Бустерна доза, различна от първоначалната ваксина, повишава значително нивото на антителата
На 7 декември Европейската организация по медикаментите (ЕМА) и Европейският център за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) позволиха комбинирано приложение на ваксини (РНК ваксини и съдържащи аденовирусен вектор ваксина) против COVID-19. Преди това, в края на месец октомври 2021 година, същото направи и Американската администрация за надзор на храни и медикаменти (FDA) в Съединени американски щати.
Зад това решение стоят съществени предклинични и клинични изследвания. Идеята за " смесването “ на ваксини против SARS-CoV-2 не е инцидентна и е подбудена от най-малко 4 аргументи:
1. Необходимост от по-голяма еластичност при потребление на ваксините;
2. Осигуряване на опция при демонстрация на алергична реакция след въвеждане на първата доза ваксина от избран вид;
3. Първоначални пробни данни, подсказващи съчетаване на мощните страни на двата вида ваксини – изразен антитялов (хуморален) отговор при РНК имунизациите и " предимство “ на векторните ваксини във връзка с клетъчния имунитет;
4. Аденовирусите (аденовирусните вектори) евентуално са в положение да провокират имунен отговор против самия себе си. Ето за какво неколкократната поредна приложимост на една и съща аденовирусна ваксина може да не е работещ метод – построеният против аденовирусния вектор имунен отговор ще го разпознае и обезврежда, което ще попречи на имунизацията да си извърши задачата.
Проведени в разнообразни страни клинични проучвания разкриха, че комбинираното потребление на ваксини против COVID-19 не отстъпва и постоянно превъзхожда резултата на независимото им приложение, предава " Монитор ". При това със странични резултати не по-лоши от тези, породени от общоприетите схеми. Допълнителен бонус са преимуществата, до които води.
Напълно предстоящо и обяснимо най-вече информация е събрана при съчетаването на Vaxzevria (ваксината на Университета в Оксфорд и AstraZeneca) и следваща втора доза РНК ваксина.
Да напомним, че напролет на 2021 година въвеждането на първата доза на Vaxzevria в млади дами (под 60 години) беше обвързвано с извънредно редки нежелани проблеми с кръвосъсирването. В отговор на това в редица страни (включително Швеция, Дания и др.) приложението на тази ваксина беше лимитирано до по-възрастни групи от популацията, а като втора доза при останалите беше употребена РНК ваксина.
Стана ясно, че приемането на две разнообразни ваксини (Vaxzevria, последвана от РНК ваксина) провокира равнище на антивирусни антитела, което е по-добро от това след две дози Vaxzevria, а в някои изследвания и от цялостна имунизация с продукта на Pfizer/BioNTech. Анализът на данните в националните здравни регистри на Швеция (където повече от 100 000 души са получили РНК ваксина след първа доза Vaxzevria) сподели, че спрямо неимунизирани хора, при тези, при които са смесени ваксина на AstraZeneca и РНК ваксина (на Pfizer/BioNTech или Moderna), вероятността за развиване на симптоматична зараза при среща със SARS-CoV-2 e била с 68% по-ниска, а при приелите дози Vaxzevria понижението на този риск е с 50%.
Предварителните резултати от Националния институт по опазване на здравето в Съединени американски щати сочат, че въвеждането на бустерна доза, която е друга от първичната ваксина, доста покачва равнището на антивирусните антитела. Това с особена мощ важи за имунизацията на Johnson&Johnson/Janssen – слагането на втора доза от същата ваксина покачва 4 пъти равнището на антивирусните антитела. Истински скок е следен при въвеждане на РНК ваксина, при което нарастването им е 35 пъти (Pfizer/BioNTech) и 76 пъти (Moderna).
Прилагането на имунизациите в противоположен ред - РНК ваксина, последвана от вектор-базирана ваксина, е много по-слабо проучено. Обещаващи резултати са докладвани и при смесването на две РНК ваксини.
РНК имунизациите и векторните ваксини разчитат на изцяло разнообразни тактики, а съчетаването на два метода е по-полезно от независимото прилагане на единствено единия от тях.
Освен това и четирите позволени за приложимост у нас ваксини носят информация за области в S белтъка (който построява " шипчетата “ върху повърхността на SARS-CoV-2, посредством които той се свързва с клетката и я инфектира), само че кодираните от тях сектори не се припокриват изцяло. Така комбинираното им приложение уголемява обсега на целите, против които организмът построява антивирусен имунен отговор.
Съчетаването на друг вид първична и бустерна доза може да помогне да бъде понижен рискът от демонстрация на редки нежелани реакции, в това число миокардити при млади мъже (настъпват след втората доза РНК ваксина) и кръвни съсиреци с ниски равнища на тромбоцити (тромбоцитопения) при дами под 50-60 години след банкет на първата доза Vaxzevria или единичната доза на Johnson&Johnson/Janssen. Появиха се и известия, че имуносупресирани човеци може да реагират по-успешно на смесени режими на имунизиране, в сравнение с общоприетите схеми.
Проучванията не престават.
Макар и немного постоянно, съчетаването на друг вид ваксини е познато и при други вирусни болести. Сред тях е полиомиелитът – в този случай се комбинира убита ваксина (вирусът е инактивиран, не се развъжда и не може да провокира заболяване, само че е в положение да подтиква създаване на имунен отговор), последвана от атенюирана жива ваксина (вирусът може да се развъжда, само че е отслабен до степен да не провокира заболяване, а единствено имунен отговор). За пръв път в историята на медицината обаче разполагаме по едно и също време с разнообразни видове ваксини. Съвсем скоро се чака " портфолиото “ им да бъде обогатено с нови " играчи “. Което несъмнено уголемява опциите ни за битка със SARS-CoV-2.
Зад това решение стоят съществени предклинични и клинични изследвания. Идеята за " смесването “ на ваксини против SARS-CoV-2 не е инцидентна и е подбудена от най-малко 4 аргументи:
1. Необходимост от по-голяма еластичност при потребление на ваксините;
2. Осигуряване на опция при демонстрация на алергична реакция след въвеждане на първата доза ваксина от избран вид;
3. Първоначални пробни данни, подсказващи съчетаване на мощните страни на двата вида ваксини – изразен антитялов (хуморален) отговор при РНК имунизациите и " предимство “ на векторните ваксини във връзка с клетъчния имунитет;
4. Аденовирусите (аденовирусните вектори) евентуално са в положение да провокират имунен отговор против самия себе си. Ето за какво неколкократната поредна приложимост на една и съща аденовирусна ваксина може да не е работещ метод – построеният против аденовирусния вектор имунен отговор ще го разпознае и обезврежда, което ще попречи на имунизацията да си извърши задачата.
Проведени в разнообразни страни клинични проучвания разкриха, че комбинираното потребление на ваксини против COVID-19 не отстъпва и постоянно превъзхожда резултата на независимото им приложение, предава " Монитор ". При това със странични резултати не по-лоши от тези, породени от общоприетите схеми. Допълнителен бонус са преимуществата, до които води.
Напълно предстоящо и обяснимо най-вече информация е събрана при съчетаването на Vaxzevria (ваксината на Университета в Оксфорд и AstraZeneca) и следваща втора доза РНК ваксина.
Да напомним, че напролет на 2021 година въвеждането на първата доза на Vaxzevria в млади дами (под 60 години) беше обвързвано с извънредно редки нежелани проблеми с кръвосъсирването. В отговор на това в редица страни (включително Швеция, Дания и др.) приложението на тази ваксина беше лимитирано до по-възрастни групи от популацията, а като втора доза при останалите беше употребена РНК ваксина.
Стана ясно, че приемането на две разнообразни ваксини (Vaxzevria, последвана от РНК ваксина) провокира равнище на антивирусни антитела, което е по-добро от това след две дози Vaxzevria, а в някои изследвания и от цялостна имунизация с продукта на Pfizer/BioNTech. Анализът на данните в националните здравни регистри на Швеция (където повече от 100 000 души са получили РНК ваксина след първа доза Vaxzevria) сподели, че спрямо неимунизирани хора, при тези, при които са смесени ваксина на AstraZeneca и РНК ваксина (на Pfizer/BioNTech или Moderna), вероятността за развиване на симптоматична зараза при среща със SARS-CoV-2 e била с 68% по-ниска, а при приелите дози Vaxzevria понижението на този риск е с 50%.
Предварителните резултати от Националния институт по опазване на здравето в Съединени американски щати сочат, че въвеждането на бустерна доза, която е друга от първичната ваксина, доста покачва равнището на антивирусните антитела. Това с особена мощ важи за имунизацията на Johnson&Johnson/Janssen – слагането на втора доза от същата ваксина покачва 4 пъти равнището на антивирусните антитела. Истински скок е следен при въвеждане на РНК ваксина, при което нарастването им е 35 пъти (Pfizer/BioNTech) и 76 пъти (Moderna).
Прилагането на имунизациите в противоположен ред - РНК ваксина, последвана от вектор-базирана ваксина, е много по-слабо проучено. Обещаващи резултати са докладвани и при смесването на две РНК ваксини.
РНК имунизациите и векторните ваксини разчитат на изцяло разнообразни тактики, а съчетаването на два метода е по-полезно от независимото прилагане на единствено единия от тях.
Освен това и четирите позволени за приложимост у нас ваксини носят информация за области в S белтъка (който построява " шипчетата “ върху повърхността на SARS-CoV-2, посредством които той се свързва с клетката и я инфектира), само че кодираните от тях сектори не се припокриват изцяло. Така комбинираното им приложение уголемява обсега на целите, против които организмът построява антивирусен имунен отговор.
Съчетаването на друг вид първична и бустерна доза може да помогне да бъде понижен рискът от демонстрация на редки нежелани реакции, в това число миокардити при млади мъже (настъпват след втората доза РНК ваксина) и кръвни съсиреци с ниски равнища на тромбоцити (тромбоцитопения) при дами под 50-60 години след банкет на първата доза Vaxzevria или единичната доза на Johnson&Johnson/Janssen. Появиха се и известия, че имуносупресирани човеци може да реагират по-успешно на смесени режими на имунизиране, в сравнение с общоприетите схеми.
Проучванията не престават.
Макар и немного постоянно, съчетаването на друг вид ваксини е познато и при други вирусни болести. Сред тях е полиомиелитът – в този случай се комбинира убита ваксина (вирусът е инактивиран, не се развъжда и не може да провокира заболяване, само че е в положение да подтиква създаване на имунен отговор), последвана от атенюирана жива ваксина (вирусът може да се развъжда, само че е отслабен до степен да не провокира заболяване, а единствено имунен отговор). За пръв път в историята на медицината обаче разполагаме по едно и също време с разнообразни видове ваксини. Съвсем скоро се чака " портфолиото “ им да бъде обогатено с нови " играчи “. Което несъмнено уголемява опциите ни за битка със SARS-CoV-2.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ