Днес почитаме голям светец
На 3 април православната черква уважава паметта на Преподбония Никита Изповедник, свещеник Мидикинайски.
Той се родил в малоазийската област Витиния. Майка му умряла на осмия ден след раждането му, а татко му след нейната гибел приел монашество. Никита бил отгледан и учтив от своята баба. Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога.
Бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич и Никита скоро станал духовник. Седем години по-късно бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий.
По същото време му било предоставено и ръководството на манастира, тъй като игуменът към този момент бил остарял и безсилен, а когато той умрял братята избрали единомислещо Никита за негов заместител.
Като приел игуменския ранг, той с още по-голямо старание се грижел за уредбата на манастира и за душевното избавление на поверените му братя.
Никита живял през това смутно за Източната черква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и тормозили феновете на светите икони.
Всички православни архиереи отпред с Цариградския патриарх Никифор били изпратени на изгнание в разнообразни места на империята. След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците.
Те отхвърлили изрично неговото предложение и били затворени в обособени тесни и влажни тъмници. След това, по заповед на императора, били изпратени на изгнание в източните лимити на империята, само че след пет дни били върнати назад в столицата.
Изтощен от дългия и сложен път, Никита дошъл в Цариград полумъртъв и още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия, дружно с другите.
Императорът, като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот, а по-късно всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята религия.
Преподобни Никита изначало отхвърлил това предложение, само че по гледище на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир. Само преподобни Никита не се върнал в манастира си.
Той се разкаял за своята постъпка като мислел и решил, че където е осъществен прегрешението, там би трябвало да бъде и изкупен посредством смирение. Затова останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение.
Като научил за тази му активност, императорът му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Преподобният отказал и бил изпратен на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия и нетърпим честен терор.
След гибелта на император Лъв Арменец били освободени от изгнание всички отци, които се борели за православното вероизповедание и почитали светите икони. Преподобни Никита не се върнал в Мидикийския манастир, а прекарал остатъка от живота си в мълчание покрай Цариград. Починал през 824 г.
Той се родил в малоазийската област Витиния. Майка му умряла на осмия ден след раждането му, а татко му след нейната гибел приел монашество. Никита бил отгледан и учтив от своята баба. Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога.
Бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич и Никита скоро станал духовник. Седем години по-късно бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий.
По същото време му било предоставено и ръководството на манастира, тъй като игуменът към този момент бил остарял и безсилен, а когато той умрял братята избрали единомислещо Никита за негов заместител.
Като приел игуменския ранг, той с още по-голямо старание се грижел за уредбата на манастира и за душевното избавление на поверените му братя.
Никита живял през това смутно за Източната черква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и тормозили феновете на светите икони.
Всички православни архиереи отпред с Цариградския патриарх Никифор били изпратени на изгнание в разнообразни места на империята. След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците.
Те отхвърлили изрично неговото предложение и били затворени в обособени тесни и влажни тъмници. След това, по заповед на императора, били изпратени на изгнание в източните лимити на империята, само че след пет дни били върнати назад в столицата.
Изтощен от дългия и сложен път, Никита дошъл в Цариград полумъртъв и още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия, дружно с другите.
Императорът, като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот, а по-късно всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята религия.
Преподобни Никита изначало отхвърлил това предложение, само че по гледище на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир. Само преподобни Никита не се върнал в манастира си.
Той се разкаял за своята постъпка като мислел и решил, че където е осъществен прегрешението, там би трябвало да бъде и изкупен посредством смирение. Затова останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение.
Като научил за тази му активност, императорът му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Преподобният отказал и бил изпратен на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия и нетърпим честен терор.
След гибелта на император Лъв Арменец били освободени от изгнание всички отци, които се борели за православното вероизповедание и почитали светите икони. Преподобни Никита не се върнал в Мидикийския манастир, а прекарал остатъка от живота си в мълчание покрай Цариград. Починал през 824 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ