Посланик Илашчук: Путин се присъедини към кохортата на най-големите престъпници - Хитлер и Сталин
На 23 декември предходната година украинският президент Володимир Зеленски подписа указа за назначението на Нейно превъзходителство Олеся Илашчук за ексклузивен и пълномощен дипломат на Украйна в България, а на 7 април тази година тя връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев, съобщи.
Ваше превъзходителство, мандатът Ви в България стартира през април тази година, в един доста сложен интервал за украинския народ, който повече от година и половина се бори за своята независимост и самостоятелност. Периодът, в който съветската експанзия докара до десетки хиляди почтени човешки жертви. И милиони хора са напуснали страната си и са събрали целия си живот в един куфар, какви са Вашите мисли и усеща в тези сложни времена?
- Новата украинска дипломация по време на войната на Русия против Украйна е изключително комплицирана и изключително виновна. Точно както бранителите на Украйна на фронта пазят страната си на границата на човешките благоприятни условия, по този начин и украинската военна дипломация се пренастрои за нови способи на работа. Това е и нов дипломатически протокол, многозадачност и оптимално отдалечаване от бюрократичните процедури. Ето за какво, предпочитана задача за украинската дипломация е работата по Формулата за мир на президента на Украйна Володимир Зеленски. Украинската формула за мир е значима платформа освен за обективен завършек на войната, която съветската федерация стартира против Украйна. Тя може да се трансформира в универсална основа за прекъсване и попречване на други въоръжени спорове.
През юли във Вилнюс водачите на НАТО оповестиха, че Украйна ще стане член на Алианса, само че не сложиха краен период за присъединение, нито публично поканиха страната да стане член, както се надяваше президентът Зеленски. Как ще коментирате това?
- Като цяло резултатите от Срещата на върха на НАТО във Вилнюс са доста позитивни за Украйна. Едно от основните достижения е потвърждението, че Украйна не се нуждае от План за деяние за участие и че се образува Съвет Украйна - НАТО. Вече е извървян забележителен път към взаимна съгласуемост с НАТО. Украйна продължава да води деен разговор и да работи интензивно, с цел да получи допустимо най-скоро участие в НАТО. Украинските жители са по-единни от всеки път в устрема си да видят своята страна в Алианса, като публичната поддръжка за участието на Украйна в НАТО доближава над 90%. Подобно единогласие, за жалост, е резултат от ужасяващ опит и необикновено висока цена на националната опозиция против подлото нахлуване на прилежащата страна, от опит на съветска окупация под измислените пропагандни лозунги за „ денацификация ” и „ демилитаризация ” на Украйна.
През юли президентът Зеленски посети България, а по-късно през август в Атина, на срещата на водачите на Западните Балкани, още веднъж беседва с министър-председателя на България акад. Николай Денков. Народното събрание одобри Декларация в поддръжка на участието на Украйна в Европейски Съюз и НАТО и Меморандум за съдействие в енергетиката. Двамата водачи разискаха и усилването на съдействието в бранша на защитата и обезпечаването на различни зърнени коридори. Очаквате ли още нещо от България?
- Наистина през последните няколко месеца политическият разговор сред Украйна и Република България доста се засилва. Продължава развиването на секторното междуправителствено съдействие. В допълнение към сферата на защитата и въпросите за построяването на коридорите на „ солидарността ” за превозване на украинското зърно, необикновен интерес съставлява сферата на екологията, възобновимата енергетика, реализацията на планове за взаимно произвеждане. Искрено сме признателни на държавното управление на България и българския народ за политическата поддръжка на Украйна на интернационалната сцена, за поддръжката на Международната Кримска платформа, поддръжката за Декларацията на Г-7 за гаранциите за сигурност за Украйна. Но настрана, желая да благодаря за оказаната военно-техническа помощ на Украйна, за кардиналната позиция на Народното събрание на България и за съответните решения на държавното управление. Както и на всеки жител на България, намерил опция да даде своя персонален принос в поддръжка на украинците в този необикновено сложен миг. Всяка сходна история, която научаваме от доброволци или на която ставаме очевидци персонално, допира сърцата ни. Защото нищо не оказва помощ да прекосяваме през тестванията и провокациите и да ги претърпяваме, както поддръжката на другари. И също по този начин откровените жестове, протегната ръка за помощ – те са светлината на положителното и светлината на вярата. Надежда и религия, че сигурно ще победим. И справедливостта ще бъде възобновена.
Според разнообразни източници над 150 000 украинци са намерили леговище в България през последната година и половина. Какво ви споделят, когато се срещате с тях, по какъв начин живеят те в България?
- След 24 февруари предходната година България одобри стотици хиляди украинци, бягащи от войната и спасяващи на първо място децата си. За някои това беше директен престой по пътя към страните от Западна Европа. Някои се върнаха в Украйна след известно време. Някои идват в България, откакто са живели известно време в други страни от Централна или Западна Европа. Всяка история на наложително разселените украинци е неповторима. Сигурно няма идентични истории, както няма и идентични ориси. Общото е единствено едно – болката и страданието на хората, видели ужаса на актуалния геноцид и жестокото заличаване от страна на окупаторите. Хората, които са изгубили своя дом, град, село, цялата си персонална галактика. Хората, които са изгубили родственици, вероятности, умерено битие, проекти... и които са принудени да живеят толкоз дълго във краткотраен режим. Украйна е доста признателна на държавното управление на България за продължаването на програмата за подкрепяне на украинските имигранти.
В Украйна всеки ден умират цивилни поради съветската военна експанзия. Вероятно всеки украинец скърби за убитите при съветски офанзиви. Изключително мъчно е психически. Каква е държавната политика за подкрепяне на психическото здраве на популацията в изискванията на война?
- Да, всеки украинец скърби за загубите си. За да се прежалят загубите, да се преживеят страданията – би трябвало и време, и условия. Моята персонална история на загуби на близки хора сега наброява повече от 50 герои и героини, починали през последните 560 дни в руско-украинската война. Повечето от тях изпратих в последния им път, до момента в който бях в Украйна през първата година на пълномащабната война. И това доста боли. Следователно, поддръжката за психологичното здраве на украинците е една от предпочитаните задания на държавната политика. Офисът на първата дама, Министерството на здравеопазването и сътрудниците още предходната година стартираха Националната стратегия за психологично здраве и психо-социална поддръжка. На този проблем беше отдадена и тазгодишната Среща на върха на първите дами и господа, под патронажа на брачната половинка на президента Олена Зеленска, извършена в Киeв на 6 септември.
Помните ли къде и по какъв начин разбрахте, че Путин атакува родината ви? Какво се случва с вашето семейство в Украйна?
- 24 февруари 2022 година, денят, в който Русия подло атакува Украйна, ще остане вечно в паметта на всеки, който го е претърпял. Най-дългият ден в живота ми. Денят, който за множеството украинци се трансформира при започване на най-големия удар, тъга и смут. Спасявайки се от съветската инвазия, милиони хора напуснаха домовете си, разделиха се с околните си и изпитаха това, което мнозина са виждали единствено по филмите. Всичко се промени за един момент. И ето: задрънчаха прозорците, включиха се алармите на колите, полетяха бомби, разнесоха се писъци. Виждаш публични известия, позвънявания от родственици и другари. Синът, който те пита: „ Мамо, това война ли е? ”. Отговарям: „ Това е война, сине ”. И всичко това се случва по едно и също време, като че ли в някакъв ужасяващ сън нескрито, където се опитваш да съчетаеш евентуалното и невъзможното. Ето по този начин стартира най-дългият ден в живота ми. А след него още 560 дни война чак до през днешния ден, само че тогава не го знаех...
В България към момента има хора, които поддържат Путин и неговата политика, какво ще им кажете? А на самия Путин?
- Путин и политическото управление на модерна Русия са военнопрестъпници. Подкрепата за тях и нападателната им имперска политика е тип съучастничество в закононарушения против човечността. Това е поддръжка за дестабилизация, поддръжка за робия и помощ на злото. Рано или късно злото ще бъде осъдено, както беше след Втората международна война. Не мисля, че с Путин в този момент е допустимо да се договаря или да се води полемика. Защото неговите принадлежности са изнудване, гнет, убийства на почтени хора. Той към този момент се причисли към кохортата на тираните и най-големите нарушители на 20. век – Хитлер и Сталин. Като всеки човек, който търси мир и правдивост, имам единствено едно предпочитание – да видя Путин в Хага допустимо най-скоро.
Как и по кое време съгласно вас ще завърши войната на Русия в Украйна?
- Има една известна мъдрост, че неприятният мир е по-добър от положителната война. Но тази формула не работи, когато една страна към този момент е почнала война и я води против прилежаща страна. Не може да се приказва за мир с агресор, пристигнал на земята ти, с цел да те унищожава и убива теб, твоите родственици, другари и съседи. Днес украинците не водят война, те пазят себе си и страната си. Мирът в Украйна може да бъде възобновен в границите на един ден, незабавно щом Русия изтегли войските си от границите на Украйна, приети през 1991 година. Русия би трябвало да се върне към зачитането на интернационалните правила, съглашения и правила. В противоположен случай, съветската експанзия отваря пътя към варварството на Средновековието. Едва ли има хора измежду нас, които биха мечтали за такова бъдеще. Следователно, възобновяване на мира е допустимо единствено посредством връщане към справедливостта, гонене на интернационалните военнопрестъпници и ценене на интернационалното право като единствен и най-хубав поръчител за устойчиво бъдеще. За нас и нашите деца.
Докато се подготвяхте за мандата си, имахте опция да посетите български градове и села в южната част на Украйна. Как живеят хората там?
- Знаейки за огромната българска общественост в Украйна, за мен беше доста значимо да посетя персонално градовете и селата, където живеят най-вече етнически българи. И доста благодаря на всички мои другари, които ми помогнаха и направиха подобен опознавателен тур вероятен. Това се трансформира в интродукция към опознаването на българската просвета. Наистина бях впечатлена от дружелюбието и щедростта на българите в Одеска област. От обичта им към България, и особеното почитание към личната, родова история. И от дълбоката мъдрост и умеене да се живее в мир и естетика в мултиетническа среда. Щастлива съм, че имах опция да се срещна и беседвам с кметове на градове и села в Одеска област, които са от български генезис или съставляват села, в които болшинството поданици са украински българи. Имахме откровени срещи. И един от моите цели е развиването на междурегионалното съдействие, установяването на дейни побратимски връзки сред локалните управляващи на Украйна и България.
Какви са усещанията Ви от България след първите пет месеца престой? Тук ли сте със фамилията си и по какъв начин Ви одобри страната ни?
- Благодаря Ви, Вашият въпрос ме накара да се замисля. Наистина, работата на дипломата не е единствено публични срещи. Въпреки че би трябвало да призная, че в първите месеци от мандата ми опознаването на България и проучването на езика мина през призмата на дипломатическата работа. А това в изискванията на война за украинците значи 24/7. Без почивни дни и празници. За страдание, фамилията ми живее настрана от мен. Синът ми към този момент е студент в първи курс. Най-близките ми хора останаха в Украйна. И една част от сърцето ми е с тях всяка минута. Затова работата може би е избавление за мен. За да се усещам потребна, нужна за дипломатическия фронт на Украйна. Още от първите секунди българската земя ме посрещна топло – с цъфнали дървета, обсипани с мартенички. И първото нещо, което направих в България, следвайки вашите обичаи, беше да вържа мартеница на прелестно цъфнало дърво.
Ваше превъзходителство, кое е най-голямото знамение в живота ви?
- Най-голямото знамение? Животът, точно тайната на раждането онлайн същество; дарът на живота, самият живот като феномен и, несъмнено, избавените животи – това е най-голямото знамение за мен. Но войната има доста невероятни истории. Такава е историята на пленения украински войник Олексий Гордеев. Той е лежал в подземието измежду убитите и умиращите от рани приятели. С рани от патрони и шрапнели в бедрото и гърба, само че жив! Два месеца са го държали в плен и са го морили с апетит. 27-годишният Олексий отслабна с 42 кг и, с цел да оцелее, трябваше да пие вода от локви, а по-късно – токсичен антифриз, да яде трохи, до момента в който стартират да разчистват територията и го намерят. И го избавят. И това за мен е същинско знамение. Алберт Айнщайн е споделил, че има два метода да живееш живота: като че ли няма чудеса и като че ли целият живот е знамение. И тук аз предпочитам второто. Именно по тази причина в живота ми няма случайности, и постоянно има място за знамение.
Ваше превъзходителство, мандатът Ви в България стартира през април тази година, в един доста сложен интервал за украинския народ, който повече от година и половина се бори за своята независимост и самостоятелност. Периодът, в който съветската експанзия докара до десетки хиляди почтени човешки жертви. И милиони хора са напуснали страната си и са събрали целия си живот в един куфар, какви са Вашите мисли и усеща в тези сложни времена?
- Новата украинска дипломация по време на войната на Русия против Украйна е изключително комплицирана и изключително виновна. Точно както бранителите на Украйна на фронта пазят страната си на границата на човешките благоприятни условия, по този начин и украинската военна дипломация се пренастрои за нови способи на работа. Това е и нов дипломатически протокол, многозадачност и оптимално отдалечаване от бюрократичните процедури. Ето за какво, предпочитана задача за украинската дипломация е работата по Формулата за мир на президента на Украйна Володимир Зеленски. Украинската формула за мир е значима платформа освен за обективен завършек на войната, която съветската федерация стартира против Украйна. Тя може да се трансформира в универсална основа за прекъсване и попречване на други въоръжени спорове.
През юли във Вилнюс водачите на НАТО оповестиха, че Украйна ще стане член на Алианса, само че не сложиха краен период за присъединение, нито публично поканиха страната да стане член, както се надяваше президентът Зеленски. Как ще коментирате това?
- Като цяло резултатите от Срещата на върха на НАТО във Вилнюс са доста позитивни за Украйна. Едно от основните достижения е потвърждението, че Украйна не се нуждае от План за деяние за участие и че се образува Съвет Украйна - НАТО. Вече е извървян забележителен път към взаимна съгласуемост с НАТО. Украйна продължава да води деен разговор и да работи интензивно, с цел да получи допустимо най-скоро участие в НАТО. Украинските жители са по-единни от всеки път в устрема си да видят своята страна в Алианса, като публичната поддръжка за участието на Украйна в НАТО доближава над 90%. Подобно единогласие, за жалост, е резултат от ужасяващ опит и необикновено висока цена на националната опозиция против подлото нахлуване на прилежащата страна, от опит на съветска окупация под измислените пропагандни лозунги за „ денацификация ” и „ демилитаризация ” на Украйна.
През юли президентът Зеленски посети България, а по-късно през август в Атина, на срещата на водачите на Западните Балкани, още веднъж беседва с министър-председателя на България акад. Николай Денков. Народното събрание одобри Декларация в поддръжка на участието на Украйна в Европейски Съюз и НАТО и Меморандум за съдействие в енергетиката. Двамата водачи разискаха и усилването на съдействието в бранша на защитата и обезпечаването на различни зърнени коридори. Очаквате ли още нещо от България?
- Наистина през последните няколко месеца политическият разговор сред Украйна и Република България доста се засилва. Продължава развиването на секторното междуправителствено съдействие. В допълнение към сферата на защитата и въпросите за построяването на коридорите на „ солидарността ” за превозване на украинското зърно, необикновен интерес съставлява сферата на екологията, възобновимата енергетика, реализацията на планове за взаимно произвеждане. Искрено сме признателни на държавното управление на България и българския народ за политическата поддръжка на Украйна на интернационалната сцена, за поддръжката на Международната Кримска платформа, поддръжката за Декларацията на Г-7 за гаранциите за сигурност за Украйна. Но настрана, желая да благодаря за оказаната военно-техническа помощ на Украйна, за кардиналната позиция на Народното събрание на България и за съответните решения на държавното управление. Както и на всеки жител на България, намерил опция да даде своя персонален принос в поддръжка на украинците в този необикновено сложен миг. Всяка сходна история, която научаваме от доброволци или на която ставаме очевидци персонално, допира сърцата ни. Защото нищо не оказва помощ да прекосяваме през тестванията и провокациите и да ги претърпяваме, както поддръжката на другари. И също по този начин откровените жестове, протегната ръка за помощ – те са светлината на положителното и светлината на вярата. Надежда и религия, че сигурно ще победим. И справедливостта ще бъде възобновена.
Според разнообразни източници над 150 000 украинци са намерили леговище в България през последната година и половина. Какво ви споделят, когато се срещате с тях, по какъв начин живеят те в България?
- След 24 февруари предходната година България одобри стотици хиляди украинци, бягащи от войната и спасяващи на първо място децата си. За някои това беше директен престой по пътя към страните от Западна Европа. Някои се върнаха в Украйна след известно време. Някои идват в България, откакто са живели известно време в други страни от Централна или Западна Европа. Всяка история на наложително разселените украинци е неповторима. Сигурно няма идентични истории, както няма и идентични ориси. Общото е единствено едно – болката и страданието на хората, видели ужаса на актуалния геноцид и жестокото заличаване от страна на окупаторите. Хората, които са изгубили своя дом, град, село, цялата си персонална галактика. Хората, които са изгубили родственици, вероятности, умерено битие, проекти... и които са принудени да живеят толкоз дълго във краткотраен режим. Украйна е доста признателна на държавното управление на България за продължаването на програмата за подкрепяне на украинските имигранти.
В Украйна всеки ден умират цивилни поради съветската военна експанзия. Вероятно всеки украинец скърби за убитите при съветски офанзиви. Изключително мъчно е психически. Каква е държавната политика за подкрепяне на психическото здраве на популацията в изискванията на война?
- Да, всеки украинец скърби за загубите си. За да се прежалят загубите, да се преживеят страданията – би трябвало и време, и условия. Моята персонална история на загуби на близки хора сега наброява повече от 50 герои и героини, починали през последните 560 дни в руско-украинската война. Повечето от тях изпратих в последния им път, до момента в който бях в Украйна през първата година на пълномащабната война. И това доста боли. Следователно, поддръжката за психологичното здраве на украинците е една от предпочитаните задания на държавната политика. Офисът на първата дама, Министерството на здравеопазването и сътрудниците още предходната година стартираха Националната стратегия за психологично здраве и психо-социална поддръжка. На този проблем беше отдадена и тазгодишната Среща на върха на първите дами и господа, под патронажа на брачната половинка на президента Олена Зеленска, извършена в Киeв на 6 септември.
Помните ли къде и по какъв начин разбрахте, че Путин атакува родината ви? Какво се случва с вашето семейство в Украйна?
- 24 февруари 2022 година, денят, в който Русия подло атакува Украйна, ще остане вечно в паметта на всеки, който го е претърпял. Най-дългият ден в живота ми. Денят, който за множеството украинци се трансформира при започване на най-големия удар, тъга и смут. Спасявайки се от съветската инвазия, милиони хора напуснаха домовете си, разделиха се с околните си и изпитаха това, което мнозина са виждали единствено по филмите. Всичко се промени за един момент. И ето: задрънчаха прозорците, включиха се алармите на колите, полетяха бомби, разнесоха се писъци. Виждаш публични известия, позвънявания от родственици и другари. Синът, който те пита: „ Мамо, това война ли е? ”. Отговарям: „ Това е война, сине ”. И всичко това се случва по едно и също време, като че ли в някакъв ужасяващ сън нескрито, където се опитваш да съчетаеш евентуалното и невъзможното. Ето по този начин стартира най-дългият ден в живота ми. А след него още 560 дни война чак до през днешния ден, само че тогава не го знаех...
В България към момента има хора, които поддържат Путин и неговата политика, какво ще им кажете? А на самия Путин?
- Путин и политическото управление на модерна Русия са военнопрестъпници. Подкрепата за тях и нападателната им имперска политика е тип съучастничество в закононарушения против човечността. Това е поддръжка за дестабилизация, поддръжка за робия и помощ на злото. Рано или късно злото ще бъде осъдено, както беше след Втората международна война. Не мисля, че с Путин в този момент е допустимо да се договаря или да се води полемика. Защото неговите принадлежности са изнудване, гнет, убийства на почтени хора. Той към този момент се причисли към кохортата на тираните и най-големите нарушители на 20. век – Хитлер и Сталин. Като всеки човек, който търси мир и правдивост, имам единствено едно предпочитание – да видя Путин в Хага допустимо най-скоро.
Как и по кое време съгласно вас ще завърши войната на Русия в Украйна?
- Има една известна мъдрост, че неприятният мир е по-добър от положителната война. Но тази формула не работи, когато една страна към този момент е почнала война и я води против прилежаща страна. Не може да се приказва за мир с агресор, пристигнал на земята ти, с цел да те унищожава и убива теб, твоите родственици, другари и съседи. Днес украинците не водят война, те пазят себе си и страната си. Мирът в Украйна може да бъде възобновен в границите на един ден, незабавно щом Русия изтегли войските си от границите на Украйна, приети през 1991 година. Русия би трябвало да се върне към зачитането на интернационалните правила, съглашения и правила. В противоположен случай, съветската експанзия отваря пътя към варварството на Средновековието. Едва ли има хора измежду нас, които биха мечтали за такова бъдеще. Следователно, възобновяване на мира е допустимо единствено посредством връщане към справедливостта, гонене на интернационалните военнопрестъпници и ценене на интернационалното право като единствен и най-хубав поръчител за устойчиво бъдеще. За нас и нашите деца.
Докато се подготвяхте за мандата си, имахте опция да посетите български градове и села в южната част на Украйна. Как живеят хората там?
- Знаейки за огромната българска общественост в Украйна, за мен беше доста значимо да посетя персонално градовете и селата, където живеят най-вече етнически българи. И доста благодаря на всички мои другари, които ми помогнаха и направиха подобен опознавателен тур вероятен. Това се трансформира в интродукция към опознаването на българската просвета. Наистина бях впечатлена от дружелюбието и щедростта на българите в Одеска област. От обичта им към България, и особеното почитание към личната, родова история. И от дълбоката мъдрост и умеене да се живее в мир и естетика в мултиетническа среда. Щастлива съм, че имах опция да се срещна и беседвам с кметове на градове и села в Одеска област, които са от български генезис или съставляват села, в които болшинството поданици са украински българи. Имахме откровени срещи. И един от моите цели е развиването на междурегионалното съдействие, установяването на дейни побратимски връзки сред локалните управляващи на Украйна и България.
Какви са усещанията Ви от България след първите пет месеца престой? Тук ли сте със фамилията си и по какъв начин Ви одобри страната ни?
- Благодаря Ви, Вашият въпрос ме накара да се замисля. Наистина, работата на дипломата не е единствено публични срещи. Въпреки че би трябвало да призная, че в първите месеци от мандата ми опознаването на България и проучването на езика мина през призмата на дипломатическата работа. А това в изискванията на война за украинците значи 24/7. Без почивни дни и празници. За страдание, фамилията ми живее настрана от мен. Синът ми към този момент е студент в първи курс. Най-близките ми хора останаха в Украйна. И една част от сърцето ми е с тях всяка минута. Затова работата може би е избавление за мен. За да се усещам потребна, нужна за дипломатическия фронт на Украйна. Още от първите секунди българската земя ме посрещна топло – с цъфнали дървета, обсипани с мартенички. И първото нещо, което направих в България, следвайки вашите обичаи, беше да вържа мартеница на прелестно цъфнало дърво.
Ваше превъзходителство, кое е най-голямото знамение в живота ви?
- Най-голямото знамение? Животът, точно тайната на раждането онлайн същество; дарът на живота, самият живот като феномен и, несъмнено, избавените животи – това е най-голямото знамение за мен. Но войната има доста невероятни истории. Такава е историята на пленения украински войник Олексий Гордеев. Той е лежал в подземието измежду убитите и умиращите от рани приятели. С рани от патрони и шрапнели в бедрото и гърба, само че жив! Два месеца са го държали в плен и са го морили с апетит. 27-годишният Олексий отслабна с 42 кг и, с цел да оцелее, трябваше да пие вода от локви, а по-късно – токсичен антифриз, да яде трохи, до момента в който стартират да разчистват територията и го намерят. И го избавят. И това за мен е същинско знамение. Алберт Айнщайн е споделил, че има два метода да живееш живота: като че ли няма чудеса и като че ли целият живот е знамение. И тук аз предпочитам второто. Именно по тази причина в живота ми няма случайности, и постоянно има място за знамение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ