Защо ескалацията в Газа не доведе до пълномащабна война
На 5 август Израелските сили за самозащита започнаха интервенция „ Изгрев “ в линията Газа, ориентирана против членове на групировката „ Ислямски джихад “. Според информация, оповестена от Министерството на здравеопазването на линията Газа, вследствие на въоръжената борба са починали над 30 души, а към 250 са били ранени. От израелска страна се оповестява за двама леко ранени бойци. Сред починалите са Тайсир ал Джабари, върховен пълководец на „ Ислямски джихад “, който беше правоприемник на Баха Абу Ал-Ата, различен пълководец на групировката, погубен при интервенция на ИСС през ноември 2019 година
Началото на военната интервенция не беше изненада, защото израелските сили за сигурност систематично се движеха в тази посока. Израелските сили за самозащита в отговор на терористичните офанзиви, лишили 20 жертви през последната година, направиха серия от арести на палестинци, обвинени във връзки с паравоенни радикални групировки. На 1 август в Дженин израелците задържаха Басам ал Саади, който е един от водачите на „ Ислямски “ джихад на Западния бряг. В допълнение, Израелската обща работа за сигурност („ Шабак “) неведнъж е изразявала загрижеността си по отношение на възходящия брой радикални детайли в палестинските територии и укрепването на Хамас и „ Ислямски джихад “. Така интервенция „ Зора “ се трансформира в разумно продължение на политиката за превантивно реагиране на закани от страна на ислямистите.
През последните години въздействието на по-умерените организации под формата на „ Фатах “ и Организацията за избавление на Палестина като цяло отслабва в палестинските територии. Поради високото равнище на безработица и корупция, както и неналичието на каквито и да било социално-икономически гаранции от страна на страната, младежта в страната се радикализира от ден на ден. Тя се причислява към редиците на паравоенни екстремистки групи. Израел възприема актуалната обстановка като опасност за сигурността си.
Но Израел също е отговорен. Властите на страната предизвикват разширението на еврейските селища в териториите, гъсто обитаеми с палестински араби, и организират много твърда дискриминационна политика против палестинците. Подобни стъпки явно не способстват за уреждането на спора и в допълнение подклаждат радикалните антиизраелски настроения измежду арабите.
Ескалацията в Газа частично се изяснява с изборните процеси в Израел. Наскоро Израел има нов министър-председател. Нафтали Бенет беше сменен от своя съдружен сътрудник Яир Лапид, който се чака да организира постоянни парламентарни избори през ноември тази година. За да резервира болшинството в Кнесета, Лапид би трябвало да показва на жителите решимостта си да отбрани страната и успеваемостта си в премахването на заканите.
Новият министър председател съумя да извърши предварително дилемите на интервенцията, макар че в началото се говореше, че тя може да продължи повече от седмица. Отново Египет, който обичайно работи като медиатор в уреждането на арабско-израелските спорове, се включи в разведряването. Този път Кайро трябваше да работи интензивно, с цел да реализира помирение. Често египетските разследващи служби действаха като медиатори в деескалацията на напрежението сред Тел „ Авив “ и Хамас, само че този път обстановката се оказа по-сложна, защото „ Ислямски джихад „ се счита за проиранска формация, а Иран е главен съперник на Израел антагонист в района.
Въпреки това е реализирано помирение. За следващ път беше избегнат пълномащабен въоръжен спор сред израелци и палестинци. Това се случи заради два фактора. Първо, „ Хамас “, един от главните палестински играчи, не посмя да влезе в спора на страната на „ Ислямски джихад “. Това решение е целесъобразно не толкоз от обстоятелството, че „ Хамас “ заобикаля ескалация заради лимитираните си запаси, а от съперничеството с други паравоенни организации, в това число Ислямски джихад. Липсата на единение е един от главните проблеми на палестинското придвижване и повода към момента да не е реализирано позитивно споразумяване на палестинско-израелския спор.
Второ, арабско-израелската нормализация в границите на „ Авраамовите съглашения “ и стоплянето на връзките сред Тел Авив и Анкара докара до сдържана реакция от страна на районните играчи - Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн. Те ясно дадоха да се разбере на палестинската опозиция, че не си коства да разчита на " огромните братя ". Западът, в лицето на Съединени американски щати и Европейски Съюз, както постоянно, поддържа израелската страна. Но позицията на Москва, поради неотдавнашното изстудяване на връзките сред Русия и Израел, може да наподобява изненадващо. Въпреки че израелските управляващи заеха неприемлива позиция във връзка с СВО в Украйна, Москва съумя да резервира уравновесен курс във връзка с близкоизточното споразумяване.
С държанието си Русия за следващ път сподели, че за разлика от други играчи на интернационалната сцена, нейната политика е изобретателна, не съдържа двойни стандарти. За Израел радикалните детайли в палестинските територии могат да съставляват тъкмо същата опасност, както сходни процеси в Украйна за Москва. Съответно Тел Авив, до момента в който оправдава дейностите си в Ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан, би трябвало да схване по-балансиран метод към оценката на украинската рецесия. Просто казано, в случай че не да поддържа Русия, то най-малко да не подлага на критика.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Началото на военната интервенция не беше изненада, защото израелските сили за сигурност систематично се движеха в тази посока. Израелските сили за самозащита в отговор на терористичните офанзиви, лишили 20 жертви през последната година, направиха серия от арести на палестинци, обвинени във връзки с паравоенни радикални групировки. На 1 август в Дженин израелците задържаха Басам ал Саади, който е един от водачите на „ Ислямски “ джихад на Западния бряг. В допълнение, Израелската обща работа за сигурност („ Шабак “) неведнъж е изразявала загрижеността си по отношение на възходящия брой радикални детайли в палестинските територии и укрепването на Хамас и „ Ислямски джихад “. Така интервенция „ Зора “ се трансформира в разумно продължение на политиката за превантивно реагиране на закани от страна на ислямистите.
През последните години въздействието на по-умерените организации под формата на „ Фатах “ и Организацията за избавление на Палестина като цяло отслабва в палестинските територии. Поради високото равнище на безработица и корупция, както и неналичието на каквито и да било социално-икономически гаранции от страна на страната, младежта в страната се радикализира от ден на ден. Тя се причислява към редиците на паравоенни екстремистки групи. Израел възприема актуалната обстановка като опасност за сигурността си.
Но Израел също е отговорен. Властите на страната предизвикват разширението на еврейските селища в териториите, гъсто обитаеми с палестински араби, и организират много твърда дискриминационна политика против палестинците. Подобни стъпки явно не способстват за уреждането на спора и в допълнение подклаждат радикалните антиизраелски настроения измежду арабите.
Ескалацията в Газа частично се изяснява с изборните процеси в Израел. Наскоро Израел има нов министър-председател. Нафтали Бенет беше сменен от своя съдружен сътрудник Яир Лапид, който се чака да организира постоянни парламентарни избори през ноември тази година. За да резервира болшинството в Кнесета, Лапид би трябвало да показва на жителите решимостта си да отбрани страната и успеваемостта си в премахването на заканите.
Новият министър председател съумя да извърши предварително дилемите на интервенцията, макар че в началото се говореше, че тя може да продължи повече от седмица. Отново Египет, който обичайно работи като медиатор в уреждането на арабско-израелските спорове, се включи в разведряването. Този път Кайро трябваше да работи интензивно, с цел да реализира помирение. Често египетските разследващи служби действаха като медиатори в деескалацията на напрежението сред Тел „ Авив “ и Хамас, само че този път обстановката се оказа по-сложна, защото „ Ислямски джихад „ се счита за проиранска формация, а Иран е главен съперник на Израел антагонист в района.
Въпреки това е реализирано помирение. За следващ път беше избегнат пълномащабен въоръжен спор сред израелци и палестинци. Това се случи заради два фактора. Първо, „ Хамас “, един от главните палестински играчи, не посмя да влезе в спора на страната на „ Ислямски джихад “. Това решение е целесъобразно не толкоз от обстоятелството, че „ Хамас “ заобикаля ескалация заради лимитираните си запаси, а от съперничеството с други паравоенни организации, в това число Ислямски джихад. Липсата на единение е един от главните проблеми на палестинското придвижване и повода към момента да не е реализирано позитивно споразумяване на палестинско-израелския спор.
Второ, арабско-израелската нормализация в границите на „ Авраамовите съглашения “ и стоплянето на връзките сред Тел Авив и Анкара докара до сдържана реакция от страна на районните играчи - Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн. Те ясно дадоха да се разбере на палестинската опозиция, че не си коства да разчита на " огромните братя ". Западът, в лицето на Съединени американски щати и Европейски Съюз, както постоянно, поддържа израелската страна. Но позицията на Москва, поради неотдавнашното изстудяване на връзките сред Русия и Израел, може да наподобява изненадващо. Въпреки че израелските управляващи заеха неприемлива позиция във връзка с СВО в Украйна, Москва съумя да резервира уравновесен курс във връзка с близкоизточното споразумяване.
С държанието си Русия за следващ път сподели, че за разлика от други играчи на интернационалната сцена, нейната политика е изобретателна, не съдържа двойни стандарти. За Израел радикалните детайли в палестинските територии могат да съставляват тъкмо същата опасност, както сходни процеси в Украйна за Москва. Съответно Тел Авив, до момента в който оправдава дейностите си в Ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан, би трябвало да схване по-балансиран метод към оценката на украинската рецесия. Просто казано, в случай че не да поддържа Русия, то най-малко да не подлага на критика.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ