Шиниъд О`Kонър - последният й танц със смъртта
На 26 юли в отговор на сигнал за жена в безпомощно положение на адрес в Югоизточен Лондон, който се оказва домът на Шиниъд О‘Конър, полицейски екип удостоверява гибелта ù.Случва се 18 месеца след самоубийството на седемнайсетгодишния ù наследник Шейн. Един от последните постове на певицата в Туитър е негова фотография и самопризнание: „ Живея като немъртво нощно творение от (както Шейн почина)… Той беше любовта на живота ми, светлината на душата ми. Бяхме една душа в две половини. Беше единственият, който в миналото ме е обичал абсолютно. Изгубена съм без него “.Шейн е едно от четирите деца на Шиниъд. Има значително самопризнания за професионалния ѝ триумф – седем награди „ Грами “, две „ Брит “, един „ Златен глобус “, призове на MTV. Единайсетте ѝ албума, многото сингли, песни за филми, колаборациите ѝ със международни актьори, участията в благотворителни концерти ще оставят диря в историята на музиката. В живота ѝ сякаш участва всичко, което би могло да я направи щастлива, без едно – обикновено детство. Дори не приказваме за хубаво. 
Сянката на спомените „ Вкъщи имахме „ стая на мъченията “, в която майка ми ме биеше и ме караше да дублирам, че съм безличие. Смееше се. Доставяше ѝ приятност да ми предизвиква болежка. Детството ми беше доста тежко “, е споделяла певицата. В стаята за мъчения Шиниъд е била освен бита, само че и насилвана полово от майка си, при която е останала след развода на родителите си дружно с брат си – ирландския публицист и публицист Джоузеф О‘Конър. На 13 години съумява да избяга при татко си. На 15 я пращат в пансион към манастир на Ордена на Милосърдната Богородица, тъй като е склонна да краде. Близки на фамилията я разказват като мъчно и в същото време доста изобретателно дете. В интерната ѝ се отдават музиката и писането, само че консерватизмът и деспотизмът ѝ тежат. Наказанието за непослушни възпитаници е да спят в дом за възрастни хора. Това е един от доста потискащите детски мемоари на Шиниъд. „ Едва ли в миналото мога да изпитам по-голяма суматоха от тази, която изживявах тогава – признава тя. – Направо агонизирах, а беше време, в което не съществуваше терапия. Нямаше къде да излея страстите си. Музиката се оказа единственото ми избавление. “
Твърде дребна да пее? И популярност Богу, че се появява в живота ѝ. Една от монахините в интерната е сестра на Пол Бърн, барабанист на известната в Ирландия група In Tua Nua, доста повлияна от U2. Тя среща брат си и O’Конър на една женитба. Пол Бърн чува момичето да пее песента Evergreen на Барбра Стрейзанд и ѝ предлага да създадат нещо дружно. Създават парчето Take My Hand и го издават с In Tua Nua. Останалите от групата обаче считат петнайсетгодишната Шиниъд за прекомерно дребна да пее с тях, което не ѝ пречи да бяга от учебно заведение, да свири на китара и да пее по улиците и в клубове. С Колм Фарели и още музиканти основават бандата Ton Ton Macoute, която има триумф в клубовете на Дъблин и поради звученето, повлияно от интереса на Фарели към уърлд музиката, и най-много поради гласа и театралното държание на O’Конър. Шиниъд притегля вниманието на двамата мениджъри и притежатели на дребната лондонска звукозаписна компания Ensign Records. Предлагат ѝ контракт и да издадат неин албум.
Нищо не може да се съпостави с нея В края на 1987-а албумът е реалност. The Lion and the Cobra е дебютът ѝ. Критиците харесват мощния ѝ и изразителен глас, правят оценка смислеността и сложността на текстовете ѝ, въпреки последното да я прави некомерсиална. Въпреки неналичието на шлагер, от албума се продават повече от 500 000 копия, става платинен и Шиниъд е номинирана за „ Грами “ за най-хубаво женско вокално рок осъществяване. Същата година тя се омъжва за продуцента Джон Рейнолдс. Пишат текстове и музика дружно, той свири на барабани и клавишни в групата по време на турнетата ѝ и става татко на първородния ѝ наследник Джейки. После продуцира пет нейни албума. Във втория – I Do Not Want What I Haven’t Got, е шлагерът ѝ Nothing Compares 2 U.
Песента е написана от Принс и изпълнена за първи път от бандата The Family. Шиниъд я прави известна и с нея се подрежда измежду огромните в историята на поп музиката на XX век. Албумът оглавява Billboard, номиниран е за четири „ Грами “ – за най-хубав албум, най-хубав различен албум, за най-хубава ария и за най-хубава вокалистка. Видеото на Nothing Compares 2 U печели наградата на MTV за „ Видео на годината “. O’Конър е провъзгласена за „ Артист на 1991 година “ от сп. Rolling Stone.
Темперамент на ирландка и глас на звезда „ Беше необичайно. Изведнъж станах поп звезда – споделя тя. – Песента ми оглави класациите и се очакваше да ближа задници, да се усмихвам, да бъда положително момиче, а това не е в природата ми. Бях прекомерно млада даже да реша каква желая да съм. Просто желаех да протоколирам албуми и да пея. Мисля, че разстроих доста хора, не отговаряйки на упованията им. “
Сянката на спомените „ Вкъщи имахме „ стая на мъченията “, в която майка ми ме биеше и ме караше да дублирам, че съм безличие. Смееше се. Доставяше ѝ приятност да ми предизвиква болежка. Детството ми беше доста тежко “, е споделяла певицата. В стаята за мъчения Шиниъд е била освен бита, само че и насилвана полово от майка си, при която е останала след развода на родителите си дружно с брат си – ирландския публицист и публицист Джоузеф О‘Конър. На 13 години съумява да избяга при татко си. На 15 я пращат в пансион към манастир на Ордена на Милосърдната Богородица, тъй като е склонна да краде. Близки на фамилията я разказват като мъчно и в същото време доста изобретателно дете. В интерната ѝ се отдават музиката и писането, само че консерватизмът и деспотизмът ѝ тежат. Наказанието за непослушни възпитаници е да спят в дом за възрастни хора. Това е един от доста потискащите детски мемоари на Шиниъд. „ Едва ли в миналото мога да изпитам по-голяма суматоха от тази, която изживявах тогава – признава тя. – Направо агонизирах, а беше време, в което не съществуваше терапия. Нямаше къде да излея страстите си. Музиката се оказа единственото ми избавление. “
Твърде дребна да пее? И популярност Богу, че се появява в живота ѝ. Една от монахините в интерната е сестра на Пол Бърн, барабанист на известната в Ирландия група In Tua Nua, доста повлияна от U2. Тя среща брат си и O’Конър на една женитба. Пол Бърн чува момичето да пее песента Evergreen на Барбра Стрейзанд и ѝ предлага да създадат нещо дружно. Създават парчето Take My Hand и го издават с In Tua Nua. Останалите от групата обаче считат петнайсетгодишната Шиниъд за прекомерно дребна да пее с тях, което не ѝ пречи да бяга от учебно заведение, да свири на китара и да пее по улиците и в клубове. С Колм Фарели и още музиканти основават бандата Ton Ton Macoute, която има триумф в клубовете на Дъблин и поради звученето, повлияно от интереса на Фарели към уърлд музиката, и най-много поради гласа и театралното държание на O’Конър. Шиниъд притегля вниманието на двамата мениджъри и притежатели на дребната лондонска звукозаписна компания Ensign Records. Предлагат ѝ контракт и да издадат неин албум.
Нищо не може да се съпостави с нея В края на 1987-а албумът е реалност. The Lion and the Cobra е дебютът ѝ. Критиците харесват мощния ѝ и изразителен глас, правят оценка смислеността и сложността на текстовете ѝ, въпреки последното да я прави некомерсиална. Въпреки неналичието на шлагер, от албума се продават повече от 500 000 копия, става платинен и Шиниъд е номинирана за „ Грами “ за най-хубаво женско вокално рок осъществяване. Същата година тя се омъжва за продуцента Джон Рейнолдс. Пишат текстове и музика дружно, той свири на барабани и клавишни в групата по време на турнетата ѝ и става татко на първородния ѝ наследник Джейки. После продуцира пет нейни албума. Във втория – I Do Not Want What I Haven’t Got, е шлагерът ѝ Nothing Compares 2 U.
Песента е написана от Принс и изпълнена за първи път от бандата The Family. Шиниъд я прави известна и с нея се подрежда измежду огромните в историята на поп музиката на XX век. Албумът оглавява Billboard, номиниран е за четири „ Грами “ – за най-хубав албум, най-хубав различен албум, за най-хубава ария и за най-хубава вокалистка. Видеото на Nothing Compares 2 U печели наградата на MTV за „ Видео на годината “. O’Конър е провъзгласена за „ Артист на 1991 година “ от сп. Rolling Stone. Темперамент на ирландка и глас на звезда „ Беше необичайно. Изведнъж станах поп звезда – споделя тя. – Песента ми оглави класациите и се очакваше да ближа задници, да се усмихвам, да бъда положително момиче, а това не е в природата ми. Бях прекомерно млада даже да реша каква желая да съм. Просто желаех да протоколирам албуми и да пея. Мисля, че разстроих доста хора, не отговаряйки на упованията им. “
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ