Преди 78 години кап. Димитър Списаревски се превръща в първата българска жива торпила
На 20 декември 1943 година
Димитър Списаревски се трансформира в първата българска жива торпила.
С невероятна храброст той забива своя аероплан в този на съперника и по този метод съумява да отблъсне врага и да предотврати стартирането на бомби над мирното население.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда, по тази причина още преди да приключи първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За чудесно държание, след няколко месеца е възобновен като юнкер в учебното заведение. Когато е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. По-късно с целият випуск е изпратен на образование в Германия. Там Списаревски приключва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 година През лятото на 1943 година с още един български водач е изпратен край Ламанша, с цел да следят немските летци и да усвоят тактиката на въздушен пердах.
Димитър Списаревски е бил великодушен и милосърден човек, шегобиец и джентълмен.
Ядоса ли се за нещо обаче, ставал заплашителен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния шеф на полицията и неговите другари, тъй като си разрешили да накърнят достойнството на сътрудник авиатор. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски фенове на немски военни маршове, които не позволяват на оркестъра да извършва български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.
Именно това изострено възприятие за правдивост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му основават доста неприятности.
Самолетът на Списаревски не съумява да започва, по тази причина той излетява с аварийна машина, със забавяне след другите. Когато доближава до бомбардировачите, въздушният пердах към този момент е почнал. С безумно смела маневра, той смъква един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, само че в битката си с охраняващите го английски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без съмнение, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е раздвоен във въздуха.Врагът е заставен да се отдръпна и да хвърли бомбите си в полето.
Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния пердах на 20 декември 1943 година, декларира: ‘Българските летци се бият с озлобление, сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината гняв в авиацията ”.
През 1943 година „ живата торпила ” поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с Кръст за смелост и е създаден в по-горен чин – капитан. Десетилетия по-късно, със специфична заповед на министъра на защитата, капитан Списаревски е създаден в чин полковник.
Нека да е безконечна светлата памет на Българския воин изтребител! "
Асен Величков,
Димитър Списаревски се трансформира в първата българска жива торпила.
С невероятна храброст той забива своя аероплан в този на съперника и по този метод съумява да отблъсне врага и да предотврати стартирането на бомби над мирното население.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда, по тази причина още преди да приключи първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За чудесно държание, след няколко месеца е възобновен като юнкер в учебното заведение. Когато е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. По-късно с целият випуск е изпратен на образование в Германия. Там Списаревски приключва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 година През лятото на 1943 година с още един български водач е изпратен край Ламанша, с цел да следят немските летци и да усвоят тактиката на въздушен пердах.
Димитър Списаревски е бил великодушен и милосърден човек, шегобиец и джентълмен.
Ядоса ли се за нещо обаче, ставал заплашителен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния шеф на полицията и неговите другари, тъй като си разрешили да накърнят достойнството на сътрудник авиатор. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски фенове на немски военни маршове, които не позволяват на оркестъра да извършва български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.
Именно това изострено възприятие за правдивост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му основават доста неприятности.
Самолетът на Списаревски не съумява да започва, по тази причина той излетява с аварийна машина, със забавяне след другите. Когато доближава до бомбардировачите, въздушният пердах към този момент е почнал. С безумно смела маневра, той смъква един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, само че в битката си с охраняващите го английски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без съмнение, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е раздвоен във въздуха.Врагът е заставен да се отдръпна и да хвърли бомбите си в полето.
Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния пердах на 20 декември 1943 година, декларира: ‘Българските летци се бият с озлобление, сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината гняв в авиацията ”.
През 1943 година „ живата торпила ” поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с Кръст за смелост и е създаден в по-горен чин – капитан. Десетилетия по-късно, със специфична заповед на министъра на защитата, капитан Списаревски е създаден в чин полковник.
Нека да е безконечна светлата памет на Българския воин изтребител! "
Асен Величков,
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ