На днешната дата, след близо 35 години в управление, Тодор

На днешната дата, след близо 35 години в ръководство, Тодор Живков публично е свален да подаде оставка на Ноемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Годината 1989 и за мнозина това е нечувано и даже невероятно. Трусовете, които идват един след различен, лека бавно стартират да демонстрират и още един проблем, наближава краят и на Съюз на съветските социалистически републики. Причините за тоталния колапс идва благодарение на един човек – Михаил Горбачов. Можем да чуем доста и най-различни митове по отношение на неговото ръководство. Съществува една такава, че е бил изменник, който се продава на американците и автоматизирано унищожава най-голямата страна в света – онази с 22 400 000 квадратни километра и към 290 милиона души популация – представители на към 100 националности.

Какво толкоз се обърква и какви са греховете на Горбачов, в случай че въобще можем да приказваме за такива? За задачата би трябвало да се върнем през март 1985 година Впрочем свалянето на Тодор Живков има доста общо с Горбачов. Ако предходните водачи са били много близки на Живков и може да получи тяхното внимание с лекост, то Горбачов остава костеливият орех, който ясно осъзнава жестоката истина – не е наследил империя, а просто загиващо създание, което няма по какъв начин да бъде излекувано. Мерки би трябвало да се вземат, тъй като идеологията към този момент не може да стъпи на своето великолепие. Михаил вкарва нова политическа конструкция, която поставя завършек на всички репресии, завещани още от времето на Сталин.

ADN-ZB-Reiche- 16.4.86- Berlin: KPdSU-Delegationen Der Generalsekretär des ZK der KPdSU, Michail Gorbatschow, der die Delegation seiner Partei zum XI. Parteitag der SED leitet, besuchte die Staatsgrenze am Brandenburger Tor. L.: Günter Mittag, Mitglied des Politbüros und Sekretär des ZK der SED; 2.v.r.: Stadtkommandant Generalleutnant Karl-Heinz Drews.

Освобождава политическите пандизчии, стопира възбраната на избрани книги, редуцира въздействието на тайната полиция и даже дава правото на други партии да вземат участие в идващите политически избори. Тази независимост е едно положително начало и светлина в един изключително тъмен тунел, само че също така ще открием и първата потребност от основаването на икономическа конструкция. Плановата стопанска система постепенно и несъмнено умира, затова потребностите ще бъдат задоволени благодарение на частен бизнес, както и правото за търговия с други страни.

Тази независимост в действителност наподобява повече от обещаващо, само че за редица специалисти е пристигнала прекомерно късно. Елиминирането на плановата стопанска система се трансформира в една от главните неточности, тя въпреки всичко е държала до някаква степен страната на повърхността, а в този момент към този момент плава към дъното. Самият Горбачов ще съобщи, че новият модел не е съумял да се наложи и да проработи, до момента в който остарелият към този момент е умирал. Тук има единствено едно решение, да се задвижи външната стопанска система и търговията с други страни.

Мнозина не знаят, само че когато Pepsi подписва контракт за доставка на своите питиета, компанията отхвърля да вземе съветски рубли. Ето за какво и компанията публично се счита за една от 10-те морски сили в този интервал. Подобна е историята и договорката с Adidas, която би трябвало да достави машините и знанието за произвеждане на спортна екипировка. Тук идва и идващият огромен проблем, огромна част от ресурсите на страната се влагат непосредствено в армията.

Производството на оръжие в никакъв случай не се е забавяло и като страна, притежаваща атомно оръжие за заличаването на света няколко пъти, можем да сме сигурни, че поддръжката коства повече от рационалната цифра. Горбачов приема тази рецензия и декларира, че ще излезе от надпреварата по въоръжаване, ще се опита да ограничи наличието на руска войска в страните от Варшавския контракт и до някаква степен стартира да приказва за края на войната в Афганистан. Същата избухва през 1979 година Всичко би могло да звучи прелестно на хартия, само че не би трябвало да забравяме, че когато малко независимост е отпусната, мнозина към този момент не одобряват цялата концепция.

В Полша избухват митинги още през 1989 година и незабавно се изисква от комунистическото държавно управление да спре да се меси толкоз директно в политиката на другите партии и в изборната интензивност. Не инцидентно по същото време пада и Берлинската стена, която обаче ще донесе още повече проблеми за Източна Германия, само че техният проблем към този момент е обсъждан и един министър-председател ще получи оловното обръщение за грешката си. Балтийските страни стартират да декларират своята самостоятелност една по една и въобще не се интересуват от тогавашното партньорство или тирания – тук оставяме всеки да реши и избере какво тъкмо е било въздействието.

Всеки е подготвен да търси своето благополучие някъде другаде и бързо демонстрира, че тогавашното партньорство в никакъв случай не е било мечтано. Тук е редно да се замислим и къде тъкмо стоят съперниците на концепциите на Горбачов. Те не си почиват и показват редица терзания по отношение на перестройката. На 18 август слагат водача под домакински арест, като преди този момент ще обяснят, че същият има здравословни проблеми. След това публично се вкарва изключително състояние и армията влиза в Москва. Преди да съумеят да стигнат до Народното събрание, жителите към този момент са организирали човешки вериги и барикади, не позволяват никого и са подготвени да се жертват, преди да се върне остарялата власт.

За към три дни излиза наяве, че военният прелом не може да се извърши. На 8 декември Горбачов пътува до Минск, с цел да подпише контракт с Украйна и Беларус, позволявайки им да бъдат самостоятелни. В контракта ясно се написа, че Съветският съюз към този момент не съществува като подобен. През идващите седмици още 8 от 9-те републики ще изискат същото, като единствените, които остават под въздействието на Съюз на съветските социалистически републики ще бъдат Казакхстан и вероятно Грузия. На 25 декември с подаването на оставката си, Горбачов ще съобщи, че страната живее в един нов свят, бележещ края на студената война и поставяйки началото на едно ново общество и нова просвета. Време е да се постави завършек на военната доминация и инвестицията в оръжие, която осакатява в допълнение стопанската система, въпреки и по-късно същата да се продава на страни от третия свят и да трансформира мнозина в милиардери.

Разбира се, през 1990 година стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики се е считала за втората най-голяма в света, само че с една детайлност – липсват стоките и потреблението надалеч не може да се счита за високо. Нещо повече, по това време черния пазар и контрабандата се правят оценка на към 10% от брутния вътрешен артикул на страната. Да не приказваме, че в този интервал, с изключение на печатането на пари, което автоматизирано се отразява върху инфлацията, идва с още един проблем – цената на петрола и природния газ. През 1980 година един барел се търгува за 120 $, до момента в който през 1986 година пада до сумата от 24 $.

През 1990 година Ирак съумява изкуствено да увеличи цените, откакто съумява да влезе в Кувейт, само че това се случва за малко и генерално повишението на цените не може да помогне задоволително за задържането на повърхността. Пробитият транспортен съд стартира да потъва още по-бързо. Ако съществува една неточност в ръководството, това е инвестицията във военната промишленост. Всички останали страни отделят сред 10 и 20% от брутния си вътрешен артикул, само че Съюз на съветските социалистически републики не се тормози да отклонява запаси в тази посока. Дори и откакто стопанската система стартира да куца, военната промишленост продължава да се финансира, като най-сетне се оказва, че единствено тази промишленост получава финансиране, за сметка на всички останали. Няма по какъв начин да се знае каква тъкмо е сумата, само че сигурно се е приближавала към 40%-те %.

С освобождението на пресата от кожения ботуш, стартира да се споделя за загубите на бойци в Афганистан, рецензиите се редят една след друга, също така излиза наяве, че страните и бойците в Азия не са били съгласни да водят борби против муджахадините, до момента в който в Украйна избухват митинги против воденето на война. За интервала на това стълкновение излиза наяве, че към милион бойци отбиват своята наложителна военна работа. И коя е последната капка на целия развой? Отговорът може да бъде открит в една дата – 26 април 1986 година и повредата в Чернобил. Избухването на нуклеарния реактор е последната капка, която няма по какъв начин да бъде пренебрегната от цялостната картина на падението.

Липсата на осведоменост продължава да дава зелена светлина на всички паради, до момента в който апаратчиците обикалят безшумно класните стаи с гайгеров брояч, с цел да ревизират какво в действителност се случва. Овладяването на повредата коства милиони долари, като последният саркофаг се оцени на милиарди долари. Веднъж отвън политиката, Горбачов ще сътвори своята Международна Фондация за Социо-Икономически и Политически проучвания. Ще търси най-различни способи, с цел да я финансира, като в това отношение ще стартира да чете лекции в разнообразни образователни заведения, в това число и на запад, като необикновен фокус се оказват страни като Съединени американски щати и Япония.

Любопитен факт е, че за събирането на средства ще се появи даже в рекламата на Pizza Hut, като тя надалеч няма да бъде единствената. Избраният обект е в Москва, а по-късно не би трябвало да забравяме, че следва следващата вълна от рецензии. Мнозина ще го считат за индивида, отговорен за рухването на Съюз на съветските социалистически републики, само че пък хората имат пица. Рекламите не престават да бъдат изключително значими в това отношение и някогашният основен секретар ще получи предложения от първокласни компании като Louis Vuitton. Развитието му като самостоятелна персона не могат да бъдат отричани, а през днешния ден мнозина ще се запитат следното: дали Съюз на съветските социалистически републики щеше да продължи да съществува, в случай че тъкмо този водач не беше определен?

Тук настроенията постоянно са на двата полюса. В единият случай ще открием фенове на режима, които пренебрегват главните фактори, повлияли на крайното решение, а в другия ще попаднем на хората, които към този момент са се изморили и не могат повече да оцеляват в толкоз тежкия и подкупен режим, който човек познава и вижда.

Снимки: Wikipedia