Блумбърг: Европа не може да се откаже от руския газ
На индустриална среща, проведена от Оксфордския институт за енергийни проучвания предходната седмица, събралите се ръководители, политици и консултанти бяха запитани дали Европейският съюз ще направи Русия още веднъж собствен главен снабдител на газ.Опростена анкета сподели разделяне 40% на 40%, останалите не са решили, написа енергийният специалист Хавиер Блас. Позицията му е показана от американската организация " Блумбърг ".
Авторът декларира, че поддържа тези, които са дали своят вот " за ", даже Владимир Путин да остане в Кремъл. Въпреки че европейските водачи дават обещание да не се връщат към нормалния си бизнес (с Русия) след спора в Украйна, неизбежните действителности на географията и пазарите могат да надделеят даже и над най-непреклонните политици .
Дали това ще се случи или не е от голяма важност освен за европейските енергийни пазари и техните индустриални колоси, само че и за бъдещите вложения в газовата промишленост в страни от Катар до Мозамбик и Съединени американски щати. Заложени са вложения за експорт на газ на стойност милиарди долари.
Първо, малко история. Преди Путин да подреди нахлуването в Украйна, Москва доставяше на Европа към 40% от потреблението на газ. Енергийният мост, строен в продължение на десетилетия, устоя на най-негостоприемните епизоди на Студената война, разпадането на Съветския съюз и либерализацията на европейските енергийни пазари.
Всичко се промени през февруари. Путин стартира да употребява газа като оръжие, като понижи износа за европейските страни една след друга, надявайки се да унищожи проукраинското единение на блока. Регионът към момента купува доста съветски полутечен природен газ (ВПГ), само че износът по тръбопроводи е намалял внезапно. Делът на съветския газ в европейския баланс ще намалее през 2023 година до под 10%. И до момента в който Европейският съюз, той не направи същото с съветския газ.
Доставките на съветски газ по море в Европа доближиха рекордни равнища
Европейски Съюз не може да се опълчи на изнудването на Путин
В същото време Международната организация по енергетика моделира сюжет, при който доставките на съветски газ за Европа ще бъдат понижени до най-малко до 2025 година и до нула до 2028 година заради нараствания импорт на ВПГ и увеличеното произвеждане на сила от слънчеви и вятърни електроцентрали. Агенцията сподели, че допуска, че прекъсването на руско-европейската търговия с газ може да стане " непрекъснато ".
Търсенето на съветски газ в Европейски Съюз доста намаляло през ноември
Нови ограничения против Кремъл
Управляващите в европейските столици са безапелационни, че са си научили урока. " Ще бъдем в действителност свободни единствено когато можем въобще да се оправим без съветски газ ", сподели австрийският министър на енергетиката Леоноре Гевеслер в края на предишния месец.
По-разнообразни са мненията на " по-здраво стъпилите на земята ". Михаел Кречмер, водач на немската провинция Саксония и изтъкнат закостенял политик, сподели предишния месец, че би било " исторически невежествено и геополитически неправилно " да останем без съветски газ вечно. За доста немски политици цените имат значение. В момента Берлин заплаща 140 евро за MWh за импорт на газ, към седем пъти повече от междинното за интервала 2010-2020 г . Сега Германия харчи милиарди за дотации, с цел да успокои своите консуматори и предприятия.
Историята на петрола дава образци за някои малко евентуални обрати. Да вземем Ирак. Организацията на обединените народи наложи цялостно ембарго върху иракския нефт четири дни откакто той нахлу в Кувейт през август 1990 година И даже откакто Съединените щати победиха Саддам Хюсеин година по-късно, Вашингтон настоя да резервира ембаргото, с цел да го лиши от средства за водене на нова война. През 1996 година Съединени американски щати подвигнаха ембаргото, като го замениха със система, известна като нефт против храна, позволявайки на Саддам да употребява приходите от продажбата на недопечен нефт за филантропични цели. До 2001 година Съединени американски щати внасят толкоз иракски нефт, колкото при започване на 1990 година, и от самото начало Саддам остава на власт в Багдад.
Може ли същото да се случи с съветския газ и Путин? Доста е допустимо. Вероятно Европа в никакъв случай няма да се върне към старите дълготрайни контракти с Русия и най-вероятно ще се нуждае от по-малко газ с времето с помощта на възобновимите енергийни източници. Но в случай че желае да резервира своята химическа, хранителна и тежка индустрия конкурентоспособни, ще се нуждае от доста на ниска цена газ. А по-евтин газ от съветския за Европа няма.
До известна степен Киев може да упорства Европа да купува съветски газ посредством тръбопроводи, които пресичат Украйна от изток на запад. Като част от всяко спокойно съглашение, Русия евентуално ще би трябвало да способства за разноските за възобновяване на Украйна. Тази сметка може да е в размер на десетки милиарди долари, в случай че не и повече. Как Кремъл - който и да го ръководи - ще заплати за това? Точно като Саддам, идващите иракски водачи заплатиха тъкмо 52,4 милиарда $ репарации на Кувейт до февруари 2022 година: посредством продажба на изкопаеми горива.
Фатих Бирол: Русия губи енергийната война със Запада
Три фактора въздействат на износа на газ и петрол
Авторът декларира, че поддържа тези, които са дали своят вот " за ", даже Владимир Путин да остане в Кремъл. Въпреки че европейските водачи дават обещание да не се връщат към нормалния си бизнес (с Русия) след спора в Украйна, неизбежните действителности на географията и пазарите могат да надделеят даже и над най-непреклонните политици .
Дали това ще се случи или не е от голяма важност освен за европейските енергийни пазари и техните индустриални колоси, само че и за бъдещите вложения в газовата промишленост в страни от Катар до Мозамбик и Съединени американски щати. Заложени са вложения за експорт на газ на стойност милиарди долари.
Първо, малко история. Преди Путин да подреди нахлуването в Украйна, Москва доставяше на Европа към 40% от потреблението на газ. Енергийният мост, строен в продължение на десетилетия, устоя на най-негостоприемните епизоди на Студената война, разпадането на Съветския съюз и либерализацията на европейските енергийни пазари.
Всичко се промени през февруари. Путин стартира да употребява газа като оръжие, като понижи износа за европейските страни една след друга, надявайки се да унищожи проукраинското единение на блока. Регионът към момента купува доста съветски полутечен природен газ (ВПГ), само че износът по тръбопроводи е намалял внезапно. Делът на съветския газ в европейския баланс ще намалее през 2023 година до под 10%. И до момента в който Европейският съюз, той не направи същото с съветския газ.
Доставките на съветски газ по море в Европа доближиха рекордни равнища
Европейски Съюз не може да се опълчи на изнудването на Путин
В същото време Международната организация по енергетика моделира сюжет, при който доставките на съветски газ за Европа ще бъдат понижени до най-малко до 2025 година и до нула до 2028 година заради нараствания импорт на ВПГ и увеличеното произвеждане на сила от слънчеви и вятърни електроцентрали. Агенцията сподели, че допуска, че прекъсването на руско-европейската търговия с газ може да стане " непрекъснато ".
Търсенето на съветски газ в Европейски Съюз доста намаляло през ноември
Нови ограничения против Кремъл
Управляващите в европейските столици са безапелационни, че са си научили урока. " Ще бъдем в действителност свободни единствено когато можем въобще да се оправим без съветски газ ", сподели австрийският министър на енергетиката Леоноре Гевеслер в края на предишния месец.
По-разнообразни са мненията на " по-здраво стъпилите на земята ". Михаел Кречмер, водач на немската провинция Саксония и изтъкнат закостенял политик, сподели предишния месец, че би било " исторически невежествено и геополитически неправилно " да останем без съветски газ вечно. За доста немски политици цените имат значение. В момента Берлин заплаща 140 евро за MWh за импорт на газ, към седем пъти повече от междинното за интервала 2010-2020 г . Сега Германия харчи милиарди за дотации, с цел да успокои своите консуматори и предприятия.
Историята на петрола дава образци за някои малко евентуални обрати. Да вземем Ирак. Организацията на обединените народи наложи цялостно ембарго върху иракския нефт четири дни откакто той нахлу в Кувейт през август 1990 година И даже откакто Съединените щати победиха Саддам Хюсеин година по-късно, Вашингтон настоя да резервира ембаргото, с цел да го лиши от средства за водене на нова война. През 1996 година Съединени американски щати подвигнаха ембаргото, като го замениха със система, известна като нефт против храна, позволявайки на Саддам да употребява приходите от продажбата на недопечен нефт за филантропични цели. До 2001 година Съединени американски щати внасят толкоз иракски нефт, колкото при започване на 1990 година, и от самото начало Саддам остава на власт в Багдад.
Може ли същото да се случи с съветския газ и Путин? Доста е допустимо. Вероятно Европа в никакъв случай няма да се върне към старите дълготрайни контракти с Русия и най-вероятно ще се нуждае от по-малко газ с времето с помощта на възобновимите енергийни източници. Но в случай че желае да резервира своята химическа, хранителна и тежка индустрия конкурентоспособни, ще се нуждае от доста на ниска цена газ. А по-евтин газ от съветския за Европа няма.
До известна степен Киев може да упорства Европа да купува съветски газ посредством тръбопроводи, които пресичат Украйна от изток на запад. Като част от всяко спокойно съглашение, Русия евентуално ще би трябвало да способства за разноските за възобновяване на Украйна. Тази сметка може да е в размер на десетки милиарди долари, в случай че не и повече. Как Кремъл - който и да го ръководи - ще заплати за това? Точно като Саддам, идващите иракски водачи заплатиха тъкмо 52,4 милиарда $ репарации на Кувейт до февруари 2022 година: посредством продажба на изкопаеми горива.
Фатих Бирол: Русия губи енергийната война със Запада
Три фактора въздействат на износа на газ и петрол
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ