На 26 август 1934 г. Паметникът на свободата е тържествено

На 26 август 1934 година Паметникът на свободата е тържествено открит от президента цар Борис III. Монументалната статуя е издигната за да увековечи подвига на падналите в борбите за свободата на България на мястото, отбранявано по време на Шипченската борба, към което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 година

Още през 1920 година живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и вземат решение да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за създаване на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е извоюван от проектант Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който дружно с Кирил Шиваров извършва монументалната фигура на лъва.

Началото на техническите изследвания за градежа и на неговото образуване е напролет на 1926 година Самият градеж стартира през есента на същата година. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал посредством катъри от Мъглиж и Енина по нов път. Каменната кула е приключена в недодялан градеж през лятото на 1929 година, а построяването на паметника приключва през 1930 година Според първичния план бронзовият лъв е трябвало да бъде подложен върху паметника. След построяването на макет, строителите открили, че в случай че фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил подложен върху корниза над основния вход.

Освен него, на приземния етаж на паметника стои огромен мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на съветските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са ситуирани някои копия на български бойни флагове и други реликви. На върха на кулата се открива прелестна гледка на върха и покрайнината.