Реалността все повече наподобява историята, описана в книгата 1984
На днешния ден през 1949 година е оповестен политическият разказ "1984 " на писателя Джордж Оруел.
Книгата " 1984 " (Nineteen Eighty-Four) е антиутопичен политически разказ, написан от английския публицист Зжорд Оруел през 1948 година като опълчване на тоталитаризма.
Книгата е оповестена за първи път на 8 юни идната година в Лондон. Името на романа в оригинал е "Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта " (Nineteen Eighty-Four). Той е разположен в Aistrip One, част от супердържавата Океания, в която тече безконечна война, има всемогъщ държавен надзор и обществена операция. Супердържавата е под диктатурата на политически режим, наименуван Английски Социализъм, скъсен до "Ingsoc " в Новговор - език, основан от държавното управление. Супердържавата е под контрола на привилегирования хайлайф на Вътрешната партия, която преследва индивидуализма и самостоятелното мислене като "мисловна престъпност ", която се преследва от Полицията на мисълта.
Много от тематиките и концепциите от книгата са останали като нарицателни в културата, да вземем за пример концепцията за Новговор, Стая 101 и Големия брат. Популяризира се прилагателното "Orwellian ", което разказва формалната машинация, тайното наблюдаване и операцията.
През 2005 година романът е определен от списания Times за един от 100-те най-хубави романи на британски език сред 1923 и 2005 година. В листата на Modern Library 100-те най-хубави романи той доближава 13-то място по редакторска преценка и 6-то по мнение на читателите.
Джордж Оруел написа своя разказ, предизвикан от разделянето на света на "Зони на въздействие ", избрани на Техеранската конференция. Пише романа в продължение на три години на шотландския остров Жура, тежко болен от туберкулоза. На 4 декември 1948 година той изпраща финалния ръкопис и на 8 юни 1949 година романът е оповестен. До 1989 година книгата е преведена на шестдесет и пет езика, повече от всеки различен разказ на британски език по това време. Измисленият от Оруел език, Новговор, осмива лицемерието и укриването от страна на страната посредством Министерството на любовта, което управлява изтезанията и промиването на мозъци; Министерството на изобилието, което следи дефицита и купонната система; Министерството на мира, което управлява войната и жестокостта; и Министерството на истината, което управлява пропагандата и историческия ревизионизъм.
"Последният човек в Европа " (The last man in Europe) е едно от ранните заглавия на романа, само че в писмо от 22 октомври 1948 година до издателя си Фредерик Уорбърг, осем месеца преди публикуването, Оруел написа за съмнението си сред него и "Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта ". Издателят предлага по-комерсиално заглавие. В романа "1985 година " (издаден през 1978 г.), писателят Антъни Бърджис допуска, че Оруел, отчаян от началото на Студената война (1945-1991 г.), възнамерявал да кръсти книгата "1948 ". Увода на "Penguin Books Modern Classics " пък оповестява, че Оруел в началото залага действието на романа през 1980 година, само че по-късно измества датата на 1982 година, а по-късно на 1984.
Крайното заглавието също е пермутация на 1948 година, годината на съставянето. През цялата си история, книгата е била обект на разногласия, тъкмо както други антиутопични книги като "Ние " на Евгени Замятин и "451 по Фаренхайт " от Рей Бредбъри. Откриват се голям брой прилики на романа на Оруел с този на Замятин, като несъмнено съветската класика е повлияла Оруел.
Първият български превод на "1984 " е изработен в Лондон от Петър Увалиев, който го приспособява за радиотеатър. Драматизацията е излъчена в цяла поредност от 15 епизода по българската емисия на радио Би Би Си напролет и лятото на 1984 година. Поради липса на български актьори във Англия функциите се извършват от съвсем всички публицисти и създатели, работещи по това време в българската редакция на радиото: Димитър Димитров, Люси Ню, Павлина Джоунс, Ани Арнолд и други.
Авторка на най-известния български превод на "1984 " ( превод през 1989 г.) е Лидия Йорданова Божилова-Аройо (родена в София на 17 март 1950 г.), приключила британска философия в Софийския университет (1974 г.), по-късно заместник-директорка на Българската секция на Би Би Си, майка на английската музикантка Мира Аройо. Този превод има най-малко осем издания.
Ерик Артър Блеър (Eric Arthur Blair), прочут под псевдонима Джордж Оруел (George Orwell) е публицист, публицист и стихотворец. Той е измежду най-уважаваните британски есеисти на ХХ век, надарен и умел романист. Творбите му са пропити с просветеност, дълбока угриженост за обществената неправда, мощна съпротива на тоталитаризма, пристрастеност към непорочност на езика и религия в демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа, написани към края на късия му живот: "Фермата на животните " и "1984 ".
Джордж Оруел е роден в Мотихари (Индия), когато тя е част от Британската империя. През 1921 година приключва колежа Итън. По-късно живее във Англия и Европа. Неговото първо художествено произведение е оповестено през 1935 година под псевдонима Джордж Оруел. Взема присъединяване в Испанската революция на страната на републиканците против фашистката тирания на Франсиско Франко. През Втората международна война той води предаване против фашизма по Би Би Си.
Книгата " 1984 " (Nineteen Eighty-Four) е антиутопичен политически разказ, написан от английския публицист Зжорд Оруел през 1948 година като опълчване на тоталитаризма.
Книгата е оповестена за първи път на 8 юни идната година в Лондон. Името на романа в оригинал е "Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта " (Nineteen Eighty-Four). Той е разположен в Aistrip One, част от супердържавата Океания, в която тече безконечна война, има всемогъщ държавен надзор и обществена операция. Супердържавата е под диктатурата на политически режим, наименуван Английски Социализъм, скъсен до "Ingsoc " в Новговор - език, основан от държавното управление. Супердържавата е под контрола на привилегирования хайлайф на Вътрешната партия, която преследва индивидуализма и самостоятелното мислене като "мисловна престъпност ", която се преследва от Полицията на мисълта.
Много от тематиките и концепциите от книгата са останали като нарицателни в културата, да вземем за пример концепцията за Новговор, Стая 101 и Големия брат. Популяризира се прилагателното "Orwellian ", което разказва формалната машинация, тайното наблюдаване и операцията.
През 2005 година романът е определен от списания Times за един от 100-те най-хубави романи на британски език сред 1923 и 2005 година. В листата на Modern Library 100-те най-хубави романи той доближава 13-то място по редакторска преценка и 6-то по мнение на читателите.
Джордж Оруел написа своя разказ, предизвикан от разделянето на света на "Зони на въздействие ", избрани на Техеранската конференция. Пише романа в продължение на три години на шотландския остров Жура, тежко болен от туберкулоза. На 4 декември 1948 година той изпраща финалния ръкопис и на 8 юни 1949 година романът е оповестен. До 1989 година книгата е преведена на шестдесет и пет езика, повече от всеки различен разказ на британски език по това време. Измисленият от Оруел език, Новговор, осмива лицемерието и укриването от страна на страната посредством Министерството на любовта, което управлява изтезанията и промиването на мозъци; Министерството на изобилието, което следи дефицита и купонната система; Министерството на мира, което управлява войната и жестокостта; и Министерството на истината, което управлява пропагандата и историческия ревизионизъм.
"Последният човек в Европа " (The last man in Europe) е едно от ранните заглавия на романа, само че в писмо от 22 октомври 1948 година до издателя си Фредерик Уорбърг, осем месеца преди публикуването, Оруел написа за съмнението си сред него и "Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта ". Издателят предлага по-комерсиално заглавие. В романа "1985 година " (издаден през 1978 г.), писателят Антъни Бърджис допуска, че Оруел, отчаян от началото на Студената война (1945-1991 г.), възнамерявал да кръсти книгата "1948 ". Увода на "Penguin Books Modern Classics " пък оповестява, че Оруел в началото залага действието на романа през 1980 година, само че по-късно измества датата на 1982 година, а по-късно на 1984.
Крайното заглавието също е пермутация на 1948 година, годината на съставянето. През цялата си история, книгата е била обект на разногласия, тъкмо както други антиутопични книги като "Ние " на Евгени Замятин и "451 по Фаренхайт " от Рей Бредбъри. Откриват се голям брой прилики на романа на Оруел с този на Замятин, като несъмнено съветската класика е повлияла Оруел.
Първият български превод на "1984 " е изработен в Лондон от Петър Увалиев, който го приспособява за радиотеатър. Драматизацията е излъчена в цяла поредност от 15 епизода по българската емисия на радио Би Би Си напролет и лятото на 1984 година. Поради липса на български актьори във Англия функциите се извършват от съвсем всички публицисти и създатели, работещи по това време в българската редакция на радиото: Димитър Димитров, Люси Ню, Павлина Джоунс, Ани Арнолд и други.
Авторка на най-известния български превод на "1984 " ( превод през 1989 г.) е Лидия Йорданова Божилова-Аройо (родена в София на 17 март 1950 г.), приключила британска философия в Софийския университет (1974 г.), по-късно заместник-директорка на Българската секция на Би Би Си, майка на английската музикантка Мира Аройо. Този превод има най-малко осем издания.
Ерик Артър Блеър (Eric Arthur Blair), прочут под псевдонима Джордж Оруел (George Orwell) е публицист, публицист и стихотворец. Той е измежду най-уважаваните британски есеисти на ХХ век, надарен и умел романист. Творбите му са пропити с просветеност, дълбока угриженост за обществената неправда, мощна съпротива на тоталитаризма, пристрастеност към непорочност на езика и религия в демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа, написани към края на късия му живот: "Фермата на животните " и "1984 ".
Джордж Оруел е роден в Мотихари (Индия), когато тя е част от Британската империя. През 1921 година приключва колежа Итън. По-късно живее във Англия и Европа. Неговото първо художествено произведение е оповестено през 1935 година под псевдонима Джордж Оруел. Взема присъединяване в Испанската революция на страната на републиканците против фашистката тирания на Франсиско Франко. През Втората международна война той води предаване против фашизма по Би Би Си.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ