Конфуций: Докато е жив, човек не трябва никога да се отчайва!
На едно място по пътя Конфуций вижда човек, който желае да се самоубие. Освободил го от примката и откакто го изслушал, Конфуций споделил:
„ Колкото и огромни да са прегрешенията ти, те са оскъдни спрямо малодушието. Всяка неточност е поправима, само че самоубийството е непоправимо закононарушение. Заблудили сте се още при започване на житейския си път и сте поели по неверен път, надявайки се да постигнете мъдростта.
Би трябвало да станете на първо време човек, а по-късно влъхва. Последното е допустимо единствено при тъкмо осъществяване на човешките отговорности, вменени ви от самата природа. Първото ви обвързване е било да обичате родителите си и да се грижите за тях, само че вие не сте го изпълнили и тази немарливост става причина за сполетелите ви несгоди.
Не мислете обаче, че сте изгубили всичко окончателно, съживете се и не падайте духом. Вярвайте в една велика истина, чиято безспорност удостоверява опитът от всички епохи. Ето тази истина се постарайте да запомните вечно – до момента в който е жив, човек не би трябвало в никакъв случай да се отчайва!
Най-голямата тъга може да бъде сменена от най-великата наслада, най-ужасните бедствия – от най-пълно самодоволство. Идете си у дома и още веднъж с готовност се заловете за трудовете, все едно, че стартирате нов живот, откакто сте разбрали неговата същинска стойност. Все още имате опция да станете умен! ”
Принципът, изложен от Конфуций в беседата му със самоубиеца, е главно предписание на неговата философия. Върху този принцип е построен целият публичен, политически и фамилен живот в Китай. С концепцията за синовна респект е тясно обвързвано учението за почитание и удостояване на по-възрастните, на което е зависещ и целият публичен живот на китайците.
„ Моето обучение е това, което би трябвало да следва всеки човек. Що се отнася до метода на преподаването му, то той е доста елементарен ”, декларира Конфуций. „ Соча за пример държанието на хората от древността, поучавам да се четат свещените книги и изисквам да се обмисля прочетеното. ”
