Само трима души в света говорят първия език в Южна Африка
На 84 години Катрина Есау към този момент десетилетие се е посветила на необикновена идея - да избави език, който евентуално ще си отиде с нея и с двете ѝ сестри. Н|уу, считан за първия говорен език в южната част на африканския континент, дал началото на други езици, е говорен само от тях трите, измежду които Есау е най-младата, а Организация на обединените нации публично го е оповестила за " сериозно заплашен ", споделя Би Би Си.
" Като дете говорех единствено н|уу и чувах доста, които го правеха. Бяха положителни времена, обичахме езика си, само че това се промени, " сподели Есау в Юпингтън в северозападната част на Южна Африка. Днес методът на живот на хората от етноса ранг - наричани още бушмени - е надалеч от обичайното им минало на ловци и събирачи. Въпреки това Есау се пробва да запази единствената връзка на ранг с предишното им. Преподава 112-те звука на н|уу на локалните деца, тъй като не желае езикът ѝ " да изчезне ", когато и тя си отиде. " Искам да предам колкото мога и съм наясно че нямаме доста време, " споделя Есау, която учи децата от близо 10 години.
Повечето хора в общостта, говорила н|уу - в това число самата Есау, през днешния ден приказват най-вече африкаанс, произтекъл от говорения от белите заселници холандски. Това е и езикът, налаган по времето на апартейда от 1948 of 1990 година " Белите ни биеха, в случай че ни хванеха да приказваме езика си, " споделя Есау, която от дълго време е наричана в общността си " Ума Геелмейд " (буквално " Баба Жълтото момиче " на африкаанс). " Заради историята ни хората през днешния ден не желаят към този момент да приказват езика, към него има толкоз болежка изоставихме н|уу и научихме африкаанс, макар че не сме бели. И това се отрази на идентичността ни. "
Сестрите ѝ, Ханна Копер и Грийт Сеекоей, и двете са на възраст на 90 години и участват на уроците ѝ. Една от тях, Ханна Копер, през 2013 година се появява в репортаж на американския публичен оператор Пи Би Ес за н|уу. По това време езикът се приказва от 10 души. " Децата ми споделят: " Езикът ви е противен! " Искаме да приказваме езика на белите, " споделя тя. " Боли ме, че доста езици по света умират, " споделя Уна Роой, друга участничка. Говорещи н|уу, снимани от екипа, описват, че по време на апартейда езикът им е бил обиждан, а към тях бил отправян въпросът за какво звучи толкоз грозно.
Подобно на доста други африкански езици и този е излъчен епохи наред единствено в джука форма - и точно традицията в този момент заплашва личното си оцеляване. Доскоро н|уу въобще не съществувал в писмен тип, споделя Есау. Наложило ѝ се е да работи с лингвисти от Лондон и Кейп Таун, с цел да сътвори писмеността и съществени правила, с цел да може да преподава. " Гледайки африканските езици, научавате, че те оказват помощ да се предадат разнообразни вероятности за живота, връзките, духовността, Земята, здравето, човечеството, " споделя Матиас Брезингер от Центъра за африканско езиково многообразие в Кейп Таун, с който Есау е работила. " (В тях) има и важен размер знание за оцеляване, което се предава през годините в локалните общности, за което западният свят знае малко и когато тези езици умрат, и това неповторимо познание ще се загуби. "
В класната стая има към 20 деца, множеството от тях на възраст под 10 години. Шестнайсетгодишната Мери-Ан Принс, най-хубавата ученичка на Есау, се надява някой ден да заеме мястото ѝ. " Обичам да изучавам този език. Създава ми възприятие на принадлежност, на връзка с прародителите ми. Казват ми, че те са го говорели и през днешния ден мога да бъда част от това, " изяснява тя с необятна усмивка.
© Associated Press
Н|уу надалеч не е единственият език, заплашен от изгубване - в град Спрингбок говорещите Нама се пробват да убедят правтелството, че езикът им би трябвало да стане формален паралелно с другите 11 езика, приети от конституцията, споделя Би Би Си. Нама е разновидност на езика коикои, говорен от няколкостотин хиляди души в Ботсвана, Намибия и Южна Африка
" Тъжно е, че децата ни не могат да приказват нама. Къса ми се сърцето, като си помисля, че децата ни в никакъв случай няма да могат да поддържат връзка с родителите си на техния език, " споделя 95-годишната Мария Дамара, която е от дребното говорещи Нама в региона. " Какво бъдеще ще имат? Какво ще стане с културата ни? "
Лидерът на общноста, 56-годишния Вийла Бекер, се съгласява. " Ако нямате език, нямате нищо. Говоря на британски, само че не съм англичанин. Искам да приказвам нама, тъй като дефинира кой и какво съм. Ако не създадем нещо, културата ни ще почине. Борим се за културата и езика си, споделя той. Общността се притеснява, че сходно на н|уу езикът може един ден да се окаже заплашен от изгубване, в случай че държавното управление не промени политиката си към езиците.
" Като дете говорех единствено н|уу и чувах доста, които го правеха. Бяха положителни времена, обичахме езика си, само че това се промени, " сподели Есау в Юпингтън в северозападната част на Южна Африка. Днес методът на живот на хората от етноса ранг - наричани още бушмени - е надалеч от обичайното им минало на ловци и събирачи. Въпреки това Есау се пробва да запази единствената връзка на ранг с предишното им. Преподава 112-те звука на н|уу на локалните деца, тъй като не желае езикът ѝ " да изчезне ", когато и тя си отиде. " Искам да предам колкото мога и съм наясно че нямаме доста време, " споделя Есау, която учи децата от близо 10 години.
Повечето хора в общостта, говорила н|уу - в това число самата Есау, през днешния ден приказват най-вече африкаанс, произтекъл от говорения от белите заселници холандски. Това е и езикът, налаган по времето на апартейда от 1948 of 1990 година " Белите ни биеха, в случай че ни хванеха да приказваме езика си, " споделя Есау, която от дълго време е наричана в общността си " Ума Геелмейд " (буквално " Баба Жълтото момиче " на африкаанс). " Заради историята ни хората през днешния ден не желаят към този момент да приказват езика, към него има толкоз болежка изоставихме н|уу и научихме африкаанс, макар че не сме бели. И това се отрази на идентичността ни. "
Сестрите ѝ, Ханна Копер и Грийт Сеекоей, и двете са на възраст на 90 години и участват на уроците ѝ. Една от тях, Ханна Копер, през 2013 година се появява в репортаж на американския публичен оператор Пи Би Ес за н|уу. По това време езикът се приказва от 10 души. " Децата ми споделят: " Езикът ви е противен! " Искаме да приказваме езика на белите, " споделя тя. " Боли ме, че доста езици по света умират, " споделя Уна Роой, друга участничка. Говорещи н|уу, снимани от екипа, описват, че по време на апартейда езикът им е бил обиждан, а към тях бил отправян въпросът за какво звучи толкоз грозно.
Подобно на доста други африкански езици и този е излъчен епохи наред единствено в джука форма - и точно традицията в този момент заплашва личното си оцеляване. Доскоро н|уу въобще не съществувал в писмен тип, споделя Есау. Наложило ѝ се е да работи с лингвисти от Лондон и Кейп Таун, с цел да сътвори писмеността и съществени правила, с цел да може да преподава. " Гледайки африканските езици, научавате, че те оказват помощ да се предадат разнообразни вероятности за живота, връзките, духовността, Земята, здравето, човечеството, " споделя Матиас Брезингер от Центъра за африканско езиково многообразие в Кейп Таун, с който Есау е работила. " (В тях) има и важен размер знание за оцеляване, което се предава през годините в локалните общности, за което западният свят знае малко и когато тези езици умрат, и това неповторимо познание ще се загуби. "
В класната стая има към 20 деца, множеството от тях на възраст под 10 години. Шестнайсетгодишната Мери-Ан Принс, най-хубавата ученичка на Есау, се надява някой ден да заеме мястото ѝ. " Обичам да изучавам този език. Създава ми възприятие на принадлежност, на връзка с прародителите ми. Казват ми, че те са го говорели и през днешния ден мога да бъда част от това, " изяснява тя с необятна усмивка.
© Associated Press
Н|уу надалеч не е единственият език, заплашен от изгубване - в град Спрингбок говорещите Нама се пробват да убедят правтелството, че езикът им би трябвало да стане формален паралелно с другите 11 езика, приети от конституцията, споделя Би Би Си. Нама е разновидност на езика коикои, говорен от няколкостотин хиляди души в Ботсвана, Намибия и Южна Африка
" Тъжно е, че децата ни не могат да приказват нама. Къса ми се сърцето, като си помисля, че децата ни в никакъв случай няма да могат да поддържат връзка с родителите си на техния език, " споделя 95-годишната Мария Дамара, която е от дребното говорещи Нама в региона. " Какво бъдеще ще имат? Какво ще стане с културата ни? "
Лидерът на общноста, 56-годишния Вийла Бекер, се съгласява. " Ако нямате език, нямате нищо. Говоря на британски, само че не съм англичанин. Искам да приказвам нама, тъй като дефинира кой и какво съм. Ако не създадем нещо, културата ни ще почине. Борим се за културата и езика си, споделя той. Общността се притеснява, че сходно на н|уу езикът може един ден да се окаже заплашен от изгубване, в случай че държавното управление не промени политиката си към езиците.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ