В. Македония е най-разпространеният и най-влиятелен български вестник през Възраждането
На днешния ден през 1866 година Петко Рачов Славейков основава вестник "Македония " в Цариград.
"Македония " е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година.
С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Главен редактор на вестника е Петко Рачов Славейков.
Вестникът е учреден от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ. Печата се в едноименната печатница "Македония ", закупена в 1866 година от Славейков. Тя е оборудвана механически от инвентара на печатницата на "Цариградски вестник " - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 година, едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския щемпел, учредено от Иван Богоров след прекъсването на "Български орел ". "Български орел " (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ ") пък е първият български информативен и общообразователен вестник.
Вестник "Македония " излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. Той постоянно излиза с притурски като „ Малкият лист на Македония “ („ Малка Македония “).
Подзаглавието на вестника се трансформира няколко пъти – "Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков ", "Вестник за народа ", "Лист за политика, книжевност и търговия " и други. Мотото е "Твърде неприятно нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то най-малко обратно да не върви, би трябвало да бъде високата аксиома на разумността. "
Сред главните сътрудници на вестника са Гаврил Кръстевич (по-касно става основен шеф на Източна Румелия от 1884 до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев.
Вестникът носи заглавието "Македония ", защото задачата му е: "да приведе в схващане заблудените в тази страна гъркомани " . Затова Славейков печата и текстове на македонски приказва с гръцки букви, само познатите на доста македонски българи.
Вестникът взима интензивно присъединяване в битката за независима черква и за одобряване на българското обучение. Стои на радикални позиции за цялостно разкъсване с Цариградската партриаршия и основаване на независима, демократично устроена, българска черква. Най-важните публикации по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля изрично плана на Митхад паша за обединение на българските и турските учебни заведения и се стреми към одобряване на българската просвета в Македония и Тракия против ширещата се гъркомания.
В редица публикации в. "Македония " пази появяващото се женско обучение, женските сдружения и равенството на дамите. Разглеждат се и стопански въпроси като вестникът се застъпва за рационализация на селското стопанство и развиване на земеделското обучение. Вестникът отразява и политиката на европейските страни.
Вътрешнополитическата линия на вестника е оптимално радикална в изискванията на османската столица. В редица дописки се разказва неприятното състояние на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се срещу туркофилите и даже препечатва някои публикации от вестник "Свобода " на Любен Каравелов.
Вестникът е спиран 5 пъти от управляващите. През юли 1872 година поради публикацията "Двете касти и управляващи " на Светослав Миларов (български публицист, историк и журналист, помощник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е иззета и разпродадена от кредиторите.
"Македония " е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година.
С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Главен редактор на вестника е Петко Рачов Славейков.
Вестникът е учреден от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ. Печата се в едноименната печатница "Македония ", закупена в 1866 година от Славейков. Тя е оборудвана механически от инвентара на печатницата на "Цариградски вестник " - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 година, едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския щемпел, учредено от Иван Богоров след прекъсването на "Български орел ". "Български орел " (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ ") пък е първият български информативен и общообразователен вестник.
Вестник "Македония " излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. Той постоянно излиза с притурски като „ Малкият лист на Македония “ („ Малка Македония “).
Подзаглавието на вестника се трансформира няколко пъти – "Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков ", "Вестник за народа ", "Лист за политика, книжевност и търговия " и други. Мотото е "Твърде неприятно нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то най-малко обратно да не върви, би трябвало да бъде високата аксиома на разумността. "
Сред главните сътрудници на вестника са Гаврил Кръстевич (по-касно става основен шеф на Източна Румелия от 1884 до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев.
Вестникът носи заглавието "Македония ", защото задачата му е: "да приведе в схващане заблудените в тази страна гъркомани " . Затова Славейков печата и текстове на македонски приказва с гръцки букви, само познатите на доста македонски българи.
Вестникът взима интензивно присъединяване в битката за независима черква и за одобряване на българското обучение. Стои на радикални позиции за цялостно разкъсване с Цариградската партриаршия и основаване на независима, демократично устроена, българска черква. Най-важните публикации по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля изрично плана на Митхад паша за обединение на българските и турските учебни заведения и се стреми към одобряване на българската просвета в Македония и Тракия против ширещата се гъркомания.
В редица публикации в. "Македония " пази появяващото се женско обучение, женските сдружения и равенството на дамите. Разглеждат се и стопански въпроси като вестникът се застъпва за рационализация на селското стопанство и развиване на земеделското обучение. Вестникът отразява и политиката на европейските страни.
Вътрешнополитическата линия на вестника е оптимално радикална в изискванията на османската столица. В редица дописки се разказва неприятното състояние на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се срещу туркофилите и даже препечатва някои публикации от вестник "Свобода " на Любен Каравелов.
Вестникът е спиран 5 пъти от управляващите. През юли 1872 година поради публикацията "Двете касти и управляващи " на Светослав Миларов (български публицист, историк и журналист, помощник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е иззета и разпродадена от кредиторите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ