Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Едуард Тотлебен
На 29 септември 1877 година на съветския военачалник от инженерните войски Едуард Тотлебен е поверено управлението по обсадата на Плевен и този избор в забележителна степен предопределя благополучния излаз за войната.
„ Тотлебен благороднейшая душа, я в этом был убеден всегда. Это рыцарская душа, возвышенна и великодушная... ” – Ф. М. Достоевский
Едуард Тотлебен произлиза от семейство на малък немски благородник в Латвия. Учи в Санкт-петербургското военно-инженерно учебно заведение (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 година Участва в Кавказката война (1847-1848). През 1851г. е назначен за шеф на инженерните елементи на Гвардейския и Гренадирския корпус. По време на Кримската война служи в Дунавската войска, където е асистент на генерал-адютант Карл Шилдер. Изработва проектите за офанзива на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на крепостта Силистра след раняването на генерал-адютант Шилдер. Ръководи защитата на Севастопол, където строи отбранителните фортификациони уреди и избавя хиляди бойци и цивилни.
На 5 август 1909 година на някогашния 4-ти бастион е издигнатаметник на E.И Тотлебен, планиран от художника А. Билдерлинг и статуя от И. Шрьодер.
Паметник Е.И. Тотлебен, повдигнат на историческия бул. на Севастопол
Генерал тотлебен учи военното инженерство във Франция, Белгия, Холандия и Германия 1856-1858. След завръщането си в Русия е назначен за шеф на Инженерния департамент на Военното министерство, 1859. Генерал-лейтенант от 1860г. Заместник общоприет контрольор по инженерната част, 1863-1872. Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните уреди в западните елементи на Русия. Главен разпоредник на защитата на Черноморското крайбрежие, 1876. Генерал Тотлебен е особено командирован в Дунавската войска от Русия и в действителност поема командването на Западния отряд. Той създава проект, който става управление за провеждането на цялостна обсада на армията на Осман паша в Плевен и противопоставяне на системата от редути. Още в края на октомври са подхванати енергични дейности за спиране снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш в посока към Орхание. По това време турската войска разполага със ресурси от жито, като меле брашното в дребни воденички по близките рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат заградени посредством поредност от язове, които в избран миг са верижно разрушени и образувалата се вълна опустошава воденичките.
Тотлебенов вал на р. Тученица
Паметник на военачалник Тотлебен при вала на река Тученица в парк „ Кайлъка “ в Плевен
Генерал Тотлебен извънредно доста цени съветския боец. След рухването на Плевен той написа: „ Най-после се свърши плевенският въпрос, благополучен съм, че при стремежи триумф, резервирах за Императора и Русия войската… За всичко, което е било осъществено би трябвало да се благодари на съветския боец. Той в никакъв случай не се оплаква,той понася всичко до безсилие. ”
„ Аз нямам никакви честолюбиви и себелюбиви проекти, желая единствено да извърша дълга си. Искам да бъда потребен на Императора, на страната и на войската. ”
След завладяването на Плевен, военачалник Тотлебен е назначен за шеф на Русчушкия Източен отряд, а от април 1878 година до юни 1879 година – на настоящата войска на Балканите до сключването на Берлинския кротичък контракт и евакуацията на съветските войски.
След Берлинския конгрес Тотлебен ясно и малко формулира разочарованието си: „ Политиката няма сърце. ”
Генерал Тотлебен е награждаван с най-висшите съветски ордени: Орден „ Свети Георги “ II ст. и Орден „ Свети Андрей Первозваний “. През 1879 година по случай 25 година от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава купата граф и е назначен за член на Държавния съвет. Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военния окръг (1879). Бил е почетен член на Академията на науките, на Инженерната Артилерийска Академия, на Генералния щаб, на Университета в Санкт Петербург, на Норвежката академия на военните науки и на Лондонското сдружение на гражданските инженери
Приносите му в региона на фортификацията, оценени като нова ера във военното дело, се употребяват и през днешния ден.
През 1882 година Едуард Иванович Тотлебен отпътува на лекуване в Германия, където умира през 1884 година след тежки премеждия. Погребан е в имението си Кайданах (Ковелска губерния). За 30-годишнината от първата бомбардировка на Севастопол, на 5 октомври 1884 година, по заповед на Император Александър III прахът му е пренесен в града и е заровен на Братското гробище при падналите бранители на Севастопол по време на Кримската война.
На гроба на военачалник Е.И. Тотлебен е повдигнат монумент, работа на архитекта Карбоние. Барелефът е с военна инженерна хералдика, има текстове и изображения на укрепленията на Севастопол и Плевен.
Откриването на паметника се е състояло на 19 юни 1890 година, на шестата годишнина от гибелта на генерала. На него са участвали вдовицата Викторина Леонтиевна и дъщерите на Тотлебен.
Участието на Е.И. Тотлебен в Руско-турската война е отразено в Плевенската гледка. В чест на Едуард Иванович са наименувани бул. в София и село Тотлебен в България.
Паметник на Едуард Тотлебен в град Плевен
Източници:
„ Тотлебен благороднейшая душа, я в этом был убеден всегда. Это рыцарская душа, возвышенна и великодушная... ” – Ф. М. Достоевский
Едуард Тотлебен произлиза от семейство на малък немски благородник в Латвия. Учи в Санкт-петербургското военно-инженерно учебно заведение (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 година Участва в Кавказката война (1847-1848). През 1851г. е назначен за шеф на инженерните елементи на Гвардейския и Гренадирския корпус. По време на Кримската война служи в Дунавската войска, където е асистент на генерал-адютант Карл Шилдер. Изработва проектите за офанзива на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на крепостта Силистра след раняването на генерал-адютант Шилдер. Ръководи защитата на Севастопол, където строи отбранителните фортификациони уреди и избавя хиляди бойци и цивилни.
На 5 август 1909 година на някогашния 4-ти бастион е издигнатаметник на E.И Тотлебен, планиран от художника А. Билдерлинг и статуя от И. Шрьодер.
Паметник Е.И. Тотлебен, повдигнат на историческия бул. на Севастопол
Генерал тотлебен учи военното инженерство във Франция, Белгия, Холандия и Германия 1856-1858. След завръщането си в Русия е назначен за шеф на Инженерния департамент на Военното министерство, 1859. Генерал-лейтенант от 1860г. Заместник общоприет контрольор по инженерната част, 1863-1872. Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните уреди в западните елементи на Русия. Главен разпоредник на защитата на Черноморското крайбрежие, 1876. Генерал Тотлебен е особено командирован в Дунавската войска от Русия и в действителност поема командването на Западния отряд. Той създава проект, който става управление за провеждането на цялостна обсада на армията на Осман паша в Плевен и противопоставяне на системата от редути. Още в края на октомври са подхванати енергични дейности за спиране снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш в посока към Орхание. По това време турската войска разполага със ресурси от жито, като меле брашното в дребни воденички по близките рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат заградени посредством поредност от язове, които в избран миг са верижно разрушени и образувалата се вълна опустошава воденичките.
Тотлебенов вал на р. Тученица
Паметник на военачалник Тотлебен при вала на река Тученица в парк „ Кайлъка “ в Плевен
Генерал Тотлебен извънредно доста цени съветския боец. След рухването на Плевен той написа: „ Най-после се свърши плевенският въпрос, благополучен съм, че при стремежи триумф, резервирах за Императора и Русия войската… За всичко, което е било осъществено би трябвало да се благодари на съветския боец. Той в никакъв случай не се оплаква,той понася всичко до безсилие. ”
„ Аз нямам никакви честолюбиви и себелюбиви проекти, желая единствено да извърша дълга си. Искам да бъда потребен на Императора, на страната и на войската. ”
След завладяването на Плевен, военачалник Тотлебен е назначен за шеф на Русчушкия Източен отряд, а от април 1878 година до юни 1879 година – на настоящата войска на Балканите до сключването на Берлинския кротичък контракт и евакуацията на съветските войски.
След Берлинския конгрес Тотлебен ясно и малко формулира разочарованието си: „ Политиката няма сърце. ”
Генерал Тотлебен е награждаван с най-висшите съветски ордени: Орден „ Свети Георги “ II ст. и Орден „ Свети Андрей Первозваний “. През 1879 година по случай 25 година от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава купата граф и е назначен за член на Държавния съвет. Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военния окръг (1879). Бил е почетен член на Академията на науките, на Инженерната Артилерийска Академия, на Генералния щаб, на Университета в Санкт Петербург, на Норвежката академия на военните науки и на Лондонското сдружение на гражданските инженери
Приносите му в региона на фортификацията, оценени като нова ера във военното дело, се употребяват и през днешния ден.
През 1882 година Едуард Иванович Тотлебен отпътува на лекуване в Германия, където умира през 1884 година след тежки премеждия. Погребан е в имението си Кайданах (Ковелска губерния). За 30-годишнината от първата бомбардировка на Севастопол, на 5 октомври 1884 година, по заповед на Император Александър III прахът му е пренесен в града и е заровен на Братското гробище при падналите бранители на Севастопол по време на Кримската война.
На гроба на военачалник Е.И. Тотлебен е повдигнат монумент, работа на архитекта Карбоние. Барелефът е с военна инженерна хералдика, има текстове и изображения на укрепленията на Севастопол и Плевен.
Откриването на паметника се е състояло на 19 юни 1890 година, на шестата годишнина от гибелта на генерала. На него са участвали вдовицата Викторина Леонтиевна и дъщерите на Тотлебен.
Участието на Е.И. Тотлебен в Руско-турската война е отразено в Плевенската гледка. В чест на Едуард Иванович са наименувани бул. в София и село Тотлебен в България.
Паметник на Едуард Тотлебен в град Плевен
Източници:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ