На днешния Ден на труда в страни по целия свят

На днешния Ден на труда в страни по целия свят се провеждат шествия с гледище за повече права за служащите. Има обаче места, а даже и цели страни, където деца и възрастни работят в ужасни условия и нямат късмет гласът им да бъде чут. Резултатът от труда им се заплаща незначително, и в някои случаи от него се възползват най-богатите компании в света. Такъв образец е Конго.


В приложимост в света са над 6 милиарда смарт телефона. Тяхната изчислителна мощност се обезпечава от редки и благородни детайли и метали . Малцина от нас обаче се замислят за произхода на материалите в нашите „ умни “ устройства. Значително количество от най-важните минерали и метали за смарт телефоните и други електронни устройства, като волфрам, калаена руда, кобалт и злато , се добиват в мини в Демократична република Конго, която има находища от тях в обилие. Около 70 % от международните потребности от кобалт се създават в южната и източната част на тази африканска страна, споделя Сидхарт Кара – доцент в университета в Нотингам, и добавя:

„ Този кобалт се добива при възмутителни условия. Няколко месеца бях на място в Конго и видях стотици хиляди хора от простолюдието, в това число десетки хиляди деца, покрити с отровна нечистотия в ями и тунели, оцеляващи в съвсем безчовечен условия, за $ или два дневно, с цел да копаят кобалт от земята, с който да зареждат снабдителните вериги на най-богатите софтуерни компании и фирмите за произвеждане на електрически коли . Трябва да се направи още доста, с цел да се притегли вниманието към тази злополука на човешките права и да се облекчат колониалните условия, при които се добива кобалтът, който задвижва животите ни всеки ден. “



Освен от миннодобивни сдружения с интернационално присъединяване, забележителна част идва от неиндустриална минна активност или другояче казано групи миньори, работещи в рискови условия, като постоянно в тях вземат участие и деца . Жени също се включват в подготовката на добитите материали. А медицински изследвания откриват връзка сред излагането на токсични микроелементи и вродените аномалии при децата.



Според някои калкулации неразработените минерални находища в Конго са на стойност 24 трилиона $ . Четвърт милион души работят единствено в бранша за рандеман на злато в Конго, споделя Бососи Нкуба – професор в католическия университет в град Букаву в източната част на Конго, който се интересува от областите естествени запаси и околна среда. Той акцентира следния проблем:

„ За всеки златен пръстен се извличат 20 тона руда от земята, която миньорите да обработят при висока запрашеност. А този прахуляк отива в реките. Там страдат рибите и другите водни организми. Към това се прибавят отровните детайли като живак и киселини, които са част от процеса по обработката. “



Миньори в златна мина, ръководена от китайци, споделят по какъв начин работят:

„ Наистина е тежко. Налага се да влизаме като животни – на четири крайници. Ако се изморим би трябвало да пълзим по седалище, с цел да се преместим. “

„ Не ни дават храна. Нямаме и сапун, с който да се измием. Ако нямаме мотивация, в случай че не открием злато, мъчно ще се нахраним. “



Кой обаче в последна сметка печели от миннодобивната промишленост в Конго? Със сигурност не са локалните общности.

През ноември предходната година беше изработен опит в Съединени американски щати да се заведе дело поради детския труд, само че съдията го приключи, защото поради дългия развой на препродаване на метала не може изрично да бъде проследена вредата и по този начин се основават благоприятни условия за нечиста сделка. Терънс Колинсуърт – изпълнителен шеф на интернационалната организация на бранителите на човешките права, който е един от юристите, оказал помощ в представянето на делото, разяснява:

„ Ние сме групата, която заведе дело против „ Епъл “, „ Тесла “, „ Google “, „ Майкрософт “ и „ Дел “, поради това, че употребяват кобалт от Конго, придобит с детски труд. Представляваме 16 фамилии, които имат осакатени или починали деца по време на работа в кариерите за кобалт за някоя от тези компании. Всички тези компании настояват, че имат политики, забраняващи детския труд във веригата им за доставки и отхвърлят отговорност. Но те разполагат с ресурсите и властта да поправят ситуацията. Един закостенял арбитър приключи делото, само че обжалвахме и ще продължим да се борим, до момента в който не получим отмъщение за тези и други деца. “



Компаниите, употребяващи запаси от Конго, неведнъж са заявявали, че са ангажирани с човешките права на служащите и основават работни групи и вземат участие в разнообразни начинания, с цел да се минимизират рисковете при употреба на мините и да са обезпечени сигурността и правата на миньорите.

Приложението „ Седем грама “ благодарение на добавена действителност демонстрира по какъв начин международното търсене на все по-мощни смарт телефони вреди на общности в Конго. Създател на приложението е Карим бин Халифа, който през 2015 година е посетил мини за рандеман на злато в източната част на Конго и се е огорчил от ужасните условия на работа на миньорите:

„ Хората там страдат и би трябвало да има способи тези компании, които са от най-богатите в света, да работят с миньорите, с цел да намерят верните решения. Вярвам, че това е допустимо. “



„ Седем грама “ споделя и истории на деца, отвлечени, с цел да бъдат бойци, а по-късно поробени в мините.

Не би трябвало обаче да бойкотираме търговията с естествените запаси на Конго, тъй като това ще утежни обстановката, безапелационна е Сара Генен – доцент по глобализация в университета в Антверпен:

„ Например поради американския закон за потребните изкопаеми от зони на спор, в който бяха посочени минералите от Конго, купувачите стопираха да доставят от този район. Това имаше директен, унищожителен резултат върху поминъка на миньорите, техните фамилии и цялото население. Така че решението сигурно не е да се спрат доставките. “

Професор Бососи Нкуба поддържа това мнение и дава предложение за решение:

„ Смятам, че е доста значимо да разберем какъв е бил животът на тези хора преди да влязат в мините. Повечето от тях са били в толкоз неприятни условия, че мините са били единственият им метод да оцелеят . Условията там са кошмарни, само че преди този момент за тях е било даже по-лошо. Да спре да се купува от тях няма да помогне въобще. Първият въпрос е на каква цена се купува. Богатите компании имат опция да купуват тези редки минерали на обективна цена и все пак да са на облага. Виждам, че се хвърля голяма сила да бъдат разработвани батерии без кобалт, единствено поради неприятната популярност на мините. Но казусът е какъв брой още ще обеднеят миньорите, в случай че спре търговията с кобалт? Те ще би трябвало още веднъж сами да отглеждат храната си, да бъдат изолирани в гората и е допустимо да умрат от апетит поради неприятна годишна продукция. “



А какво вършат политиците? Президентът на Демократична Република Конго Феликс Тсхисекеди:

„ Забелязваме от прочут брой години, че всякакви хора идват в нашата страна с празни ръце, преструват се на бизнесмени и по-късно си потеглят с милиарди в джобовете, само че ние си оставаме небогати . С сътрудниците ни би трябвало да се разберем по редица въпроси. Но няма да одобряваме никакво друго партньорство, в случай че не е преференциално и за двете страни. “

Доколко държавното управление на Конго носи отговорност за протичащото се? Професор Бососи Нкуба:

„ За страдание е елементарно да се напише доста добра политическа тирада, с която да привлечеш масите, само че Конго има един от най-малките държавни бюджети. А компании като „ Тесла “ и „ Епъл “ разполагат с пари няколко хиляди пъти повече от бюджета на Конго . Колкото до властта, президентът може да е водач на народа, само че няма да има думата пред Тим Кук или Илон Мъск, когато става дума за кобалт. “



Ние, като консуматори, имаме какво да сторим в тази обстановка, изяснява Карим бин Халифа:

„ Мисля, че с осъзнаването на казуса ще стартираме да поправяме и рециклираме телефоните си . Само 20 % от електрониката се рециклира, тъй че тук има и екологичен проблем. А можем да си възвърнем доста запаси. Също по този начин покажете на тези компании, че желаете устройствата да се създават без принуждение и неправда. “

Пътят към естествени, човешки условия на труд не е бил и няма да бъде и в бъдеще елементарен. Но щом хората имат инженерната мисъл да основат нещо по този начин комплицирано като смарт телефона и компютъра, то би трябвало да може да се откри метод да се обезпечи почтено битие на хората с най-изтощителната физически работа.



Снимки: Ройтерс