си представим – ние, за които и секундата е значима – по какъв начин се живее във време, което умерено тече единствено в часове…
В минути или в часове идват новините, значимото е, че първата осведомителна организация се основава през 1835 година в Париж. Следват Ройтерс в Лондон през 1849 и Wolffs Telegraphisches Bureau в Берлин същата година.
Развитието на малкия екран е мощно повлияно от директното лъчение на Олимпиадата в Берлин през 1936 година, следена онлайн от колосалния брой 162 228 фенове! Това потвърдило, че тази медия има огромно бъдеще.
Така стигаме и до последния етаж, където експозицията задава разумния въпрос – дали връзката е равна на надзор. Колко достъп даваме до персоналните си данни и какъв брой строго ни следи страната даже когато публично не й даваме достъп. Първото подслушване на телефони се случва през 1895 година в Ню Йорк и е, несъмнено, част от полицейска акция. Днес всички сме пред погледа на „ Големия брат “. Това дава опция на страната да управлява спазването на разпоредбите и да ни пази. Също по този начин дава и опция за злоупотреби и голяма интервенция в персоналното ни пространство. Цялата експозиция е разграничена на две, съгласно тези две гледни точки - черна и бяла. Коя е нашата, това решаваме сами.
Разбира се, тогава той се споделя Музей на пощите. Красивата постройка е високо оценена от самия кайзер. Впрочем, музеят се намира тъкмо против Българското посолство в Берлин. В наши дни единствено фасадата е възобновена в предишното си великолепие, а вътре музеят е изцяло реновиран от архитектурното бюро Henze&Vajen.Почти за всеки немски музей ми се желае да стартира описа си с това, че обезателно би трябвало да се върви с деца. Не че всичко не е очарователно и за възрастните, само че за децата са измислени специфични чудеса, пък и кой от нас ще тича да улови светлините по пода с крайници или ще играе футбол с роботите на партера, ще ръководи механични ръце и стрелки, ще слуша търпеливо странните звуци от звуковите тръби или ще праща писма в тунел с компресиран въздух. Добре, признавам, че направихме част от тези неща, само че просто нямаше по какъв начин да пискам възторжено като децата, а на този музей подхожда огромна доза екстаз.
Извън заниманията и хитроумните експонати, има и доста за размисъл. Любопитни и забавни обстоятелства за методите, по които хората са предавали информация на разстояние от зората на вековете. Също и за това по какъв начин войните са трансформирали връзките – в немски музей сме въпреки всичко, в немските музеи постоянно има секция за войната.
Комуникациите трансформират света – тази безусловно банална фраза тук добива различен смисъл. До 1893 година другите елементи на Германия имат разнообразни системи за отчитане на времето. Едва тогава – а това не е кой знае какъв брой надалеч в предишното – се унифицира времето на цялата територия на страната. Причината – влаковете, които вървят с експедитивност и акуратност, която изисква ред и внимание. Тогава, в самия завършек на 19-ти век, хората почнали да обръщат внимание на минутите. Трудно е да си представим – ние, за които и секундата е значима – по какъв начин се живее във време, което умерено тече единствено в часове…
В минути или в часове идват новините, значимото е, че първата осведомителна организация се основава през 1835 година в Париж. Следват Ройтерс в Лондон през 1849 и Wolffs Telegraphisches Bureau в Берлин същата година.
Развитието на малкия екран е мощно повлияно от директното лъчение на Олимпиадата в Берлин през 1936 година, следена онлайн от колосалния брой 162 228 фенове! Това потвърдило, че тази медия има огромно бъдеще.
Така стигаме и до последния етаж, където експозицията задава разумния въпрос – дали връзката е равна на надзор. Колко достъп даваме до персоналните си данни и какъв брой строго ни следи страната даже когато публично не й даваме достъп. Първото подслушване на телефони се случва през 1895 година в Ню Йорк и е, несъмнено, част от полицейска акция. Днес всички сме пред погледа на „ Големия брат “. Това дава опция на страната да управлява спазването на разпоредбите и да ни пази. Също по този начин дава и опция за злоупотреби и голяма интервенция в персоналното ни пространство. Цялата експозиция е разграничена на две, съгласно тези две гледни точки - черна и бяла. Коя е нашата, това решаваме сами.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ