Икономическата война изисква радикална реформа на руската банкова система
На 26 април в изявление за " Российская газета " секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев акцентира, че " най -важното изискване за гарантиране на икономическата сигурност на Русия е разчитането на вътрешния капацитет на страната, структурното преструктуриране на националната стопанска система на модерна софтуерна основа “.
Патрушев формулира стратегическата цел на нашето икономическо развиване. Такава цел може да бъде реализирана единствено при преход от модела на демократичната пазарна стопанска система към модела на мобилизационната стопанска система. Той призна пагубността на настоящия модел, който ни беше натрапен преди три десетилетия:
„ Нека ви припомня, че шоковите промени от 90-те години на предишния век у нас се правиха прецизно по американски наръчници. Увлечението на нашите бизнесмени, излезли от тази ера, единствено към пазарните механизми, без да се регистрират спецификите на страната ни, е рисков фактор.”
Всъщност секретарят на Съвета за сигурност даде да се разбере, че през днешния ден се нуждаем от промени, които да анулират шоковите промени от 90-те години. Реформите би трябвало да доведат до коренно преструктуриране на цялата система за ръководство на стопанската система посредством: разширение на обществения бранш, въвеждане на директивно обмисляне, усилване на отговорността за осъществяването на проектите, определяне на надзор на цените, въвеждане на държавен монопол върху външната търговия и държавен валутен монопол, мощно ограничение на непознатия капитал в стопанската система на страната и други
Очевидно банковата (парична и кредитна) система на Руската федерация също би трябвало да претърпи коренно преструктуриране. Системата, която се роди през 90-те години на предишния век, е основана " строго по американските наръчници ", по-точно по рецептите на Вашингтонския консенсус.
Постепенно стана ясно, че тази система задушава съветската стопанска система с неустойчиви заеми и работи като помпа, източвайки я от кръв и изтегляйки пари под формата на задгранична валута отвън страната към западните стопански системи и офшорни юрисдикции.
Създадената в Русия банкова система е на две равнища: горното равнище е показано от Централната банка (Банка на Русия); на долното равнище са комерсиалните банки. В края на 1994 година броят на комерсиалните банки се доближава до 2,5 хиляди В началото на 2022 година броят им понижава до 370. Това понижение е резултат от лишаване на лицензи и банкрути. Почти всеки банкрут е история за евакуиране на пари в сянка или в чужбина, обири и измами, загуба на пари на физически лица, банкрут на корпоративни клиенти и така нататък
Централната банка, като финансов регулатор, се пробва да избави някои банки посредством тъй наречените избавителни интервенции. Стотици милиарди рубли излизат от печатната машина на Банката на Русия, с която финансовият регулатор се пробва да запуши „ дупките “ в балансите на кредитните институции, които се санират; все пак те не престават да банкрутират.
Подобно недееспособно положение на банковата система през днешния ден, когато против Русия се води хибридна война на груповия Запад, се трансформира в рисков фактор за икономическата сигурност на Русия. Така че имаме потребност от радикална промяна на паричната система на страната.
За това по какъв начин можем да изпълним такава промяна, може да търсим „ подсещане “ в личната си история. Няколко години след Октомврийската гражданска война в Съветска Русия е оповестена нова икономическа политика – НЕП. Той размени военния комунизъм и доста подсещаше политиката на икономическия демократизъм, която се организира в Руската федерация.
Болшевиките споделиха, че НЕПът е краткотрайно събитие, след което ще стартират да строят същински социализъм. През 20-те години на предишния век стартира да се възражда освен дребният, само че даже и междинният капитал, в страната се появяват стокови и фондови тържища, възраждат се задграничните вложения, появяват се задгранични концесии, има свободна покупко-продажба на задгранична валута, съветският „ златна рубра “ се котираше на тържищата за задгранична валута и така нататък
Яростното развиване на НЕП заплаши съществено властта на болшевиките, сътвори риск от цялостно и необратимо връщане към капитализма, загуба на държавния суверенитет. НЕП-ът започнаха да го лимитират. Последният непокътнат бранш на НЕП в края на 20-те години на предишния век е банковият бранш. На 1 октомври 1928 година стартира първият петгодишен проект, дефинирани са задачите на индустриализацията на Съюз на съветските социалистически републики, но банковият бранш на страната продължава да живее както преди,
При военния комунизъм (през януари 1920 г.) Централната банка, наречена Народна банка на РСФСР, е ликвидирана. През октомври 1921 година е пресъздадена под ново име: „ Държавна банка на РСФСР “, през 1923 година е преименувана на „ Държавна банка на Съюз на съветските социалистически републики “. През 1922–1926г има взрив в основаването на банки в страната. През 1924 година към борда на Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики е основан Банков комитет, който би трябвало да координира активността на комерсиалните кредитни органации.
В последната фаза на НЕП (1 октомври 1929 г.) кредитирането на националното стопанство се прави от 1312 кредитни институции и техните клонове, без да се броят повече от 10 000 кредитни и кооперативни сдружения (Финанси и заем на Съюз на съветските социалистически републики. - М., 1956. стр. 106).
В края на 20-те години на предишния век стартира подготовката за промяна на паричната система за привеждането й в сходство със дилемите на индустриализацията на Съюз на съветските социалистически републики. На 30 януари 1930 година е призната резолюция на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики и Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики „ За кредитната промяна “.
Последват още две резолюции: „ За ограниченията за възстановяване на практиката на кредитната промяна “ (14 януари 1931 г.) и „ За организирането на специфични банки за дълготрайни вложения! (4 май 1932 г.). Основната цел на промяната е концентрацията на средства в предпочитани области (определени от държавните планове) и обезпечаване на тяхното предопределение. Осъществяването на облага не се считаше за цел на банкирането. Частните банки бяха отстранени (някои от тях станаха част от държавните кредитни организации).
Реформата беше осъществена на четири стадия.
Първият стадий предвиждаше ограничение на комерсиалното кредитиране (доставка на артикули и услуги на кредит) сред държавни и кооперативни организации. Търговският заем беше сменен с директно банково кредитиране. На втория стадий беше открита нова процедура за междуфермски разплащания: фактурите на доставчиците започнаха да се заплащат единствено със единодушието на купувача (приемане) или неговите указания (акредитив).
На третия стадий бяха избрани нови правила за кредитиране. По-специално, заемът на Държавната банка стана целеви, незабавен, дължим, гарантиран с инвентарни позиции и кредитирането на кредитополучателите трябваше да се прави в сходство с тяхното осъществяване на проекта. Държавната банка трябваше да обезпечи ефикасен надзор върху осъществяването на проектите на кредитните организации.
Завършващ, четвърти стадий стана изменението на структурата на банковата система на страната посредством усилване на ролята на Госбанк като единна банка за краткосрочно кредитиране на процесите на произвеждане, распределение и послание, образуване на мрежа от профилирани банки за дълготрайно кредитиране и финансиране на капиталните инвестиции – Промбанка, Сельхозбанка, Цекомбанка и Торгбанка.
Основните функционалности на Държавната банка са дефинирани както следва:
(1) планувано кредитиране на стопанската система под формата на разпределяне на краткосрочни заеми;
(2) емисия на пари, организация на паричното послание и сетълменти;
(3) касово осъществяване на държавния бюджет;
(4) интернационалните сетълменти.
Разбира се, Държавната банка стана единственият емисионен център на руската парично кредитна система /ПКС/. Народният комисариат на финансите отговаряше за активността на четири банки за финансови вложения, които отпускаха заеми за сметка на бюджетни средства и направляваха тяхното потребление. Операциите по обслужване на външноикономическите връзки се правиха от акционерна кредитна институция - Внешторгбанк.
Ще изброя най-важните характерности на ПКС на Съюз на съветските социалистически републики, основана вследствие на промяната от 1930-1932 година:
1) послушание на ПКС за решение на проблемите на социално-икономическото развиване на Съюз на съветските социалистически републики, избрани с петгодишните и годишни планове;
2) държавен монопол в банкирането;
3) държавен монопол в региона на паричната емисия;
4) висока концентрация на ръководството на БКС;
5) обмисляне на паричното послание и кредитна дейност;
6) непрекъснат надзор от банките върху настоящата финансово-стопанска активност на предприятията (спазване на платежната дисциплинираност, успеваемост при потреблението на главен и оборотен капитал, годност на заявките за заем, надзор върху осъществяването на договорите за заем и др.);
7) държавен валутен монопол;
8) потреблението на специфични способи за поддържане на покупателната дарба на паричната единица (рубла), цялостна стокова сигурност на паричната емисия;
9) създаване на държавните златни запаси като стратегически ресурс; самостоятелност на вътрешното парично обращение от златния запас (рублата е „ стока “, а не „ злато “);
10) разчитане на вътрешни източници на финансиране и кредитиране на националната стопанска система (спестявания на популацията, вътрешни заеми и др.);
11) двукръгова система на парично послание (парична верига и безналично парично послание, които съществуват много самостоятелно един от друг).
Паричната система, която се роди в Съюз на съветските социалистически републики преди 90 години, просъществува до втората половина на 80-те години, т.е. повече от половин век. Тя в действителност изигра значима роля в индустриализацията. Имаше някои промени в дизайна на ПКС, само че надалеч не фундаментални. Така от 1921 година Държавната банка е отделение на финансовото ведомство (Народен комисариат на финансите). Този статут е непокътнат за него след промяната от 1930-32 година
През 1938 година статутът на Държавна банка е нараснал. Той става независим орган, директно зависещ на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики, а Н. Булганин, член на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките и в същото време заместник-председател на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики е назначен за ръководител на УС на Държавната банка.
Вярно е, че през 1946-1954 година Държавната банка още веднъж беше трансферирана на послушание на Министерството на финансите; само че от 1954 година до края на своето битие Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики има статут на независимо ведомство, приравнено на министерство.
През 1940-1941г. се приготвяше друга кредитна промяна. Вярно е, че той не предвиждаше никакви институционални промени, имаше за цел да усъвършенства и разшири мащаба на кредитиране на националната стопанска система в границите на съществуващата система от банкови институции.
Реформата не се състоя заради началото на Великата отечествена война. В интервала 1932-1988г. имаше единствено някои корекции във връзка с набора от институции на банковия бранш на Съюз на съветските социалистически републики, техните функционалности и пълномощия. Всички те обаче сигурно бяха държавни. По-специално, Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики разшири мрежата от своите териториални офиси и центрове за парични разплащания.
Държавният монопол и централизацията на ръководството на ABAC започнаха да се унищожават по време на " перестройката " под прикритието на метаморфоза на банковата система. На първия стадий (1987 г.) от реорганизацията се основава нова конструкция на държавните банки. През 1988-1989 година бяха признати закони, позволяващи основаването на кооперативни и частни търговски банки.
Правителството разгласи, че в страната се основава двустепенна банкова система. През 1988-1989г В Съветския съюз са регистрирани 150 кооперативни и търговски банки. Уставният капитал на тези банки се образува основно за сметка на промишлените предприятия, които получиха огромни „ пазарни “ свободи във връзка с разпореждането с паричните си средства.
Няколко профилирани държавни банки (Промстройбанк е най-голямата) бяха корпоративизирани и приватизирани, доста от техните клонове се трансфораха в самостоятелни търговски банки. Към 1 януари 1992 година в страната действат 1414 търговски банки, от които 767 са основани въз основата на някогашни профилирани банки, а 646 са новосъздадени. Централизацията на ръководството на ПКС е дефинитивно разрушена през 1990 година, когато в РСФСР е основана самостоятелна държавна банка. На територията на РСФСР поражда „ двоякост “, която завърши едвам през 1992 година
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики е отстранена, а Държавната банка на РСФСР скоро се трансформира в Централна банка на Руската федерация (Банка на Русия). Така завърши унищожаването на съществуващата съвсем 60 години банкова система.
Системата беше унищожена, само че чертежите й оцеляха. И има смисъл да ги проучим деликатно и да ги вземем поради при реформирането на актуалната съветска банкова система. И е невероятно да се отсрочи нейното реформиране, тъй като войната с груповия Запад няма да угасне.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Патрушев формулира стратегическата цел на нашето икономическо развиване. Такава цел може да бъде реализирана единствено при преход от модела на демократичната пазарна стопанска система към модела на мобилизационната стопанска система. Той призна пагубността на настоящия модел, който ни беше натрапен преди три десетилетия:
„ Нека ви припомня, че шоковите промени от 90-те години на предишния век у нас се правиха прецизно по американски наръчници. Увлечението на нашите бизнесмени, излезли от тази ера, единствено към пазарните механизми, без да се регистрират спецификите на страната ни, е рисков фактор.”
Всъщност секретарят на Съвета за сигурност даде да се разбере, че през днешния ден се нуждаем от промени, които да анулират шоковите промени от 90-те години. Реформите би трябвало да доведат до коренно преструктуриране на цялата система за ръководство на стопанската система посредством: разширение на обществения бранш, въвеждане на директивно обмисляне, усилване на отговорността за осъществяването на проектите, определяне на надзор на цените, въвеждане на държавен монопол върху външната търговия и държавен валутен монопол, мощно ограничение на непознатия капитал в стопанската система на страната и други
Очевидно банковата (парична и кредитна) система на Руската федерация също би трябвало да претърпи коренно преструктуриране. Системата, която се роди през 90-те години на предишния век, е основана " строго по американските наръчници ", по-точно по рецептите на Вашингтонския консенсус.
Постепенно стана ясно, че тази система задушава съветската стопанска система с неустойчиви заеми и работи като помпа, източвайки я от кръв и изтегляйки пари под формата на задгранична валута отвън страната към западните стопански системи и офшорни юрисдикции.
Създадената в Русия банкова система е на две равнища: горното равнище е показано от Централната банка (Банка на Русия); на долното равнище са комерсиалните банки. В края на 1994 година броят на комерсиалните банки се доближава до 2,5 хиляди В началото на 2022 година броят им понижава до 370. Това понижение е резултат от лишаване на лицензи и банкрути. Почти всеки банкрут е история за евакуиране на пари в сянка или в чужбина, обири и измами, загуба на пари на физически лица, банкрут на корпоративни клиенти и така нататък
Централната банка, като финансов регулатор, се пробва да избави някои банки посредством тъй наречените избавителни интервенции. Стотици милиарди рубли излизат от печатната машина на Банката на Русия, с която финансовият регулатор се пробва да запуши „ дупките “ в балансите на кредитните институции, които се санират; все пак те не престават да банкрутират.
Подобно недееспособно положение на банковата система през днешния ден, когато против Русия се води хибридна война на груповия Запад, се трансформира в рисков фактор за икономическата сигурност на Русия. Така че имаме потребност от радикална промяна на паричната система на страната.
За това по какъв начин можем да изпълним такава промяна, може да търсим „ подсещане “ в личната си история. Няколко години след Октомврийската гражданска война в Съветска Русия е оповестена нова икономическа политика – НЕП. Той размени военния комунизъм и доста подсещаше политиката на икономическия демократизъм, която се организира в Руската федерация.
Болшевиките споделиха, че НЕПът е краткотрайно събитие, след което ще стартират да строят същински социализъм. През 20-те години на предишния век стартира да се възражда освен дребният, само че даже и междинният капитал, в страната се появяват стокови и фондови тържища, възраждат се задграничните вложения, появяват се задгранични концесии, има свободна покупко-продажба на задгранична валута, съветският „ златна рубра “ се котираше на тържищата за задгранична валута и така нататък
Яростното развиване на НЕП заплаши съществено властта на болшевиките, сътвори риск от цялостно и необратимо връщане към капитализма, загуба на държавния суверенитет. НЕП-ът започнаха да го лимитират. Последният непокътнат бранш на НЕП в края на 20-те години на предишния век е банковият бранш. На 1 октомври 1928 година стартира първият петгодишен проект, дефинирани са задачите на индустриализацията на Съюз на съветските социалистически републики, но банковият бранш на страната продължава да живее както преди,
При военния комунизъм (през януари 1920 г.) Централната банка, наречена Народна банка на РСФСР, е ликвидирана. През октомври 1921 година е пресъздадена под ново име: „ Държавна банка на РСФСР “, през 1923 година е преименувана на „ Държавна банка на Съюз на съветските социалистически републики “. През 1922–1926г има взрив в основаването на банки в страната. През 1924 година към борда на Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики е основан Банков комитет, който би трябвало да координира активността на комерсиалните кредитни органации.
В последната фаза на НЕП (1 октомври 1929 г.) кредитирането на националното стопанство се прави от 1312 кредитни институции и техните клонове, без да се броят повече от 10 000 кредитни и кооперативни сдружения (Финанси и заем на Съюз на съветските социалистически републики. - М., 1956. стр. 106).
В края на 20-те години на предишния век стартира подготовката за промяна на паричната система за привеждането й в сходство със дилемите на индустриализацията на Съюз на съветските социалистически републики. На 30 януари 1930 година е призната резолюция на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики и Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики „ За кредитната промяна “.
Последват още две резолюции: „ За ограниченията за възстановяване на практиката на кредитната промяна “ (14 януари 1931 г.) и „ За организирането на специфични банки за дълготрайни вложения! (4 май 1932 г.). Основната цел на промяната е концентрацията на средства в предпочитани области (определени от държавните планове) и обезпечаване на тяхното предопределение. Осъществяването на облага не се считаше за цел на банкирането. Частните банки бяха отстранени (някои от тях станаха част от държавните кредитни организации).
Реформата беше осъществена на четири стадия.
Първият стадий предвиждаше ограничение на комерсиалното кредитиране (доставка на артикули и услуги на кредит) сред държавни и кооперативни организации. Търговският заем беше сменен с директно банково кредитиране. На втория стадий беше открита нова процедура за междуфермски разплащания: фактурите на доставчиците започнаха да се заплащат единствено със единодушието на купувача (приемане) или неговите указания (акредитив).
На третия стадий бяха избрани нови правила за кредитиране. По-специално, заемът на Държавната банка стана целеви, незабавен, дължим, гарантиран с инвентарни позиции и кредитирането на кредитополучателите трябваше да се прави в сходство с тяхното осъществяване на проекта. Държавната банка трябваше да обезпечи ефикасен надзор върху осъществяването на проектите на кредитните организации.
Завършващ, четвърти стадий стана изменението на структурата на банковата система на страната посредством усилване на ролята на Госбанк като единна банка за краткосрочно кредитиране на процесите на произвеждане, распределение и послание, образуване на мрежа от профилирани банки за дълготрайно кредитиране и финансиране на капиталните инвестиции – Промбанка, Сельхозбанка, Цекомбанка и Торгбанка.
Основните функционалности на Държавната банка са дефинирани както следва:
(1) планувано кредитиране на стопанската система под формата на разпределяне на краткосрочни заеми;
(2) емисия на пари, организация на паричното послание и сетълменти;
(3) касово осъществяване на държавния бюджет;
(4) интернационалните сетълменти.
Разбира се, Държавната банка стана единственият емисионен център на руската парично кредитна система /ПКС/. Народният комисариат на финансите отговаряше за активността на четири банки за финансови вложения, които отпускаха заеми за сметка на бюджетни средства и направляваха тяхното потребление. Операциите по обслужване на външноикономическите връзки се правиха от акционерна кредитна институция - Внешторгбанк.
Ще изброя най-важните характерности на ПКС на Съюз на съветските социалистически републики, основана вследствие на промяната от 1930-1932 година:
1) послушание на ПКС за решение на проблемите на социално-икономическото развиване на Съюз на съветските социалистически републики, избрани с петгодишните и годишни планове;
2) държавен монопол в банкирането;
3) държавен монопол в региона на паричната емисия;
4) висока концентрация на ръководството на БКС;
5) обмисляне на паричното послание и кредитна дейност;
6) непрекъснат надзор от банките върху настоящата финансово-стопанска активност на предприятията (спазване на платежната дисциплинираност, успеваемост при потреблението на главен и оборотен капитал, годност на заявките за заем, надзор върху осъществяването на договорите за заем и др.);
7) държавен валутен монопол;
8) потреблението на специфични способи за поддържане на покупателната дарба на паричната единица (рубла), цялостна стокова сигурност на паричната емисия;
9) създаване на държавните златни запаси като стратегически ресурс; самостоятелност на вътрешното парично обращение от златния запас (рублата е „ стока “, а не „ злато “);
10) разчитане на вътрешни източници на финансиране и кредитиране на националната стопанска система (спестявания на популацията, вътрешни заеми и др.);
11) двукръгова система на парично послание (парична верига и безналично парично послание, които съществуват много самостоятелно един от друг).
Паричната система, която се роди в Съюз на съветските социалистически републики преди 90 години, просъществува до втората половина на 80-те години, т.е. повече от половин век. Тя в действителност изигра значима роля в индустриализацията. Имаше някои промени в дизайна на ПКС, само че надалеч не фундаментални. Така от 1921 година Държавната банка е отделение на финансовото ведомство (Народен комисариат на финансите). Този статут е непокътнат за него след промяната от 1930-32 година
През 1938 година статутът на Държавна банка е нараснал. Той става независим орган, директно зависещ на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики, а Н. Булганин, член на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките и в същото време заместник-председател на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики е назначен за ръководител на УС на Държавната банка.
Вярно е, че през 1946-1954 година Държавната банка още веднъж беше трансферирана на послушание на Министерството на финансите; само че от 1954 година до края на своето битие Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики има статут на независимо ведомство, приравнено на министерство.
През 1940-1941г. се приготвяше друга кредитна промяна. Вярно е, че той не предвиждаше никакви институционални промени, имаше за цел да усъвършенства и разшири мащаба на кредитиране на националната стопанска система в границите на съществуващата система от банкови институции.
Реформата не се състоя заради началото на Великата отечествена война. В интервала 1932-1988г. имаше единствено някои корекции във връзка с набора от институции на банковия бранш на Съюз на съветските социалистически републики, техните функционалности и пълномощия. Всички те обаче сигурно бяха държавни. По-специално, Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики разшири мрежата от своите териториални офиси и центрове за парични разплащания.
Държавният монопол и централизацията на ръководството на ABAC започнаха да се унищожават по време на " перестройката " под прикритието на метаморфоза на банковата система. На първия стадий (1987 г.) от реорганизацията се основава нова конструкция на държавните банки. През 1988-1989 година бяха признати закони, позволяващи основаването на кооперативни и частни търговски банки.
Правителството разгласи, че в страната се основава двустепенна банкова система. През 1988-1989г В Съветския съюз са регистрирани 150 кооперативни и търговски банки. Уставният капитал на тези банки се образува основно за сметка на промишлените предприятия, които получиха огромни „ пазарни “ свободи във връзка с разпореждането с паричните си средства.
Няколко профилирани държавни банки (Промстройбанк е най-голямата) бяха корпоративизирани и приватизирани, доста от техните клонове се трансфораха в самостоятелни търговски банки. Към 1 януари 1992 година в страната действат 1414 търговски банки, от които 767 са основани въз основата на някогашни профилирани банки, а 646 са новосъздадени. Централизацията на ръководството на ПКС е дефинитивно разрушена през 1990 година, когато в РСФСР е основана самостоятелна държавна банка. На територията на РСФСР поражда „ двоякост “, която завърши едвам през 1992 година
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики е отстранена, а Държавната банка на РСФСР скоро се трансформира в Централна банка на Руската федерация (Банка на Русия). Така завърши унищожаването на съществуващата съвсем 60 години банкова система.
Системата беше унищожена, само че чертежите й оцеляха. И има смисъл да ги проучим деликатно и да ги вземем поради при реформирането на актуалната съветска банкова система. И е невероятно да се отсрочи нейното реформиране, тъй като войната с груповия Запад няма да угасне.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ