Пазарът на труда в България е учудващо стабилен
На фона на пандемия, последвана от война, утежняване на енергийните пазари и висока инфлация българската стопанска система продължава да реализира учудващо положителни резултати – до такава степен, че изказванията за съществуване на икономическа рецесия изглеждат напълно несъстоятелни. Според данните към края на 2022 година обаче има изгледи пазарът на труда леко да се забавя, а структурата на домакинските приходи се утежнява.
Зимните месеци предстоящо са дъното на пазара на труда в България, най-много поради по-малкото търсене на служащи в туризма и селското стопанство. По тази причина не е изненада, че Национален статистически институт регистрира спад на наетите по трудово и служебно правно отношение по отношение на предходното тримесечие с 0.7% (или 17 хиляди души) към края на декември 2022 година по отношение на края на септември. По-скромен спад, с малко под 6 хиляди души се записва и по отношение на декември 2022 година Погледът към динамичността на секторно равнище обаче разкрива, че този спад е разследване най-много от продължаващото пренареждане на структурата на пазара на труда – по-големите съкращения са съсредоточени в търговията и ремонта (-5.1 хиляди души), строителството (-3.9 хиляди души), преработващата индустрия (-6.5 хиляди души). Същевременно ИКТ секторът е добавил 6.1 хиляди нови работни места на годишна база, опазването на здравето – 3.7 хиляди души.Отчетеният спад на наетите обаче не се удостоверява от динамичността на общата претовареност, измерена посредством Наблюдението на работната мощ, съгласно което продължава възобновяване след рецесията. При популацията на 15 – 64 години сред последните тримесечия на 2021 и 2022 година има растеж от 3 пр.п., до 71.5%. Тази разлика със статистиката на наетите най-вероятно отразява растеж при самонаетите и бизнесмените. Разнопосочните трендове обаче вършат мъчно извеждането на финален извод за посоката на развиване на пазара на труда в директно бъдеще.При заплатите на работещите също се следи ускорение на растежа към края на годината. Средната брутна заплата на наетите по трудово и служебно правно отношение доближава 1879 лв. месечно - растеж от 16% по отношение на същото тримесечие на 2021 година и с 8% по отношение на третото тримесечие на 2022 година Големите неравенства обаче остават, като заплатите в ИКТ бранша надвишават 4400 лв., на фона на 1100 лв. в хотелите и заведенията за хранене, които са на дъното на разпределението. Темповете на повишаване също са неравномерни – енергетиката и селското стопанство записват 23% растеж на годишна база, до момента в който в добива и строителството той е едвам 11%.Ключов остава въпросът за покриването на бързия растеж на цените след второто тримесечие от заплатите. Докато при изгладените стойности на динамичността (Графика 1) и към края на 2022 година растежът на цените надвишава този на заплатите, то при неизгладените има равнене. Разбира се, това е правилно единствено при междинните стойности – както сме посочвали и преди, има доста огромни разлики сред обособените стопански действия и райони що се отнася до настигането на темпа на растеж на цените. Допълнително, даже в обособените браншове и компании нарастванията на заплатите не са идентични за всички служащи. Не е изключено и в самата ценова динамичност да има районни разлики, които статистиката не регистрира.
При доходите на домакинствата продължава отрицателната наклонност на спад на каузи на приходите от работни заплати спрямо тези от пенсии. Това отразява най-много ударните покачвания на пенсиите през 2022 година, и при липса на по-нататъшни покачвания със сходни темпове (към момента е заложено нарастване с 12% от средата на годината) растежът на заплатите би следвало да стартира да компенсира насъбраната разлика през 2023 г.Притеснителна наклонност е повишението на каузи на разноските за храна и безалкохолни питиета, до 31.2% по отношение на 29.3% година по-рано. Това отразява най-много структурата на инфлацията, като растежът е за сметка съвсем напълно на разноски за жилището. При номиналните разноски за жилище се следи и най-малкият растеж на годишна база – едвам 11%. Прави усещане, че даже и при питателните артикули, които записват максимален растеж на цените еластичността на потреблението е ниска – има леко стесняване на потреблението на яйца, мляко и млечни артикули и олио, само че надалеч по-малко спрямо растежа на цените.
Данните за общественото развиване към края на 2022 година не дават особени аргументи за терзание, още по-малко - за под паника избавителни ограничения и антикризисни политики. Продължаващото пренареждане на пазара на труда води със себе си съмнения при наетите, само че общата претовареност пораства. Високата инфлация значи задържане на растежа на виталния стандарт на служащите, само че мъчно може да се приказва за редовно обедняване. След неизбежното закъснение на инфлацията обаче задълбочаването на дефицит на служащи ще продължи да тласка заплатите нагоре, оттова и покупателната дарба.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Зимните месеци предстоящо са дъното на пазара на труда в България, най-много поради по-малкото търсене на служащи в туризма и селското стопанство. По тази причина не е изненада, че Национален статистически институт регистрира спад на наетите по трудово и служебно правно отношение по отношение на предходното тримесечие с 0.7% (или 17 хиляди души) към края на декември 2022 година по отношение на края на септември. По-скромен спад, с малко под 6 хиляди души се записва и по отношение на декември 2022 година Погледът към динамичността на секторно равнище обаче разкрива, че този спад е разследване най-много от продължаващото пренареждане на структурата на пазара на труда – по-големите съкращения са съсредоточени в търговията и ремонта (-5.1 хиляди души), строителството (-3.9 хиляди души), преработващата индустрия (-6.5 хиляди души). Същевременно ИКТ секторът е добавил 6.1 хиляди нови работни места на годишна база, опазването на здравето – 3.7 хиляди души.Отчетеният спад на наетите обаче не се удостоверява от динамичността на общата претовареност, измерена посредством Наблюдението на работната мощ, съгласно което продължава възобновяване след рецесията. При популацията на 15 – 64 години сред последните тримесечия на 2021 и 2022 година има растеж от 3 пр.п., до 71.5%. Тази разлика със статистиката на наетите най-вероятно отразява растеж при самонаетите и бизнесмените. Разнопосочните трендове обаче вършат мъчно извеждането на финален извод за посоката на развиване на пазара на труда в директно бъдеще.При заплатите на работещите също се следи ускорение на растежа към края на годината. Средната брутна заплата на наетите по трудово и служебно правно отношение доближава 1879 лв. месечно - растеж от 16% по отношение на същото тримесечие на 2021 година и с 8% по отношение на третото тримесечие на 2022 година Големите неравенства обаче остават, като заплатите в ИКТ бранша надвишават 4400 лв., на фона на 1100 лв. в хотелите и заведенията за хранене, които са на дъното на разпределението. Темповете на повишаване също са неравномерни – енергетиката и селското стопанство записват 23% растеж на годишна база, до момента в който в добива и строителството той е едвам 11%.Ключов остава въпросът за покриването на бързия растеж на цените след второто тримесечие от заплатите. Докато при изгладените стойности на динамичността (Графика 1) и към края на 2022 година растежът на цените надвишава този на заплатите, то при неизгладените има равнене. Разбира се, това е правилно единствено при междинните стойности – както сме посочвали и преди, има доста огромни разлики сред обособените стопански действия и райони що се отнася до настигането на темпа на растеж на цените. Допълнително, даже в обособените браншове и компании нарастванията на заплатите не са идентични за всички служащи. Не е изключено и в самата ценова динамичност да има районни разлики, които статистиката не регистрира.
При доходите на домакинствата продължава отрицателната наклонност на спад на каузи на приходите от работни заплати спрямо тези от пенсии. Това отразява най-много ударните покачвания на пенсиите през 2022 година, и при липса на по-нататъшни покачвания със сходни темпове (към момента е заложено нарастване с 12% от средата на годината) растежът на заплатите би следвало да стартира да компенсира насъбраната разлика през 2023 г.Притеснителна наклонност е повишението на каузи на разноските за храна и безалкохолни питиета, до 31.2% по отношение на 29.3% година по-рано. Това отразява най-много структурата на инфлацията, като растежът е за сметка съвсем напълно на разноски за жилището. При номиналните разноски за жилище се следи и най-малкият растеж на годишна база – едвам 11%. Прави усещане, че даже и при питателните артикули, които записват максимален растеж на цените еластичността на потреблението е ниска – има леко стесняване на потреблението на яйца, мляко и млечни артикули и олио, само че надалеч по-малко спрямо растежа на цените.
Данните за общественото развиване към края на 2022 година не дават особени аргументи за терзание, още по-малко - за под паника избавителни ограничения и антикризисни политики. Продължаващото пренареждане на пазара на труда води със себе си съмнения при наетите, само че общата претовареност пораства. Високата инфлация значи задържане на растежа на виталния стандарт на служащите, само че мъчно може да се приказва за редовно обедняване. След неизбежното закъснение на инфлацията обаче задълбочаването на дефицит на служащи ще продължи да тласка заплатите нагоре, оттова и покупателната дарба.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ