Стоян Данев е най-дълго живелият министър-председател на България
На днешния ден през 1901 година е формирано правителсто на Прогресивнолибералната партия с министър председател Стоян Данев.
Проф. Стоян Петров Данев е правист и политик, дълготраен лидер на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-то (1901-1902 г.), в 24-то (1902-1903 г.), в 25-то (1903 г.) и в 33-то (1913 г.) държавно управление. Той е бил и ръководител на V Велико Народно заседание (1911 г.) и на XV Обикновено Народно заседание (1911-1913 г.).
Стоян Данев е роден на 9 февруари (28 януари, остарял стил) 1858 година в Шумен. Учи в родния си град, а по-късно с финансова помощ от Евроги Георгиев - в гимназия в Прага. През 1876 година взе участие като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. Две години по-късно приключва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и в Лайпциг и приключва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година приключва и политически науки в Париж.
След завръщането си в България Стоян Данев е служител в Министерството на финансите, а от 1884 година е юрист в София. От 1894 до 1898 година преподава интернационално право във Висшето учебно заведение (Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ - най-старото висше учебно заведение у нас. Университетът е основан на 1 октомври 1888 година като Висш педагогичен курс).
Стоян Данев е деен активист на Прогресивнолибералната партия и става неин лидер след отдръпването на Драган Цанков през 1897 година.
В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в държавното управление на Петко Каравелов, което е в коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 година оглавява три независими държавни управления на Прогресивнолибералната партия. През този интервал е подписана българо-руска военна конвенция* (1902 г.).
През по-голямата част от ръководството на обединението на Прогресивнолибералната и Народна партия (1911-1913 г.) Стоян Данев е ръководител на Народното събрание, като извършва и някои дипломатически задачи. Той е пратеник при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 година. Чаталджанските примирия са двете договорености в Балканската война за прекъсване на военните дейности – първата от 20 ноември 1912 година, спазвана до 23 януари 1913 и втората от 31 март 1913 година, влезнала в действие на идващия ден - 1 април, и спазвана до прогонването на тракийските българи при турската инвазия, почнала на 29 юни 1913 година през Междусъюзническата война.
Стоян Данев управлява българската делегация, подписала Лондонския кротичък контракт (1913 г.). Лондонският кротичък контракт от 17 май (30 май по нов стил) е контракт сред страните от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се поставя завършек на Балканската война (1912-1913 г.). Претърпяла проваляне във войната, Османската империя е принудена да отстъпи на съдружниците съвсем всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда основаването на албанска страна. Споровете сред България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до експлоадирането на Междусъюзническата война (юни 1913 г.).
По време на тази Междусъюзническа война Стоян Данев още веднъж оглавява държавното управление.
През идващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, сегашен УНСС (1916-1934 г.). След Първата международна война взе участие в съдружните държавни управления на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918-1920 г.). През 1922 година, както и други водачи на опозицията, е задържан от държавното управление на Български земеделски народен съюз, като е освободен чак след Деветоюнския прелом.
От 1924 до 1939 година Стоян Данев е ръководител на Българския червен кръст. Той е и член на Арбитражния съд в Хага.
Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година, на 91-годишна възраст, и е най-дълго живелият министър-председател на България.
* Българо-руската военна спогодба от 31 май 1902 година е съглашение, подписано в Петербург от военните министри на България - Стефан Паприков, и на Русия - Алексей Куропаткин. Този документ има очебийно защитителен темперамент и изключва взаимни дейности против Османската империя или „ друга някоя балканска страна “, с изключение на Румъния. Русия се задължава да помогне на България с военни средства, ако румънците атакуван българите и по едно и също време с това Австро-Унгария „ мине към дейни дейности в помощ на Румъния “. България се съгласява да помогне с армията си на Русия, в случай че последната бъде нападната от Румъния, Австро-Унгария или Тройният съюз (между Германската империя, Австро-Унгария и Италия). В случай на война българските въоръжени сили се слагат под съветско оперативно командване.
Споразумението приобщава неофициално България към френско-руския съюз, прераснал след това в един от главните европейски военно-политически блокове в навечерието на Първата международна война - Антантата. С условието си към София за „ непоколебим неутралитет “ по отношение на Османската империя Русия се стреми да ограничи интензивността на българската политика по македонския въпрос и да подсигурява опазване на мира на Балканите.
Предвиждайки делба на Османската империя, през 1910 година България и Русия водят продължителни договаряния за потвърждаване и допълнение на конвенцията. Те обаче са безрезултатни, защото Петербург не желае да насърчи българско нахлуване против османците и не приема българските искания за присъединение на Одринско към България, за недопускане на сръбско териториално уголемение в Македония и за независимо командване. През декември 1912 година, скоро след експлоадирането на Балканската война, когато Румъния упорства да получи Южна Добруджа като отплата за българските завоевания в Тракия, съветското външно министерство уведомява българските управляващи, че не могат да разчитат повече на конвенцията от 1902 година.
През лятото на 1913-а Русия се пробва да ограничи румънската интервенция в Междусъюзническата война, само че единствено с дипломатически средства, които се оказват незадоволителни, с цел да спрат напредването на румънската войска към София.
Проф. Стоян Петров Данев е правист и политик, дълготраен лидер на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-то (1901-1902 г.), в 24-то (1902-1903 г.), в 25-то (1903 г.) и в 33-то (1913 г.) държавно управление. Той е бил и ръководител на V Велико Народно заседание (1911 г.) и на XV Обикновено Народно заседание (1911-1913 г.).
Стоян Данев е роден на 9 февруари (28 януари, остарял стил) 1858 година в Шумен. Учи в родния си град, а по-късно с финансова помощ от Евроги Георгиев - в гимназия в Прага. През 1876 година взе участие като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. Две години по-късно приключва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и в Лайпциг и приключва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година приключва и политически науки в Париж.
След завръщането си в България Стоян Данев е служител в Министерството на финансите, а от 1884 година е юрист в София. От 1894 до 1898 година преподава интернационално право във Висшето учебно заведение (Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ - най-старото висше учебно заведение у нас. Университетът е основан на 1 октомври 1888 година като Висш педагогичен курс).
Стоян Данев е деен активист на Прогресивнолибералната партия и става неин лидер след отдръпването на Драган Цанков през 1897 година.
В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в държавното управление на Петко Каравелов, което е в коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 година оглавява три независими държавни управления на Прогресивнолибералната партия. През този интервал е подписана българо-руска военна конвенция* (1902 г.).
През по-голямата част от ръководството на обединението на Прогресивнолибералната и Народна партия (1911-1913 г.) Стоян Данев е ръководител на Народното събрание, като извършва и някои дипломатически задачи. Той е пратеник при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 година. Чаталджанските примирия са двете договорености в Балканската война за прекъсване на военните дейности – първата от 20 ноември 1912 година, спазвана до 23 януари 1913 и втората от 31 март 1913 година, влезнала в действие на идващия ден - 1 април, и спазвана до прогонването на тракийските българи при турската инвазия, почнала на 29 юни 1913 година през Междусъюзническата война.
Стоян Данев управлява българската делегация, подписала Лондонския кротичък контракт (1913 г.). Лондонският кротичък контракт от 17 май (30 май по нов стил) е контракт сред страните от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се поставя завършек на Балканската война (1912-1913 г.). Претърпяла проваляне във войната, Османската империя е принудена да отстъпи на съдружниците съвсем всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда основаването на албанска страна. Споровете сред България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до експлоадирането на Междусъюзническата война (юни 1913 г.).
По време на тази Междусъюзническа война Стоян Данев още веднъж оглавява държавното управление.
През идващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, сегашен УНСС (1916-1934 г.). След Първата международна война взе участие в съдружните държавни управления на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918-1920 г.). През 1922 година, както и други водачи на опозицията, е задържан от държавното управление на Български земеделски народен съюз, като е освободен чак след Деветоюнския прелом.
От 1924 до 1939 година Стоян Данев е ръководител на Българския червен кръст. Той е и член на Арбитражния съд в Хага.
Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година, на 91-годишна възраст, и е най-дълго живелият министър-председател на България.
* Българо-руската военна спогодба от 31 май 1902 година е съглашение, подписано в Петербург от военните министри на България - Стефан Паприков, и на Русия - Алексей Куропаткин. Този документ има очебийно защитителен темперамент и изключва взаимни дейности против Османската империя или „ друга някоя балканска страна “, с изключение на Румъния. Русия се задължава да помогне на България с военни средства, ако румънците атакуван българите и по едно и също време с това Австро-Унгария „ мине към дейни дейности в помощ на Румъния “. България се съгласява да помогне с армията си на Русия, в случай че последната бъде нападната от Румъния, Австро-Унгария или Тройният съюз (между Германската империя, Австро-Унгария и Италия). В случай на война българските въоръжени сили се слагат под съветско оперативно командване.
Споразумението приобщава неофициално България към френско-руския съюз, прераснал след това в един от главните европейски военно-политически блокове в навечерието на Първата международна война - Антантата. С условието си към София за „ непоколебим неутралитет “ по отношение на Османската империя Русия се стреми да ограничи интензивността на българската политика по македонския въпрос и да подсигурява опазване на мира на Балканите.
Предвиждайки делба на Османската империя, през 1910 година България и Русия водят продължителни договаряния за потвърждаване и допълнение на конвенцията. Те обаче са безрезултатни, защото Петербург не желае да насърчи българско нахлуване против османците и не приема българските искания за присъединение на Одринско към България, за недопускане на сръбско териториално уголемение в Македония и за независимо командване. През декември 1912 година, скоро след експлоадирането на Балканската война, когато Румъния упорства да получи Южна Добруджа като отплата за българските завоевания в Тракия, съветското външно министерство уведомява българските управляващи, че не могат да разчитат повече на конвенцията от 1902 година.
През лятото на 1913-а Русия се пробва да ограничи румънската интервенция в Междусъюзническата война, само че единствено с дипломатически средства, които се оказват незадоволителни, с цел да спрат напредването на румънската войска към София.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ