На днешния ден, в град Улм в Кралство Вюртемберг, част

На днешния ден, в град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя, се ражда Алберт Айнщайн – един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички елементи на земното кълбо, а постоянно е определян и като бащата на актуалната физика.

Името на Айнщайн се свързва с известното уравнение за равностойност на маса и сила. През 1921 година получава Нобелова премия за приноса си към теоретичната физика и изключително за откриването на закона за фотоелектричния резултат.

Ето някои метафизичен възгледи, които той ни оставя:

Никога не прави нещо против съвестта си, даже положението, в което се намираш да го изисква.

Всеки един би трябвало да бъде почитан като персона, само че никой не трябва да бъде идеологизиран.

Интелектуалният напредък би трябвало да стартира с рождението и да приключи само със гибелта.

Любовта е по-добър преподавател от задължението.

Ако хората са положителни единствено само поради страха от наказването или се надяват на премия за това, в действителност имат потребност от страдание.

Съвършенството на мислите и объркаността на задачите са най-големия ни проблем.

Учи се от през вчерашния ден, живей през днешния ден, надявай се на на следващия ден.

Ужасно явно е, че технологията има предимство над човешката природа.

Всичко, което може да бъде преброено не безусловно се брои; всичко, което се брои не е наложително да може да бъде преброено.

Властта постоянно притегля хората с невисок морал.

Ако не можеш да го обясниш простичко, то не го разбираш задоволително добре.

Нито един проблем не може да бъде решен със същото равнище на схващане, с което е бил основан.

Безумие: да правиш едно и също нещо всякога и да очакваш разнообразни резултати.

Логиката ще те води от точка А до точка Б. Въображението ще те води на всички места.

Гневът живее единствено в гърдите на простаците.

Информацията не е познание.

Никога не губи свещеното си любознание.

Всичко би трябвало да е тъкмо толкоз просто, колкото е, само че не и по-просто.

Човек би трябвало да търси това, което е, не това, което мисли, че би трябвало да бъде.

Всеки, който не взима истината насериозно за дребни неща, не може да му се има вяра и за огромните.

Големите души постоянно срещат свирепа съпротива от посредствените мозъци.

Образованието е това, което остава, откакто забравим какво сме учили в учебно заведение.

Всеки човек, който чете доста и употребява мозъка си малко изпада в мързеливи мисловни привички.

Човек, който в никакъв случай не е правил неточност, в никакъв случай не е правил нищо ново.

Върховното изкуство на учителя е да разсъни приятност от изобретателното изложение и познание.