Преди 42 години Христо Проданов започва да пише златните страници на българския алпинизъм
На 30 април 1981-ва Христо Проданов покорява хималайския връх Лхотце - четвъртият по височина връх в света (8516 м)., самичък и без кислороден уред. При това изкачването става по най-опасния и сложен маршрут - Кулоар на Райс. Така той се трансформира в първия български планинар, стъпил на осемхилядник и един от 25-тимата, покорили Лхотце, като единствено трима преди него са се изкачвали без О2.
" Лхотце! Часът бе 13,55. Сам на този изострен като бургия връх! Не можех да допускам на очите си, че нагоре няма повече... Бях се проснал от горната страна му, брулен от вятъра, който се мъчеше да ме отлепи от ледокопите. Вълнуващ момент, който търпя не повече от 20-30 секунди. Миг, който щях да помня цялостен живот! ", разказва спомените си огромният български планинар.
На Лхотце Христо Проданов оставя две цветни фотоси - една на щерка си и една на своето семейство. Там вечно остават и две капсули с шепа пръст от античната ни столица Плиска и с пай кремиковска стомана.
Изкачването на Лхотце е мъчно, само че още по-трудно е слизането. При него Христо пада и полита към 2500-метрова пропаст, само че съумява да се задържи и по-късно сполучливо да стигне до базовия лагер.
" Около 10 минути не смеех да мръдна от ситуацията, в което се бях задържал, с цел да мога да преодолея психическия потрес, в който бях изпаднал ", споделя по-късно той.За изкачването на връх Лхотце Христо Проданов е почетен с огромното държавно отличие " Герой на социалистическия труд " и медал " Георги Димитров ".
Три години по-късно - на 20 април 1984 година, в 18,15 ч. локално време, още веднъж без О2, Проданов става първият българин изкачил най-високият връх на планетата Еверест (8848 м). Там намира и гибелта си, оставайки вечно на Хималаите.
" Лхотце! Часът бе 13,55. Сам на този изострен като бургия връх! Не можех да допускам на очите си, че нагоре няма повече... Бях се проснал от горната страна му, брулен от вятъра, който се мъчеше да ме отлепи от ледокопите. Вълнуващ момент, който търпя не повече от 20-30 секунди. Миг, който щях да помня цялостен живот! ", разказва спомените си огромният български планинар.
На Лхотце Христо Проданов оставя две цветни фотоси - една на щерка си и една на своето семейство. Там вечно остават и две капсули с шепа пръст от античната ни столица Плиска и с пай кремиковска стомана.
Изкачването на Лхотце е мъчно, само че още по-трудно е слизането. При него Христо пада и полита към 2500-метрова пропаст, само че съумява да се задържи и по-късно сполучливо да стигне до базовия лагер.
" Около 10 минути не смеех да мръдна от ситуацията, в което се бях задържал, с цел да мога да преодолея психическия потрес, в който бях изпаднал ", споделя по-късно той.За изкачването на връх Лхотце Христо Проданов е почетен с огромното държавно отличие " Герой на социалистическия труд " и медал " Георги Димитров ".
Три години по-късно - на 20 април 1984 година, в 18,15 ч. локално време, още веднъж без О2, Проданов става първият българин изкачил най-високият връх на планетата Еверест (8848 м). Там намира и гибелта си, оставайки вечно на Хималаите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ