На кой български президент от миналото се възхищават двамата кандидати

На кой български президент от предишното се възхищават двамата претенденти за „ Дондуков “ 2. На този въпрос отговаряха те в границите на дебата в четвъртък. Проф. Анастас Герджиков уточни Петър Стоянов, само че Румен Радев имаше по необикновен избор – неизбраният Петър Дертлиев. Кой е Петър Дертлиев, който съгласно Радев е най-хубавият ни президент, макар, че в никакъв случай не е заемал поста? Името Петър Дертлиев надали приказва доста на младите генерации. Ако се има вяра на Румен Радев обаче „ президентът, който не избрахме “ е станал „ страдалец на демокрацията “ и е най-хубавият ни държавен глава до тук. Дертлиев е жертва на репресии преди и след 1944. Лекар по специалност, разказан от съвременниците си като ослепителен оратор и чист мечтател. По време на соц режима Дертлиев лежи в лагери, в това число „ Белене “, а след идването на измененията след 10  ноември оглавява възобновената социалдемокрация в лицето на БРСДП, която първоначално е част от Съюз на демократичните сили. През 1990 година е претендент за президент, само че Българска социалистическа партия не приема кандидатурата с претекста, че е краен антикомунист. Защо „ страдалец на демокрацията? Светлина на събитията хвърля Румен Воденичаров – един от създателите на Съюз на демократичните сили, участник в Кръглата маса (1990 г.). „ След 10 ноември 1989-а имах много срещи с бай Тошо (Тодор Живков -  б.а.). Ходех при него понякога да си съпоставям часовника, а той седеше несретник в Бояна и даже не го пазеше никой. Прехвърлях се през вратата и влизах при него. С него пиехме кафе, пушехме цигари и черпеше с уиски. Казвах му: „ Г-н Живков, толкоз ястие и пиянство е минало около вас, без да ви изкуши, а вие в този момент се сетихте да пушите цигари и да черпите с уиски. “ А той ми вика: „ Как няма да черпя, като по три каузи съм обвинен, а по три каузи съм очевидец. “ Та тогава, когато го запитах кой е по-добре да стане президент на България - Доктора или Желю, той сподели: „ Аз съм за Дертлиев. “ Така че Живков искаше България да получи като президент Дертлиев. Усещаше, че това е човек, който макар някои непремерени изявления против комунистите при започване на Велико народно събрание, надълбоко у себе си е почтен човек, родолюбец и патриот “, декларира той пред „ Епицентър “. Самият Дертлиев също споделя какво се е случило в мемоарната си книга „ Осанна! Разпни го! “: „ Без даже да съм помислил за това, доктор Желю Желев ми предлага да приема да бъда претендент на Съюз на демократичните сили. Отказвам – имам толкоз работа с партията си! Но Желев е неотстъпчив: „ Комунистите от ден на ден заявяват своите благосклонности към социалдемокрацията. Ти си единственият избираем. “ Увещават ме и моите другари. Отивам в Севлиево. Д-р Москов (б. р. - Атанас Москов - дълготраен водач на БСДП) е възхитен. „ Ще дойда 10 дни в София да ти се веселя! “ - споделя той. Аз правя отстъпка и оповестявам на доктор Желев единодушието си. Преди петте трагични гласувания в Народното събрание на едно друго място обаче става същинско въстание - в синята централа на „ Раковски “ 134 кандидатурата на доктор Дертлиев среща гневна опозиция. Първи скачат радикалдемократите, след това – земеделците, зелените... “Щяла да се образува мощна президентска партия. В резултат на тази антипропаганда от 101 присъстващи депутати получавам единствено 55 гласа. Влизам в борба с три ножа в гърба “, написа Дертлиев в главата с надпис: „ С такива другари нямам потребност от неприятели “... В последна сметка след поредност от инфарктни разисквания, президент става доктор Желю Желев. Дертлиев си отиде от този свят през 2000 година – на напреднала възраст и след тежко боледуване. Защо най-хубавият ни президент (по Радев) в никакъв случай не ни е бил президент? Българските държавни глави от времето на демокрацията, действително не са доста. Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев намерено насочат рецензии към Румен Радев, а Стоянов даже беше спряган за негов кандидат за поста. От тази позиция надали Радев можеше да уточни някой от тях като собствен образец. Едва ли посочването на доктор Желев също беше алтернатива пред него. А може би Радев си е обичаният президент и прояви невзискателност давайки ни друго име…