Тръмп на кръстопът към Изхода
На 25-и януари Тръмп реши да отблокира краткотрайно държавните служби без да си обезпечи по този начин мечтаните 5,7 милиарда $ за финансирането на стената по границата с Мексико. Президентът насочи неенергично заричане, че в случай че Конгресът не утвърди предлагането му до 15-и февруари, още веднъж ще блокира държавното управление.
Тръмп е на кръстопът, като нито една от пътеките не наподобява обещаваща.
Първата значи, че ще си върне твърдите поддръжници, които са разочаровани от досегашната му безучастие по построяването на стената. Това обаче ще стане или в случай че продължи блокадата на държавното управление, или като вкара национално изключително състояние. Това ще го дистанцира от групата на " самостоятелните " в страната.
Ако избере втората и отстъпи пред демократите, вечно ще бъде маркиран като " слабак ", който не си извършва обещанията и е от същото родословие като " платените политици ", против които недоволства. Тази присъда ще пристигна от най-гласовитите му симпатизанти, без чиято поддръжка мъчно ще завоюва идващите президентски избори през 2020 година
Слабите основи на Стената
" Дами и господа, хванахме го ".
С тези слова американският посланик Пол Бремър тържествено афишира на конференция залавянето на Саддам Хюсеин през декември 2003 година след сполучливия свършек на интервенция " Червена зора ".
Милиони американци (повечето от тях демократи) се разсънват всяка заран със съкровеното предпочитание да чуят тъкмо тези слова от устата на специфичния прокурор Робърт Мълър по адрес на Тръмп. По-емоционалните от тях даже се надяват да видят президента, закопчан в белезници.
Но вероятността нещо сходно да се случи да наподобява все по-нищожна. Затова немалка част от демократите се надяват да го изхвърлят от Белия дом по старомодния метод - на президентските избори през 2020 година
Тръмп самичък влезе в бездънен ров, от който мъчно ще излезе. Причината за това бе една имитация, която, сходно на " Направи Америка велика още веднъж ", завоюва изборите през 2016 година
Защото той се провали (и то нееднократно) в главното си, най-грабващо окото предизборно заричане - че ще построи стена на границата с Мексико.
" Ще построим стена и Мексико ще я заплати ".
Две години по-късно това освен наподобява като най-дръзкото и наивно предизборно заричане в актуалната история на Съединени американски щати. То заплашва да се трансформира в най-сигурния коз в ръцете на кандидат-президентите от Демократическата партия преди изборите през 2020 година
Втората част от изречението няма изобщо да я разясняваме, защото тя приказва сама за себе си. Поддръжниците на Тръмп в болшинството си са подготвени да одобряват брътвежите на президента, че в действителност посредством слабото преформулиране на НАФТА (чието име, ествествено, бе променено), Мексико косвено ще заплати за стената.
" Често споделях: " По един или различен метод, Мексико ще заплати за Стената ". Това в никакъв случай не се е променяло. Нашата нова договорка с Мексико (и Канада), USMCA, е доста по-добра от остарялата, скъпоструваща и антиамериканска НАФТА и по този начин с парите, които ще спестим, МЕКСИКО ПЛАЩА ЗА СТЕНАТА! "
Други в никакъв случай не са взимали концепцията съществено, а по-скоро за опит на Тръмп да се изяви като престиж на интернационалната сцена, като алфа-президент, който може да подрежда на другите страни какво да вършат с парите си (не че това не се случва в връзките сред " огромни " и " дребни ", само че това е напълно обособена тема).
Нека отделим повече внимание на първата част от изречението, в което само се поема уговорката за градеж на стената. Очевидно мексиканците не са задоволително луди (нито пък богати) да го създадат, по тази причина топката попадна в полето на новоизбрания президент - Доналд Тръмп.
Месеци преди изборите редица специалисти се опитваха да потвърдят, че стената сред Съединени американски щати и Мексико е освен извънредно скъпа, само че и непрактична.
Според " консервативни " оценки на прорепубликанската медия " Фокс нюз " стената, на която се е спрял Тръмп, ще коства към 25 милиарда $, въпреки че съгласно прогнозите " на този стадий е невероятно тъкмо да се пресметна ".
Оценките за цената на стената варират от 8 милиарда до 67 милиарда, само че отчет на Американския държавен счетоводен офис от юли 2018 година предизвестява, че стената " може да коства повече от плануваното, да отнеме повече време за градеж и да не прави задоволително добра работа ".
Дори и да вземем горната граница, Америка е задоволително богата страна да си разреши тези пари. Само бюджетът на Пентагона за 2019 година е 700 милиарда $.
Многократно обаче бе подчертавано, че голяма част от незаконните мигранти (40 процента) са с просрочени визи - влезнали са в страната легално, най-често посредством пътнически самолети и...просто са си останали.
Тоест - прескочили са с към 10 000 километра евентуалната стена. Така даже и да я построят, само ще се увеличи броят на закупените самолетни билети за Америка.
През първите две години Тръмп не съумя да отдели пари за построяването на стена, макар че Републиканската партия разполагаше с болшинство в Конгреса. Отвъд цената и практичността, въздействие оказаха и други фактори.
Според екзитполове на Си Ен Ен от изборите през 2016 година едвам 41 % от гласоподавателите подкрепяха издигането на физическа бариера на границата (макар измежду тях да бяха 85 на 100 от гласувалите за Тръмп).
Президентът очевидно нямаше желанието да рискува поддръжката на останалите гласоподаватели с толкоз скъпоструващ план, който можеше даже да не окаже изключително влияние върху притока на незаконни мигранти в страната.
Освен това, някои измежду по-умерените (Лиза Мъркауски от Аляска) и авторитетните (Джон Маккейн от Аризона и Джон Корнин от Тексас) сенатори също показваха запаси към построяването на стената.
През 2017 година Корнин изрече съмнение в триумфа на построяването на физическа преграда, защото " хората могат да минават под, към и през нея ".
Маккейн бе най-върлият съперник измежду републиканците в Сената и неговият глас бе задоволителен да не мине сполучливо препоръчаната промяна от Тръмп в здравната система.
Ако тези сенатори не бяха дали своят вот за предлагането на президента, вотът им щеше да бъде задоволителен, защото републиканците разполагаха единствено с 51 от 100 сенатора преди изборите през ноември.
Единствените стъпки, които е поел Тръмп след стъпването си на власт, са укрепването на към този момент построени стени по южната граница или построяването на разнообразни прототипа стени - от бетон (но и от други материали - което също опонира на предизборното му обещание). Летаргията и нерешителността на президента само ядосаха част от електората му.
След като демократите завоюваха болшинство в Камарата на представителите и де факто си завоюваха пълномощието да трансфорат живота на президента в призрачен сън, Тръмп най-сетне реши да се вслуша в гласовете на някои от най-върлите си поддръжници, които бяха почнали да охладняват към него, точно поради стената.
На 22-ри декември 2018 година Тръмп блокира към една четвърт от държавните служби (800 000 държавни служители), откакто не получи мечтаните 5,7 милиарда $ от Конгреса за финансирането на стената.
" Президентката Нанси към този момент ръководи страната "
На 25-ти януари 2019 година парализата на държавното управление бе краткотрайно прекъсната точно от президента, откакто подписа закон, който след това бе единомислещо признат от Камарата на представителите и Сената.
Чрез него бяха отпуснати средства за федералното държавно управление до 15-и февруари 2019 година, което ще разреши на държавните чиновници да се върнат на работа и да си получат забавените заплати.
Текстът планува краткотрайното финансиране на доста държавни организации, само че не включва 5,7-те милиарда $.
Така бе комплициран завършек на най-дългият " държавен шътдаун " в историята на Съединени американски щати, траял цели 35 дни. По данни на " Ню Йорк Таймс " той коства на Америка 11 милиарда $.
Трябва да се регистрира, че при започване на декември 2018 година Тръмп настоя да му бъдат отпуснати към 15 милиарда $ за стената. Тоест, при блокирането на държавното управление, той към този момент бе отстъпил и изгубил. След началото на блокадата демократите просто трябваше да стоят и да чакат президентът самичък да се обеси.
Сега Камарата на представителите и Сенатът разполагат с малко повече от две седмици, с цел да реализиран компромис и да предотвратят един предстоящ блокаж, в случай че Тръмп е сериозен в желанията си.
Но демократите надали имат желание занапред да отстъпват.
Президентът няма да бъде общопризнат като благоразположен водач, който се грижи за чиновниците си, в случай че още веднъж затвори държавните служби. В същото време, в случай че има нещо, което републиканците ненавиждат най-вече, то това е слабостта.
Особено откакто два дни преди този момент си пускал сходни " туитове ":
" ПОСТРОИ СТЕНА И ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ ПАДНЕ! Това е новото мото, през идващите две години преди Стената да е довършена, на Републиканската партия. Използвайте го и се молете! "
Реакцията след отбоя на 25-и януари2019 година бе мигновена. Ан Коултър, създател на бестселъри в " Ню Йорк Таймс " и на книгата " Вярваме в Тръмп " ( " In Trump we trust " ), написа в " Туитър " следното обръщение:
" Добри вести за Джордж Хърбърт Уокър Буш (Буш - младши): От през днешния ден насетне той не е най-големият слабак, служил като президент на Съединените щати ".
Дори в крайнодесният уебсайт " Брайтбарт " - някогашната медия на някогашния консултант на президента - Стив Банън, която се биеше по гърдите, че е спечелила изборите за Тръмп, разгласява материал със заглавието " Правителството е отворено...и стената ". В него бе отправена една от най-сериозните рецензии в историята на изданието против президента.
В голям брой медии (отново - даже и в " Брайтбарт " ) излязоха публикации, които признаваха неотстъпчивостта на демократите и в частност на Нанси Пелоси – сегашният ръководител на Камарата на представителите.
Според формален представител на държавното управление, представен от " Политико ", " президентката Нанси към този момент ръководи страната ".
Традиционно блокирането на държавното управление се отразява зле на имиджа на президента. И този случай не бе изключение.
Според проучване на " Вашингтон Поуст " 53 % от американците упрекват Тръмп и републиканците в Конгреса за блокирането на държавното управление, до момента в който едвам 34 на 100 от тях показват за отговорни демократите.
Сред групата на " самостоятелните " (които постоянно дефинират спечелилия на президентските избори) 54 на 100 държат президента и републиканците в Конгреса за виновни, до момента в който единствено 29 % от останалите трансферират виновността върху демократите.
Въпреки че някои от околните съветници на Тръмп подчертаха, че той е податлив още веднъж да блокира държавното управление, в случай че се наложи, самият президент, като че ли не наподобява толкоз уверен.
На въпрос по време на изявление дали има подготвеност да одобри договорка, която ще му обезпечи по-малко от по този начин мечтаните 5,7 милиарда $, Тръмп бе сбит: " Съмнявам се ".
Все отново Тръмп заплаши, че в случай че до 15-и февруари Конгресът не отдели нужните пари за стената по границата с Мексико, то той ще вкара " национално изключително състояние ", с цел да я построи.
Чрез оповестяването му президентът ще може да трансферира пари (например от Пентагона) в градежа на Стената. Така де факто Тръмп ще свърши работата на Конгреса вместо него.
Необоснованото въвеждане на " национално изключително състояние " ще бъде незабавно оспорено от демократите пред съд. Правните специалисти са раздвоени по отношение на това дали Тръмп ще завоюва и дали изобщо сходно деяние към сегашния миг е в пълномощията му, само че делото най-вероятно ще трае доста дълго време.
Срещу тази хрумка на президента се надигнаха и голям брой авторитетни републиканци като сенатора на Флорида Марк Рубио, който дефинира проекта на Тръмп за " ужасяваща концепция ".
Други републиканци се ужасяват пред вероятността идващият демократ-президент да вкарва " национално изключително състояние ", когато си пожелае.
Нека не забравяме, че Америка действа въз основата на прецедентите и с определянето на всеки спорен въпрос за " рецесия " би могло съществено да се злоупотребява.
Но друга е главната причина, заради която Тръмп би трябвало дефинитивно да си изтрие от главата тази концепция, макар че тя евентуално би му доставила мотив " да си измие ръцете " и да изясни, че е направил всичко допустимо. Това е отношението на обществото по отношение на предизвестието му.
Според оповестено в понеделник проучване на Университета Монмаут цели 64 % от американците считат, че президентът не трябва да заобикаля волята на Конгреса.
Около 66 % от самостоятелните също се опълчват на евентуалното му решение - основната част от електората, която му завоюва изборите през 2016 година
Блокирането на държавните служби се е отразило отрицателно на Тръмп - от анкетата на " Вашингтон Поуст " излиза наяве, че " утвърждението " на Тръмп е спаднало от 41 % през октомври 2018 година, до 37 на 100 през януари 2019 година, като в същото време " неодобрението " се е покачило от 53 на 100 през ноември 2018 година, до 58 на 100 в първия месец на новата година.
Невидима опасност
Благодарение на отстъпката на Тръмп от 25-и януари, демократите, в частност кандидат-президентите, ще разполагат, с изключение на с всичко останало, с двоен светлинен меч (представете си Дарт Мол), който ще обръщат ту на едната, ту на другата страна и с който методично ще се пробват да обезглавят Тръмп дълго преди изборите през ноември 2020 година:
1. " Тръмп, ти си расист, който ненавижда мексиканците и изобщо малцинствата - по тази причина искаше да построиш стена ".
2. " Тръмп, ти не построи стена и по този начин не съблюдава най-основното си предизборно заричане. И то в случай, че в първите две години като президент имаше болшинство в Конгреса ".
Единичният светлинен меч не бе задоволителен на последните избори. Тогава параноичните изхвърляния на демократите и медиите против Тръмп отвратиха електората повече от ежедневните подхлъзвания на президента. Това несъмнено бе протестен избор - милиони американци, които през 2008 година се довериха на " вярата " на Обама останаха разочаровани. През 2016 година те взеха решение да сменят лагера и шокираха света, като гласоподаваха за Тръмп.
Всъщност, съгласно гореспоменатите екзитполове на Си Ен Ен 38 % от гласувалите през 2016 година дефинираха " смяната " като главното качество, поради което избират съответния претендент - 82 на 100 от тях избраха Тръмп.Затова тогавашните нападки против предприемача удариха на камък.
Нещо повече, даже преди да завоюва изборите беше ясно, че тази страна на меча се е изхабила - по-голямата част от поддръжниците на Тръмп са съгласни с оценката му за " медиите като врагове на народа " и за останалите " платени политици ". Те го възприемаха за жертва на пропагандна акция на соросоиди, либерасти и други.
Но прибавянето на второто лазерно острие може да се окаже задоволително (както бе и за Куай-Гон Джин) и да наклони везните в интерес на демократите.
Според проучване на Политико от август 2018 година водещите кандидат-президенти измежду демократите Джо Байдън и Бърни Сандърс поотделно биха победили Доналд Тръмп с 12 пункта при непосредствено гласоподаване.
Въпреки че на предходните избори специалистите предричаха победа на Хилари Клинтън, актуалният президент не може да разчита на шанса си и да продължава да губи гласоподаватели, като още веднъж блокира държавното управление или вкара " национално изключително състояние ".
В същото време, в случай че Тръмп се " съмнява " дотам, че реши да отстъпи пред демократите на 15-и февруари 2019 година, то известна (но достатъчна) част от електората му през 2016 година, без подозрение ще изрази недоволството си на изборите през 2020 година
И тогава демократите най-сетне ще го " заловен ".
* Този материал е основан по план " Генерация Z ". /clubz.bg
Тръмп е на кръстопът, като нито една от пътеките не наподобява обещаваща.
Първата значи, че ще си върне твърдите поддръжници, които са разочаровани от досегашната му безучастие по построяването на стената. Това обаче ще стане или в случай че продължи блокадата на държавното управление, или като вкара национално изключително състояние. Това ще го дистанцира от групата на " самостоятелните " в страната.
Ако избере втората и отстъпи пред демократите, вечно ще бъде маркиран като " слабак ", който не си извършва обещанията и е от същото родословие като " платените политици ", против които недоволства. Тази присъда ще пристигна от най-гласовитите му симпатизанти, без чиято поддръжка мъчно ще завоюва идващите президентски избори през 2020 година
Слабите основи на Стената
" Дами и господа, хванахме го ".
С тези слова американският посланик Пол Бремър тържествено афишира на конференция залавянето на Саддам Хюсеин през декември 2003 година след сполучливия свършек на интервенция " Червена зора ".
Милиони американци (повечето от тях демократи) се разсънват всяка заран със съкровеното предпочитание да чуят тъкмо тези слова от устата на специфичния прокурор Робърт Мълър по адрес на Тръмп. По-емоционалните от тях даже се надяват да видят президента, закопчан в белезници.
Но вероятността нещо сходно да се случи да наподобява все по-нищожна. Затова немалка част от демократите се надяват да го изхвърлят от Белия дом по старомодния метод - на президентските избори през 2020 година
Тръмп самичък влезе в бездънен ров, от който мъчно ще излезе. Причината за това бе една имитация, която, сходно на " Направи Америка велика още веднъж ", завоюва изборите през 2016 година
Защото той се провали (и то нееднократно) в главното си, най-грабващо окото предизборно заричане - че ще построи стена на границата с Мексико.
" Ще построим стена и Мексико ще я заплати ".
Две години по-късно това освен наподобява като най-дръзкото и наивно предизборно заричане в актуалната история на Съединени американски щати. То заплашва да се трансформира в най-сигурния коз в ръцете на кандидат-президентите от Демократическата партия преди изборите през 2020 година
Втората част от изречението няма изобщо да я разясняваме, защото тя приказва сама за себе си. Поддръжниците на Тръмп в болшинството си са подготвени да одобряват брътвежите на президента, че в действителност посредством слабото преформулиране на НАФТА (чието име, ествествено, бе променено), Мексико косвено ще заплати за стената.
" Често споделях: " По един или различен метод, Мексико ще заплати за Стената ". Това в никакъв случай не се е променяло. Нашата нова договорка с Мексико (и Канада), USMCA, е доста по-добра от остарялата, скъпоструваща и антиамериканска НАФТА и по този начин с парите, които ще спестим, МЕКСИКО ПЛАЩА ЗА СТЕНАТА! "
Други в никакъв случай не са взимали концепцията съществено, а по-скоро за опит на Тръмп да се изяви като престиж на интернационалната сцена, като алфа-президент, който може да подрежда на другите страни какво да вършат с парите си (не че това не се случва в връзките сред " огромни " и " дребни ", само че това е напълно обособена тема).
Нека отделим повече внимание на първата част от изречението, в което само се поема уговорката за градеж на стената. Очевидно мексиканците не са задоволително луди (нито пък богати) да го създадат, по тази причина топката попадна в полето на новоизбрания президент - Доналд Тръмп.
Месеци преди изборите редица специалисти се опитваха да потвърдят, че стената сред Съединени американски щати и Мексико е освен извънредно скъпа, само че и непрактична.
Според " консервативни " оценки на прорепубликанската медия " Фокс нюз " стената, на която се е спрял Тръмп, ще коства към 25 милиарда $, въпреки че съгласно прогнозите " на този стадий е невероятно тъкмо да се пресметна ".
Оценките за цената на стената варират от 8 милиарда до 67 милиарда, само че отчет на Американския държавен счетоводен офис от юли 2018 година предизвестява, че стената " може да коства повече от плануваното, да отнеме повече време за градеж и да не прави задоволително добра работа ".
Дори и да вземем горната граница, Америка е задоволително богата страна да си разреши тези пари. Само бюджетът на Пентагона за 2019 година е 700 милиарда $.
Многократно обаче бе подчертавано, че голяма част от незаконните мигранти (40 процента) са с просрочени визи - влезнали са в страната легално, най-често посредством пътнически самолети и...просто са си останали.
Тоест - прескочили са с към 10 000 километра евентуалната стена. Така даже и да я построят, само ще се увеличи броят на закупените самолетни билети за Америка.
През първите две години Тръмп не съумя да отдели пари за построяването на стена, макар че Републиканската партия разполагаше с болшинство в Конгреса. Отвъд цената и практичността, въздействие оказаха и други фактори.
Според екзитполове на Си Ен Ен от изборите през 2016 година едвам 41 % от гласоподавателите подкрепяха издигането на физическа бариера на границата (макар измежду тях да бяха 85 на 100 от гласувалите за Тръмп).
Президентът очевидно нямаше желанието да рискува поддръжката на останалите гласоподаватели с толкоз скъпоструващ план, който можеше даже да не окаже изключително влияние върху притока на незаконни мигранти в страната.
Освен това, някои измежду по-умерените (Лиза Мъркауски от Аляска) и авторитетните (Джон Маккейн от Аризона и Джон Корнин от Тексас) сенатори също показваха запаси към построяването на стената.
През 2017 година Корнин изрече съмнение в триумфа на построяването на физическа преграда, защото " хората могат да минават под, към и през нея ".
Маккейн бе най-върлият съперник измежду републиканците в Сената и неговият глас бе задоволителен да не мине сполучливо препоръчаната промяна от Тръмп в здравната система.
Ако тези сенатори не бяха дали своят вот за предлагането на президента, вотът им щеше да бъде задоволителен, защото републиканците разполагаха единствено с 51 от 100 сенатора преди изборите през ноември.
Единствените стъпки, които е поел Тръмп след стъпването си на власт, са укрепването на към този момент построени стени по южната граница или построяването на разнообразни прототипа стени - от бетон (но и от други материали - което също опонира на предизборното му обещание). Летаргията и нерешителността на президента само ядосаха част от електората му.
След като демократите завоюваха болшинство в Камарата на представителите и де факто си завоюваха пълномощието да трансфорат живота на президента в призрачен сън, Тръмп най-сетне реши да се вслуша в гласовете на някои от най-върлите си поддръжници, които бяха почнали да охладняват към него, точно поради стената.
На 22-ри декември 2018 година Тръмп блокира към една четвърт от държавните служби (800 000 държавни служители), откакто не получи мечтаните 5,7 милиарда $ от Конгреса за финансирането на стената.
" Президентката Нанси към този момент ръководи страната "
На 25-ти януари 2019 година парализата на държавното управление бе краткотрайно прекъсната точно от президента, откакто подписа закон, който след това бе единомислещо признат от Камарата на представителите и Сената.
Чрез него бяха отпуснати средства за федералното държавно управление до 15-и февруари 2019 година, което ще разреши на държавните чиновници да се върнат на работа и да си получат забавените заплати.
Текстът планува краткотрайното финансиране на доста държавни организации, само че не включва 5,7-те милиарда $.
Така бе комплициран завършек на най-дългият " държавен шътдаун " в историята на Съединени американски щати, траял цели 35 дни. По данни на " Ню Йорк Таймс " той коства на Америка 11 милиарда $.
Трябва да се регистрира, че при започване на декември 2018 година Тръмп настоя да му бъдат отпуснати към 15 милиарда $ за стената. Тоест, при блокирането на държавното управление, той към този момент бе отстъпил и изгубил. След началото на блокадата демократите просто трябваше да стоят и да чакат президентът самичък да се обеси.
Сега Камарата на представителите и Сенатът разполагат с малко повече от две седмици, с цел да реализиран компромис и да предотвратят един предстоящ блокаж, в случай че Тръмп е сериозен в желанията си.
Но демократите надали имат желание занапред да отстъпват.
Президентът няма да бъде общопризнат като благоразположен водач, който се грижи за чиновниците си, в случай че още веднъж затвори държавните служби. В същото време, в случай че има нещо, което републиканците ненавиждат най-вече, то това е слабостта.
Особено откакто два дни преди този момент си пускал сходни " туитове ":
" ПОСТРОИ СТЕНА И ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ ПАДНЕ! Това е новото мото, през идващите две години преди Стената да е довършена, на Републиканската партия. Използвайте го и се молете! "
Реакцията след отбоя на 25-и януари2019 година бе мигновена. Ан Коултър, създател на бестселъри в " Ню Йорк Таймс " и на книгата " Вярваме в Тръмп " ( " In Trump we trust " ), написа в " Туитър " следното обръщение:
" Добри вести за Джордж Хърбърт Уокър Буш (Буш - младши): От през днешния ден насетне той не е най-големият слабак, служил като президент на Съединените щати ".
Дори в крайнодесният уебсайт " Брайтбарт " - някогашната медия на някогашния консултант на президента - Стив Банън, която се биеше по гърдите, че е спечелила изборите за Тръмп, разгласява материал със заглавието " Правителството е отворено...и стената ". В него бе отправена една от най-сериозните рецензии в историята на изданието против президента.
В голям брой медии (отново - даже и в " Брайтбарт " ) излязоха публикации, които признаваха неотстъпчивостта на демократите и в частност на Нанси Пелоси – сегашният ръководител на Камарата на представителите.
Според формален представител на държавното управление, представен от " Политико ", " президентката Нанси към този момент ръководи страната ".
Традиционно блокирането на държавното управление се отразява зле на имиджа на президента. И този случай не бе изключение.
Според проучване на " Вашингтон Поуст " 53 % от американците упрекват Тръмп и републиканците в Конгреса за блокирането на държавното управление, до момента в който едвам 34 на 100 от тях показват за отговорни демократите.
Сред групата на " самостоятелните " (които постоянно дефинират спечелилия на президентските избори) 54 на 100 държат президента и републиканците в Конгреса за виновни, до момента в който единствено 29 % от останалите трансферират виновността върху демократите.
Въпреки че някои от околните съветници на Тръмп подчертаха, че той е податлив още веднъж да блокира държавното управление, в случай че се наложи, самият президент, като че ли не наподобява толкоз уверен.
На въпрос по време на изявление дали има подготвеност да одобри договорка, която ще му обезпечи по-малко от по този начин мечтаните 5,7 милиарда $, Тръмп бе сбит: " Съмнявам се ".
Все отново Тръмп заплаши, че в случай че до 15-и февруари Конгресът не отдели нужните пари за стената по границата с Мексико, то той ще вкара " национално изключително състояние ", с цел да я построи.
Чрез оповестяването му президентът ще може да трансферира пари (например от Пентагона) в градежа на Стената. Така де факто Тръмп ще свърши работата на Конгреса вместо него.
Необоснованото въвеждане на " национално изключително състояние " ще бъде незабавно оспорено от демократите пред съд. Правните специалисти са раздвоени по отношение на това дали Тръмп ще завоюва и дали изобщо сходно деяние към сегашния миг е в пълномощията му, само че делото най-вероятно ще трае доста дълго време.
Срещу тази хрумка на президента се надигнаха и голям брой авторитетни републиканци като сенатора на Флорида Марк Рубио, който дефинира проекта на Тръмп за " ужасяваща концепция ".
Други републиканци се ужасяват пред вероятността идващият демократ-президент да вкарва " национално изключително състояние ", когато си пожелае.
Нека не забравяме, че Америка действа въз основата на прецедентите и с определянето на всеки спорен въпрос за " рецесия " би могло съществено да се злоупотребява.
Но друга е главната причина, заради която Тръмп би трябвало дефинитивно да си изтрие от главата тази концепция, макар че тя евентуално би му доставила мотив " да си измие ръцете " и да изясни, че е направил всичко допустимо. Това е отношението на обществото по отношение на предизвестието му.
Според оповестено в понеделник проучване на Университета Монмаут цели 64 % от американците считат, че президентът не трябва да заобикаля волята на Конгреса.
Около 66 % от самостоятелните също се опълчват на евентуалното му решение - основната част от електората, която му завоюва изборите през 2016 година
Блокирането на държавните служби се е отразило отрицателно на Тръмп - от анкетата на " Вашингтон Поуст " излиза наяве, че " утвърждението " на Тръмп е спаднало от 41 % през октомври 2018 година, до 37 на 100 през януари 2019 година, като в същото време " неодобрението " се е покачило от 53 на 100 през ноември 2018 година, до 58 на 100 в първия месец на новата година.
Невидима опасност
Благодарение на отстъпката на Тръмп от 25-и януари, демократите, в частност кандидат-президентите, ще разполагат, с изключение на с всичко останало, с двоен светлинен меч (представете си Дарт Мол), който ще обръщат ту на едната, ту на другата страна и с който методично ще се пробват да обезглавят Тръмп дълго преди изборите през ноември 2020 година:
1. " Тръмп, ти си расист, който ненавижда мексиканците и изобщо малцинствата - по тази причина искаше да построиш стена ".
2. " Тръмп, ти не построи стена и по този начин не съблюдава най-основното си предизборно заричане. И то в случай, че в първите две години като президент имаше болшинство в Конгреса ".
Единичният светлинен меч не бе задоволителен на последните избори. Тогава параноичните изхвърляния на демократите и медиите против Тръмп отвратиха електората повече от ежедневните подхлъзвания на президента. Това несъмнено бе протестен избор - милиони американци, които през 2008 година се довериха на " вярата " на Обама останаха разочаровани. През 2016 година те взеха решение да сменят лагера и шокираха света, като гласоподаваха за Тръмп.
Всъщност, съгласно гореспоменатите екзитполове на Си Ен Ен 38 % от гласувалите през 2016 година дефинираха " смяната " като главното качество, поради което избират съответния претендент - 82 на 100 от тях избраха Тръмп.Затова тогавашните нападки против предприемача удариха на камък.
Нещо повече, даже преди да завоюва изборите беше ясно, че тази страна на меча се е изхабила - по-голямата част от поддръжниците на Тръмп са съгласни с оценката му за " медиите като врагове на народа " и за останалите " платени политици ". Те го възприемаха за жертва на пропагандна акция на соросоиди, либерасти и други.
Но прибавянето на второто лазерно острие може да се окаже задоволително (както бе и за Куай-Гон Джин) и да наклони везните в интерес на демократите.
Според проучване на Политико от август 2018 година водещите кандидат-президенти измежду демократите Джо Байдън и Бърни Сандърс поотделно биха победили Доналд Тръмп с 12 пункта при непосредствено гласоподаване.
Въпреки че на предходните избори специалистите предричаха победа на Хилари Клинтън, актуалният президент не може да разчита на шанса си и да продължава да губи гласоподаватели, като още веднъж блокира държавното управление или вкара " национално изключително състояние ".
В същото време, в случай че Тръмп се " съмнява " дотам, че реши да отстъпи пред демократите на 15-и февруари 2019 година, то известна (но достатъчна) част от електората му през 2016 година, без подозрение ще изрази недоволството си на изборите през 2020 година
И тогава демократите най-сетне ще го " заловен ".
* Този материал е основан по план " Генерация Z ". /clubz.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ