В неделя честваме Петдесетница
На 50-ия ден след Великден се отбелязва Петдесетница. Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият миг на християнската черква
Празникът Петдесетница или Св. Троица е постоянно в неделя, 50 дни след Великден, тази година ‐ на 4 юни.
Народът ни назовава този ден Петдесятница, Света Трувица.
В християнския мироглед Светата Троица е знак на международната естетика, представлявана от безкрайното първоначало Бога‐отец, абсолютния сисъл‐ Бога‐син и Светия Дух ‐ животворящото начало. На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Йерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото обучение. Над града се разнесъл заплашителен екот и над главите на учениците Христови се появили огнени пламъци.
Най-опасни ще са “въртоглавият ” вторник, “руса ” сряда и “лудият ” петък
Празникът Петдесетница или Св. Троица е постоянно в неделя, 50 дни след Великден, тази година на 19 юни. Народът ни назовава този ден Петдесятница, Света Трувица. В християнския мироглед Светата Троица е знак на международната естетика, представлявана от безкрайното първоначало Бога-отец, абсолютния смисъл- Бога-син и Светия Дух - животворящото начало.
На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Йерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото обучение. Над града се разнесъл заплашителен екот и над главите на учениците Христови се появили огнени пламъци. В иконографията Светият Дух е показан като гълъб.
От празника в чест на Светия Дух, именуван още от народа ни Духовден - понеделник след Петдесетница, стартира Русалската седмица, Русалската неделя, Русаля, одобрявана за изключително рисков интервал. Тогава идвали русалийките, русалиите, русалците, които съгласно национално вярване били душите на млади удавници, които прелитали оттатък Дунав във тип на бели и жълти пеперуди.
Русалийките са невидими демонични същества, които причинявали, само че и лекували рискови заболявания
На тази мирогледна основа почиват и редица забрани и обредни дейности, присъщи за Русалската седмица. За да се предпазят от нечистите, вредоносни сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в облеклата си, тъй като имат вяра, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода. На полето не вървят сами, а на групи, като се минава единствено по пътечки и изключително се внимава да не се стъпи върху трапезата на русалийките.
Тя се приема за най-опасно място и в случай че се нагази, за наказване хората ще бъдат “найдени ”, “сбъхтани ”, “сблъскани ”, “нагазени ”, “побити ”, “убити ”, т.е. ще се разболеят и даже умрат. Никой не сяда под остарели дървета, с цел да не го “ударят ” русалийките, не се спи навън. Жените съблюдават доста строги забрани през тази седмица - не предат, не тъкат, не перат, заобикалят да се мият. Вярва се още, че русалийките пръскат животворна вода върху посевите и провокират буйния им напредък.
За най-опасни през седмицата се одобряват “въртоглавият ” вторник, “руса ” сряда и “лудият ” петък. През тези дни се съблюдава изключително строга възбрана за работа у дома и на полето. Ако те не се съблюдават, над селото ще се изсипе градушка и ще падат гръмотевици, а стопаните ще ги “сбъхтат, нагазят русалии ”, те ще се разболеят от “русалска ”, “самодивска болест ”, от която доста мъчно се оздравява. Тази страшна болест се показва в парализа, глухота или слепота и се лекува посредством обреден танц, изпълняван от тайфа от мъже, наричани русалци, а в Западна България - калушари.
Всяка тайфа има предводител - “ватафин ”, който познава доста добре чародейните билки
събирани персонално от него, както и заклинания и баяния за “русалската болест ”. Само ватафинът може да влиза в контакт с русалките през Русалската неделя. Дружината е формирана от нечетен брой русалци, калушари - пъргави, почтени, душевен издръжливи мъже, които умеят добре да танцуват.
Дрехите им са накичени с лековити билки, а на опинците им са закачени стоманени бодли и дрънкалки. Всеки калушар носи русалийска сопа от явор, явен или дрян, нашарена и окичена с железни джунджурии. Водачът носи русалийското знаме от бял лен, обшито с билки.
След няколкодневен пост ватафинът привиква четата си и потеглят да играят по къщите, полето и нивите, като през цялата седмица калушарите пазят ритуално безмълвие. Те носят и дамаджана с вода, в която са натопени лечебни треви. Когато някой болен изиска помощ от дружината, той ляга на постеля на земята, като до главата му слагат стомната.
Калушарите стартират танца си към болния, като последователно той става все по-буен. Един от играчите ненадейно счупва стомничката и лечебната й течност облива болния, който изплашен скача и хуква да бяга.
Така се приема, че “самодивската болест ” е прогонена от тялото на индивида. Според национално поверие не е добре да се срещнат две русалийски дружини. Тогава сред тях се завързва люта борба и по този начин народът си изяснява названия на местности като Русалийски гробища.
След края на Русалската неделя калушарите отиват на църковно причестяване и още веднъж се връщат към остарелия си обществен статус. Вярва се, че там, където са играли русалците, нивите и градините ще дадат богата годишна продукция, а хората от къщите, в които са били, няма да се разболяват. В русалийските обреди евентуално се съхраняват останки от антични мъжки инициации, свързани с военните съюзи.
Според националното вярване на Духовден (или на Спасовден) се събират душите на мъртвите, които Господ е пуснал на Великден. Рано сутринта дамите носят на гробищата орехова шума и я разстилат върху гробовете с религия, че по този начин ще създадат сянка на околните си покойници на оня свят. После отиват в черквата и още веднъж разстилат орехови листа по пода, коленичат върху тях, затварят очи и имат вяра, че ще видят своите умряли близки. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите.
Празникът Петдесетница или Св. Троица е постоянно в неделя, 50 дни след Великден, тази година ‐ на 4 юни.
Народът ни назовава този ден Петдесятница, Света Трувица.
В християнския мироглед Светата Троица е знак на международната естетика, представлявана от безкрайното първоначало Бога‐отец, абсолютния сисъл‐ Бога‐син и Светия Дух ‐ животворящото начало. На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Йерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото обучение. Над града се разнесъл заплашителен екот и над главите на учениците Христови се появили огнени пламъци.
Най-опасни ще са “въртоглавият ” вторник, “руса ” сряда и “лудият ” петък
Празникът Петдесетница или Св. Троица е постоянно в неделя, 50 дни след Великден, тази година на 19 юни. Народът ни назовава този ден Петдесятница, Света Трувица. В християнския мироглед Светата Троица е знак на международната естетика, представлявана от безкрайното първоначало Бога-отец, абсолютния смисъл- Бога-син и Светия Дух - животворящото начало.
На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Йерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото обучение. Над града се разнесъл заплашителен екот и над главите на учениците Христови се появили огнени пламъци. В иконографията Светият Дух е показан като гълъб.
От празника в чест на Светия Дух, именуван още от народа ни Духовден - понеделник след Петдесетница, стартира Русалската седмица, Русалската неделя, Русаля, одобрявана за изключително рисков интервал. Тогава идвали русалийките, русалиите, русалците, които съгласно национално вярване били душите на млади удавници, които прелитали оттатък Дунав във тип на бели и жълти пеперуди.
Русалийките са невидими демонични същества, които причинявали, само че и лекували рискови заболявания
На тази мирогледна основа почиват и редица забрани и обредни дейности, присъщи за Русалската седмица. За да се предпазят от нечистите, вредоносни сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в облеклата си, тъй като имат вяра, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода. На полето не вървят сами, а на групи, като се минава единствено по пътечки и изключително се внимава да не се стъпи върху трапезата на русалийките.
Тя се приема за най-опасно място и в случай че се нагази, за наказване хората ще бъдат “найдени ”, “сбъхтани ”, “сблъскани ”, “нагазени ”, “побити ”, “убити ”, т.е. ще се разболеят и даже умрат. Никой не сяда под остарели дървета, с цел да не го “ударят ” русалийките, не се спи навън. Жените съблюдават доста строги забрани през тази седмица - не предат, не тъкат, не перат, заобикалят да се мият. Вярва се още, че русалийките пръскат животворна вода върху посевите и провокират буйния им напредък.
За най-опасни през седмицата се одобряват “въртоглавият ” вторник, “руса ” сряда и “лудият ” петък. През тези дни се съблюдава изключително строга възбрана за работа у дома и на полето. Ако те не се съблюдават, над селото ще се изсипе градушка и ще падат гръмотевици, а стопаните ще ги “сбъхтат, нагазят русалии ”, те ще се разболеят от “русалска ”, “самодивска болест ”, от която доста мъчно се оздравява. Тази страшна болест се показва в парализа, глухота или слепота и се лекува посредством обреден танц, изпълняван от тайфа от мъже, наричани русалци, а в Западна България - калушари.
Всяка тайфа има предводител - “ватафин ”, който познава доста добре чародейните билки
събирани персонално от него, както и заклинания и баяния за “русалската болест ”. Само ватафинът може да влиза в контакт с русалките през Русалската неделя. Дружината е формирана от нечетен брой русалци, калушари - пъргави, почтени, душевен издръжливи мъже, които умеят добре да танцуват.
Дрехите им са накичени с лековити билки, а на опинците им са закачени стоманени бодли и дрънкалки. Всеки калушар носи русалийска сопа от явор, явен или дрян, нашарена и окичена с железни джунджурии. Водачът носи русалийското знаме от бял лен, обшито с билки.
След няколкодневен пост ватафинът привиква четата си и потеглят да играят по къщите, полето и нивите, като през цялата седмица калушарите пазят ритуално безмълвие. Те носят и дамаджана с вода, в която са натопени лечебни треви. Когато някой болен изиска помощ от дружината, той ляга на постеля на земята, като до главата му слагат стомната.
Калушарите стартират танца си към болния, като последователно той става все по-буен. Един от играчите ненадейно счупва стомничката и лечебната й течност облива болния, който изплашен скача и хуква да бяга.
Така се приема, че “самодивската болест ” е прогонена от тялото на индивида. Според национално поверие не е добре да се срещнат две русалийски дружини. Тогава сред тях се завързва люта борба и по този начин народът си изяснява названия на местности като Русалийски гробища.
След края на Русалската неделя калушарите отиват на църковно причестяване и още веднъж се връщат към остарелия си обществен статус. Вярва се, че там, където са играли русалците, нивите и градините ще дадат богата годишна продукция, а хората от къщите, в които са били, няма да се разболяват. В русалийските обреди евентуално се съхраняват останки от антични мъжки инициации, свързани с военните съюзи.
Според националното вярване на Духовден (или на Спасовден) се събират душите на мъртвите, които Господ е пуснал на Великден. Рано сутринта дамите носят на гробищата орехова шума и я разстилат върху гробовете с религия, че по този начин ще създадат сянка на околните си покойници на оня свят. После отиват в черквата и още веднъж разстилат орехови листа по пода, коленичат върху тях, затварят очи и имат вяра, че ще видят своите умряли близки. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ