Това писмо може да разплаче и най-коравото сърце
На 27 юни т.г. в нашата графа публикувахме материала " Българската Пенелопа чака 39 години душманин на фашизма ", който провокира огромен читателски интерес (https://duma.bg/balgarskata-penelopa-chaka-39-godini-dushmanin-na-fashizma-n194701). Не е чудно, тъй като животът на страшния странджански комита Атанас Премянов (1902-1973), от който фашистките управници са треперели, е като сюжет за филм. През 1925 година той е заставен да изостави годеницата си Стойка и да емигрира в Съветския съюз, като не е предполагал, че няма да види обичаното си момиче цели 39 години. Но не я не помни през цялото това време. През Втората международна война Премянов служи и в СМЕРШ, където заплахите и гибелта са непрекъснати спътници на " ловците " на немски шпиони в тила на Червената войска (вж. https://www.duma.bg/i-sme-dali-oshte-neshto-na-rusiya-i-sveta-strelbata-po-makedonski-n164664?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2912). Оскъдна е информацията за специфичните задания, които е изпълнявал преди, по време и след войната, само че е показателно, че, когато след съвсем 4 десетилетия взема решение да се завърне в България, му " спомагат " не от другаде, а от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Оказва се, че българската Пенелопа също го чака, по този начин както единствено влюбена с цялото си сърце и душа тракийка може да чака. Родила му е щерка, която е умряла, без той даже да знае за нея, само че в Ямбол го посрещат Стойка и... три внучки. Само толкоз детайлности към завръщането му съумях да открия през юни.
Но не щеш ли наскоро получих ненадейно читателско писмо. От Лилия Петрова от Ямбол. Оказва се, че преди време тя е откликнала безрезервно и сърцато и е направила всичко, което зависи от нея, с цел да се съберат под един покрив Стойка и Атанас. Дори им става кумица. И те са й признателни до края на живота си.
В писмото на Лилия, написано в безподобен жанр, не се наложи редакторска интервенция. Публикуваме го с незначителни съкращения. Тя изнася доста забавни, незнайни до момента детайлности от живота на Премяната. Дори за това, че след завръщането си в България... той е задържан и пребит от софийската милиция. Каква вътрешна мощ му е била нужна, с цел да удържи гнева си и като един нашенски Рамбо да не попилее районния сектор и да не хване още веднъж гората! И тогава е бил бабанка - на 61 години. Знае се с огромна сигурност какви бойни умения е владеел в съвършенство, откакто е оживял в СМЕРШ и е преследвал и обезвредил немски шпиони и диверсанти в тила на фронтовете.
Как след 39 години Стойка съединява своя живот с този на годеника си, върлия душманин на фашизма Атанас Премянов, можете да прочетете по-долу.
Из писмото на Лилия Петрова до Христо Георгиев
Г-н Георгиев,
Поводът да ви напиша това пояснение е вашата публикация в " Дума " от 27 юни т.г. " Българската Пенелопа чака 39 години душманин на фашизма ".
На 23 юни присъствах на честването на 75 години от гибелта на командира на отряд " Народен пестник " Николай Лъсков край с. Козичино в източна Стара планина. На честването беше и дъщерята на сем. Лъскови - Аелита, която изгубва и майка си Яна 5-6 дни след гибелта на брачна половинка си - партизанка от същия отряд. Лъсков е наш съгражданин, а отрядът е към VI ВОЗ (Въстаническа оперативна зона - б.а.) с център Ямбол.
Още не бях изживяла това, което чух от описа на свидетел за подлото изменничество, и попаднах на вашата публикация, която ме върна във времето преди повече от 50 години... Искрено да си призная не обърнах огромно внимание на заглавието в първия миг. Обикновено на първо време чета за събитията сега, само че този път съм сбъркала.
Аз съм от гр. Ямбол, родена и пребивавам в този град и към този момент съм на две осмици (на 88 години - б.а.).
Когато се случи това, което ще ви опиша, както към този момент ви споделих, беше доста, доста от дълго време, тогава бях на 30 години. На 21 години станах член на Българска комунистическа партия. Израснах в семейство, взело интензивно присъединяване в антифашистката битка. Баща ми е член на Българска комунистическа партия от 1931 година, а майка ми от 1940 година
През 1953 година започнах работа в Околийски комитет на Българска комунистическа партия. В края на 1959 година излезе постановлението на Централен комитет за БПФК (борците срещу фашизма и капитализма - б.а.). Още незабавно се оформи Окръжен комитет на БПФК. Знаейки произхода ми (вече Ямбол стана окръг), бюрото на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия ме трансферира на работа като секретар на БПФК. Работата ми беше доста забавна - партизани, политзатворници, политемигранти, ятаци, ремсисти...
В един прелестен ден на 1963 година с пощата получих писмо от Съюз на съветските социалистически републики, гр. Новосибирск. Подател - чужд. Не ми беше мъчно да схвана кой е подателят и защо се обръща към нас. Пишеше, че е от четата на Тодор Грудов, взел участие в Септемврийското въстание, че след неуспеха на въстанието емигрирал в Съюз на съветските социалистически републики, с детайлности по какъв начин е станало напускането на България.
В молбата си подателят Атанас Михайлов Премянов искаше да разберем дали фамилията му, което е оставил в гр. Ямбол, още живее в Ямбол, дали брачната половинка му Стойка Атанасова Премянова е жива, да се срещнем с нея, да разберем какво знае за него и в случай че се върне в България, дали ще го одобри.
Веднага срещнах ръководителя на БПФК и секретаря на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Попитаха ме дали [ще] приема това предизвикателство, да проуча това, за което [се] интересуваше този човек. Без да се двоумя одобрих.
Първото, което направих, [бе] да направя информация в Общинския съвет, отдел " Гражданско положение ". Веднага открих, само че не Премянова, а Михайлова и против името й - вдовица. Вземах адреса. Докладвах на ръководителя на БПФК и потеглих по адреса. Не беше мъчно да я открия. Живееше в дребна стаичка, само че доста чисто и подредено. Представих й се коя съм, къде и какво работя, само че взех решение да не споделям незабавно за писмото. Тя се беше пенсионирала като текстилна работничка. Казах й, че по отношение на решение на Българска комунистическа партия търсям участниците в антифашистката битка. Тя какво може да ми каже за Премянов, знае ли дали е жив, докога е имала връзка, преписка, с него. Каза ми, че няколко години откакто е отпътувал, е получавала писма, само че към този момент от доста години връзката им е прекъснала. Каза ми, че след неговото тръгване се е родила щерка им и тя й е дала име Надежда. Кръстила я по този начин, с цел да не губи вяра, че татко й в миналото ще се върне и ще я види, само че за жалост Надежда не го е дочакала - умряла. Оставила 3 внучки, които Стойка и шурей й отгледали. Като заговорихме за Премянов, тя доста се развълнува и се разплака, само че за писмото не посмях да й кажа. Имах поради, че е стара и може да получи огромен стрес и какво може да се случи.
Уговорихме се да се забележим след 3 дни, само че този път на моето работно място, и че може да пристигна с нейни близки хора. За деня уговорихме доктор, който ще бъде в прилежащата до моята стая, и в случай че се наложи да окаже помощ. Преди да се разделим, я попитах за какво не е Премянова, а Михайлова и вдовица. Отговори ми: " Ами записах се Михайлова и вдовица, тъй като непрестанно имах неприятности с полицията, с цел да кажа къде е Атанас. "
На уречения ден Стойка пристигна с брат си - по-малък от нея. Стараех се да бъда в бодро въодушевление, с цел да я предразположа за положителни вести.
Продължихме към този момент стартирания диалог от предната среща. Опитвах се с въпросите си да й подскажа да чака да чуе това, което е очаквала толкоз доста години. Попитах я: " Ако Премянов вероятно е жив и ти се обади, ти по какъв начин ще реагираш, ще го приемеш ли още веднъж? "
Писмото беше в чекмеджето на бюрото ми. Тя незабавно скочи и извика: " Стига да е жив, да го видя жив, по какъв начин няма да го приема! "
Казах й да седне умерено, ще й оповестя нещо доста значимо за нея, само че я предизвестих, че би трябвало да резервира успокоение. Извадих писмото и й споделих: " Премянов е жив, ето писмото, което ни е изпратил, само че сега е на хиляди километри надалеч. Иска да си пристигна в България ", само че желае да разбере, дали ще го приемеш. Затова водим този диалог с тебе и да му съобщим твоето решение. "
Отново скочи. Развика се: " Да потегля, незабавно да си идва. Чакам го. Веднага му се обадете! "
Цялата беше в сълзи от наслада. Едва я успокоихме с брат й. След всички тези страсти пристигна лекарят, пристигнаха и сътрудници... [За да] се увери, че приказвам истината, й подадох и писмото. Грабна го и стартира да го целува с думите: " Чакам те, очаквам те! "
Разбрахме се незабавно да му изпратим нейния отговор с ангажимента персонално на нея да заяви по кое време ще си пристигна, само че като получи известието, да ми се обади, дружно да отидем на гарата да го посрещнем.
След 2 месеца се получило известието, че е в София и в кой ден и в какъв брой часа потегля за Ямбол. Когато са ме потърсили, се оказва, че съм командировка в София. На посрещането отива с брат си. След като се върнах, научих радостната вест. Потърсих ги, само че се оказа, че са отпътували незабавно за Бургас, където живеела сестрата на Премянов. Подробности за срещата ми описа брат й. През цялото време до момента в който са чакали влака, е била доста напрегната и нетърпелива, като непрестанно е повтаряла: " Кога ще дойде този трен, за какво закъснява? "
Застанали са на такова място, с цел да могат да следят слизащите пасажери от всички порти на влака. В един миг тя е извикала: " Ето го, слиза... " и хукнала към отворената врата. Срещата е била неописуема, по какъв начин са застанали един против различен неподвижни и в един момент Стойка се намерила в прегръдките му.
На идващия ден желаех 2 дни отдих и отпътувах за Бургас на адреса, който ми даде брат й.
Посрещна ме на входа сестрата на Премянов. Още като влязох в стаята, той се досети коя съм, преди да каже сестра му: " Имаш посетители от Ямбол. " Тръгна против мен с разперени ръце, прегърна ме и непрестанно повтаряше: " Спасибо девочка, спасибо девочка! "
Видях човек с прошарени коси, междинен на растеж, снажен, с една дума крепък българин. Извини се, че след толкоз години е не запомнил българския, родния си език, само че скоро ще си го възвърне. Каза, че в Съюз на съветските социалистически републики е отпътувал необразован, само че стигнал до висше обучение, военно учебно заведение, само че за сметка на родния му език. От деня, в който е напуснал България, не е чул дума на български.
След към десетина дни пристигнаха при мен на работното ми място и ми обявиха: " Днес сме се подготвили да подпишем цивилен брак. Искаме да ни станеш очевидец. Приемаш ли? " Как можех да откажа, само че трябваше и втори човек. Но трябваше да запитвам и в съвета, ще ни одобряват ли през днешния ден и в случай че е да, в какъв брой часа? За втория човек взех решение да потърся някой от сътрудниците.
Обадих се в съвета, персонално на кмета Панайот Драгнев, споделих му за кого се отнася. Отговори ми, че няма аргументи за отвод и че след един час можем да отидем. В това време при мен се появи татко ми по работа. Запознах го с Премянови и му споделих, че са решили през днешния ден да сключат брак и ние двамата ще им свидетелстваме. Веднага получих единодушието му. Бях срещнала към този момент фамилията си за случая Премянов.
Отидохме в Съвета, само че още на входа ни уведомиха да отиваме напряко при кмета. Там към този момент заварихме цялостна стаята на кмета със чиновници на Съвета. Посрещнаха ни с добре пристигнали. Лично кметът извърши ритуала и връчи документите им, само че към този момент Стойка още веднъж стана Премянова. Кметът Драгнев почерпи и им пожела дълъг и благополучен живот.
Скоро получих известие, че са им обезпечили жилище в София. Там към този момент живееше огромната им внучка, междинната беше на работа в Ямбол. Вземаха най-малката, която още беше ученичка. Идваха си постоянно.
След известно време Премянов ме уведоми, че е решил да напише историята на живота си, с цел да знаят внуците им кой е дядо им и това ще направи в най-скоро време, само че счита, че би трябвало да отиде в Странджанския край, региона, в който е работила четата на Грудов, с цел да си напомни доста неща от живота си.
Там е разкрил към момента живи хора от този интервал. Беше направил доста фотоси на хора, домове, в които са намирали заслон, кошари, където са се укривали, поляни, местности. Срещнал се с доста хора, записал диалози, разкази за живота на хората по времето на фашизма.. Напълнил две огромни чанти с материали, в това число и билки от Странджа.
Пристигайки на гара София, е направил усещане с огромните чанти на дежурния полицай на перона. Спира го и го питал какво носи в тези чанти. Премянов му дал отговор: " Пълни са със злато. " За него в действителност е било злато. Дежурният незабавно извиква още двама негови сътрудници и го арестуват. Отвеждат го в Министерство на вътрешните работи - ръководство. Премянов е изискал да го заведат при началника на ръководството, само че му било отказано, че към този момент е късно и в ръководството са единствено дежурни. Вечерта обаче много са го " обработили ". Разпитвали са го какви са фотосите, да не би да са по поръка на някакво разузнаване. Той непрестанно е повтарял единствено да го заведат при някой шеф на Министерство на вътрешните работи. На идващия ден оповестяват на шеф сектора. Той го приема. Премянов единствено е упорствал да се обадят на (вече съм не запомнила името) в Централен комитет на Българска комунистическа партия и се обаждат на посоченото лице в Централен комитет. Пристигнали са двама. Виждайки положението на Премянов, единствено са споделили: " Какво сте създали? ", вземат го и го водят вкъщи му. Премянов единствено е декларирал: " Искам да ми бъде върнато всичко, което беше в чантите. "
Боледува много време. Аз постоянно ходех в София и не пропусках да ги посетя. Много време по-късно ми сподели, че е почнал да написа за претърпяното. Тогава ми описа за последното си прекарване с милицията...
Един ден, напълно ненадейно за мен пристигнаха в комитета. Премянов ми подаде книгата и сподели, че аз съм първият човек на който я подарява... Беше надписано, само че на съветски...
Това е моят принос за завръщането на един българин в родината му.
Лилия Христова Петрова,
Ямбол
П.С. Пропуснах да кажа, че както не можах да го посрещна, по този начин не можах да го изпратя, когато умря. Пак се случи да съм в София. Обадили се на ръководителя на БПФК, че Премянов е умрял и по кое време ще е погребението. Председателят взема трима членове на Комитета и потеглят за София. Не ми се обадиха за случая. В същото време аз потеглих за Ямбол. Отидох в Комитета да оставя документите от София. На входа дежурният ме попита: " Не си ли на погребението? " Попитах на кого. Отговорът беше: на Премянов.
Но не щеш ли наскоро получих ненадейно читателско писмо. От Лилия Петрова от Ямбол. Оказва се, че преди време тя е откликнала безрезервно и сърцато и е направила всичко, което зависи от нея, с цел да се съберат под един покрив Стойка и Атанас. Дори им става кумица. И те са й признателни до края на живота си.
В писмото на Лилия, написано в безподобен жанр, не се наложи редакторска интервенция. Публикуваме го с незначителни съкращения. Тя изнася доста забавни, незнайни до момента детайлности от живота на Премяната. Дори за това, че след завръщането си в България... той е задържан и пребит от софийската милиция. Каква вътрешна мощ му е била нужна, с цел да удържи гнева си и като един нашенски Рамбо да не попилее районния сектор и да не хване още веднъж гората! И тогава е бил бабанка - на 61 години. Знае се с огромна сигурност какви бойни умения е владеел в съвършенство, откакто е оживял в СМЕРШ и е преследвал и обезвредил немски шпиони и диверсанти в тила на фронтовете.
Как след 39 години Стойка съединява своя живот с този на годеника си, върлия душманин на фашизма Атанас Премянов, можете да прочетете по-долу.
Из писмото на Лилия Петрова до Христо Георгиев
Г-н Георгиев,
Поводът да ви напиша това пояснение е вашата публикация в " Дума " от 27 юни т.г. " Българската Пенелопа чака 39 години душманин на фашизма ".
На 23 юни присъствах на честването на 75 години от гибелта на командира на отряд " Народен пестник " Николай Лъсков край с. Козичино в източна Стара планина. На честването беше и дъщерята на сем. Лъскови - Аелита, която изгубва и майка си Яна 5-6 дни след гибелта на брачна половинка си - партизанка от същия отряд. Лъсков е наш съгражданин, а отрядът е към VI ВОЗ (Въстаническа оперативна зона - б.а.) с център Ямбол.
Още не бях изживяла това, което чух от описа на свидетел за подлото изменничество, и попаднах на вашата публикация, която ме върна във времето преди повече от 50 години... Искрено да си призная не обърнах огромно внимание на заглавието в първия миг. Обикновено на първо време чета за събитията сега, само че този път съм сбъркала.
Аз съм от гр. Ямбол, родена и пребивавам в този град и към този момент съм на две осмици (на 88 години - б.а.).
Когато се случи това, което ще ви опиша, както към този момент ви споделих, беше доста, доста от дълго време, тогава бях на 30 години. На 21 години станах член на Българска комунистическа партия. Израснах в семейство, взело интензивно присъединяване в антифашистката битка. Баща ми е член на Българска комунистическа партия от 1931 година, а майка ми от 1940 година
През 1953 година започнах работа в Околийски комитет на Българска комунистическа партия. В края на 1959 година излезе постановлението на Централен комитет за БПФК (борците срещу фашизма и капитализма - б.а.). Още незабавно се оформи Окръжен комитет на БПФК. Знаейки произхода ми (вече Ямбол стана окръг), бюрото на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия ме трансферира на работа като секретар на БПФК. Работата ми беше доста забавна - партизани, политзатворници, политемигранти, ятаци, ремсисти...
В един прелестен ден на 1963 година с пощата получих писмо от Съюз на съветските социалистически републики, гр. Новосибирск. Подател - чужд. Не ми беше мъчно да схвана кой е подателят и защо се обръща към нас. Пишеше, че е от четата на Тодор Грудов, взел участие в Септемврийското въстание, че след неуспеха на въстанието емигрирал в Съюз на съветските социалистически републики, с детайлности по какъв начин е станало напускането на България.
В молбата си подателят Атанас Михайлов Премянов искаше да разберем дали фамилията му, което е оставил в гр. Ямбол, още живее в Ямбол, дали брачната половинка му Стойка Атанасова Премянова е жива, да се срещнем с нея, да разберем какво знае за него и в случай че се върне в България, дали ще го одобри.
Веднага срещнах ръководителя на БПФК и секретаря на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Попитаха ме дали [ще] приема това предизвикателство, да проуча това, за което [се] интересуваше този човек. Без да се двоумя одобрих.
Първото, което направих, [бе] да направя информация в Общинския съвет, отдел " Гражданско положение ". Веднага открих, само че не Премянова, а Михайлова и против името й - вдовица. Вземах адреса. Докладвах на ръководителя на БПФК и потеглих по адреса. Не беше мъчно да я открия. Живееше в дребна стаичка, само че доста чисто и подредено. Представих й се коя съм, къде и какво работя, само че взех решение да не споделям незабавно за писмото. Тя се беше пенсионирала като текстилна работничка. Казах й, че по отношение на решение на Българска комунистическа партия търсям участниците в антифашистката битка. Тя какво може да ми каже за Премянов, знае ли дали е жив, докога е имала връзка, преписка, с него. Каза ми, че няколко години откакто е отпътувал, е получавала писма, само че към този момент от доста години връзката им е прекъснала. Каза ми, че след неговото тръгване се е родила щерка им и тя й е дала име Надежда. Кръстила я по този начин, с цел да не губи вяра, че татко й в миналото ще се върне и ще я види, само че за жалост Надежда не го е дочакала - умряла. Оставила 3 внучки, които Стойка и шурей й отгледали. Като заговорихме за Премянов, тя доста се развълнува и се разплака, само че за писмото не посмях да й кажа. Имах поради, че е стара и може да получи огромен стрес и какво може да се случи.
Уговорихме се да се забележим след 3 дни, само че този път на моето работно място, и че може да пристигна с нейни близки хора. За деня уговорихме доктор, който ще бъде в прилежащата до моята стая, и в случай че се наложи да окаже помощ. Преди да се разделим, я попитах за какво не е Премянова, а Михайлова и вдовица. Отговори ми: " Ами записах се Михайлова и вдовица, тъй като непрестанно имах неприятности с полицията, с цел да кажа къде е Атанас. "
На уречения ден Стойка пристигна с брат си - по-малък от нея. Стараех се да бъда в бодро въодушевление, с цел да я предразположа за положителни вести.
Продължихме към този момент стартирания диалог от предната среща. Опитвах се с въпросите си да й подскажа да чака да чуе това, което е очаквала толкоз доста години. Попитах я: " Ако Премянов вероятно е жив и ти се обади, ти по какъв начин ще реагираш, ще го приемеш ли още веднъж? "
Писмото беше в чекмеджето на бюрото ми. Тя незабавно скочи и извика: " Стига да е жив, да го видя жив, по какъв начин няма да го приема! "
Казах й да седне умерено, ще й оповестя нещо доста значимо за нея, само че я предизвестих, че би трябвало да резервира успокоение. Извадих писмото и й споделих: " Премянов е жив, ето писмото, което ни е изпратил, само че сега е на хиляди километри надалеч. Иска да си пристигна в България ", само че желае да разбере, дали ще го приемеш. Затова водим този диалог с тебе и да му съобщим твоето решение. "
Отново скочи. Развика се: " Да потегля, незабавно да си идва. Чакам го. Веднага му се обадете! "
Цялата беше в сълзи от наслада. Едва я успокоихме с брат й. След всички тези страсти пристигна лекарят, пристигнаха и сътрудници... [За да] се увери, че приказвам истината, й подадох и писмото. Грабна го и стартира да го целува с думите: " Чакам те, очаквам те! "
Разбрахме се незабавно да му изпратим нейния отговор с ангажимента персонално на нея да заяви по кое време ще си пристигна, само че като получи известието, да ми се обади, дружно да отидем на гарата да го посрещнем.
След 2 месеца се получило известието, че е в София и в кой ден и в какъв брой часа потегля за Ямбол. Когато са ме потърсили, се оказва, че съм командировка в София. На посрещането отива с брат си. След като се върнах, научих радостната вест. Потърсих ги, само че се оказа, че са отпътували незабавно за Бургас, където живеела сестрата на Премянов. Подробности за срещата ми описа брат й. През цялото време до момента в който са чакали влака, е била доста напрегната и нетърпелива, като непрестанно е повтаряла: " Кога ще дойде този трен, за какво закъснява? "
Застанали са на такова място, с цел да могат да следят слизащите пасажери от всички порти на влака. В един миг тя е извикала: " Ето го, слиза... " и хукнала към отворената врата. Срещата е била неописуема, по какъв начин са застанали един против различен неподвижни и в един момент Стойка се намерила в прегръдките му.
На идващия ден желаех 2 дни отдих и отпътувах за Бургас на адреса, който ми даде брат й.
Посрещна ме на входа сестрата на Премянов. Още като влязох в стаята, той се досети коя съм, преди да каже сестра му: " Имаш посетители от Ямбол. " Тръгна против мен с разперени ръце, прегърна ме и непрестанно повтаряше: " Спасибо девочка, спасибо девочка! "
Видях човек с прошарени коси, междинен на растеж, снажен, с една дума крепък българин. Извини се, че след толкоз години е не запомнил българския, родния си език, само че скоро ще си го възвърне. Каза, че в Съюз на съветските социалистически републики е отпътувал необразован, само че стигнал до висше обучение, военно учебно заведение, само че за сметка на родния му език. От деня, в който е напуснал България, не е чул дума на български.
След към десетина дни пристигнаха при мен на работното ми място и ми обявиха: " Днес сме се подготвили да подпишем цивилен брак. Искаме да ни станеш очевидец. Приемаш ли? " Как можех да откажа, само че трябваше и втори човек. Но трябваше да запитвам и в съвета, ще ни одобряват ли през днешния ден и в случай че е да, в какъв брой часа? За втория човек взех решение да потърся някой от сътрудниците.
Обадих се в съвета, персонално на кмета Панайот Драгнев, споделих му за кого се отнася. Отговори ми, че няма аргументи за отвод и че след един час можем да отидем. В това време при мен се появи татко ми по работа. Запознах го с Премянови и му споделих, че са решили през днешния ден да сключат брак и ние двамата ще им свидетелстваме. Веднага получих единодушието му. Бях срещнала към този момент фамилията си за случая Премянов.
Отидохме в Съвета, само че още на входа ни уведомиха да отиваме напряко при кмета. Там към този момент заварихме цялостна стаята на кмета със чиновници на Съвета. Посрещнаха ни с добре пристигнали. Лично кметът извърши ритуала и връчи документите им, само че към този момент Стойка още веднъж стана Премянова. Кметът Драгнев почерпи и им пожела дълъг и благополучен живот.
Скоро получих известие, че са им обезпечили жилище в София. Там към този момент живееше огромната им внучка, междинната беше на работа в Ямбол. Вземаха най-малката, която още беше ученичка. Идваха си постоянно.
След известно време Премянов ме уведоми, че е решил да напише историята на живота си, с цел да знаят внуците им кой е дядо им и това ще направи в най-скоро време, само че счита, че би трябвало да отиде в Странджанския край, региона, в който е работила четата на Грудов, с цел да си напомни доста неща от живота си.
Там е разкрил към момента живи хора от този интервал. Беше направил доста фотоси на хора, домове, в които са намирали заслон, кошари, където са се укривали, поляни, местности. Срещнал се с доста хора, записал диалози, разкази за живота на хората по времето на фашизма.. Напълнил две огромни чанти с материали, в това число и билки от Странджа.
Пристигайки на гара София, е направил усещане с огромните чанти на дежурния полицай на перона. Спира го и го питал какво носи в тези чанти. Премянов му дал отговор: " Пълни са със злато. " За него в действителност е било злато. Дежурният незабавно извиква още двама негови сътрудници и го арестуват. Отвеждат го в Министерство на вътрешните работи - ръководство. Премянов е изискал да го заведат при началника на ръководството, само че му било отказано, че към този момент е късно и в ръководството са единствено дежурни. Вечерта обаче много са го " обработили ". Разпитвали са го какви са фотосите, да не би да са по поръка на някакво разузнаване. Той непрестанно е повтарял единствено да го заведат при някой шеф на Министерство на вътрешните работи. На идващия ден оповестяват на шеф сектора. Той го приема. Премянов единствено е упорствал да се обадят на (вече съм не запомнила името) в Централен комитет на Българска комунистическа партия и се обаждат на посоченото лице в Централен комитет. Пристигнали са двама. Виждайки положението на Премянов, единствено са споделили: " Какво сте създали? ", вземат го и го водят вкъщи му. Премянов единствено е декларирал: " Искам да ми бъде върнато всичко, което беше в чантите. "
Боледува много време. Аз постоянно ходех в София и не пропусках да ги посетя. Много време по-късно ми сподели, че е почнал да написа за претърпяното. Тогава ми описа за последното си прекарване с милицията...
Един ден, напълно ненадейно за мен пристигнаха в комитета. Премянов ми подаде книгата и сподели, че аз съм първият човек на който я подарява... Беше надписано, само че на съветски...
Това е моят принос за завръщането на един българин в родината му.
Лилия Христова Петрова,
Ямбол
П.С. Пропуснах да кажа, че както не можах да го посрещна, по този начин не можах да го изпратя, когато умря. Пак се случи да съм в София. Обадили се на ръководителя на БПФК, че Премянов е умрял и по кое време ще е погребението. Председателят взема трима членове на Комитета и потеглят за София. Не ми се обадиха за случая. В същото време аз потеглих за Ямбол. Отидох в Комитета да оставя документите от София. На входа дежурният ме попита: " Не си ли на погребението? " Попитах на кого. Отговорът беше: на Премянов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ