На 24 септември германците гласуват за Бундестаг. Шест партии ще

На 24 септември германците гласоподават за Бундестаг. Шест партии ще влязат в новия федерален парламент, като множеството специалисти не се съмняват, че досегашният канцлер Ангела Меркел ще завоюва четвърти мандат.

Успехът на Меркел

В резултат на изборите Ангела Меркел ще завоюва своя четвърти мандат, с което ще изравни мандатите на Хелмут Кол /1982-1998 г./ и политическата икона на ХДС Конрад Аденауер /1949-1963 г./. На какво се дължи този триумф?

Историята на одобрените демокрации демонстрира, че те са консервативни. Успехът на Меркел се дължи значително на логиката на психиката на немския гласоподавател. Той избира непоклатимост и сигурност, а канцлерката потвърди, че можа да ги обезпечи. Достатъчно е да хвърлим взор на последните години от нейното ръководство, когато тя съумя да удържи кормилото на кораба Германия, плуващ в бурните води на многочислени рецесии – банкова, Гърция, рецесията с еврото, Брекзит, бежанците, Тръмп и други Като изключим бежанската й политика, Меркел доста ловко успяваше да излезе от тези рецесии и да сътвори усещане, че е решила проблемите.

Друг залог за нейния триумф е методът й към политическите противници и съдружните сътрудници. Един образец, когато Меркел приказва със „ зелените “, тя съумява да се показа за по-„ зелена “ и от тях. Социологическите изследвания демонстрират, че 40% от членовете на „ зелените “ симпатизират на Ангела Меркел, която е християн-демократка. Това се дължи най-много на отхвърли й от нуклеарната сила през 2011 година На сходен ход мъчно би се решил даже някой „ зелен “, в случай че управляваше.

Голяма коалиция или смяна

След изборите не може да се чака огромна смяна в политическата настройка. Социолозите са единомислещи, че и двете огромни партии ХДС/ХСС и ГСДП, които правеха до момента огромна коалиция, имат шансове да продължат да ръководят. Някои считат, че въпросът за огромната коалиция бе решен още с избирането на Франк-Валтер Щайнмайер за президент при започване на годината.

Социалдемократите, които са част от ръководещата коалиция, позволиха една груба политическа неточност. Те се пробваха да се дистанцират от Меркел, която насочи консервативни послания за непоклатимост и сигурност по време на акцията си. Така без да желаят ГСДП остави усещането измежду гласоподавателите, че всички достижения от миналите 4 години са само и единствено на християн-демократите. Това късогледство естествено коства гласове на ГСДП.

В Германия, както и множеството европейски страни, се следи спад на доверието в двете огромни партии. Въпросът е: какво ще е мястото на „ Алтернатива за Германия “ - една ултрадясна национално-консервативна партия. Експертите не изключват, че тя може да завоюва трето или четвърто място, което ще бъде огромен казус в историята на Федералната република. За пръв път от края на Втората международна война ултрадесни най-вероятно ще влязат в Бундестага с 65-70 депутатски места от 630. Всъщност това ще е събитието на тези избори.

Берлин и Югоизточна Европа

Едва ли може да чакаме радикална смяна в политиката на Берлин по отношение на Югоизточна Европа. Не би трябвало да чакаме някакъв необикновен немски метод, по-скоро той ще бъде част от общоевропейското решение.

Не би трябвало да се не помни обаче, че политиката е нещо двояко. Пример за това е посланието на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред Европарламента. Той прикани за бързото приемане на България в Шенген. Часове след неговото изказване немският вътрешен министър Томас де Мезиер изрично се опълчи на сходна концепция. По-късно той бе подсилен и от провинциите в Германия. Вътрешните министри на Саксония, Бавария и Долна Саксония показаха мнението, че разширението на Шенген с балканските страни е нецелесъобразно. Тази двуоякост на политиката демонстрира, че някои от проблемите, които засягат нашия район ще бъдат решавани през европейската политика, а други – през националната.
Едва ли може да чакаме радикална смяна в политиката на Берлин по отношение на Югоизточна Европа. / БГНЕС
Въобще в случай че може да се приказва за някаква смяна в политиката на Берлин по отношение на Югоизточна Европа, то тя първо ще засегне съдружниците, да вземем за пример България. Тук още веднъж на дневен ред изплува въпросът за участието в Шенгенската зона за свободно придвижване. Постигането на тази цел обаче ще бъде доста мъчно и за това ще бъдат нужни избрани политически условия и тяхното осъществяване.

На първо място в немската политика по отношение на нашия район стоят връзките с Турция, която е най-голямата балканска страна и с най-силната стопанска система в района. През последните месеци тези връзки се утежниха сензитивно, ролята на Турция интензивно се обсъждаше и по време на предизборната акция. Във Федералната република живеят над 3 милиона немски жители с турски корени, а над 900 000 от тях имат право на глас. Повечето от тях са обърнали взор към президента Ердоган, който си разрешава сериозна и остра рецензия към Берлин. Със сигурност можем да кажем, че казусът с Турция след изборите ще бъде затегнат по доста линии и мъчно ще се преодолее недоверието, насъбрано вследствие на взаимните обвинявания в неспазване на човешките права, отводите да бъдат позволени немски парламентаристи в базата Инджерлик и други.

В връзките на Берлин с Гърция сега се следи едно успокоение след несъгласията поради финансовата помощ, която Европейски Съюз трябваше да окаже на Атина, с цел да могат южните ни съседи да продължат да употребяват еврото. За момента множеството специалисти считат, че в случай че не изцяло, то най-малко е овладяна гръцката финансова рецесия, което дава съображение за едни спокойни връзки.

Германия е склонна да способства за стабилизацията на Западните Балкани. Тя ще следва тази политика преди всичко в страни, като Република Македония, което пък е извънредно значимо и за нас, в България. Защото и в Берлин, и в Брюксел, и в София и Скопие имат интерес от едни постоянни и европейски насочени Западни Балкани, които не са част от сфери за въздействие или фронтови линии сред обособените Велики сили.

И в случай че в Югоизточна Европа се приказва доста за въздействието на непознати сили като Русия или Турция, напоследък се вижда голяма интензивност на още един международен състезател – Китай. Експанзията на Поднебесната със артикули и вложения в инфраструктурата на района не остава незабелязана за ръководещите и бизнес кръговете в Берлин.

Китай и Германия от дълги години имат доста здрави стопански връзки. Самата Германия е доста отворена към китайската стопанска система. През последните две години немската стопанска система получи доста съществени удари. Започнаха да се затварят вратите на американския пазар и е естествено погледът на немския бизнес да се насочи към китайския пазар. По тази причина би трябвало да чакаме едно по-благосклонно отношение на Берлин към китайските вложения в Югоизточна Европа. Въпросът тук е дали това ще мине под егидата на Европейски Съюз като цяло или единствено на Германия. /БГНЕС

---------

Анализът е квалифициран от Международния отдел на Агенция БГНЕС