На 5 април Православната църква почита св. мъченици Теодул и

На 5 април Православната черква уважава св. мъченици Теодул и Агатопод. 

През времето на римските императори Диоклетиан (284–305 г.) и Максимиан (286–305 г.), които били непримирими врагове на Христовата Църква и грубо преследвали християните, в Солун живеели двама предани на Христа свещенослужители: старецът Агатопод и юношата Теодул. Агатопод бил дякон, а Теодул читател. И двамата водели чист и благодетелен живот. Бог, по Своята благосклонност, надарил младия Теодул с чудотворна мощ. Той излекувал доста заболели от разнообразни заболявания и обърнал мнозина езичници към Христа.

По заповед на императора било подхванато гонение против християните в цялата империя. Управителите на всички области били задължени да принуждават християните да се покланят пред езическите идоли и да им принесат жертва. За ония, които не се подчинят на тази заповед, били планувани жестоки санкции.

Градоначалникът на Солун, с цел да сплаши християните, сложил на градския площад разнообразни уреди за наказване на непокорните. Някои християни напуснали скрито града, с цел да се спасят от преследванията на езичниците. Други се изплашили от мъченията и се отказали от вярата си, а мнозина останали в града и били подготвени да понесат всички премеждия, даже да одобряват мъченическа гибел за името Христово. В това число били Агатопод и Теодул. Те останали в храма и непрестанно се молели.

Като разбрали за тях, бойците ги заловили и ги хвърлили в тюрма, а след няколко дни ги изкарали на разпит пред градоначалника Фаустин. Агатопод и Теодул не се поддали на убежденията и заканите на градоначалника. Те останали правилни на Христовата религия. 

Фаустин заповядал да закарат Агатопод и Теодул отново в тъмницата. Подир тях тръгнал доста народ. Младостта на Теодул извиквала състрадание у мнозина, и те го съветвали да извърши волята на градоначалника, с цел да избави живота си. Други пък подвиквали на Агатопод:

- Детски разум ли имаш, та не разбираш кое е потребно за живота ти?

Когато пристигнали в тъмницата, те били затворени дружно с нарушителите, наказани за разнообразни закононарушения. Още първата нощ Господ удостоил правилните Си чиновници с чудно привидение. Като се събудили в среднощ, те паднали на колене, навели ниско глави и до разсъмване се молили. Молитвата им била съсредоточена и откровена. Сякаш с едни уста те изричали възприятията си на обич и благодарност към Бог, Който им дал сили да устоят против сегашните изкушения, и Го молели да не ги лишава от Своята помощ при идните им премеждия:

- И в този момент, о Боже, укрепи ни с небесна мощ, та с Твоята помощ мъжествено да претърпим идните мъчения и да преминем в Небесното царство.

Тази молитва мощно подействала на пандизчиите. Мнозина от тях очаквали смъртна присъда или доста тежки физически санкции. В момента обаче те не запомнили всевъзможен боязън, пристигнали при християните, паднали пред краката им, откровено се разкаяли за греховете си и ги молели да им открият по какъв начин могат да се спасят от духовната гибел. Агатопод и Теодул им благовестили евангелското слово и им показали пътя към спасението. Около проповедниците се събрали освен пандизчиите. При тях пристигнали и доста хора, които живели покрай тъмницата. Всички с наслада слушали плодородните думи, които се изливали от устата на Божиите раби.

Уплашен, началникът на тъмничната стража побързал да заяви това на градоначалника:

- Ако двамата християни, които в този момент са затворени, не бъдат погубени в най-скоро време, мнозина ще изоставят боговете и ще повярват в Бога, Когото те проповядват.

Градоначалникът незабавно повикал при себе си Агатопод и Теодул и почнал още веднъж да ги убеждава да изпълнят волята на императора, като принесат жертва на идолите. Както и преди, и двамата останали твърди и уверено отказали да изпълнят съвета му. Фаустин не могъл повече да сдържи гнева си и заповядал, грубо да бият Теодула. Той обаче умерено понесъл наказването, като продължавал да проповядва името на Иисус Христос. След това градоначалникът изискал от Теодул да му съобщи християнските книги, само че той отказал. За да сплаши мъченика и да го принуди де са откаже от вярата си, градоначалникът заповядал да го откарат на мястото, където се изпълнявали смъртните санкции. Като видял издигнатия гол меч, Теодул преклонил глава и извикал:

- Слава на моя Господ Иисус Христос, Който благоволи да пострада за нас. Укрепен от Неговата берекет, аз с наслада загивам за Него.

Теодул не бил посечен. Градоначалникът единствено желал да го сплаши. Като разбрал, че Теодул не трепнал пред смъртното наказване, той още веднъж го повикал при себе си. В това време той разпитвал стареца Агатопод. Градоначалникът заповядал да ги вържат и още веднъж да ги отведат в тъмницата. Там пристигнали техните познати и другари да изкажат своите съжаления за печалната им орис. Някои проливали сълзи.

- Защо плачете? – запитал ги Теодул.

- Плачем за вашето злощастие – дали отговор те.

- Няма за какво да плачете за нас, тъй като ни следва нещо по-добро – споделил им той.

По заповед на Фаустин двамата мъченици били оковани в тежки вериги и били откарани във вътрешната тюрма. Там ги затворили в тясна килия, с цел да не може никой да ги посети.

През нощта Господ ги удостоил с привидение, в което им разкрил каква ще бъде тяхната гибел, и по какъв начин след нея ще бъдат избавени. Двамата видели на сън, че пътуват с транспортен съд в намерено, бурно море. Вълните заливали кораба и почнали да го разрушават. Всички пасажери изпаднали в смут. Някои се хвърлили в морето и почнали да се давят. А те двамата, избавени от вещото ръководство на капитана на кораба, облечени в бели облекла, се озовали на планина, висока до небето. След като се събудили, те си разказали един на различен съня и се учудили, че и двамата са видели едно и също привидение и с гореща молитва благодарили на Бога, че им отрежда идентична орис.

Преди да свършат молитвата си, рано сутринта, пристигнали бойци и за трети път ги откарали при Фаустин, който и в този момент почнал да ги убеждава да се откажат от вярата си. Отговорът обаче бил все същият. 
Тогава градоначалникът издал следната смъртна присъда: " Теодул и Агатопод, тъй като отхвърлиха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето ".

Напразно другари и познати молели мъчениците да принесат жертва на идолите, с цел да спасят живота си. Теодул и Агатопод останали непреклонни. Присъдата била изпълнена. Устните им шептели молитва, когато ги хвърляли в морето, където починали. След известно време вълните изхвърлили телата им на брега. Приятелите им ги погребали с подобаваща чест.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).